Определение по дело №758/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1440
Дата: 29 октомври 2021 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20217170700758
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 № 1440

 

град Плевен, 29.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети  октомври през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Даниела Дилова

                                                      ЧЛЕНОВЕ:

Цветелина Кънева

Снежина Иванова

 

 

като изслуша докладваното от съдия Дилова частно  административно наказателно дело № 758/2021 г.

 

Производството е по реда на чл. 234 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН.

Постъпила е частна жалба от Областна дирекция на МВР Плевен представлявана от ст.комисар В.В чрез юрисконсулт Г.А. против Определение № 346 от 20.08.2021г. постановено по НАХД 1160/2021г. по описа на ПлРС, с което  ОД на МВР е осъдена да заплати на жалбоподателя П.В. сумата 200 лв представляваща разноски  за адвокат в  съдебното производство по НАХД 1160/2021г. по описа на РС Плевен. В жалбата се твърди, че определението в тази част е неправилно и незаконосъобразно и противоречи на закона.Твърди се, че в хода на съдебното производство по делото от страна на П.В. не са претендирани разноски, а такива са поискани едва след постановяване на решението, с молба от 19.07.2021г., към  която е приложено адвокатско пълномощно и списък с разноски. Твърди се, че преди постановяване на решението молбата за допълване на решението не е била изпратена на ответника, поради което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Прави искане  съдът да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски .

Ответникът по частната жалбата не изразява становище.

Частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана.

Въззивното производство пред РС Плевен е образувано по жалба подадена от П.В.В.  против Наказателно постановление № 20-0938-002965/08.07.2020г. В подадената пред съда жалба изрично е направено искане за присъждане на направените по делото разноски. С решение № 260238 постановено по НАХД 2022/2020г. ПлРС е отменил наказателното постановление в частта, в която на П.В. е наложена глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 м. за нарушение на чл. 123 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗДвП и е потвърдил наказателното постановление в останалата част. С определение  № 260109 от 02.04.2021г. съдът на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН вр. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата е осъдил ОД на МВР Плевен да заплати на жалбоподателя П.В. направените по НАХД 2022/2020г. разноски за адвокат в размер на 100 лв.

Решението на РС Плевен в частта, в която е потвърдено наказателното постановление е обжалвано от П.В. ***021г. постановено по НАХД 336/2021г. Адм. съд Плевен е отменил Решението на ПлРС, в частта с която е потвърдено обжалваното наказателно постановление и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане на делото в РС Плевен е образувано НАХД 1160/2021г. С решение № 329/08.07.2021г. РС Плевен е отменил като незаконосъобразно Наказателното постановление № 20-0938-002965/08.07.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ Плевен,  в частта в която на П.В. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв за извършено нарушение по чл.117 от ЗДвП на  30.06.2020г.

         След постановяване на съдебното решение по  НАХД 1160/2021г. по делото е постъпила молба от жалбоподателя с искане за изменение на решението в частта за разноските. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по направените от жалбоподателя разноски, които са поискани с първоначалната жалба. Излага, че до момента с влязло в сила решение № 2022/20 на РС Плевен на жалбоподателя е присъдена сумата 100 лв, представляваща направени разноски. Претендира сумата 100 лв, представляваща остатък от претендираните 200 лв по НАХД 2022/2021г., сумата 300 лв , представляваща разноски в производството по КАНД по описа на Адм. съд Плевен и 200 лв по НАХД 1160/2021г.Излага доводи, че искането не е направено в съдебно заседание по НАХД 1160/2021г. проведено на 24.06.2021г., тъй като през цялото време е бил ангажиран по ЧНД 352/2021г. по описа на ОС Плевен. Към молбата е представен договор за правна  помощ, от който се установява, че жалбоподателят е заплатил на адв. Н. сумата 200 лв  представляваща  адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по  НАХД 1160/2021г.

         С определение постановено по НАХД 1160/2021г. ПлРС е допълнил на осн. чл. 306 а1 4 от НПК вр. чл.63 ал.3 от ЗАНН постановеното по делото решение и е осъдил ОД на МВР Плевен да заплати на П.В.В. сумата 600 лв представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.  За да постанови обжалваното  определение съдът е приел, че жалбоподателят е направил своевременно искане за присъждане на направените разноски в производството по НАХД 2022/2020г.по описа на РС Плевен , и по КНАХД 336/2021г.  по описа на Адм. съд Плеве Приел е, че от представените по делото договори за правна помощ жалбоподателят е заплатил общо разноски в размер на 700 лв, от които с Определение № 260109/02.04.2021г. постановено по НАХД 2022/2020г. е присъдена сумата 100 лв. Приел е, че с оглед изхода на делото  жалбоподателят има право  на разноски, поради което е осъдил ОД на МВР Плевен да  заплати на П.В. сумата 600 лв представляваща направени в производството по делото разноски.

Съдът намира, че определението на РС Плевен в частта, в която ОД на МВР Плевен е осъдена да заплати на П.В.В. сумата 300 лв за адвокатско възнаграждение в производството пред Адм. съд Плевен и сумата 100 лв в производството пред РС Плевен по НАХД 2220/2021г.  като необжалвано е влязло в сила.

Предмет на делото е определението на РС в частта, с която ОД на МВР Плевен е осъдена да заплати на П.В.В. сумата 200 лв представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред РС Плевен по НАХД 1160/2021г.

В частната жалба подадена от ОД на МВР Плевен се излага становище, че в хода на производството по НАХД 1160/2021г. жалбоподателят П.В. не е направил искане за заплащане на разноски до приключване на съдебното следствие. Излага, че молбата на В. за допълване на решението не е изпратена на ответника по жалбата за становище, поради което е нарушено правото му на защита. Съдът намира, че първостепенния съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е изпратил молбата за допълване на постановеното решение на ответника, но възраженията срещу постановеното определение са направени в подадената жалба, поради което съдът приема че допуснатото нарушение не е съществено и направените възражения следва да бъдат разгледани в настоящото производство.

 Единственото възражение на ответника е, че жалбоподателят П.В. не е направил искане за присъждане на разноските по делото до края на съдебното дирене.   Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН в действащата към момента редакция, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В чл. 143, ал. 1 АПК е предвидено, че при отмяна на обжалвания административен акт разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. При повторното разглеждане на делото разноските в производството следва да се присъдят от първостепенния съд съобразно изхода на спора и на основание  чл. 226, ал. 3 от АПК. Съдът приема, че искането на жалбоподателят за присъждане на разноски е направено своевременно  с жалбата срещу обжалваното наказателно постановление. В случая жалбоподателят е представил доказателства, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за производството пред РС Плевен по НАХД 1160/21г., поради което съдът приема че правилно РС Плевен е осъдил ответника по жалбата да заплати сумата 200 лв представляващи направени от жалбоподателя разноски в производството по НАХД 1160/2021г.

Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По делото не е направено възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът намира че подадената частна жалба срещу определение № 346/20.08.2021г. , в частта, в която   ОД на МВР Плевен е осъдена да заплати на П.В.В. сумата 200 лв представляваща направени разноски за адвокат по НАХД 1160/2021г. по описа на РС Плевен е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

В останалата част определението като необжалвано  е влязло в сила .

Водим от горното съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

Потвърждава Определение № 346/20.08.2021г., в частта, в която   ОД на МВР Плевен е осъдена да заплати на П.В.В. сумата 200 лв представляваща направени разноски за адвокат по НАХД 1160/2021г. по описа на РС Плевен като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   /П/                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.    /П/                                          

                                                                                                                              2. /П/