Р Е Ш Е Н И Е
№ 738
гр. Пловдив, 12
април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на първи април, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №512 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
П.Л.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представляван от адвокат М.К.- пълномощник,
обжалва Заповед №1030з-409 от 19.02.2021г., издадена от началника на Сектор “Пътна
полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която
му е наложено дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от 1 месец и е
предупреден, че при извършване на друго маловажно нарушение в срока на наложеното
наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
Претендира се отмяна на акта
поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски,
съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 6, 56).
Ответникът- В.К.М.- началник
на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, чрез юрисконсулт Г.Б.- пълномощник (лист 13),
изразява становище за неоснователност на жалбата. Изрично възразява за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 07.04.2021г. по делото постъпва
писмена защита с Вх.№6231 (листи 60-61) от юрисконсулт Б., в която се излагат
доводи в подкрепа на изразеното становище.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Оспорената заповед (листи
3, 51-52) е връчена на жалбоподателя на 19.02.2021г., според направеното върху заповедта
нарочно отбелязване. От своя страна, жалбата (лист 2) постъпва в съда на
26.02.2021г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е
подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Според чл.204, т.4 от ЗМВР, дисциплинарните наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 се налагат със заповеди
от служители на висши ръководни и
ръководни длъжности. В случая, на жалбоподателя К. е наложено дисциплинарно наказание “мъмрене”
за срок от един месец, представляващо наказание по смисъла на чл.197, ал.1, т.1
от ЗМВР.
Видно от съдържанието на
оспорената заповед, както и от кадрова справка УРИ 317р-2182 от 11.02.2021г.
(лист 35), към датата на издаване на заповедта П.К. заема длъжност на младши
автоконтрольор I степен в “Автоматизирани системи за контрол на правилата
за движение“ от Група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ (Г“ОДПКПД“) на С“ПП“ към Отдел “Охранителна полиция“ (О“ОП“) при ОД на
МВР- Пловдив, със специфично наименование “младши инспектор”.
Със Заповед №8121з-140 от 24.01.2017г. на
министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ, бр.13 от 07.02.2017г., в сила
от 01.02.2017г., издадена на основание чл.33, т.9 и чл.143, ал.2 от ЗМВР, е утвърден
Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3
от ЗМВР, съгласно приложение №1, приложение №2 и приложение №3.
Според точка 8. от Раздел ІХ “Областни дирекции на
МВР (ОДМВР)“ от приложение №1 към Заповед №8121з-140 от 24.01.2017г.,
длъжността “началник на сектор” в ОДМВР е ръководна, а според т.т.19, 29, 21 от
същия раздел на приложение №1, длъжността “инспектор” е изпълнителска.
Като доказателство по делото е прието заверено
копие на Заповед №8121к-14892 от 11.12.2019г. (лист 54) на министъра на
вътрешните работи, с която заповед В.К.М., издал оспорената по делото заповед,
е преназначен на ръководна длъжност “НАЧАЛНИК НА СЕКТОР “Пътна полиция“ към
отдел “Охранителна полиция“ при областна дирекция на МВР – Пловдив“, считано от
датата на встъпване в длъжност (12.12.2019г.).
Предвид
посоченото до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че
оспорената по делото заповед е издадена от компетентен за целта орган, което
обстоятелство не е спорно и между страните.
На 25.12.2020г. е
изготвена нарочна Справка с Рег.№1030р-41370 (листи 24-25), адресирана до ответника
по делото, относно извършена проверка, съгласно Справка с рег.№1030р-38763 от
08.12.2020г. (неприложена по делото), за изясняване на постъпили предварителни
данни относно допуснати нарушения на чл.186, ал.1 от ЗДвП (Закон за движението
по пътищата) от полицейски служители на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив. Според
посочената справка, жалбоподателят К. издава Фиш, Серия GT №466293 от 31.10.2020г.
(лист 27), на М.П.Г., ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП
(Г. не съобразява поведението си с пътен знак Б2), като на основание чл.186,
във връзка с чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП, определя наказание глоба в размер от 20,00
лева. Според справката, нарушението се изразява в неспазване на пътен знак
В-27. Изготвилият справката (инспектор Х.С.) приема за установено наличието на
данни за извършено нарушение от страна на жалбоподателя К. и предлага, на
основание чл.205, ал.1 от ЗМВР, да бъде извършена дисциплинарна проверка.
Със Заповед №1030з-118
от 20.01.2021г. (листи 15-17) на ответника по делото, на основание чл.205, ал.2
от ЗМВР, е назначена комисия, в състав: К.О.Н.- председател и членове- Г.Р.М.и Р.К.П.,
която да извърши проверка относно постъпилите данни от Справка с
Рег.№1030р-41370 от 25.12.2020г. за извършени дисциплинарни нарушения от жалбоподателя
и от мл. инспектор Т.Х.Т.. Комисията следва за изготви справка за резултатите
от възложената проверка в срок до 19.02.2021г.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Покана за връчване на заповед за извършване
на проверка с Рег.№1030р-4401 от 11.02.2021г. (листи 28-29) за запознаване със
Заповед №1030з-118 от 20.01.2021г., връчена на жалбоподателя К. на
11.02.2021г., с която покана К. е поканен да се яви в срок до 10:30ч. на
11.02.2021г. за запознаване срещу подпис с посочената заповед.
Видно от нарочно
отбелязване върху Заповед №1030з-118 от 20.01.2021г. (лист 16), жалбоподателят К.
е запознат със същата на 11.02.2021г., 10:40ч.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Покана за даване на писмени обяснения с
Рег.№1030р-4404 от 11.02.2021г. (листи 30-31), връчена на жалбоподателя на 11.02.2021г.,
с която покана до 10:50ч. на 11.02.2021г. К. е помолен да представи писмени
обяснения относно допуснати нарушения при налагане на глоби с фиш.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Обяснение УРИ 1030р-4412 от 11.02.2021г.
(лист 32) от жалбоподателя К., според което обяснение: “Във връзка със заповед №1030р-118/20.1.21г. заявявам, че поддържам
изцяло дадените от мен обяснения в хода на извършената проверка от инсп. Хр.С..
На посочената дата и час на съставянето на фиша няма знак Б-2 и няма как
умишлено да съм съставил фиш за това нарушение“.
На 12.02.2021г. по
преписката постъпва писмо с №317р-2183 от 11.02.2021г. (лист 33) на началник на
Сектор “Човешки ресурси“, към което са приложени посочената по-горе кадрова
справка (лист 35); както и длъжностна характеристика с Рег.№3286р-19542 от
11.11.2015г. (листи 40-44) на длъжността МЛАДШИ АВТОКОНТРОЛЬОР II – I степен в “Автоматизирани
системи за контрол на правилата за движение“ към Г“ОДПКПД“ на С“ПП“ при О“ОП“ –
ОДМВР, с която длъжностна характеристика жалбоподателят е запознат на
21.08.2020г., според приетото по делото заверено копие на Протокол №317р-10350
от 08.09.2020г. (лист 53).
Изготвена е Справка с
Рег.№1030р-5083 от 18.02.2021г. (листи 45-48) от комисията, назначена със
Заповед №1030з-118 от 20.01.2021г., според която справка на 31.10.2020г. К. съставя
чрез РСОТ (???) фиш с генериран номер сер. GT с №466293 на М.П.Г., за това, че
като водач на лек автомобил с Рег.№**** не съобразява поведението с пътен знак
Б2… Установява се, че е допусната техническа грешка от системата РСОД (работна
станция за отдалечен достъп), като същата е генерирала нарушение на пътен знак
Б2 от ЗДвП, по който се отнемат контролни точки и се съставя АУАН (акт за
установяване на административно нарушение). Установеното нарушение към момента
на извършената проверка е било неспазване на пътен знак В-27, за който се
изготвя фиш… При извършената проверка се установява, че на посоченото място
(бул. “Найчо Цанов“ №4, гр. Пловдив) не е наличен пътен знак Б-2…
Извършеното от
служителите (Т. и К.) представлява нарушение на раздел II-ри от типовата длъжностна
характеристика, но предвид това, че служителите са издали само по един фиш,
което показва, че липсва системност на извършеното нарушение, може да се
приеме, че случаят попада в хипотезата на чл.198, ал.2 от ЗМВР, съгласно която
нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително, е маловажно.
Комисията предлага на К.
да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР –
„Мъмрене“ за срок от един месец, за нарушение на разпоредбите на Раздел II-ри на
типовата длъжностна характеристика. Според нарочено отразяване върху посочената
справка, К. е запознат със същата на 19.02.2021г., 09:10ч.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Покана за запознаване с обобщена справка и
даване на допълнителни обяснения или възражения с Рег.№1030р-5179 от
19.02.2021г. (лист 50), адресирана до жалбоподателя, с която е поканен да се
запознае с обобщена справка рег.№1030р-5083 от 18.02.2021г. на 19.02.2021г.
09:00ч. Изрично в поканата е посочено, че в срок от 24 часа след запознаване
със справката има право да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани
до началника на С“ПП“ (при ОД на МВР- Пловдив). Поканата е връчена на К. на 19.02.2021г.,
09:10ч.
По делото не са
ангажирани доказателства от жалбоподателя да са представени допълнителни обяснения
или възражения.
Върху Справка с
Рег.№1030р-5083 от 18.02.2021г. (лист 45) е поставена резолюция:
“Запознат!“,
както и печат “18.02.2021“,
след което е издадена
оспорената по делото заповед.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за
проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно установеното от разпоредбата
на чл.195, ал.1 от ЗМВР, според която норма дисциплинарното наказание се налага
не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му.
Според чл.196, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А
според чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган.
В случая, последният
материал от дисциплинарното производство е изготвената Покана за запознаване с
обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения с
Рег.№1030р-5179 от 19.02.2021г., поради което издаването на оспорената по
делото заповед на 19.02.2021г., респективно налагането на процесното дисциплинарно
наказание, се явява направено в рамките на 2-месечния срок от откриване на нарушението
(19.02.2021г.) и в рамките на 1-годишния срок от извършване на нарушението (31.10.2020г.).
На следващо място обаче,
настоящият състав на съда намира, че не е спазено установеното от чл.206, ал.1
от ЗМВР изискване дисциплинарно наказващият орган преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не
може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Цитираната разпоредба на
чл.206, ал.1 от ЗМВР е императивна и нейното неизпълнение от дисциплинарно
наказващия орган представлява достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на
заповедта. Логическото тълкуване на нормата предпоставя извод, че изслушването
на държавния служител или приемането на писмените му обяснения следва да бъдат
направени непосредствено преди налагането на наказанието от дисциплинарно
наказващия орган, след като е изяснена фактическата обстановка в рамките на
приключило дисциплинарно производство с изготвянето на становище от
дисциплинарно разследващия орган по чл.207, ал.12 от ЗМВР.
По делото не са
ангажирани доказателства, че К. е поканен да бъде изслушан или да представи писмени
обяснения по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР, които писмени обяснения са
различни от тези по чл.207, ал.10 от ЗМВР, давани пред дисциплинарно
разследващия орган.
Вярно е, че жалбоподателят
К. е надлежно поканен да даде писмени обяснения с посочената по-горе покана с
Рег.№1030р-4404 от 11.02.2021г. на член от комисията (Р.П.), назначена със
Заповед №1030з-118 от 20.01.2021г., както и да се запознае с изготвената
обобщена справка и даде допълнителни обяснения или възражения с посочената вече
Покана с Рег.№1030р-5179 от 19.02.2021г. на “дисциплинарно-разследващ орган“ (К.Н.),
но тези действия не дерогират задълженията на дисциплинарно наказващия орган по
чл.206, ал.1 от ЗМВР, които в случая не са изпълнени.
Също така, настоящият
състав на съда намира, че е нарушено и правото на жалбоподателя по чл.207,
ал.10 от ЗМВР, според която норма, в срок 24 часа след запознаването с обобщената
справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или
възражения, тъй като запознаването на К. с обобщената справка по смисъла на чл.207,
ал.7 от ЗМВР, каквото в случая се явява посочената по-горе Справка с
Рег.№1030р-5083 от 18.02.2021г., връчването на Покана за запознаване с обобщена справка и даване
на допълнителни обяснения или възражения с Рег.№1030р-5179 от 19.02.2021г., както и връчването на оспорената по делото заповед
на жалбоподателя, са направени едновременно на 19.02.2021г., в 09:10ч.
По делото липсва и становище по смисъла на чл.207, ал.12 от ЗМВР, според която
норма, дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство
в определения му срок, като изготвя становище до органа по ал.1 за наличието на
основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.
При това положение, настоящият състав на съда
намира, че производството по издаване на оспорената по делото заповед е проведено при
допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, поради
което същата е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
Нужно е да се посочи, че
в оспорената заповед е допуснато и нарушение на изискването за форма на този
вид актове по чл.210, ал.1 от ЗМВР, тъй като в заповедта е направено описание
на нарушение, което е допуснато от Т.Х.Т.- мл. автоконтрольор в Г“ОДПКПД“ на
С“ПП“ към О“ОП“ при ОД на МВР- Пловдив, изразяващо се в съставяне на фиш, сер.
GT с №297803 (на 19.06.2020г.) на О.К.М.заради извършено административно
нарушение по чл.137в, ал.3 от ЗДвП вместо за извършено административно
нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП, но не е направено описание на
нарушението, допуснато от жалбоподателя К..
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва
да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, а с оглед изрично направеното възражение от страна
на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от
ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.).
Според чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г.,
минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела по ЗМВР, за една инстанция, е 400,00 лв.
По Договор за правна помощ от 25.02.2021г. (лист
5) от жалбоподателя К. е заплатено адвокатско възнаграждение от 600,00 лв., без
ДДС.
Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч. и А.Б.,
при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в
§2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Предвид последно посоченото и с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение
от жалбоподателя е прекомерно и същото следва да бъде намалено до минимално
предвидения размер от 400,00 лв. Освен адвокатското възнаграждение, в полза на жалбоподателя
следва да бъде присъдена и сумата от 10,00 лв. (лист 7), представляваща
заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство. За разноските следва да
бъде осъдено юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорената
заповед, каквото в случая се явява ОД на МВР- Пловдив. А по аргумент от нормата
на чл.211, пр.3 от ЗМВР, настоящето решение ще е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1030з-409
от 19.02.2021г., издадена от началника на Сектор “Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР- Пловдив, с която на П.Л.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
е наложено дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от 1 месец и е
предупреден, че при извършване на друго маловажно нарушение в срока на
наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на П.Л.К., ЕГН **********, сумата от
общо 410,00 (четиристотин и десет) лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението не подлежи на
обжалване.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/