№
33
гр.
Силистра,
30.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Мирена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 4/2020 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове
с правно основание чл.
59 и чл. 66 от ЗЗД.
Ищецът – Земеделска кооперация „СКАЛА”, ЕИК
********* - в ликвидация, представлявана от Васил Иванов Митев -
ликвидатор, седалище и адрес на управление: с. Скала 7667, общ. Дулово, обл.
Силистра, ЧРЕЗ адв. А.С. ***, със съдебен адрес:*** адв. А.С., тел. 0896 78 45
10, желае съда да осъди Потребителна кооперация „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА”, ЕИК
*********, да заплати на Земеделска кооперация „СКАЛА”, сумата от 140628 /сто и
четиридесет хиляди шестстотин двадесет и осем/ лева, която представлява сбор от
дължими обезщетения за неоснователно обогатяване на ПК „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА” за
сметка на ЗК „СКАЛА”, поради ползването от ПК „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА” без правно
основание, на собствения на ЗК „СКАЛА” недвижим имот, ведно с намиращите се в
него сгради, а именно: Ресторант и Сладкарница - едноетажна масивна сграда със
застроена площ: ресторант от 490 кв.м. и сладкарница от 80 кв.м., построена
върху държавно дворно място с отстъпено право на строеж на бившето ТКЗС-с. Секулово,
съставляващо парцел IV, планоснимачен № 133, кв.13 с обща застроена и
незастроена площ от 1500 кв.м. по плана на селото, при граници и съседи на
целия парцел: V-общинско място, улица и парцел III на Земеделска кооперация-в
ликвидация „Скала”, с. Скала,
peг. с Решение № 689/12.04.1993г. по ф.д. № 595/1993г.
по описа на СОС, както следва - за обекта „Сладкарница“ с площ от 80
/осемдесет/ кв.м. 15266.40 лв. /петнадесет хиляди двеста шестдесет и шест лева
и четиридесет стотинки/, за периода от 20.12.2013г. до 20.04.2018г. по 3.17лв.
/три лева и седемнадесет стотинки/ без ДДС на месец и за периода от
20.05.2018г. до 20.12.2018г. по 3.26лв. /три лева и двадесет и шест стотинки/
без ДДС, на месец и за обекта „Ресторант“ с площ от 490 /четиристотин и
деветдесет/ кв.м. 125361.60 лв. /сто двадесет и пет хиляди триста шестдесет и
един лева и шестдесет стотинки/, за периода от 20.12.2013г. до 20.04.2018г. по
4.25лв. /четири лева и двадесет и пет стотинки/ без ДДС на месец и за периода
от 20.05.2018г. до 20.12.2018г. по 4.37лв. /четири лева и тридесет и седем
стотинки/ без ДДС, на месец на основание
чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на настоящата исковата молба в съда.
Първоначално
искът е бил за сумата от общо 21000 /двадесет и една хиляди/ лева претендирани,
като сбор от дължими обезщетения за неоснователно обогатяване поради ползването
без правно основание от ПК „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА”, на целия недвижим имот ведно с
намиращите се в него сгради „Сладкарница“ и „Ресторант“ за периода от
05.10.2013г. до 05.10.2018г. по 350 /триста и петдесет/ лева месечно. След
допуснато от РС – Дулово, изменение на иска претенцията е променена по размер и
претендиран период, така както е описана и приета за разглеждане от съда по
горе.
Ищецът
иска още съда да осъди Потребителна кооперация „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА”, ЕИК
*********, да заплати на Земеделска кооперация „СКАЛА”, ЕИК *********-в
ликвидация, и всички сторени от нея съдебно-деловодни разноски по делото,
включително и тези в производството по обезпечение на бъдещ иск с правно
основание чл. 390 от ГПК.
Ответникът – Потребителна
кооперация „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА”, ЕИК *********,
представлявана от Станка Илиева Петкова, седалище и адрес на управление:
с.Секулово 7665, общ.Дулово, обл. Силистра ул. „Златен клас” № 6, тел.
08548/211, чрез процесуален представител оспорва иска изразявайки становище за неговата
неоснователност. Излага аргументи в подкрепа на тезата си. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за част от претендираните суми. Оспорва вещното
право на собственост на ищеца върху дворното място, върху, което са построени
сградите за ползването, на които се иска обезщетение.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от фактическа страна:
С
влязло в законна сила на 26.10.2009г. Решение № 105/15.06.2007г. по гр.дело №
50/2006г. по описа на Районен съд-Дулово е издаден изпълнителен лист по силата,
на който Потребителна кооперация „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА”, ЕИК *********, е осъдена да
предаде владението върху недвижим имот, находящ се в с. Секулово на Земеделска
кооперация „СКАЛА”, ЕИК *********. Имотът предмет на изпълнителния титул е
следния - Ресторант и Сладкарница - едноетажна масивна сграда със застроена
площ: ресторант от 490 кв.м. и сладкарница от 80 кв.м., построени върху
държавно дворно място с отстъпено право на строеж на бившето ТКЗС-с. Секулово,
съставляващо парцел IV, планоснимачен № 133, кв.13 с обща застроена и
незастроена площ от 1500 кв.м. по плана на селото, при граници и съседи на
целия парцел: V-общинско място, улица и парцел III на Земеделска кооперация-в
ликвидация „Скала”, с. Скала.
За
да осъществи правата си по изпълнителния лист Земеделска кооперация „СКАЛА”,
ЕИК *********, инициирала чрез представител изпълнително дело № 1481/2010г. по
описа ЧСИ- Георги Георгиев, рег.№ 767, район на действие-Окръжен съд-Силистра.
В
хода на изпълнителното дело през 2011г. е отправена покана за доброволно
изпълнение до ПК „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА”, за предаване на владението върху имота на
правоимащия взискател - ЗК „СКАЛА”. Поканата е връчена на представител на
ответника на 08.02.2011г., като в нея е посочена и дата за извършване на въвод
във владение, а именно 04.03.2011г. от 10.30.ч. В поканата е указана възможност
за доброволно изпълнение на задължението в 14 дневен срок от съобщаването, като
изрично е дадена възможност на длъжника сам да посочи начин на изпълнение
писмено, или да се яви при ЧСИ или да се обади на посочен телефонен номер за да
уговорят доброволното изпълнение.Поканата съдържа предупреждение, че при липса
на доброволно изпълнение ЧСИ ще пристъпи към принудителен въвод във владение на
взискателя на 04.03.2011г.
Видно
от приложения, като писмено доказателство по делото Протокол съставен от ЧСИ
/на гърба лист № 43/, съдебния изпълнител не извършил определения за
04.03.2011г. въвод във владение на взискателя в процесните обекти, тъй като не
се явил негов представител и не била внесена пак от него дължимата такса за
извършване на действието по принудителното изпълнение. Видно от същия протокол
ЧСИ оставил извършването на въвода за допълнително насрочване. С Постановление
на ЧСИ от 24.08.2018г. коментираното и.д. № 20107670401481 е прекратено поради
бездействие на взискателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По
делото липсват данни за активни действия от страна на взискателя за периода от
04.03.2011г. до 05.10.2018г. с изключение на изпратената до кооперацията
ответник Покана за сключване на споразумение и доброволно изпълнение получена
от адресата на 16.07.2018г. и последващата молба за иницииране на новото
изпълнително производство.
През
2018г. коментираното изпълнително дело № 1481/2010г. било преобразувано от
ЧСИ-Г. Георгиев под № 1306/2018г., като е насрочена дата за въвод във владение
- 05.10.2018г. от 12:00 часа. От съставения протокол за въвод се установява, че
въводът включително и в сградите намиращи се в имота е осъществен и владението
е предадено на ЗК „СКАЛА”.
Именно
за периодът от постановяване на решението за ревандикация на процесния имот до
реалното му преминаване във владение на правоимащото лице е претенцията на ищеца
за обезщетение за ползите, от които той се е лишил докато ответника
неправомерно е държал ищцовия имот и неоснователно
се обогатявал от това. По конкретно и след корекция на исковата молба
обезщетението се претендира за пет годишен период считано назад от подаването
на исковата молба, а именно от 20.12.2018г.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ и неговите
обяснения дадени в открито съдебно заседание може да се установи, че ако няма
други уговорки между страните месечният наем на обекта сладкарница за периода
от 20.12.2013г. до 20.12.2018г. би бил общо 15266.40лв. без ДДС, а за обекта
ресторант съответно 125361.60лв. без ДДС. Експерта е посочил, че стойностите са
определени на база разпоредбите на Наредба № 9 за определяне на базисния
месечен наем за предоставяне под наем на имоти – общинска собственост приета с
Решение № 195/26.09.2001г. на ОС при Община Дулово. Експерта е пояснил, че
поради липса на сходни наети обекти в околността е ползвал данните за
определяне на наемните вноски обективирани в наредбата.
От
показанията на свидетеля Николай Илиев се установява, че през процесния период
собственик на двата обекта „Сладкарница“ и „Ресторант“ в с. Секулово е бил
ищеца, а техен държател – ответника. Според свидетеля ответника упражнявал
търговска дейност само в обекта сладкарница, а обекта ресторант стоял затворен
и се ползвал спорадично и рядко от жители на селото за провеждане на сватбени
тържества срещу задължението да платят само изразходваната за тържеството ел.
енергия. Свидетелят обяснява неуспеха на първият опит за въвод във владение
извършен през 2011г. с обстоятелството, че кооперацията взискател била в лошо
финансово състояние и не разполагала с налични средства за заплащане на
дължимата на ЧСИ такса.
Свидетелят
Сейхан Халим също потвърждава, че обектът „Ресторант“ докато е бил във владение
на ответника не се е ползвал по предназначение постоянно, а само спорадично и
рядко за провеждане на сватбени тържества, при това без участието и
съдействието на ответника. Според свидетеля жителите на селото, които желаели
да ползват обекта взимали ключа и сами си организирали тържеството в обекта
имайки единствения ангажимент , да заплатят електричеството и да почистят след
тържеството.
Свидетелят
Невзат Хакъ Ибрям потвърждава показанията на другите свидетели.
Съдът
намира предявения иск за допустим предвид на това, че е подаден от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от настоящото производство. Разгледан по
същество съдът намира иска и за основателен по следните съображения.
От правна страна:
Установената
и изложена по – горе фактология, като цяло не се оспорва от страните. Няма
спор, че процесните два обекта са собственост на ищеца и за процесния период са
били владени от ответника. Няма спор, че обектът „Сладкарница“ се е ползвал от
ответника, като търговски и той е реализирал търговска дейност в него през
периода. Спорно между страните е обстоятелството, че ответника е развивал търговска
дейност и в обекта „Ресторант“. Съобразно указанията на съда в тежест на ищеца
бе да установи и докаже ползването, а от там и наличие на обогатяване за
ответника от обекта „Ресторант“. Съобразявайки събраните по делото
доказателства съдът намира, че ищеца не успя да докаже наличие на търговска
дейност осъществявана от ответника в обекта „Ресторант“ за сочения период. Не
бяха представени никакви доказателства в тази насока нито пък бяха направени
доказателствени искания за събирането на такива. Ищецът не поиска нито справка
от счетоводството на ответника, където в случай, че последния осъществяваше
търговска дейност в конкретен обект несъмнено би имало счетоводни данни и
документи за това, нито пък поиска справка от НАП, където също биха се
съдържали данни в случай на извършвана търговска дейност. Напротив единствените
доказателства относно стопанската дейност в обекта „Ресторант“ за процесния
период бяха събраните по искане на ответника свидетелски показания, от които се
установи, че ПК „Златна Добруджа“, макар да е владеела обекта не е реализирала
никакви печалби от него, тъй като същия се ползвал спорадично от жители на
селото, които безвъзмездно заплащайки си само режийните разходи за ел. енергия
ползвали обекта за провеждане на тържества по различни лични поводи. По делото
няма събрано нито едно доказателство, от което да е видно, че ответникът е
реализирал, каквато и да е печалба от коментирания обект за процесния период. В
този смисъл и имайки предвид, че исковата претенция е основана на института на
неоснователното обогатяване съдът намира тази част от нея за недоказана.
Такива
доказателства няма събрани и за обекта „Сладкарница“, но тъй като ответника не
оспорва обстоятелството, че развива в него търговска дейност съдът намира
исковата претенция за доказана по основание по отношение на него.
За
да оспори исковите претенции ответникът е направил възражения за липса на
съдействие от страна на ищеца да получи подлежащия на предаване имот както и
изтичането на погасителна давност над част от претендираните от ищеца суми.
Съдът
не споделя първото ответниково възражение. Съобразно чл. 95 от ЗЗД, Кредиторът
е в забава, когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение
или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Според хипотезата на цитираната правна норма за да изпадне
кредиторът в забава е необходимо той неоправдано да не приема предложеното от
длъжника изпълнение, т.е необходимо е да е налице предложение за изпълнение от
страна на длъжника и едва тогава, ако откаже да приеме без причина
предложението кредиторът изпада в забава и е налице липса на съдействие от
негова страна. В настоящият случай не е установено наличие на такива
обстоятелства. Действително представител на кредитора не се явил на насрочения
за 04.03.2011г. въвод във владение и не платил нужната за това такса за ЧСИ, но
по инициираното от ищеца изпълнително дело не е спорно, че на 08.02.2011г.
представител на кооперацията ответник е получил от ЧСИ покана за доброволно
изпълнение, в която изрично му е даден двуседмичен срок за това и му е указано,
да се свърже с ЧСИ и сам да предложи удобен за него начин за изпълнение на
задължението му за предаване на обектите. По делото липсват данни, от които да
се установи, че длъжникът по изпълнителното дело е предприел каквито и да било
действия за изпълнение на задължението си съобразно указанията обективирани във
връчената му покана. Ето защо съдът намира, че не са на лице признаците от
фактическия състав на хипотезата на чл. 95 от ЗЗД, тъй като липсва предложено
от длъжника изпълнение, което евентуално да бъде неоправдано неприето от
кредитора. По тези съображения съдът намира коментираното ответниково
възражение за липса на съдействие от страна на кредитора за приемане на
изпълнението за неоснователно и го отхвърля, като такова.
Ответникът
е направил и възражение за изтекла погасителна давност за вземания на ищеца за
периода преди 20.12.2013г. В тази връзка и предвид обстоятелството, че след
допуснатата от първоинстанционния съд промяна на иска съобразно заключението на
вещото лице изготвило назначената СИЕ ищцовите претенции за обезщетение се
отнасят за периода именно от 20.12.2013г. до 20.12.2018г., поради което съдът
намира това възражение за неоснователно.
По
отношение на размера на приетата за основателна искова претенция за обезщетение
за ползването от ответника на обекта „Сладкарница“, съдът се съобрази изцяло с
размера определен от вещото лице изготвило назначената от РС – Дулово СИЕ,
което го мотивира да приеме тази част на иска за основателна. Липсата на
отдавани под наем сходни обекти в региона препятствала експерта да направи
оценката по аналогия и обуславя приложението на приложения от него метод, а
именно да определи наемната цена на обекта за процесния период чрез стойностите
обективирани в общинската наредба регламентираща наемни обществени отношения за
общинските обекти в региона. По тия съображения съдът приема цената за наем на
обекта „Сладкарница“ определена от вещото лица за периода от 20.12.2013г. до
20.12.2018г. общо 15266.40лв. /петнадесет хиляди двеста шестдесет и шест лева и
четиридесет стотинки/ без ДДС, за която сума следва да осъди ответника да
заплати на ищеца, като обезщетение.
Частичната
основателност на основният иск обуславя и основателността на акцесорния иск по
чл. 86 от ЗЗД, за лихви.
Предвид изхода от спора и с оглед
направеното искане ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от
деловодните разноски съобразно уважената част от исковите претенции. Съдът
приема възражението за прекомерност на заплатеното от страна на ищеца
адвокатско възнаграждение предвид не високата фактическа и правна сложност на
делото, което го мотивира да присъди такова в размер определен по реда на чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 4342.56лв. /четири хиляди триста четиридесет и два
лева и петдесет и шест стотинки/, вместо платените от ищеца 7200 /седем хиляди
и двеста/ лева. Ето защо съдът приема, че общо признатите разноски на ищеца са
в размер на 10907.68лв. /десет хиляди деветстотин и седем лева и шестдесет и
осем стотинки/, от които ответника следва да заплати на ищеца 1184.33лв.
/хиляда сто осемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/ съобразно
уважената част от исковите претенции.
Предвид изхода от спора и с оглед
направеното искане ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника част от
деловодните разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Ответникът е представил доказателства за сторени в производството разноски в общ
размер на 2443 /две хиляди четиристотин четиридесет и три/ лева представляващи
адвокатски хонорар. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати
на ответника сумата от 2177.75лв. /две хиляди сто седемдесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки/ деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Потребителска
кооперация „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА”, ЕИК *********,
представлявана от Станка Илиева Петкова, седалище и адрес на управление:
с.Секулово 7665, общ.Дулово, обл. Силистра ул. „Златен клас” № 6, да заплати на
Земеделска
кооперация „СКАЛА”,
ЕИК ********* - в ликвидация, представлявана от Васил
Иванов Митев - ликвидатор, седалище и адрес на управление: с. Скала 7667, общ.
Дулово, обл. Силистра, сумата от 15266.40 лв. /петнадесет хиляди двеста
шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ без ДДС, представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване на ПК „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА” за сметка на ЗК „СКАЛА”,
поради ползването от ПК „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА”, без правно основание, на собствения
на ЗК „СКАЛА” недвижим имот търговски обект – „Сладкарница“ – представляващ
част от едноетажна масивна сграда със застроена площ от 80 /осемдесет/ кв.м.,
построена върху държавно дворно място с отстъпено право на строеж на бившето
ТКЗС - с. Секулово, съставляващо парцел IV, планоснимачен № 133, кв.13 с обща
застроена и незастроена площ от 1500 кв.м. по плана на селото, при граници и
съседи на целия парцел: V-общинско място, улица и парцел III на Земеделска
кооперация-в ликвидация „Скала”, с. Скала, peг. с Решение № 689/12.04.1993г. по ф.д. №
595/1993г. по описа на СОС, за периода от 20.12.2013г. до 20.12.2018г.
ОСЪЖДА
Потребителска
кооперация „ЗЛАТНА ДОБРУДЖА”, ЕИК *********,
представлявана от Станка Илиева Петкова, седалище и адрес на управление:
с.Секулово 7665, общ. Дулово, обл. Силистра ул. „Златен клас” № 6, да заплати
на Земеделска
кооперация „СКАЛА”,
ЕИК ********* - в ликвидация, представлявана от Васил
Иванов Митев - ликвидатор, седалище и адрес на управление: с. Скала 7667, общ.
Дулово, обл. Силистра, законната лихва върху главницата от 15266.40 лв.
/петнадесет хиляди двеста шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ считано
от 20.12.2018г., до окончателното събиране на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
останалата
част от иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Потребителска
кооперация
„ЗЛАТНА ДОБРУДЖА”, ЕИК *********, представлявана от Станка Илиева Петкова,
седалище и адрес на управление: с.Секулово 7665, общ.Дулово, обл. Силистра ул.
„Златен клас” № 6, да заплати на Земеделска кооперация „СКАЛА”,
ЕИК ********* - в
ликвидация, представлявана от Васил Иванов Митев - ликвидатор, седалище и адрес
на управление: с. Скала 7667, общ. Дулово, обл. Силистра,
сумата от 1184.33лв. /хиляда сто осемдесет и четири лева и тридесет
и три стотинки/ деловодни разноски съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА
Земеделска
кооперация „СКАЛА”, ЕИК ********* - в ликвидация, представлявана от
Васил Иванов Митев - ликвидатор, седалище и адрес на управление: с. Скала 7667,
общ. Дулово, обл. Силистра, да заплати на Потребителска
кооперация
„ЗЛАТНА ДОБРУДЖА”, ЕИК *********, представлявана от Станка Илиева Петкова,
седалище и адрес на управление: с.Секулово 7665, общ.Дулово, обл. Силистра ул.
„Златен клас” № 6, сумата от 2177.75лв.
/две хиляди сто седемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/ деловодни
разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………