Решение по дело №1511/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юрк. П. И., против Решение № 751/28.05.2024 г., постановено по АНД № 973/2024 г по описа на Районен съд - [област], с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна Инфраструктура", с който на "ТРАНС ЛИКУИДС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [област], [населено място], [улица],вх. Г, ет.5, ап.9, представлявано от Т. Н. Н., на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева за административно нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд поради нарушение на материални и процесуалния закон, като се сочи, че изложените в съдебното решение мотиви за отмяна на процесния ЕФ са неоснователни. Излагат се подробни съображения в тази посока.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и иска отмяна на решението по изложените касационни основания и потвърждаване на административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна –"ТРАНС ЛИКУИДС" ЕООД, чрез адвокат К., в писмено становище, намира касационните оплаквания за неоснователни. Изразява подробни съображения относно законосъобразност и правилност на съдебния акт. Претендира отхвърляне на жалбата и разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област], изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд - [област] е сезиран с жалба от „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [област], [населено място], [улица], вх.Г, ет.5, ап.9, представлявано от Т. Н. Н., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ № ********** /ЕФ/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП.

За да отмени издадения ЕФ районният съд е приел, че към датата на твърдяното нарушение, в закона, възможност за ангажиране на административнонаказателна отговорност, чрез издаване на ЕФ, не е предвидена и в този смисъл е извършил анализ на нормативната уредба, по-конкретно на разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП, и във връзка с него, не възприема становището, че нормата на чл.189ж ал.7 от ЗДвП предвижда издаване на ЕФ и за нарушение на чл.179 ал.3б от ЗДвП. В този смисъл е посочено, че с ДВ, бр.13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП е изменена и законодателният пропуск е преодолян, като вече е предвидена възможност, при нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3, да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен от съответното нарушение. Освен това съдът е констатирал, че словесното описание на нарушението е неясно – не може да се установи в какво се изразява нарушението, за да се направи връзка със собственика, на когото е вменена административнонаказателната отговорност. Според съда, не е отразено и какъв е размерът на дължимата пътна такса, за която е наложена санкция в размер на 2 500 лв. Отчел е обстоятелството, че посочването на размера на дължимата такса би било основание да се прецени съразмерността на наложената санкция с неплатения размер. Съдът е приел, че е изтекла обикновената преследвателска давност, поради което наложеното наказание е погасено по давност.

Решението е правилно.

Достатъчно основание за отмяната на ЕФ е обстоятелството, че наложената санкция противоречи на т. нар. "принцип на пропорционалност". В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно - 2 500 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото от страна на търговеца. Това обстоятелство е отчетено от първоинстанционния съд. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба /в случая имуществена санкция/ с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. Например: решение от 9 февруари 2012 г., Urban, C 210/10, EU: C: 2012: 64, т. 41), както е и в случая.

В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023г., съгласно което, член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В конкретния случай наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, ето защо ЕФ правилно е отменен, което прави безпредметно обсъждането на мотивите на решението и направените в тази връзка касационни оплаквания.

Касационният съд възприема и другото самостоятелно основание за отмяна на оспорения ЕФ, развито от районния съд - изтеклата погасителна давност за наказателно преследване, съобразно изискванията на чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН. От датата на нарушението 27.11.2020 година, която съвпада с датата на издаване на ЕФ, е изтекъл тригодишен давностен срок по смисъла на чл.80 ал.1 т.5 от НК. Същевременно, от страна на административния орган не са предприети надлежни действия, с които течащият давностен срок да е бил прекъснат с надлежни действия за наказателно преследване на нарушителя, съобразно изискванията на чл.81 ал. 2 от НК, поради което не следва да се прилага хипотезата за абсолютна давност за погасяване на наказателното преследване, посочена в разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.

При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218 ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 1050лв., съобразно представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 20.08.2024г., според който изплатени в брой 500.00 лв. за правна защита и представителство по настоящото касационно дело и 550лв. изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.02.2024г. по производството пред ПРС.

Касационният съд намира, че претендираният размер на разноските, освен доказан по несъмнен начин с приложените към списъка по чл. 80 от ГПК доказателства, е съпоставим с размера на имуществената санкция от 2 500 лв. от една страна, а от друга е съответен на сложността на казуса и продължителността на производството, както и на реално положения квалифициран юридически труд от пълномощниците на дружеството.

Воден от горното, Административен съд – [област], XXII състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 751/28.05.2024 г., постановено по АНД № 973/2024г. по описа на Районен съд - [област]

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на "ТРАНС ЛИКУИДС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [област], [населено място], [улица],вх. Г, ет.5, ап.9, представлявано от Т. Н. Н., сумата в размер на 1050лв., разноски по делото.

Решението е окончателно.