РЕШЕНИЕ
№ 12055
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110131229 по описа за 2022 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439
ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от И. А. К. срещу
„Топлофикация - София” ЕАД за признаването за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи сумите от: 1/ 538,17 лв., представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода от м. 03.2003 г. – м. 04.2007 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ул. „О; 2/ 174,96 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.05.2003 г. до 10.03.2008
г. и 3/ 195,00 лева – разноски по делото пред СРС по заповедното и исково
производство, за което е издаден изпълнителен лист от 12.05.2016 г. по ч. гр. дело № 1
г. по описа на СРС, както и допълнително присъдени разноски с решение по гр. дело
№ г. по описа на СРС.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № г. при ЧСИ Н М. Сочи се, че постановеното по
делото решение, въз основа на което е издаден процесния изпълнителен лист, е влязло
в законна сила, считано от 28.09.2010 г., като извършените след това действия от ЧСИ
са без правно значение, тъй като задълженията вече са били погасени поради изтекъл
давностен срок. Счита, че задълженията са погасени по давност към 28.09.2015 г. Моли
да бъде признато за установено в отношенията им с ответника, че не дължи процесните
суми, предмет на издадения изпълнителен лист от 12.05.2016 г. по ч. гр. дело № г. по
описа на СРС, както и допълнително присъдени разноски с решение по гр. дело № . по
описа на СРС. Претендират разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че
давността за вземането е пет години, считано от влизане в сила на постановеното
съдебно решение, което не е било обжалвано. Счита, че давността е прекъсната с
образуването на изпълнителното дело. Излага съображения, че давността на вземането
1
не е текла до 26.06.2015 г. Счита, че след това е последвало неколкократно прекъсване
на давността с предприемане на различни действия по изпълнителното дело. Излага
съображения относно факта, че евентуално настъпила перемпция по изпълнителното
дело е без правно значение относно института на давността. Сочи, че при евентуално
настъпила перемпция и последвала молба от взискателя води като последица
единствено до задължение на съдебния изпълнител да образува ново дело. Сочи, че
искането води до прекъсване на давността, независимо дали съдебният изпълнител е
образувал ново дело, или не, за което се позовава на практика на ВКС. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че: ответникът е кредитор
по процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист на 12.05.2016 г. по ч. гр.
дело № г. по описа на СРС, както са налице допълнително присъдени разноски с
решение по гр. дело № 11446/2010 г. по описа на СРС, влязло в законна сила, считано
от 28.09.2010 г., за които вземания е образувано изпълнително дело № г. по описа на
ЧСИ Н М.
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по
делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.
Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу И. А. К., същият е
издаден на основание чл. 410 ГПК и сл. ГПК, т. е. въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение. Давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск
има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. От представения
по делото заверен препис на съдебно решение от 04.08.2010 г. по гр. дело № . по описа
на СРС се установява, че след издаването на заповедта за изпълнение е проведено
исково производство, решението по което е влязло в законна сила, считано от
28.09.2010 г.
Въз основа на изпълнителния лист на 03.08.2016 г. е образувано изпълнително
дело № г. по описа на ЧСИ Н М с район на действие СГС, по което е извършено
проучване на имущественото състояние на длъжника.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
изпълнително действие. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е
2
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение. С оглед възприетото в
т. 10, Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, по отношение на изпълнителните дела, образувани след 26.06.2015 г., каквото
е и процесното, давността за вземанията по време на изпълнителния процес не е спряла
да тече.
Преди да се обсъди въпросът, касаещ предприетите изпълнителни действия и
прекъсването на давността по време на образуваното изпълнително производство,
следва да се даде отговор на твърдението на ищцата за изтекла погасителна давност
още преди образуването на изпълнителното дело.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането, установено с влязло в сила съдебно
решение се погасява с 5-годишна давност. Според чл. 117, ал. 1 ЗЗД срокът тече от
подаването на исковата молба, но съгласно чл. 115, б. "з" ЗЗД се спира, докато трае
съдебният процес, т. е. срокът започва да тече от датата на влизане на съдебното
решение в сила. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото
производство следва да се установи дали след влизане в сила на съдебния акт
28.09.2010 г. е изтекъл изискуемият петгодишен давностен срок за вземането.
В периода от влизане в сила на съдебното решение на 28.09.2010 г. до
образуването на изпълнителното дело на 03.08.2016 г., а така също и до първото
предприето по него изпълнително действие на 10.08.2016 г. /запор на банковите сметки
на ищцата при „Банка ДСК“ ЕАД/, водещо реално до прекъсване на давността, е
изтекъл период, по-дълъг от 5 години, поради което оспореното вземане е погасено
поради изтекла погасителна давност. Ответникът не доказа в този период да са
настъпили обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване на давността.
Вземането е било погасено поради изтекъл давностен срок още преди образуването на
изпълнителното дело, поради което не е необходимо обсъждането на извършените
изпълнителни действия от съдебния изпълнител, водещи до прекъсване или спиране на
давността. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени направените от нея разноски в производството. Ответникът следва
да бъде осъден да й заплати сумата от 300,00 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС дължимата се в
производството държавна такса в размер на 50,00 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че И. А. К., ЕГН
********** не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумите от: 1/
538,17 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м.
03.2003 г. – м. 04.2007 г. за топлоснабден имот в гр. София, ул 2/ 174,96 лева,
3
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 02.05.2003 г. до 10.03.2008 г. и 3/ 195,00 лева – разноски по делото пред
СРС по заповедното и исково производство, за което е издаден изпълнителен лист от
12.05.2016 г. по ч. гр. дело № г. по описа на СРС, както и допълнително присъдени
разноски с решение от 04.08.2010 г. по гр. дело № г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на И. А. К., ЕГН ********** сумата от 300,00 лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски
районен съд сумата от 50,00 лева дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4