№ 361
гр. Бургас, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело №
20242100100109 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Ж. М., ЕГН **********, с
адрес: ********** със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ №18, адв. Миглена
Христова против Н. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ********* и П. И. А., ЕГН
**********, с адрес: ********, с която се иска да бъдат осъдени ответниците да й заплатя,
всяка от тях, сумата от по 29 337, 50, или общо 58 675 лв./левовата равностойност на
30 000евро/, представляващи незаплатено договорено възнаграждение по сключен между
страните договор за правна защита и съдействие от 01.06.2023г., ведно със законната лихва
върху главниците до окончателното изплащане.
Първоначално исковете са били предявени като частични и по тях е образувано гр.д.
№5373/2023г. по описа на БРС. След изменение на размера им- предявен до пълния такъв,
производството пред Районен съд- Бургас е било прекратено и изпратено по подсъдност на
настоящия съд.
Ищцата твърди, че между нея и ответниците е бил сключен Договор за правна защита
и съдействие. Предмет на договора е постигането на конкретен резултат- сключването на
предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на идеални части от
недвижимия имот срещу задължение за строителство със съдействието на адвоката чрез
изпълнение на възложените му правни и фактически действия. По силата на договора и
предоставеното пълномощно, ответниците възложили на ищцата в качеството й на адвокат,
срещу възнаграждение, при условия и параметри, изцяло по тяхна преценка, да ги
представлява при воденето на преговори и да договаря от тяхно име с трето лице- бъдещ
суперфициар и строител при учредяване право на строеж върху собствения на
възложителите недвижим имот, който притежават в равни квоти, находящ се в гр.София,
представляващ УПИ І-564 в кв.33 по устройствения план на гр.София, м.“Манастирски
ливади“, КИ 68134.1006.907, с площ от 1200 кв.м. В случай, че ответниците одобряли
постигнатите от ищцата резултати, тя е следвало да изготви предварителния договор, както
и окончателния за учредяване право на строеж върху недвижимия имот и за прехвърляне на
идеални части от него срещу задължение за изграждане на готов строителен продукт.
В чл.5 от договора, страните са се съгласили, да заплатят на ищцата в качеството на
упълномощен адвокат възнаграждение за всички извършени от нея правни и фактически
действия, дължимо при подписване на предварителния договор за учредяване право на
строеж. Изготвянето на окончателен договор, съгл.чл.3 от договора, не било включено в
договореното възнаграждение, тъй като, със знанието на вълзожителките, то се поема от
1
дружеството- суперфициар, съгл. чл.25 от подписания предварителен договор за
суперфиция.
Условията за сключване на предварителен договор били висок процент на
обезщетение за възложителите и разрешаването на съществуващ технически проблем с
имота- невъзможността за включването му към ВиК мрежата, поради отказ на „Софийска
вода“ АД да проектира, изгради и въведе в експлоатация водопроводна мрежа до обекта,
съгл. писмо изх.№ТУ 3334/15.03.2023г. , т.е. до имота не е имало водоподаване. Всъщност,
това е бил първоначалният повод, за да се обърнат ответниците към ищцата за помощ, тъй
като дълги години този проблем не е могъл да бъде разрешен.
Срещу възложената работа при постигане на одобрен от възложителите резултат,
обективиран в сключен предварителен договор, страните се договорили да заплатят на
ищцата възнаграждение, чиито размер да бъде определен допълнително с анекс. Т.е.
възнаграждението е било договорено като резултатно- в зависимост от постигнатите
резултати от преговорите, които към момента на сключване на договора между ищцата и
ответниците все още не са били финализирани, но са били договорени основните параметри
на бъдещия предварителен договор, за което възложителите са били уведомени.
Във връзка с възложената работа, ищцата осъществила контакти с цел разрешаване на
първо място на проблема с ВиК. След одобрение на възложителите, ищцата провела
преговори и стигнала до крайния резултат- сключване на предварителен договор с „Филвик“
АД, което дружество било одобрено от ответниците за изпълнител на строителството. В
изпълнение на задълженията си по договора, ищцата твърди, че:
1. Договорила разрешаване на проблема с уличния водопровод, като договорила с
дружеството- строител „Филвик“ АД със собствени средства да проектира, изгради и
въведе в експлоатация уличния водопровод, за да може изобщо да се реализира
строителство;
2. Договорила за възложителите процент обезщетение 38%, който бил с 4% повече от
първоначалния предложен от строителя;
3. Договорила възложителите да запазят за себе си и да не прехвърлят идеални части от
незастроеното дворно място, а то да остане в тяхна собственост, за разлика от
предложеното от строителя, който е поискал 66% идеални части от дворното място;
4. Договорила за възложителите, дружеството суперфициар за своя сметка да увеличи
параметрите на застрояване, същуствуващи към момента на подписване на
предварителния договор и да получи скица- виза за застрояване с нови по-високи
параметри, в резултат на което РЗП на обекта е била увеличена с 430 кв.м. повече- от
2770 кв.м. на 3200 кв.м.;
5. Договорила по-голяма степен на завършеност- с поставени фаянс, теракот, вътрешни
врати за разлика от офертата на строителя;
6. Договорила е стандарт по-висок от базовия БДС, като се използват строителни
материали, дограма, асансьор, стъкла в по- високо стандартно качество;
7. Организирала срещи между страните в нейната кантора;
8. Давала на възложителите правни консултации и становища във връзка с учредяване
правото на строеж; Информирала ги за хода на преговорите и извършвала корекции по
договора изцяло съобразени с техните желания и в техен интерес;
9. Изготвила предварителния договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на
недвижимия имот срещу задължение за строителство при договорени изцяло в полза
на възложителите параметри- срокове, условия и неустойки; Договорът е бил
променян многократно, като подписаният вариант е удовлетворявал в най-висока
степен изискванията на възложителите.
За постигане на резултатите, ищцата е уведомявала ответниците, като им изпращала
кореспонденцията на електронната поща на тяхната майка Й. А.. Следвало е обсъждане, вкл.
в кантората на ищцата, след което изпращане на корекциите по предварителния договор по
електронна поща на строителя и така е било, докато възложителите са постигнали
удовлетворение и се е стигнало до подписване на предварителния договор за учредяване
право на строеж.
Предварителният договор е бил подписан в кантората на ищцата на 15.06.2023г.
2
Ищцата обяснява, че отношенията й с ответниците били изградени на основата на
взаимно доверие, защото се познавали с майка им от години.
Поради постигнатите резултати, ищцата твърди, че са договорили с ответниците
възнаграждение в размер на 30 000 евро общо, за което е следвало да подпишат анекс към
Договора за правна защита и съдействие. След като възложителите се убедили, че условията,
които ищцата договорила са били възпроизведени в предварителния договор, тя поискала
подписването на анекса. До такъв не се е стигнало, тъй като ответниците нямали средства и
вместо възнаграждение, предложили да прехвърлят на ищцата от 20 до 50 кв.м. от бъдещ
техен обект от сградата, в която ще бъде построен. На 16.06.2023г. ответницата Н. Х. със
своята майка са оставили на ищцата изготвен и подписан от тях документ, носещ заглавието
„споразумение“, подписано и от другата ответница П. А., като гаранция, че й дължат 30 000
евро за извършената работа. Ищцата възразила относно формата на това споразумение, че
не представлява анекса, за който се договорили и така започнали проблемите между
страните, изразяващи се, както в неподписването на анекс, така и в непризнаването на
положения труд от страна на ищцата и договореното възнаграждение в размер на 30 000
евро. Ищцата поканила ответниците на 28.06.2023г. в кантората си, за да й платят, тъй като
съгласно сключения между тях договор, задължението е изискуемо с подписване на
предварителния договор за суперфиция. На тази дата в кантората са отишли само
ответницата Н. Х. и майка й, при което заявили, че няма да платят сумата, за която се
договорили, а могат да платят само 300 лв., защото за толкова оценяли труда на адв.М..
Майката Й. А. поискала унищожаване на подписаните от дъщерите й документи, защото те
не били „контролирани“ от нея, когато са се договаряли за дължимото възнаграждение, но тя
самата не била съгласна с договореното, нищо, че не е страна по договора.
Ищцата счита, че между страните е налице валиден договор за правна защита и
съдействие, пълно изпълнение на задълженията от нейна страна, настъпване на
предпоставките за изпълнение на задължението от страна на ответниците за заплащане на
уговореното възнаграждение, неизпълнение от страна на ответниците на задължението им
по договора за заплащане на възнаграждението за свършената работа. Счита задължението
за изискуемо на основание чл.5 от договора. Размерът на вземането счита за доказан чрез
изготвеното и подписано от ответниците споразумение.
Ответниците Н. И. Х. и П. И. А. са депозирали писмен отговор по делото, с който
оспорват исковете по основание и размер.
Оспорват твърдението, че изготвянето на окончателен договор за учредяване на право
на строеж срещу задължение за строителство не е включено в договореното възнаграждение,
съгласно чл.25 от предварителния договор, като твърдят, че ищцата е имала задължението да
изготви окончателния договор, а не го е изпълнила. Затова с нотариална покана от
14.07.2023г., връчена на ищцата на 30.08.2023г. ответниците са прекратили договора
едностранно и една част от него е останала неизпълнена, поради което считат, че дължат
само направените до прекратяването разноски, съгласно чл.12 от договора;
Оспорват твърдението, че в предмет на договора влиза и разрешаването на проблема
по отношение на присъединяване на имота към водопроводната и канализационна мрежа на
„Софийска вода“ АД. Но дори и да се счете, че е сред задълженията на изпълнителя, то не е
изпълнено към момента на сключване на предварителния договор;
Оспорват твърдението, че ответниците са водили преговори с други строителни
дружества, които са им отказвали оферти и извършване на техническата дейност по
присъединяване към водопреносната мрежа от други дружества;
Оспорват, че обезщетението в размер на 38% от РЗП на бъдещата сграда в имота на
ответниците е в резултат на водените от ищцата преговори, като твърдят, че това е
първоначалния процент, предложен от строителя, като тя просто им го е съобщила,
убеждавайки ги, че цените на строителните материали и инфлацията се покачвали;
Оспорват, че увеличените параметри на застрояването са резултат на усилията на
ищцата, защото този въпрос е от компетентността на Общинския съвет чрез приемането на
ПУП- ПРЗ на района;
Оспорват, че ищцата договорила по-високо качество на строителните материали,
асансьор и дограма, предложени от строителя;
3
Оспорват твърдението, че ищцата е изготвила предварителния договор, тъй като тя
само го е консултирала и коригирала. Освен това навеждат твърдения, че не е договаряно в
техен интерес, защото ищцата обслужвала и двете страни, поради което е включвала клаузи
и е правила договорки и в своя собствен интерес, но не сочат какъв, освен че уговорила по-
висок размер на неустойките.
Оспорват, че е било договорено възнаграждение от 30 000 евро, за което да подпишат
анекс, както и твърдението, че са предлагали 20-50 кв.м. от техен обект в бъдеща сграда
вместо заплащане.
Оспорват твърдението, че ответниците отказали да й заплатят възнаграждение по
договора като напротив, поканили я да остойности извършените от нея услуги, като сумата
от 30 000 евро била определена едностранно от нея, което било прекомерно спрямо
свършеното, а не е ясно и какъв е материалният интерес, въз основа на който е формирана
исканата сума. В тази връзка твърдят, че са договорили не повече от 3000 лв;
Оспорват и твърдението, че вземането е изискуемо, че е налице пълно изпълнение на
договора, че са отказали да заплатят, да подпишат анекс, както и твърдението за
добросъвестност и грижа на добър стопанин от страна на ищцата при изпълнение на
договора. Считат, че не заради усилията на ищцата се е стигнало до реализиране на
строителство на процесния имот. Всички останали изложени от ищцата факти също се
оспорват. Излагат се подробно обстоятелства във връзка със сключването и изпълнението на
договора между тях и ищцата.
Считат, че представеното по делото споразумение, подписано от ответниците не
замества анекс към договора за правна защита и съдействие, с който следва да се договори
възнаграждение, нито от него става ясно, че касае възнаграждението на адв.М. по сключения
с нея договор за правна защита и съдействие.
Правят възражение за нищожност на договора за правна защита и съдействие от
01.06.2023г.: 1. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД- поради противоречие със закона, изразяващо се
в извършване на дейности от страна на ищцата като адвокат в противоречие със Закона за
адвокатурата; 2. Евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД- поради противоречие с морала и
добрите нрави при определяне на размера на възнаграждението; 3. Евентуално, на
основание чл.26, ал.2 ЗЗД- поради липса на съгласие, изразяващо се в липса на уговорена
цена за предоставените услуги и като липсвала „насрещност на волеизявленията на
страните“, на практика липсвало съгласие.
Във връзка с размера и заплащането на възнаграждението, ответниците сочат
изпратен от адв.М. и получен на електронната поща на майката на ответниците Й. А. нов
договор за правна защита и съдействие с дата 15.06.2023г., в който възнаграждението е
определено на 2,50% от РЗП на бъдещата сграда, който не е подписан от страните, не се
спори, че не е подписан, поради което и не следва да бъде обсъждан. Това действие на
ищцата провокирало загубата на доверие от страна на ответниците, поради което и те
предприели действия за предсрочно прекратяване на договора. С това свое действие те
считат, че адв. М. нарушила нормата на чл.46 от Закона за адвокатурата и чл.15 от Етичния
кодекс на адвоката. Това нейно предложение без последици се тълкува от ответниците като
опит за обогатяване за тяхна сметка, сключвайки „сделка със своя доверител относно
предмета на делото“ или „размерът на адвокатското възнаграждение е определено като дял
от предмета на защитавания правен спор“.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна:
Освен исковата молба и отговора, по делото са налице и други становища, най-вече
от ищцата по делото, преповтарящи вече изложеното в разменените по реда на чл.131 и сл.
ГПК съдебни книжа, тъй като към всяко искане по доказателствата с нарочна молба или в
съдебно заседание, е изразявана цялата твърдяна фактическа обстановка почти отначало. По
тази причина съдът не е допълнил с различни или нови приетите с доклада твърдения и
обстоятелства.
Майката на ответниците и адв.М. се познавали от по-ранен период.
Безспорно е между страните, че през пролетта на 2023г./според ответната страна-
4
м.април- началото на м.май 2023г./ майката на ответниците- Й. А. посетила в кантората
адв.М. по повод изготвяне на писмено заявление до „Софийска вода“ АД за възможността за
изграждане на водоподаване до имота на дъщерите й- ответниците и собственици на
процесния недвижим имот в гр.София.
Малко по-късно, майката на ответниците Й. А. отново посетила ищцата и показала
отговор на „Софийска вода“ АД, с който дружеството отказало изграждане и
присъединяване на имота към ВиК мрежата. Й. А. споделила, че това е дългогодишен
проблем и не знае как да го преодолеят. Тогава адв.М. предложила да сключат договор за
изграждане на инфраструктурата на ВиК с избрано от тях дружество и то да разреши
проблема. Желанието на Й. А. е било първо да разреши този проблем, а после да търси
дружество, на което да възложи строителството. Тя е изразила страхове да не попадне на
фирма, която да я измами. Тогава ищцата споделила, че има добри впечатления от човек със
строителна фирма, но не знае дали би се справил с проблема. Така се стигнало до „Филвик“
АД. Й. А. проверила дружеството в Търговския регистър, внукът й проверил ГФО,
установили, че дружеството било състоятелно, имало много активи, а и им допаднали
сградите, които е построило. До този момент, разговорите са били само за разрешаване на
проблема с ВиК. След извършената проверка по отношение на „Филвик“ АД и очевидно
решение от страна на собствениците на имота, изразено чрез тяхната майка Й. А., е било
възложено на ищцата да се свърже с това дружество и да попита, дали ще разрешат
проблема с ВиК. Дружеството е отговорило, че могат да разрешат проблема, но само ако му
учредят право на строеж. Разговорът е бил предаден на Й. А., която поискала, пак чрез
адв.М., оферта от дружеството за процента обезщетение, който се предлага в този случай.
На практика, ответниците чрез майка си, са възложили на адв.М. да води преговори с
дружеството, което първоначално е предложило 34% обезщетение, а впоследствие след
преговори, водени от адв.М.- 38% и решаване на ВиК проблема. След като е било съобщено
това на Й. А., договарящите се поискали среща. Съдът приема до тук фактическата
обстановка с подробностите, изложени от адв.М. по отношение на преддоговорния период,
тъй като ответната страна преди предложението на ищцата за дружество, което би могло да
извърши исканото присъединяване към ВиК мрежата, а впоследствие и строителството
срещу обезщетение, е пропуснала да уточни развитието в отношенията между ищцата и Й.
А. като представител на собствениците на имота, по чието възлагане адв.М. е работила и
как се е стигнало до сключването на предварителния договор за учредяване право на строеж,
както и до конкретните проценти обезщетение. А това има отношение към обема на
свършената работа. След като е станало ясно, че ВиК проблемът не може да бъде лесно
разрешен, оферта за учредяване право строеж, при което ще се разреши и той, е била
поискана чрез адв.М. от майката на ответниците конкретно от „Филвик“ АД, което, както
стана ясно, ответниците са проучили. Тогава е възложено на адв.М. и да преговаря от тяхно
име за добри условия. Този процес е започнал преди подписване на договора за правна
защита и съдействие.
Двете страни по бъдещия предварителен договор поискали да се срещнат лично и да
разговарят в кантората на адв.М., както и станало на 01.06.2023г., когато за първи път
ищцата се е запознала с ответниците. Тогава е бил подписан и процесния договор за правна
защита и съдействие. Изложеното сочи, че към този момент, ответниците и майка им вече са
били наясно с дружеството- бъдещ суперфициар и интересуващите ги параметри по
бъдещия договор за суперфиция. Както са били наясно, че ползват адвокатските услуги на
адв.М. и следва да ги заплатят.
Все към свършеното от адв. М. следва да се отбележи, че всяко нейно действие е било
съгласувано с ответниците или по-точно- с тяхната майка, която е била водеща фигура в
целия процес. За това свидетелства, както електронната кореспондеция между тях, така и
обясненията на ответниците във връзка с отношенията и комуникацията им с адв.М.. Че
проблемът с водоподаването до имота е бил основният, възпрепятствал реализиране на
строителството дълго време сочат, както усилията на ответниците чрез осъществената
кореспонденция с Общината и Ви К дружеството, така и обясненията на ответниците по
чл.176 ГПК. Всъщност, това е бил поводът да се потърси адвокатска помощ. Този извод
следва безспорно, както от непротиворечиво изложената и от двете страни хронология на
обстоятелствата, станали причина майката на ответниците да се обърне към адв.М. от тяхно
име, а по-късно- те да й подпишат пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
5
така се потвърждават и от обясненията им в съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК, които
кореспондират с изложеното. За проблема с водоподаването към имота разказва и
свидетелката М., близка и с ищцата, и с майката на ответниците, а познава и ответниците от
малки деца. С Й. А. са съседи, били са и приятелки. Свидетелката е наясно и с настоящото
дело, и с проблемите около имота от закупуването му, за които лично майката на
ответниците й е споделяла. Тя обяснява, че майката Й. А. се свързала с адв.М., за да й реши
проблема с ВиК и електричеството. Преди това намирали фирми за строителство, но те
давали много малък процент, поради което не сключвали договор. Дори ответниците се
консултирали със сина и внучката на свидетелката, които се занимавали със строителство, но
след като не били уредени ВиК и електричеството, синът й казал, че не повече от 34%
обезщетение може да предложи. Й. А. е говорила много на свидетелката за този имот и
проблемите, затова свидетелката обяснява подробно развитието им.
Пак във връзка с твърденията на ответниците, че ищцата не свършила възложеното и
по-конкретно- не получили висок процент обезщетение, следва да се посочи, че със
съдействието на адв.М. е бил договорен по-висок процент от предложения с офертата от
„Филвик„ АД, представена по делото. Тази стойност е приета от ответниците, които
доброволно са подписали, както предварителния, така и по-късно окончателния договор. По
делото е представена електронна кореспонденция между майката на ответниците и адв.М., в
която на последната като изпълнител са давани указания по отношение на клаузи от
договора. В крайна сметка, адв. М. е изготвила вариант, който и двете страни по
предвратиления договор за суперфиция са подписали, респ. обсъдили, приели, одобрили.
Както самата ответница Н. Х. заявява по реда на чл.176 ГПК, още на първа среща с
„Филвик“ АД в кантората на адв.М. са се разбрали, че процентите обезщетение са 38% и, че
„на срещите със строителното дружество не сме искали друг процент на обезщетение,
различен от предложения от адв.М.“, както и, че „напълно доброволно и съзнателно
подписах предварителния договор за суперфиция“. Ответницата А., също по реда на чл.176
ГПК посочва, че първо са искали да разрешат проблема с ВиК и после да строят. Обяснява,
че през април 2023г. проблемът е бил разрешен, но не знаела много по въпроса, тъй като
майка й основно се е занимавала. В опитите си да избегне отговор на конкретни въпроси,
касаещи обема на задълженията, които тя и сестра й са възложили на адв.М., ответницата
избягваше конкретни отговори на редица въпроси, а на други даде противоречиви и
уклончиви отговори, вкл. на въпроси на съда, поради което нейните обяснения не могат да
бъдат ценени като верни в цялост. Така например, от една страна заявява, че проблемът с
ВиК не е бил основния, но от друга страна не става ясно защо е търсена помощ за
решаването първо на него, а и защо изобщо е поставен на обсъждане, ако целта е била
застрояване и обезщетяване; адв.М. не защитила правата им, защото те й възложили да
постигне обезщетяване в размер на 40%, но тя успяла 38% и ответниците ги приели, защото
всъщност се съобразили с доводите на строителя. Освен това, за съда остана неясно
обяснението по отношение на споменати заемни правоотношения, по които адв.М. следвало
да предостави средства, а ответниците после да върнат /или не/, което остана изолирана теза
от всичко останало и от предмета на спора.
Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие, подписан
на 01.06.2023г. между страните по настоящото дело, ответниците- като възложители са
възложили на адв.М.- като изпълнител да извърши срещу възнаграждение от свое име и за
сметка на възложителите, при условия и параметри изцяло по преценка на възложителите
всички правни действия по договарянето с трето лице- бъдещ суперфициар и строител
относно съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр.София, за който са били
представени два нотариални акта за собственост, легитимиращи ответниците като такива.
Наред с това са й възложили за тяхна сметка да извърши всякакви регламентирани от
закона правни действия във връзка с водене на преговори с търговско дружество- страна
по бъдещ предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижимия имот
и за прехвърляне на идеални части от недвижимия имот срещу задължение за изграждане
на готов строителен продукт. В чл.3 от договора са й възложили да изготви предварителен
и окончателен договор за учредяване на правото на строеж и прехвърляне на идеални
части срещу изграждане на готов строителен продукт. Във връзка с посочените дейности
ответниците са възложили на адв.М. да извършва всякакви правни и фактичеки действия
във връзка с предходните точки и в защита интересите им/чл.4/. Изпълнителят по
6
договора се е задължил да съдейства на възложителите и да ги уведомява за хода на
изпълнението; да организира преговори между „осигурен от него клиент“ и възложителите,
както и да им съдейства за постигане на възложените параметри/чл.9/. В чл.10 адв.М. се е
задължила да изготви предварителен и окончателен договор за учредяване право на строеж
върху недвижимия имот и за прехвърляне на идеални части от недвижимия имот срещу
задължение за изграждане на готов строителен продукт.
Съгласно чл.6 от договора за правна защита и съдействие, възложителите са се
задължили да заплатят на изпълнителя уговореното в чл.2 възнаграждение в деня на
подписване на предварителния договор за суперфиция. Видно от записаното в чл.2, в него
няма уговорен размер на възнаграждение. В чл.5 възложителите са се задължили да заплатят
на адв.М. възнаграждение в размер, който „ще бъде договорен между страните в
допълнителен анекс към настоящия договор“. Тълкувайки разпоредбите на договора във
връзка една с друга, в разпоредбата на чл.2 от договора са обобщени действията и резултата,
който се цели чрез настоящия договор- чрез посредничеството на изпълнителя, изразяващо
се в извършване на всички необходими фактически и правни действия, в т.ч. намиране на
търговско дружество- суперфициар и договоравяне на максимално добри условия с него,
предварително консултирани с ответниците, сключването на предварителен договор за
учредяване на право на строеж и прехвърляне на идеални части срещу изграждане на готов
строителен продукт. В договора ясно е записано в чл.3 и чл.10, че на изпълнителят е
възложено и сключването на окончателен договор. Всичко възложено по този договор
подлежи на възмездяване, в т.ч. и изготвянето на окончателен договор. Ищцата заявява в
исковата молба, че изготвянето на окончателен договор, възложено по чл.3 не е включено в
договореното възнаграждение, а по съгласие на страните то се поемало от суперфициаря
съгл. чл.25 от подписания предварителен договор. В чл.25 от предварителния договор обаче
е посочено, че всички разходи по учредяване право на строеж, изготвяне на
инвестиционните проекти и разрешаването на строителството са за сметка на приемателя-
строител и не може да бъде тълкуван, че със знанието на възложителките, възнаграждението
се поемало от дружеството суперфициар, както твърди ищцата, защото това твърдение не е
подкрепено с доказателства. Напротив, адв.М. се е задължила вкл. за изготвяне на
окончателен договор. Че това е така следва и от предоставеното й пълномощно от
ответниците, в което конкретно е посочено, че освен, че й се възлагат всички
регламентирани от закона правни действия във връзка с водене на преговори конкретно с
„Филвик“ АД, да извършва всякакви правни и фактически действия, неупоменати изрично в
настоящото пълномощно, но имащи връзка с горните действия, но и да изготви
предварителен и окончателен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на ид.ч.
от недвижимия имот срещу задължение за изграждане на готов продукт. Това, за което
страните обаче не спорят е, че окончателният договор не е изготвен от адв.М., защото
пълномощията от нея са оттеглени. Той може да възпроизвежда всички договорени клаузи от
предварителния договор, подготвен от адв.М., но не е изготвен от нея.
След сключване на предварителния договор, между страните е възникнал проблемът,
свързан с размера на дължимото възнаграждение, което ответниците следва да заплатят по
сключения между ищцата и тях договор за правна защита и съдействие. За да се стигне до
това противопоставяне са се развили следните отношения и ситуации: На 15.06.2023г., след
като е бил подписан предварителния договор в кантората на адв.М., тя е поискала да се
подпише анекс и към нейния договор по отношение на възнаграждението- 30 000 евро,
както се били разбрали. Ответниците заявили, че нямат пари и предложили да й прехвърлят
20 кв.м.- по предложение на едната, до 50 кв.м.- по предложение на другата възложителка
от бъдещ техен обект в сградата. Ищцата заявила, че иска стойността за положения от нея
труд, не имот. На другия ден в кантората й отишли ответницата Н. Х. и майка й Й. А. и й
оставили документ, изготвен от тях като споразумение, подписано от двете ответници, с
което й гарантирали, че й дължат сумата от 30 000 евро за извършената работа. Адв.М.
поискала да го подпишат като Анекс, защото нямал формата на такъв. Ответниците отказали
с мотив, че ако подишат анекс, ищцата ще има възможност да ги съди. От ответниците се
сочи, че на 21.06.2023г. адв. М. изпратила на електронната поща на майка им договор за
правна защита и съдействие, антидатиран- от 15.06.2023г., в който възнаграждението, което
си определила било 2,50% от РЗП на бъдещата сграда. Този т.нар договор, е представен по
делото, но не представлява документ, тъй като не е подписан. Представлява неприето
7
предложение, поради което не следва да бъде обсъждано. Следва да се обърне внимание
обаче, че това предложение на адв.М. е изпратено във формата на договор на ответната
страна чрез тяхната майка след изготвянето и представянето на т.нар. гарантийно
споразумение, видно от датата върху него. Това гарантийно споразумение, изходящо от
ответниците, е първият писмен документ с конкретно посочена цена за извършеното от
адвокат М., при това- предложена от ответниците в изпълнение на договореното.
Впоследствие, ищцата поканила ответниците на 28.06.2023г. в кантората си, за да й платят,
когато отишли Н. Х. и майка й и заявили, че няма да платят сумата от 30 000 евро, а 300 лв.-
на колкото оценяли труда й.
Споразумението, подписано собственоръчно от ответниците с поставена от тях дата
16.06.2023г. е представено по делото. В него двете сестри- ответници се споразумели П. А.
да даде от нейно жилище 20 кв.м. с общите части от жилищата им за продажби, определени
с площ до 65 кв.м., които вбъдеще ще се проектират по договора за строителство от
15.06.2023г., а ако адв.М. не желае да го закупи, ще я компенсира със сумата, определена в
договора на строителя от 1500 евро по 20 кв.м., равна на 30 000 евро, „която сума е за
доплащания между страните или ако има допълнителни преддоговаряния за понижение на
тази сума“. Както и „тази сума ще дължа след продажба на жилището, ако тя не го закупи“.
Безспорно, това споразумение е съставено и подписано от ответниците с цел заплащане на
дължимото на адвокат М. възнаграждение в размер на 30 000 евро, тъй като те вероятно не
са имали налични средства, за да го заплатят. В него изрично е посочено името на адвокат
Ж. М. и дължимата й сума, платима в два варианта.
Твърденията на ищцата за така развилите се отношения се подкрепят от
свидетелските показания на М.П.- адвокат в съседния на ищцата офис, делящ ги стена, на
същия етаж, която станала очевидец и свидетел на случващото се между страните, с
участието на майката на ответниците. Свидетелката е разбрала за казуса от ищцата още към
01.06.2023г., когато адв.М. изпращала на асансьора две дами, в разговор с които последните
казали, че не разполагали със средства, но ще й прехвърлят 20 кв.м. вместо хонорар, а адв.М.
отвърнала да ги остойностят, защото не й е необходим имот. След две седмици, по повод
уреждане на общи режийни разходи, на свидетелката се наложило да влезе в офиса на
адв.М., като заварила там три дами, две от които вече била виждала пред асансьора в
началото на месеца. Тогава, пред бюрото, е имало почерпка- уиски, бонбони, ядки и в
разговора свидетелката разбрала, че клиентките са много доволни от свършеното от адв.М..
На следващия ден отново е засякла две от клиентките /едната от които видяла и пред
съдебната зала/ да чакат адв.М., която закъсняла, извинила се и трите влезли в офиса. След
около половин час ищцата потърсила свидетелката и била разтревожена. Показала й
гарантийното споразумение и свидетелката обясни какво е прочела, след което изразила
становище пред адв.М., че счита, че тези клиенти ще я подведат и няма да й платят. При
предявяване на споразумението в съдебна зала, свидетелката го разпозна. Към края на
месеца, свидетелката П. обяснява, че адв.М. отново била посетена от същите клиентки и
чула разговор на висок тон, при който те й заявили, че нямат нужда от нея и оценяват
работата й на 300 лв. Чула и ищцата да казва, че „до онзи ден“ са били доволни от нея и, че
те са предложили размер на възнаграждението. Майката Й. А. заявила, че не била съгласна с
дъщерите си, подписали т.нар споразумение /по което, а и по никой договор тя не е страна/ и
поискала да се унищожат подписаните документи, защото дъщерите й не били контролирани
от нея.
Съдът няма основание да не приеме за достоверни показанията на св.П., която не е
заинтересовано лице по спора и е пряк свидетел на случилото се, възприела лично разговор
и реплики. Но тези свидетелски показания имат стойност и съдът ги цени като обективни по
отношение на развилите се отношения и случилото се, в подкрепа на твърденията на ищцата
и в контекста на издирваната воля на страните. За приложението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК е
налице практика на ВКС, обективирана в решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
856/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., както и в решение № 240 от 26.10.2016 г. на ВКС, IV г.о. по
гр. д. № 922/2016 г., съгласно която ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, изключващо
свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева не е
приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за
смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за
значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
8
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е
сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните.
Проследената хронология на развитие в отношенията и случилото се, за което няма
доказателства, разколебаващи извода, че това действително е било така, внася съмнение в
твърденията на ответниците, че след като получили предложението под формата на нов
договор за правна защита и съдействие, се притеснили и в безизходицата си подписали
гарантийното споразумение, което всъщност към този период вече са били предоставили на
ищцата. Гарантийното споразумение е представено на ищцата на 16.06.2023г., а тя е
изпратила предложение за договор за правна защита и съдействие с определяем размер на
възнаграждението на 21.06.2023г. След последната, описана по-горе среща в офиса на
ищцата, ответниците изпратили съобщение чрез телепоща до адв.М. за прекратяване на
договора на 30.06.2023г. Уведомили я, че на основание чл.12 от Договора за правна защита
и съдействие от 01.06.2023г. прекратяват същия преди изпълнение на предмета му, както и,
че оттеглят даденото й пълномощно, считано от датата на получаване на уведомлението.
Поискали са също, за времето на действие на Договора за правна защита и съдействие да
заплатят дължимото за периода 01.06.- 30.06.2023г. и за свършеното, което според тях е:
договаряне с „Филвик“ АД и консултиране текста на предложения от приемателя- строител
предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижимия им имот и за
прехвърляне на идеални части срещу задължението за строителство. Поканили са я да
остойности услугите си и са й предоставили тридневен срок за изготвяне на подробна
сметка на изпълненото и след обсъждане с тях на предложената цена и постигане на
съгласие, да й я заплатят по банков път. Поради неполучаване на съобщението, същият
текст, но чрез нотариална покана е бил връчен на ищцата на 30.08.2023г. Още на
01.09.2023г. адв.М. изпратила отговор, получен на посочената дата първо от ответницата П.
А., като отговорила, че е изпълнила изцяло договора за правна защита и съдействие, че
устно са договорили възнаграждението й, което е 30 000 евро, според гарантийното
споразумение, изготвено от ответниците и тъй като възнаграждението било изискуемо от
16.06.2023г., й дължат и мораторна лихва 1583,61 лв. Посочила също, че ще изготви и
окончателния договор, но по възлагане на фирмата строител, която съгласно чл.25 от
предварителния договор, щяла да й заплати.
Предвид изложеното и във връзка с обема на възложеното и изпълнено, за което се
дължи възнаграждение, съдът приема за неоснователни твърденията на ответната страна, че
част от предмет на договора не е било разрешаването на проблема по отношение на
присъединяване на имота към водопроводната и канализационна мрежа на Софийска вода
АД, защото този проблем безспорно е бил в основата на проблема със застрояването на
парцела на ответниците, който е намерил своето разрешение чрез действията, преговорите,
предложенията и усилията на адв.М.. Не е вярно и твърдението, че обезщетението в размер
на 38% от РЗП на бъдещата сграда не е в резултат на водените от ищцата преговори, защото
това не е първоначалния процент, предложен от строителя, видно от неоспорената оферта,
представена по делото. В тази връзка, както една от ответниците обясни- не адв.М., а
строителят е заявил, че с проблема на имота свързан с водоснабдяването, който той е поел да
разреши, не би могъл да предложи по-висок процент. В изпълнение на поетия ангажимент,
строителят е разрешил проблема, за което свидетелства подписания през 2023г. договор със
Столична община за изграждане на инфраструктурни обекти, касаещ процесния имот, по
който ответниците са били представлявани от представител на „Филвик“ АД. Ищцата, също
така, е договорила очевидно приетото от ответниците качество на строителните материали,
асансьор и дограма, предложени от строителя. Следва да се посочи, че по делото не се
оспорва конкретен резултат от конкретно постигнатото или недоволство във връзка с него, а
е изразено бланкетно оспорване. Няма и изложени обстоятелства във връзка с него.
Тълкувайки договора и представеното пълномощно, ответниците са предоставили широки
правомощия на ищцата и са одобрили крайния резултат, подписвайки предварителния
договор за суперфиция, а впоследствие- и окончателния. Що се касае до твърдението, че
ищцата не била изготвила предварителния договор, тъй като тя само го е консултирала и
коригирала, а той бил предоставен от строителя, дори и да е така, отделните конкретни
клаузи, касаещи само и единствено конкретния обект и собственици, специфичните
условията, както и изпълнението на задълженията по него, респ.санкциите за неизпълнение
са същността на един договор, което е изпълнено от ангажирания за целта адвокат. Освен
9
това навеждат твърдения, че не е договаряно в техен интерес, защото ищцата обслужвала и
двете страни, поради което е включвала клаузи и е правила договорки и в своя собствен
интерес, но не сочат какъв е той, освен че уговорила по-висок размер на неустойките. Няма
нито преки, нито косвени доказателства във връзка с тези твърдения.
Договорът за правна защита и съдействие е с характер на договор за поръчка. За
договора между адвокат и клиент дори не е предвидена писмена форма, но в настоящия
случай той е сключен в такава и клаузите му са ясни, обсъдени по-горе. В случая страните
са постигнали договореност според разпоредбата на чл.36, ал.4 ЗА, т.е. съгласие за
заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след договаряне на всички
условия по предварителен договор, сключването му и сключването на окончателен договор.
В този смисъл договорът за правна защита и съдействие не е нищожен като противоречащ
на закона. Видно от съдържанието му, възнаграждение е дължимо за всички действия на
адвоката- както е посочено и в пълномощното – „всякакви регламентирани от закона правни
действия във връзка с водене на преговори с търговско дружество „Филвик „ АД; да изготви
предварителен и окончателен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на
ид.ч. срещу изграждане на готов строителен продукт; да извършва всяккви правни и
фактически действия, неупоменати изрично в пълномощното, но имащи връзка с описаните
действия, в защита на оценяемо в пари материално право, поради което е допустимо и
възможно, съгласно посочената разпоредба, уговаряне на резултативен хонорар. Законът за
адвокатурата позволява подобен подход за определяне възнаграждението на адвоката, при
това без да ограничава размера или процента за определянето му. С процесния договор,
ответниците са предоставили широк кръг правомощия на довереника. Към релевантния
момент- този на сключване на договора за правна защита и съдействие, довереникът не е
злоупотребил с доверието на клиента и договорът не е нищожен, като накърняващ добрите
нрави. Още повече, че до момента, в който пълномощията на ищцата са били оттеглени, тя е
изпълнявала задълженията си винаги консултирано с ответниците и тяхната майка:
изготвила е молба във връзка с водоподаването, предложила е вариант за разрешаване на
дългогодишния проблем, предложила е суперфициар, издействала е максимално висок за
случая процент на обезщетение, консултирала е ответниците /и тяхната майка/ многократно,
правила е справки, изготвяла е писма, водила е кореспонденция и преговори с изпълнителя
суперфициар, подготвила е окончателния вариант на предварителен договор с всички
съображения на ответниците и той е бил сключен в изпълнение на пълномощията, одобрен
и подписан от клиентките й. Само въз основа на така свършеното съдът приема, че е налице
изпълнение на задълженията по договора за правна защита и съдействие. И този извод е въз
основа на тълкуване на договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, съобразявайки
действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните договорки във връзки едни с
други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора и
добросъвестността. За да достигне до този извод съдът взе предвид и обстоятелствата, при
които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му,
разменената кореспонденция, хронологията на събитията и срещите, и как са изпълнени
задълженията по него- всичко, описано по-горе. Ако ищцата не беше ги изпълнила,
предварителен договор нямаше да бъде сключен при това при условия, от които ответниците
са доволни, след като са го подписали. За това, че са били удовлетворени от свършеното и
двете ответници заявиха по реда на чл.176 ГПК, макар да направиха опит да избегнат
отговора на въпроса. Ако не бяха оттеглили пълномощията от ищцата, без да е посочена
основателна причина за това, договорът за правна защита и съдействие щеше да е изпълнен
изцяло.
В отклонение от общото правило по чл.286 ЗЗД, според което възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено, възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие, сключен с адвокат, се дължи винаги- чл.36, ал.1 ЗА. Законът за
адвокатурата като специален закон не предвижда никакви други имуществени последици,
свързани с намаляване, връщане или неплащане на възнаграждение на адвоката при
различните форми на пълно или частично и/или некачествено изпълнение на задължението
му, освен тези по чл.35, ал.4 ЗА. Възможност за редуциране на адвокатското възнаграждение
до размера на положения труд е предвидена само в хипотезата на чл.26, ал.2 ЗА, когато е
налице основателно оттегляне на пълномощията от възложителя, каквото в случая не е
осъществено. При некачествено изпълнение отговорността на адвоката се реализира по друг
10
ред. Съдът приема, че оттеглянето на пълномощията от адв.М. е неоснователно, защото от
една страна в нотариалната покана за оттеглянето не е посочена причина, от друга- не се
установи да е налице неизпълнение от страна на адв.М. до момента на оттеглянето. Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗА в такъв случай адвокатът има право на възнаграждение в
пълен размер. Следва да се посочи, че само, въз основа на сключения предварителен договор
с посочените данъчни оценки, защитаваният материален интерес е в размер на 1 244 695, 80
лв. общо, без към него да са включени всички консултации, справки и преговори.
Относно възраженията за нищожност на договора за правна защита и съдействие от
01.06.2023г, съдът намира всички тях за неоснователни по поредност при условията на
евентуалност. Не е налице противоречие със закона, изразяващо се в извършване на
дейности от страна на ищцата като адвокат в противоречие със Закона за адвокатурата. Ако
е налице посредничество за сключване на сделка, то следва да се държи сметка, че то не е
предмет на договора, а е част от действията за постигане на конкретен резултат- сключване
на предварителен и окончателен договор за учредяване на право на строеж срещу
обезщетение, за което е дадено пълномощно с разширени права за извършване на всякакви
законни фактически и правни действия до достигане на определен правен резултат, в който
смисъл са провежданите и допустими от Закона за адвокатурата действия на адвоката, а не
се касае за организиране на предлагане на имоти на потенциални потребители за постигане
на какъвто и да е резултат, с някой от множество участници за някои от множество имоти,
срещу комисионна, или възнаграждение, каквато дейност извършват посредниците. Освен
това, посочената разпоредба на чл.5, ал.2, т.1 ЗА, която се твърди, че е нарушила ищцата,
касае търговец, който извършва търговска дейност по занятие. Тълкуването, че сделката е
търговска, поради което ищцата е в нарушение на закона, би означавало адвокатите да не
могат да участват с консултации, съвети, справки и др. по отношение на никоя сделка, която
по характер и по закон е търговска. За да се стигне до сключване на търговска сделка, ролята
на адвоката в този процес е свързана с правно съдействие и защита на правата и законните
интереси на юридически и физически лица, което не включва само писане на договор, който
обикновено е крайния резултат от правните съвети и съдействие.
Относно възражението за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД-
поради противоречие с морала и добрите нрави при определяне на размера на
възнаграждението следва да се посочи изложеното по-горе по отношение на свободата на
договаряне между страните и безспорната дължимост на възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие, което задължение произхожда от чл.36 ЗА. Относно размера
му, съдът изложи, че самите ответници са заявили в писмен вид, че дължат 30 000 евро или
20 кв.м. от новопостроената сграда.
Такова е и възражението на основание чл.26, ал.2 ЗЗД- поради липса на съгласие,
изразяващо се в липса на уговорена цена за предоставените услуги и като липсвала
„насрещност на волеизявленията на страните“, на практика липсвало съгласие. Съгласие и
волеизявление за заплащане на възнаграждението е изрично изразено в договора- чл.6, който
препращайки към чл.2 още веднъж доказва, че възнаграждението е уговорено като
резултатно. Възнаграждение безспорно е било уговорено, но размерът му е станал повод за
настоящия спор. Самите ответници са поискали със съобщение и нотариална покана да
заплатят възнаграждението на адвоката за положения труд, който следва да бъде справедлив
и обоснован. Освен това, липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е
тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.
нар. „съзнавана липса на съгласие“ / ТР № 5/2014 г. /, каквато хипотеза не е обоснована от
ответниците.
Спорен е размерът на възнаграждението, който не е изрично посочен в договора за
правна защита и съдействие, защото то е договорено като резултатно- в зависимост от
постигнатите резултати от преговорите, които към момента на сключване на договора все
още не са били финализирани. Представеното по делото споразумение от 16.06.2023г. е
сключено между двете ответници, отразяващо техни вътрешни взаимоотношения във връзка
с начина, по който да заплатят на адв.М. възнаграждение в размер на 30 000 евро.
Споразумението представлява частен документ, безспорно подписан от лицата, които го
издават и създаден именно с цел гарантиране заплащането на възнаграждението по договора
за правна защита и съдействие, дължимо на адв.М., чиито размер е посочен в него- 30 000
11
евро. За да има един частен свидетелстващ документ доказателствена стойност на
извънсъдебно признание, той трябва да е създаден именно с тази цел. Видно от
споразумението, то е създадено с посочената цел. Междувпрочем, това споразумение
съдържа и признание, че 26 години ответницата Х. преживяла по отношение на техния общ
имот „тревоги и нерви с институциите“, което е индиция в подкрепа на изводите за
основния проблем на имота и разрешаването му чрез адв.М.. Както стана ясно, съгласно
Етичния кодекс на адвокатите, тя е отказала заплащане чрез дял от предмета на
предварителния договор. Посоченото в споразумението, носещо подписите на ответниците,
представлява признание на неизгоден факт, изхождащ от страна по делото, поради което
същото следва да се цени с оглед всички обстоятелства по делото и да бъде зачетена
неговата доказателствена стойност. То съдържа изрично посочване на дължимия размер на
възнаграждението, като наред с обсъдените по-горе доказателства, вкл. показанията на св.П.,
сочи за достоверност на твърдението на ищцата по отношение на този факт. Всеки
неоспорен по реда на чл.193 от ГПК частен писмен документ, е автентичен и истински, като
същият има формална доказателствена сила относно съдържащото се признание. Налице е
извънсъдебно признание на факт, което е обективирано в писмена форма и съставлява
доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица / в този
смисъл напр. Решение №261/2013/22.01.2014 по дело №2354/2013 на ВКС, ГК, III
г.о.Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК,; Решение №
748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК ; решение № 506 от 8.09.10 г.
по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о./. Споразумението е предоставено от ответниците на
ищцата, което доказва изпълнение на задълженията й по договора. В този документ
издателите му удостоверяват неизгоден за тях факт, поради което има сила на извънсъдебно
признание и важи срещу своите издатели. Извънсъдебното признание на факти е едно от
най-сигурните доказателства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства, води до изясняване на действителното
фактическо и правно положение между страните - арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира претенцията за основателна.
Що се отнася до датата на плащане на възнаграждението, то съгласно чл.6 страните са
се споразумели това да е денят на подписване на предварителния договор. Моментът на
изискуемост на вземането за адвокатско възнаграждение е визиран нормативно. Ако не е
уговорено изрично друго, адвокатското възнаграждение се дължи авансово и е платимо
/изискуемо/ към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие според
регламентацията по чл. 2, ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа /Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г./. Не е необходимо за настъпване
изискуемостта на вземането да се отправя покана за плащане, щом не е уговорено в
договора, че вземането става изискуемо след покана. В настоящия случай, ищцата
претендира обезщетението за забавено плащане в размер на законната лихва от по-късен
момент- този на подаване на исковата молба в съда.
Ответниците са поели всички задължения по договора за правна защита и съдействие
общо, вкл. задължението за плащане на възнаграждението на ищцата, при общ за тях
материален интерес, поради което следва да бъдат осъдени солидарно да го заплатят. Без
значение е как двете ответници са уредили отношенията помежду си. Те дължат една и съща
престация на изпълнителя по договора, защото задължението им произхожда от един и същ
юридически факт и солидарността е възникнала като уговорена по силата на договора.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно изхода от спора, на ищцата следва да се
заплатят направените от нея в настоящото производство разноски съразмерно с уважената
част от иска, които възлизат на сумата от 7850 лв., от които сумата от 5450 лв. за адвокатско
възнаграждение е определена по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.20024г. за
възнаграждения за адвокатска работа, в който смисъл размерът не е прекомерен.
Мотивиран от изложеното, Бургаския окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ********* и П.И.А., ЕГН **********,
12
с адрес: ******** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж. Д. М., ЕГН **********, с адрес: **********, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ №18, адв. Миглена Христова сумата от общо
58 675 /петдесет и осем хиляди шестстотин седемдесет и пет/лева, представляващи левовата
равностойност на 30 000/тридесет хиляди/ евро, представляващи незаплатено
възнаграждение по сключен между страните договор за правна защита и съдействие от
01.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ********* и П.И.А., ЕГН **********,
с адрес: ******** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ********** със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ №18, адв. Миглена Христова сумата от 7850
/седем хиляди осемстотин и петдесет/ лева, представляваща направени от ищцата разноски
в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13