Делото е образувано по повод
постъпил в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас, съставен по досъдебно
производство №1024/2017 г. по описа на 01 РУ – гр.Бургас, пор.№3843/2017 г. и
вх.№12070/2017 г. по описа на същата прокуратура.
Обвинителния
акт е съставен против М.А.Ф.,
ЕГН **********, родена на *** ***, български гражданин, основно образование, с
адрес в гр. Бургас, кв. „Работнически жилища”, бл.8, вх.1, ет.2, несемейна,
безработна, неосъждана, с обвинение в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 НК, а
именно за това, че на
21.12.2017 г. в гр. Бургас, ж.к. „Лазур”, на ул. „Батак” № 23 унищожила
противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел
„147”, с peг. № А 1126 МТ, на стойност 1 800.00 лева, собственост на Д.Н.Г..
По
време на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Бургас
поддържа обвинението и пледира за произнасяне на съда по смисъла на чл.55,
ал.1, б.“б“ НК и налагане на наказание по вид „пробация” за срок от една година
и четири месеца с две пробационни мерки.
Защитникът
на подсъдимата посочи, че са налице условията за налагане на наказание по вид
„пробация“ по реда на чл.55, ал.1, б.“б“ НК, но изрази желанието на подзащитната
ѝ за налагане на наказание по реда само на чл.58а, ал. НК, т.е. по вид
„лишаване от свобода“, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на
чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години. Като конкретен срок бе предложен такъв в
размер на 3 месеца. Причината, поради която бе поискано това наказание е
желанието на подсъдимата да се откъсне от средата си и да замине при майка си в
чужбина през летния сезон. Подсъдимата се признава за виновна и заявява, че е
осъзнала извършеното от нея. Отрича в извършеното от нея роля да имат
употребени наркотични вещества. Посочи и че за нея и двете предложени от
защитника ѝ и прокурора наказания са адекватни за извършеното, но
предпочита наказанието „лишаване от свобода“, за да може да отиде при майка си
във Федерална република Германия.
По
време на разпоредителното заседание от страна на защитата и подсъдимата бе
направено искане за продължаване на производството по реда на чл.371, т.2 НПК.
Искането бе удовлетворено.
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата М.Ф.
***, откъдето бил и св.К.Г., с когото имала връзка и поддържала интимни отношения.
Поради различни причини между тях често се пораждали конфликтни ситуации, след
което отново постигали разбирателство и се събирали.
На 21.12.2017
г., около 21:00 часа подс.Ф. и св.К.Г. се срещнали в жилището ѝ, като
между тях отново възникнал спор. Причината била желанието на св.К.Г. да прочете
кореспонденцията ѝ, която се съхранявала на ползваното от нея мобилно
устройство. Конфликтът между тях ескалирал, като св.К.Г. хвърлил телефона на
земята. Стореното от него подразнило Ф. и в яда си тя започнала да го обижда и
удря. Заради случващото се, което станало достояние на присъстващите в жилището
лица, сред които и св.К.П., св.Г. бил подканен да си тръгне. Веднага след като
напуснал дома на Ф., той се прибрал в своето жилище, находящо се в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“,
улица „Батак“ №23.
След
случилото се Ф. не успяла да овладее емоциите си и обмисляла начин да отмъсти
на св.Г. за неприемливото му според нея поведение, което демонстрирал по-рано.
Тя била съвсем наясно, че св.Г. управлявал като свое, моторно превозно
средство, което обичайно паркирал на улицата пред дома си. Автомобилът марка „Алфа
Ромео", модел „147" с peг. № А 1126 МТ на стойност 1 800.00 лева
в действителност бил собственост на св.Д.Г., но през лятото на 2017 г. последният
го предоставил за управление на св.Г.. Уговорката, която постигнали била
продажната цена да се плаща на вноски, а след пълното ѝ изплащане да
пристъпят към прехвърляне на правото на собственост. До 21.12.2017 г. обаче
валиден договор, в изискуемата от закона форма, между тях не бил сключен.
Решена да запали описания по-горе лек
автомобил, М.Ф. се насочила към адреса, в близост до който колата била
паркирана - гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, улица „Батак“ №23. Едновременно с това тя
позвънила на своята приятелка св.Тони Василева, разказала ѝ накратко за
събитията от по-рано и двете се разбрали да се срещнат пред дома на св.Г.. Около
22:30 часа, двете заедно отишли до намиращата се в близост бензиностанция
„Дега", откъдето подсъдимата възнамерявала да закупи бензин, с който да
подпали по-лесно колата. По това време в бензиностанцията на работа бил св.К. Н.
Ф. го излъгала, че е закъсала на пътя с автомобила си и се нуждае от малко
количество гориво, но не разполагали с подходяща туба. За да й помогне св.Н.осигурил
пластмасова туба с вместимост 5 литра, която напълнил догоре с гориво - бензин.
След като
вече разполагала с нужните средства за запалване на описания по-горе лек
автомобил, около 23:00 часа на споменатата дата подсъдимата и приятелката ѝ
се върнали на мястото, където бил паркиран. Въпреки че св.Василева се опитала
да разубеди Ф., решението ѝ да възпламени автомобила и да го унищожи било
окончателно. За целта тя изляла съдържимото се в тубата количество бензин върху
превозното средство, след което го запалила в предната му част, посредством
носената запалка. Леснозапалимото вещество - бензин допринесло за бързото
възникване на пламъчното горене и развитието на пожара, който се разпространил
по горимите елементи на автомобила - в предната и задната му част. След като се
убедила, че превозното средство гори, Ф. и приятелката ѝ се отдалечили от
местопрестъплението за да не бъде разкрита като извършител на палежа.
След подаден
сигнал на ЕЕН 112 на място пристигнали служители в Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението" - Бургас, които изгасили пожара.
Междувременно при автомобила отишъл и св.К.Г., който се намирал у дома си и
успял да чуе идващия от мястото на пожара шум. Вследствие на предизвикания от подсъдимата
пожар и съвсем очаквано автомобилът бил напълно унищожен, доколкото засегнати
били двигателят, купето и гумите. Това изключвало всякаква възможност същият да
се ползва изцяло по предназначение занапред.
По-късно подсъдимата
сама потърсила братовчед си - св.К.П., пред когото разказала за извършеното, а
именно че е запалила колата на своя приятел.
На 27.12.2017
г. Ф. се сдобрила с К.Г., като му поднесла подарък. След това двамата се
събрали отново да живеят заедно за около един месец, по време на който период
подсъдимата му признала, че е запалила процесния лек автомобил.
Така установена, фактическата обстановка, изложена и в
обвинителния акт, не се оспорва от страните по делото.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът изгради установеното от фактическа страна въз
основа на събраните по делото доказателства, установени чрез събраните
доказателства и гласни, писмени и веществени доказателствени средства:
-
обясненията на подс.М.Ф.
(л.66-67), показанията на св. Д.Н.Г. (л.13), св. К.П. П.(л.14); св. Т.М.В.(л.15;
л.72-73), св. К.С.К.Г. (л.68-69) св.К.А.Н.(л.71);
-
протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум от извършения оглед (л.8-12); протокол за доброволно предаване
(л.39); приемо-предавателен протокол (л.40);
-
- физикохимична експертиза
(л. 19-20); комплексна автотехническа и оценителна експертиза (л.25-26), пожаротехническа
експертиза (л.77-79); техническа експертиза (л.82-84); комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза (л.90-98);
-
справка за съдимост (л.38) и
другите писмени доказателства по делото.
Показанията на всички разпитани свидетели сочат
недвусмислено в подкрепка на фактическата обстановка, така както е изложена в
процесния обвинителен акт. Показанията на св.Д.Г. изясняват подробно
индивидуалните особености на автомобила, както и обстоятелствата и условията,
при които е отдал същия за ползване от св.К.Г.. Показанията на свидетеля К.П.
са в посока на изясняване на скандала между К.Г. и Ф., предшествал извършването
на процесното деяние, както и самопризнанието, което му е направи post factum. Показанията на св.Тони
Василева са на очевидец на извършеното процесно деяние, както и на взетото
решение преди това. Показанията на св.К.Г. способстват за това да се изяснят
обстоятелствата около отношенията му с Ф.. От неговите показания се установява
и че на 27.12.2017 г. Ф. му е признала, че е запалила автомобила. Показанията
на св.К.Н.(обслужващ бензиностанция „ДЕГА“) са в посока на изясняване как две
момичета са дошли в бензиностанцията на 21.12.2017 г. вечерта, след което той
влязъл в склада и намерил пластмасова туба с вместимост от 5 литра и я напълнил
по молба на едното.
Според заключението на Протокол №ОХ 17-145/15.02.2018 г.
на БНТЛ – Бургас (в.л.З.Л.) в предоставения за целите на експертизата обект №1
не са открити следи от леснозапалими вещества. Според протокол №35/14.02.2018
г. на БНТЛ – Бургас (в.л.Н.К.), по предоставения за целите на експертизата
обект не са установени дактилоскопни следи. Според заключението на изготвената
по време на досъдебното производство автотехническа оценъчна експертиза реалната
стойност по пазарни цени на процесния автомобил е 1 800.00 лева. Според
заключението на вещото лице С.К.по допуснатата пожаро-техническа експертиза
като най-вероятна причина за възникване на пожара е внасяне на външен източник
на запалване, като огнището на възникналия пожар е било в предната част на
лекия автомобил, след което е настъпило развитие по горимите му части. Според
вещото лице по тази експертиза не е имало опасност възникналия пожар да засегне
други сгради, съоръжения и МПС. Пожарът не е представлявал опасност за живота и
здравето на някого. Извършена е и техническа експертиза на видеозаписи от охранителни
камери в бензиностанция „ДЕГА“, като е съставен протокол №147/10.05.2018 г. със
свалени кадри и заключение, че няма признаци за интервенция върху видеозаписите.
Извършена е също така и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
вещите лица по която (д-р Н.З.и В.Н.-Б.) дават заключение, че М.Ф. не е изпадала
в такова разстройство на здравето, което да не ѝ позволява да разбира
свойството и значението на извършеното процесно деяние и тя е разбирала какво извършва.
Според вещите лица Ф. е емоционално нестабилна личност – граничен тип. На
25.03.2013 г. е била приета като пациент на Детско психиатрично отделение към
Първа психиатрична клиника на УМБАЛ „Св.Марина“
ЕАД – гр.Варна и е била изписана с диагноза „Смесено разстройство на
поведението и емоциите“. От обсъждането в тази експертиза се установява, че
бащата на Ф. е починал, когато е била на 8 години.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства
съдът намери подсъдимата М.А.Ф.,
ЕГН **********, родена на *** ***, български гражданин, основно образование, с
адрес в гр. Бургас, кв. „Работнически жилища”, бл.8, вх.1, ет.2, несемейна,
безработна, неосъждана ЗА ВИНОВНА в това, че на 21.12.2017 г. в гр. Бургас, ж.к. „Лазур”,
на ул. „Батак” № 23 унищожила противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил
марка „Алфа Ромео”, модел „147”, с peг. № А ** МТ, на стойност 1 800.00
лева, собственост на Д.Н.Г., с което е извършила престъпление по чл.216, ал. 1 НК.
От обективна страна:
Изпълнителното деяние на извършеното от подс.Ф.
престъпление се изразява в действие – унищожаване, чрез запалването на процесния
автомобил. В резултат от предприето от нея лекият автомобил е засегнат до
степен, която не позволява последващата му експлоатация според неговото предназначението
- изцяло и окончателно, не само защото това е технически невъзможно, а и защото
е въведена нормативна забрана за движение на автомобили по пътищата отворени за
обществено ползване, които са технически неизправни.
От субективна страна:
Престъплението е извършено виновно, при форма на вина „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Всички действия на Ф. преди извършване на
деянието сочат на ясно взето решение да извърши намисленото. Не са установени
обстоятелства, които да са в посока на това, че не е разбирала свойството и значението
на извършеното. Напротив, както се посочи по-горе вещите лица по назначената
комплекса съдебно-психиатрична и психологична експертиза са установили, че Ф. е
била категорично в състояние да разбира свойството и значението на извършването
от нея.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ:
Предвиденото в НК наказание за извършеното от подс.Ф.
престъпление е „лишаване от свобода” за срок до 5 години.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът оценява
признаването на вината от страна на подс.Ф., съдействието което е оказала по
време на досъдебното производство, ясно изразената критичност, която бе
показана в съда, както и състоянието ѝ на неосъждана до момента.
Като отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства,
настоящия състав намира избрания от нея начин за извършване на престъплението.
В настоящия случай се касае за личност, която на
осемгодишна възраст остава без единия си родител. От данните по делото се
установява, че и към настоящия момент за нея се грижат нейните баба и леля, а
майка ѝ се намира дългосрочно във Федерална република Германия. Когато е
била в осми клас М.Ф. започва да получава припадъци с епилептичен характер. Във
времевия период около датата на процесното деяние Ф. е била танцьорка в
заведение. По време на съдебните прения тя ясно изрази намерението си да се
откъсне от средата си, която по мнение на състава е допринесла за извършване на
процесното деяние. За целта обаче и въпреки възможността да ѝ бъде
наложено наказание „пробация“, съдът намира, че е редно на М.Ф. да бъде
предоставена възможност да промени средата си и да се намира за известно време
при своята майка извън Република България. Ето защо съдът се спря на
наказанието по вид „лишаване от свобода“. Що се отнася до неговия размер, то
съдът намери за най-подходящ този от девет месеца, който на основание чл.58а,
ал.1 НК бе намален до 6 месеца. Основанието за това е начина на унищожаване на
една чужда вещ, каквато представлява един лек автомобил, ползата за
управляващия го, както и сравнително високата за възможностите на подсъдимата негова
стойност. Тъй като подс.Ф. не е осъждана до момента, съдът намери основание да
отложи изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ по реда на чл.66,
ал.1 НК за срок от 3 години.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:___/п/
Вярно с оригинала:
ММ