Р
Е Ш Е
Н И Е №
260260
21.05.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесети април през две хиляди двадесет
и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №3487 по описа за 2019г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от П.Р.Д. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, кантора №10, адв.Т. Т.,
против Община Хасково, пл.“*****“ №*, иск с правно основание чл.49
вр.чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Ищецът твърди, че на 22.08.2019г.
управлявал л.а. по бул.“В. Л.“ в гр.Х. в близост до товарния портал на
болницата. При движение в най-дясната лента и съобразявайки се с пътната
обстановка и непревишаващ разрешената от закона скорост, малко преди товарния
вход на болницата под движещия се автомобил пропаднала отводнителна шахта за
дъждовна вода, от което автомобила подскочил и станал неуправляем, при което
настъпил удар в тротоара и намиращия се там стълб, след което в разделителните
предпазни ограждения, разделящи двете двулентови платна на булеварда. При
настъпилия инцидент ищецът претърпял наранявания, изразяващи се в болки в
лявото рамо и дясната половина на гръдния кош, под дясната лопатка имало
безформено кръвонасядане с мораво кафяв цвят и диаметър около 13см. Описаната
фактическа обстановка се потвърждавала непосредствено от съставения протокол за
ПТП, в който като виновен за инцидента било посочено ОП „Екопрогрес“-Хасково,
доколкото му било възложено изпълнението на задълженията на общината по
поддържането на инфраструктурата по отводнителните шахти за дъждовна вода.
Именно Община Хасково била отговорна за поддържането на тази инфраструктура в
годно за експлоатация и безопасно състояние. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 200лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, както и сумата от 1552,22лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, нанесени вследствие на непозволено увреждане, настъпило на
22.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен. Според ответника, не са налице доказателства,
установяващи по безспорен начин, че претендираните от ищеца имуществени и
неимуществени вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на Община
Хасково. Данните в протокола за ПТП се основавали само на твърденията на ищеца.
В самия протокол било посочено, че е съставен на 22.08.2019г., а ПТП-то е
настъпило на 19.09.2019г., поради което се оспорва неговата истинност.
Недоказана била и причинната връзка между попадането в шахтата на пътя и
нанесените по автомобила щети. Описаните в протокола щети се различавали от
описаните в констатацията на инж.Г. М., като самият оглед бил извършен
значителен период след настъпване на ПТП и към него не били приложени снимки,
поради което било възможно част от описаните щети да са настъпили впоследствие.
Налице било разминаване между констатацията на инж.Г. М. /1988г./ и
спецификацията на автосервиз „****“ /1995г./ относно годината на производство
на лекия автомобил. В констатацията на инж.Г. М. бил посочен различен номер на
рамата от този в протокола за ПТП. Според ответника, ставало въпрос за различни
автомобили. Следвало да се има предвид, че на схемата за ПТП била посочена
ревизионна шахта на ВиК, а не отводнителна, както се твърдяло в протокола. Отводнителните
шахти се поставяли в края на пътното платно. Шахтите, които се намирали на
пътното платно, били ревизионни и се поддържали от ВиК-Хасково, като самите им
капаци били така конструирани, че било невъзможно при преминаване през тях да
се повдигнат и да станат причина за ПТП. Те били проектирани да бъдат устойчиви
на външни натоварвания, като капаците им с горната им повърхност се намирали на
нивото на пътя. При това положение било невъзможно при затискането на капака
/при преминаване на гумата на колата през него/ да подскочи нагоре. Ответникът
счита претендирания размер на имуществените вреди за завишен, тъй като
закупуването на автомобил от същия вид би струвало по-малко. Ответната страна
оспорва твърдението на ищеца за претърпени вреди, както и че същите са в
резултат от противоправно поведение на общината. Оспорва истинността на
протокола за ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Оспорва
размера на вредите. Възразява, че автомобилът е бил технически изправен към
момента на настъпване на ПТП.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
На
22.08.2019г. е съставен протокол за ПТП, в който е описано станалото
произшествие на същата дата в гр.Х. на бул.“В. Л.“, при което управлявания от
ищеца лек автомобил пропада в шахта на пътя. Видно от приложеното
съдебномедицинско удостоверение, издадено на 26.08.2019г. от съдебен лекар, при
извършения преглед на ищеца е констатирано кръвонасядане в дясната половина на
гърба – под дясната лопатка има разлято безформено кръвонасядане с мораво кафяв
цвят и диаметър около 13см.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи
съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че на 22.08.2019г. при
възникнал удар, докато е шофирал лек автомобил ищецът е получил няколко
контузии на лявото рамо и дясната гръдна половина. Според вещото лице,
описаните травматични увреди, получени от ищеца при процесното ПТП, могат да се
получат при описания в исковата молба механизъм на произшествието. Вещото лице
сочи, че в конкретния случай повърхностната мекотъканна травма, изявила се с
локален хематом по задната гръдна половина под лопатката, би отшумяла като
болкова симптоматика за 10-14 дни.
По
делото е назначена и съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът
приема като компетентно и обективно дадено. От депозираното заключение се установява,
че при попадането на дясното колело над неприлегнал в гнездото си капак от
улична кръгла ревизионна шахта, капакът се е наклонил под автомобила.
Автомобилът се е завъртял в хоризонталната равнина по часовниковата стрелка
около задържащото се дясно колело независимо от положението на волана. Дясното
колело, преодолявайки наклонения капак, продължило задвижването заедно с лявото
предно колело по новата траектория, която отвела автомобила към металния
тролейбусен стълб, в който се ударил с предната дясна врата, като след нея се
деформирали и задната дясна врата, дръжка външна задна дясна врата, заден
калник и задна дясна джанта. Преодолявайки наклонения капак автомобила
продължил задвижван от предните колела по новата траектория, която го отвела
към металния тролейбусен стълб, в който се ударил с предната дясна врата, след
нея се деформирали и задната дясна врата, дръжка външна задна дясна врата,
заден калник и задна дясна джанта. Опитът на водача да отклони автомобила в
ляво от зоната на тротоара довел до пресичане на платното за движение, като
след това автомобила се освободил от капака на шахтата, който пречил на
управлението му. Автомобила се качил върху разделителната ивица на булеварда,
при което били предизвикани деформациите по пода – предна част, облицовка
предна броня, преден капак, преден ляв калник, преден ляв фар, преден ляв
мигач, предно панорамно стъкло. Експертизата сочи, че при формиралите се
разходи за възстановяване по автомобила до състоянието, в което е бил преди ПТП,
стойността за възстановяване 1552,80лв. е съизмерима с актуалната средна
пазарна стойност на автомобил „*****“ с първа регистрация 1995г., което към
момента на произшествието е 1600лв. Според вещото лице, това обстоятелство
определя щетата като тотална, т.е. икономически е неизгодно възстановяването на
този автомобил. В случай на оценка на щетата като тотална стойността й се
изчислява като разлика между пазарната стойност на автомобила и стойността му
като предаден като скрап. В случая стойността на автомобила като скрап и
източник за резервни части възлизала на 400лв., от което следвало, че реалната
стойност на щетата е 1200лв.
По
делото е назначена повторна съдебномедицинска експертиза с вещо лице специалист
по фармакология. Вещото лице сочи, че за определени лекарства като трифас
/бримков диуретик/, използвани в комбинираната терапия при пациента,
категорично е посочено, че могат да повлияят на реактивността при шофиране.
Според експертизата, при възрастните хора по-често се наблюдават НЛР при
употреба на диуретици. В посочената терапия имало включен бримков диуретик,
който води до хипотония, дехидратация. Главоболие, замаяност, умора, слабост
/особено в началото на лечението/ са НЛР при лечение с Трифас, които също
повлияват на реакциите при шофиране. Крайният извод на вещото лице е, че
посочените в заключението факти увеличават риска при шофиране поради засилване
на ефектите на антихипертензивните средства. За бримковия диуретик трифас
категорично е посочено, че може да повлияе на реактивността при шофиране.
Употребата на моксоденс също трябва да се вземе под внимание при шофиране.
От
показанията на свидетеля Н.М.М. се установява, че на 22.08.2019г. бил на работа
като автопатрул на сектор ПП при КАТ-Хасково и в този ден стоянката им била на
паркинга на цигарената фабрика. Покрай патрула минал автомобил „*****“ и се чул
голям шум, удар. Автомобилът пропаднал в шахта, ударил се в стълб после си
променил траекторията, минал през другото платно и се ударил в металната
ограда, която разделя двете платна. Това било единственото, което св.М. си
спомня. Той и колегата му се притекли на помощ на водача, който не бил
пострадал. Свидетелят не си спомнял дали водача е излязъл сам от автомобила.
Твърди, че не забелязал признаци на неадекватност от страна на шофьора, не бил
употребил алкохол. Свидетелят не знаел дали водача е карал бързо, видели го
едва когато се ударил в шахтата.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
относно основателността на предявения иск:
Фактическият
състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното наличие на следните
елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. В конкретния случай се установява, че ищецът е
пострадал при възникнало на 22.08.2019г. ПТП в гр.Хасково. Механизма на самото
произшествие е описан както в съставения протокол от органите на полицията,
така и в депозираното от автотехническата експертиза заключение. По категоричен
начин се установява, че автомобила, управляван от ищеца е попаднал в дупка на
пътното платно и оттам е станал неуправляем, като е променил траекторията на
движение и се е блъснал последователно в стълб и ограда. Несъмнено задължение
на Община Хасково е да поддържа пътното платно на територия на града, като в
случая не е изпълнено задължението за обезопасяване на пътната настилка, което
е довело и до възникване на процесното ПТП. Неоснователни са възраженията на
ответната община, че не носи отговорност за обезопасяване на шахтите по пътното
платно, което е задължение на ВиК и именно това дружество следва да отговоря за
нанесените вреди. От една страна още при съставяне на протокола за ПТП е
присъствал представител на общинското предприятие, което се грижи за пътната
настилка в града. От друга страна дори да е задължение на ВиК да поддържа
изправността на шахтите и в частност на капаците на същите, то изцяло в
задълженията на общината е да упражнява контрол върху тези дейности на
дружеството и евентуално да го санкционира при неизпълнение на задълженията. С
оглед гореизложените съображения съдът намира за установено по безспорен начин
наличието на настъпило ПТП на 22.08.2019г., нанесените по автомобила на ищеца
щети, както и отговорността на Община Хасково за репарирането на тези щети. Възраженията
на ответника относно наличието на съпричиняване в случая се явява
неоснователно. Действително от депозираното заключение на вещото лице със
специалност „Фармакология“ се установява, че приеманите от ищеца медикаменти и
с оглед възрастта на същия, могат да повлияят на реактивността му при шофиране. Този факт несъмнено би
имал значение в случай, че не може да се установи видима причина за настъпване
на произшествието. В настоящия случай не съществува съмнение за причината за
възникване на ПТП-то, а именно необезопасена шахта, в която е паднало едно от
колелата на управлявания от ищеца лек автомобил. Именно това е направило
автомобила неуправляем и е станало причина за отклоняване на същия от
траекторията му на движение и впоследствие до удар в стълба и оградата. При
тези данни по делото не може да се търси причина за настъпване на
произшествието в неправилна или неадекватна реакция на ищеца като водач на
увредения автомобил. В тази насока са и показанията на св.М., който е
изпълнявал задълженията си като автопатрул в непосредствена близост на местопроизшествието.
Същият категорично заяви, че водачът на автомобила не е имал неадекватно
поведение, респ. реакции, за да има основание съдът да приеме наличие на съпричиняване
от страна на ищеца.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за
нанесените по автомобила на ищеца щети, които следва да бъдат репарирани в
пълен размер от ответника. Отговорността на ответната община следва да бъде
ангажирана в случая за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди.
Относно техния размер съдът кредитира изцяло депозираното от вещото лице
заключение, което сочи на извод за наличие на тотална щета на увредения
автомобил. Експертизата
сочи, че при формиралите се разходи за възстановяване по автомобила до
състоянието, в което е бил преди ПТП, стойността за възстановяване 1552,80лв. е
съизмерима с актуалната средна пазарна стойност на автомобил „Фолксваген Голф“
с първа регистрация 1995г., която към момента на произшествието е 1600лв. Съдът
напълно споделя изводите на вещото лице, че щетата в случая следва да бъде
определена като тотална, т.е. икономически е неизгодно възстановяването на този
автомобил. Доколкото вещото лице е изчислило, че стойността на автомобила като
скрап и източник за резервни части възлизала на 400лв., то стойността изчислена
като разлика между пазарната стойност на автомобила и стойността му като
предаден като скрап възлиза на 1200лв. В този смисъл съдът счита, че в
конкретния случай се касае до тотална щета на автомобила, поради което на ищеца
следва да се присъди сумата от 1200лв., а в останалата част до пълния предявен
размер от 1552,22лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираните от ищеца
неимуществени вреди вследствие настъпилото на 22.08.2019г. ПТП съдът счита, че
те също следва да бъдат репарирани от ответника. В контекста на нормата на чл.52 от ЗЗД
размерът на вредите трябва да се определи съобразно принципите за
справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които
претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно
характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението и
понесените болки и страдания. В случая от съдебномедицинското удостоверение,
издадено на ищеца след произшествието, както и от депозираното заключение на
съдебномедицинската експертиза се установи, че на ищеца са нанесени контузни
рани вследствие на процесното ПТП. Установи се също така, че периода на
отшумяване на тези травми е около две седмици. Преценявайки тези обстоятелства
в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът намира предявения иск за
основателен в пълния предявен размер на 200лв., който размер като парична стойност
се явява напълно съобразен с процесната фактическа обстановка и реално
причинените неимуществени вреди.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА в размер на 328лв., съобразно уважената част от исковата претенция, а по
сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 56лв. и разноски за вещи лица в
размер на 411,64лв. От своя страна ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер
общо на 227лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Хасково, пл.“*****,
представлявана от Кмета С.Д., да заплати
на П.Р.Д. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, кантора №10, адв.Т.
Т., сумата от 200лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане
– ПТП, настъпило на 22.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 22.08.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл.“****,
представлявана от Кмета С. Д., да заплати
на П.Р.Д. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, кантора №10, адв.Т.
Т., сумата от 1200лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
непозволено увреждане – ПТП, настъпило на 22.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 22.08.2019г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 1552,22лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл.“*****,
представлявана от Кмета С. Д., да заплати
на адв.Т. Т. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 328лв., съобразно уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл.“*****,
представлявана от Кмета С. Д., да заплати
по сметка на РС-Хасково държавна
такса в размер на 56лв. и разноски за вещи лица в размер на 411,64лв., съобразно уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА П.Р.Д. с ЕГН:********** ***, със
съдебен адрес ***, кантора №10, адв.Т. Т., да заплати на Община Хасково, пл.“*****,
представлявана от Кмета С. Д., направените по делото разноски в размер общо на 227лв.,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.