№ 2857
гр. София, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20231100512911 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 5697 от 10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 54443 по описа за
2022 г. на СРС, ГО, 74 състав, е признато за установено, че М. И. Т., дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, сума в размер на 616,43 лeвa, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в
имот, находящ се в гр. София, ул. „********* - апартамент, с аб. №*********, ведно
със законната лихва от 07.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 77,48
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност
на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.06.2022 г., сума в
размер на 46,44 лева цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 36951/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като
искът за сумата в размер на 9,20 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 31.07.2019 г. до 17.06.2022 г. е отхвърлен.
Срещу решението в частта, с която исковете, предявени срещу ответника, са
уважени, е постъпила въззивна жалба. В жалбата се излагат доводи за неправилност
на първоинстанционното решение, нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
предявените искове.
1
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано,
поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба на ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу М. И. Т., искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 616,43 лeвa,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „********* апартамент, с
аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 07.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 77,48 лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.06.2022 г., сумата в
размер на 46,44 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 07.07.2022 г. до изплащане на вземането и сумата в
размер на 9,20 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019
г. до 17.06.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 36951/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени
по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
2
който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице
облигационно правоотношение между него и ищеца за доставка на топлинна енергия,
съответно, че не е потребена топлинна енергия в твърдения размер, като се позовава и
на изтекла погасителна давност за претендираните суми. Моли за отхвърляне на
исковата претенция.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД изразява
становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия
за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период
нормативна уредба.
С решение № 5697 от 10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 54443 по описа за
2022 г. на СРС, ГО, 74 състав, е признато за установено, че М. И. Т., дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, сума в размер на 616,43 лeвa, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в
имот, находящ се в гр. София, ул. „********* - апартамент, с аб. №*********, ведно
със законната лихва от 07.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 77,48
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност
на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.06.2022 г., сума в
размер на 46,44 лева цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 36951/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като
искът за сумата в размер на 9,20 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 31.07.2019 г. до 17.06.2022 г. е отхвърлен.
Срещу решението в частта, с която исковете, предявени срещу ответника, са
уважени, е постъпила въззивна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
3
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Относно оплакването на въззивника че е недоказано, че страните се намират в
облигационна връзка, съдът намира следното: от представения и приет нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.11.1994 г. категорично се
установява, че въззивникът ответник М. Т. е закупила процесния апартамент.
Действително видно от същия продавачите Ц.Т. и И. Т. са запазили правото си на
ползване върху имота, но от изготвени и приети по делото справки по Наредба
№14/2009 г. се установява, че те са починали преди процесния период. Следователно
учреденото им право на ползване върху процесния апартамент се е погасило с тяхната
смърт и ответницата в качеството си на единствен собственик по отношение
процесния апартамент, е потребител на топлинна енергия на основание съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ .
От представените по делото документи и експертизи, неоспорени от ответника в
първоинстанционното производство, които съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвени и ясни, се установи, че сградата, в която е процесният имот, е
топлоснабдена, поради което се явява потребител по смисъла на ЗЕ и като такава се
явява обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия
за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е
регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./,
Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От приетата по делото експертиза е видно, че за
процесния имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е
изчислило на сумата от 616.55 лв., което е дори малко повече от претедираната сума.
От заключението на СТЕ и представените от третото лице помагач документи пък се
установява извършването на услугата дялово разпределение, поради което се дължи и
нейната цена в размер от 46.44 лв. Следва да се отбележи обстоятелството, че
заключението не е оспорено от въззивника пред първата инстанция, поради което
възраженията му във връзка с използваните при изготвянето й методи, наведени едва
във въззивната жалба, са несвоевременно заявени, респ. не следва се обсъждат.
Неоснователно се явява и възражението на въззивницата, че е приложен
неправилно институтът на давността.
Задължението на ответниците за заплащане на консумираната топлоенергия
4
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.
Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР №
3/11 г. на ОСГТК/.
При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност
в конкретния случай, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от
страните. Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., то приложение следва да намерят Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
тази хипотеза 3-годишният давностен срок започва да тече от датата на възникване на
задължението. Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – в случая от 07.07.2022 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост
е настъпила преди 07.07.2019 г. са погасени по давност. Следователно погасени по
давност са вземанията за главница по всички фактури до месец април 2019 г.
включително. Вземането по фактурата за месец май 2019 г. е станало изискуемо от
15.07.2017 г. г. и не е погасено по давност. Поради изложеното съдът намира, че
първоинстанционният съд правилно е приложил институтът на давността в настоящия
казус.
По отношение наведените от въззивника доводи за неправилност на
първоинстанционното решение по отношение присъдената мораторна лихва, съдът
намира следното: доколкото установеното главно вземане е начислено за периода
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., то приложение следва да намерят Общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно ал. 4 на същия, която настоящият съдебен състав намира за ясна и
непротиворечива, „продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал.2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал
2. В случая дължимата лихва за незаплатени задължения, инкорпорирани в издадената
обща фактура от дата 31.07.2020 г. е правилно определена от районния съд в размер от
5
77,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.06.2022 г.
Неоснователно се явява и възражението на въззивника, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да претендира сумата за услугата за дялово
разпределение, с оглед чл. 22 на приложимите ОУ, според който „клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец/“.
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява
правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба
оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответника част следва да бъде
потвърдено.
В частта, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск, решението е
влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за
това.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, в
размер на 25 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5697 от 10.04.2023 г., постановено по гр. д. №
54443 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 74 състав, в частта, с която е признато за
установено, че М. И. Т., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сума в размер на
616,43 лeвa, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул.
„********* - апартамент, с аб. №*********, ведно със законната лихва от 07.07.2022 г.
до изплащане на вземането, сума в размер на 77,48 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 17.06.2022 г., сума в размер на 46,44 лева цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 36951/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА М. И. Т., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „*********, да
6
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в от
25 лева, разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7