Р Е Ш
Е Н И Е
№ 182
гр. Свищов,
20.10.2010 г.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 08.10.2010 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при секретаря П.Б., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 810 по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.108 от Закона
за собствеността (ЗС).
Ищцата Ш.А.Ш. *** чрез адв.П.Д. от
ВТАК в исковата си молба твърди, че е собственик на недвижим имот подробно
описан в исковата молба. От 2002 г. ищцата не живеела в имота си, като от 2003
г. допуснала в него ответника, който и е племенник, за да се грижи за имота
докато тя отсъства. На 01.11.2009 г. ищцата се върнала в гр.Свищов и искала да
влезе в имота си, но не била допусната като ответника и заявил, че няма място в
имота, че той е негов и че ще я убие. След подадените жалби до полицията било
установено, че ответникът твърди, че имота е негов по силата на платени от него
4000 лв. на сина на ищцата и съставено в негова полза саморъчно
завещание.Ищцата заявила, че не е съставяла такова завещание и го оттеглила от
нотариус И.А.. Установила, че ответника не е заплащал и консумираните от него
ток и вода. Тъй като ищцата не е писала и подписвала саморъчното завещание
освен това е жива и не се е договаряла нито устно, нито писмено с ответника да
му прехвърли имота, който се владеел от ответника и той отказвал да допусне
ищцата в него, моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника
да отстъпи собствеността и предаде владението върху недвижимия имот, подробно
описан в исковата молба. Претендира разноски. В съдебно заседание редовно
призована се явява лично и с адв.М.К. от ВТАК.Поддържа иска.
Ответникът М.Н.М. редовно призован се
явява лично и с адв. Х. от АК Монтана. Оспорва иска.Твърди, че процесния имот е
негова собственост.
Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено
следното:
Приложен
е нотариален акт № 132 том III дело № 799 от 1997 г. за покупко-продажба на
недвижим имот на нотариус И.А., видно от който на 08.09.1997 г. ищцата е купила
130/270 ид.ч. от дворно място пл.№ 2976 в кв.7 по регулационния план на
гр.Свищов урегулирано в парцел XXVI-2976 l в кв.7 от 315 кв.м. в който парцел участва с 270
кв.м. при граници от изток И.О.Ш., запад-С.П.Т., север Ш. А. Ш., юг- улица. От
приложената скица № 322 от 19.05.2010 г. на Община Свищов се установява, че
описаното по-горе дворно място отговаря на УПИ XLI 2976, кв.3 с площ по ПУП на гр.Свищов от 691 кв.м. С нотариален акт № 152 том II дело № 1364 от 1997 г.
на нотариус И.А. за собственост на недвижим имот придобит по давност е призната
Ш.А.Ш. за собственик на жилищна масивна сграда със ЗП 76,50 кв.м. с мазе от
10,50 кв.м. състояща се от три стаи, кухня, антре и коридор построена в дворно
място урегулирано в парцел XXVI-2976 в кв.7 от 315 кв.м., в което дворно място е
съсобственица с 130/270 ид.ч. при граници от изток И.О.Ш., запад-С.П.Т.,
север- Ш. А. Ш., юг -улица. От приложената скица на поземлен имот №
4587/22.07.2010 г. издадена от Агенция по геодезия, картография и кадастър, Служба
по геодезия, картография и кадастър гр.Велико Търново е видно, че имотът
находящ се в гр.Свищов ул.*** с площ 692 кв.м. е със собственици Н. Ш. Ш.а и Ш.А.Ш.
и представлява поземлен имот с идентификатор 65766.701.2976 при съседи
65766.701.2975; 65766.701.9507;65766.701.2977; 65766.701.317;65766.701.316 и
65766.701.2972. От издадената от същата служба скица на сграда №
4588/22.07.2010 г. находяща се в гр.Свищов ул.*** е видно, че в поземлен имот с
идентификатор 65766701.2976 е разположена жилищна сграда еднофамилна със ЗП 66 кв.м. с идентификатор
65766.701.2976.3 със собственик Ш.А.Ш..
Прие се удостоверение за данъчна оценка № 1823 от 22.06.2010 г. издадено
от Община Свищов, в което е отразено, че Ш.А.Ш. *** с РЗП на обекта 75,50 кв.м.
и земя от 130 кв.м. Приети са квитанции за платени данъци от 2010 г. за този
обект-такса смет и данък недвижими имоти. По делото като доказателство е приета
преписка № 2607/2010 г на РУП -Свищов и постановление за отказ от образуване на
наказателно производство от 16.07.2010 г. на РП- Свищов, в което е установено,
че синът на Ш.Ш. -Д.А.М.е предал на нотариус И.А. бял плик, който съдържал
саморъчно завещание на Ш..Тя заявила, че не си спомня да е писала такова
завещание. По делото се приеха като доказателства протокол за приемане на
съхранение на саморъчно завещание от нотариус И.А., в който е отразено, че е
приела за съхранение бял плик принесен от Д.А.М., който заявил, че плика
съдържа саморъчното завещание на Ш.А.Ш., както и препис от саморъчно завещание
от 10.07.2003 г. изписано от името на Ш.Ш., с което заявява, че след смъртта си
завещава на племенника си М.М. ***.
По делото бяха събрани и гласни доказателства.
Разпитана като свидетел Р.А.-сестра на ищцата твърди, че имота на сестра и се
намира на ул.*** като в дворното място имало две къщи-в другата живеела жена на
име Н..Дворното място имало две врати с обозначения № 35 –на сестра и и № 33 на
Н.. В момента в къщата живеел прлеменникът
на сестра и М. .Сестра и заболяла, счупила си крака и отишла при тях в
София, а М. заживял в къщата през 2003 г. На първи ноември сестра и си дошла,
но М. и заявил, че е дал 4000 лв. за къщата и че тя не може да живее в къщата,
заплашил я. Направили няколко опита сестра и да влезе в къщата, но не успели, имало
и преписки в полицията. Свидетелката заяви, че сестра и разбрала за завещанието,
когато завели дело срещу издадения изпълнителен лист за неплатената от М. вода,
за което Ш. била осъдена. Сестра и не знаела синът и какви сделки е правил , тя
не знаела нито за завещанието, нито е искала да
продава имота, уговорката била М. да живее в къщата, за да я пази . Св. К.
Ш. също е сестра на ищцата. Тя изложи същите обстоятелства като заяви, че
къщата е построена от сестра и и съпруга и. Св.Л.Ю. заяви, че къщата, в която
сега живее ответника е на ищцата, че срещу нея имало заведено дело за
неплатена от ответника вода. Ответника
живеел в къщата на ищцата от 7 години. Заяви, че срещнали бащата на ответника,
който заплашил ищцата, че ще я убие и че тя няма да влезе в двора му. Страните
дадоха и лични обяснения. Ищцата заяви, че живеела в имота до 2003 г., когато
си счупила крака и отишла в София при сина си .Когато се върнала в Свищов през
ноември миналата година племенникът и М. не я пуснал в къщата като баща му и
казал, че е дал на сина и 5000 лв. за къщата и че я е купил. Заяви, че питала
сина си и той и казал, че направили някакво завещание.Тя твърди, че не е писала
завещание и го е изтеглила от нотариуса. Не е продавала къщата на ответника,
нито е подписвала пълномощно на сина си, за да го направи, нито е получавала
пари за къщата. Сина и допуснал ответника в имота, за да го поддържа и тя се
съгласила. Ответникът на зададените въпроси по реда на чл.176 от ГПК отговори,
че владее имота, че не може да приеме леля си в къщата, защото има семейство,
че ищцата е писала и подписвала завещание в негова полза. След предявяване на
саморъчното завещание ответникът заяви, че завещанието е писано от М.-дъщеря на
ищцата, но било подписано от нея. Твърди още, че ищцата през 2003 г. отишла при
него заедно с дъщеря си и сина си и казали, че продават къщата. Той и баща му
им дали 4000 лв. На сутринта сина на ищцата, дъщеря и и баща му направили
завещание, което ищцата подписала. Твърди, че къщата е негова по силата на
завещанието и заради това, че са платили за нея.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е
процесуално допустим.По същество е основателен.
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това. При иск по чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже наличието на следните
предпоставки : че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се
намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи
вещта без основание.
По делото безспорно се установи, че процесния
недвижим имот-дворно място с построена в него жилищна сграда с административен
адрес в гр.Свищов ул.*** според удостоверението за данъчна оценка и административен адрес гр.Свищов, ул.***
съгласно скица на поземлен имот № 4587/22.07.2010 г. и скица на сграда №
4588/22.07.2010 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Велико
Търново е собственост на ищцата Ш.Ш.. Това се доказва от приложените като
доказателства по делото нотариален акт № 132 том III дело № 799 от 1997 г. за покупко-продажба на
недвижим имот на нотариус И.А. досежно
дворното място и нотариален акт № 152
том II дело №
1364 от 1997 г. на нотариус И.А. за собственост на недвижим имот придобит по
давност досежно построената в него жилищна сграда. Площта на имота и
идентификаторите му след влизане в сила на кадастралната карта на гр.Свищов се
установяват от приложените скици
издадени от Община Свищов и от Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Велико
Търново. В удостоверението за данъчна оценка издадено от Община Свищов за
собственик е посочена ищцата, тоест в служба „Местни данъци и такси” също не е
отразявана промяна в собствениците на имота. Тъй като предмета на делото е
недвижим имот, то собствеността върху него следва да се доказва с изискващите
се от закона документи издадени в необходимата форма и съдържание. За
прехвърляне собствеността на недвижим имот това е нотариалната форма, съгласно
чл. 18 от Закон за задълженията и договорите. От своя страна ответникът твърди,
че е станал собственик по силата на изготвено саморъчно завещание от ищцата в
негова полза и отделно и поради това, че е платил сумата от 5000 лв. на ищцата
и децата и. На първо място следва да се отбележи, че ищцата оспори да е писала
и подписвала саморъчното завещание, по
силата на което след смъртта и ответника наследява процесния имот. Тя е
оттеглила завещанието от нотариус И.А. и заяви, че никога не е писала такова.
Това обстоятелство не се оспори и от ответника, който заяви, че не ищцата, а
дъщеря и М. е написала завещанието, а ищцата се била подписала. Това дали
ищцата е подписала или не саморъчното завещание е без значение, доколкото самия
ответник призна, че не тя го е написала тоест завещанието не е саморъчно, не
отговаря на изискванията на чл. 25,ал.1 от Закона за наследството /саморъчното
завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател/ и поради това не може да породи правните си
последици. Отделно от това следва да се отбележи за ответника, че дори ищцата
саморъчно да бе написала и подписала завещанието в негова полза, то поражда
правно действие едва след смъртта на завещателя, тоест ответникът не може да
претендира право на собственост въз основа на такова завещание, докато
завещателя е жив. На следващо място следва да се обсъдят твърденията на
ответника, че той или по -точно баща му са купили имота, тъй като са броили
5000 лв. за него. Ищцата отрича да е получила пари от ответника, а той по
никакъв начин не доказа че и е платил тази сума, за да купи имота. Отделно от
това не бяха представени никакви доказателства ищцата да е имала намерение да
продаде имота си на ответника. Предварителен договор за покупко -продажба на
недвижим имот по реда на чл.19 от ЗЗД е действителен, ако е в писмена
форма-такъв по делото не бе представен. Ищцата отрече да е упълномощавала сина
си или някой друг да продава имота от нейно име. Тя заяви, че сина и е допуснал
ответника в имота, но според нея-само за да го поддържа и да живее в него,
докато тя е в София. И трите свидетелки твърдят,
че ищцата не е имала намерение да продава или да завещава имота си на М. и че е
разбрала за саморъчното завещание едва през 2009 г; по повод изпълнителното
дело срещу нея. Въпреки, че две от тях са сестри на ищцата съдът кредитира
техните показания, тъй като са логични и непротиворечиви с показанията на св. Ю.,
която не е роднина на страните и кореспондират с обясненията на ищцата. Ищцата
доказа правото си на собственост с нотариалните актове за дворното място и
жилищната сграда. Нотариалните актове са официални свидетелстващи документи ,
които имат обвързваща доказателствена сила пред съда относно това, че фактите
предмет на удостоверителното заявление на органа издал документа са се осъществили така, както е
отразено в него. Представените от ищцата нотариални актове легитимиращи я като
собственик на дворното място и сградата не бяха оспорени по никакъв начин от
ответника. Ответникът заяви, че от 2003
г. и към момента той владее процесния недвижим имот, при това считайки се за
собственик на имота. В действителност той е заживял в имота след
уговорка със сина на ищцата, за която тя е разбрала и се е съгласила. Това не
се оспори от ищцата, но от друга страна се доказа чрез събраните гласни
доказателства, че след завръщането и от София тя е поискала да се върне в
къщата си, но ответника не я е допуснал и я е заплашвал, за което се приложи и
преписка от Районна прокуратура. Ответникът заяви, че владее имота като
собственик. Не се наведоха твърдения, че го владее като наемател например и в
тази насока също не са представяни доказателства. Налице е и третата кумулативно
изискваща се предпоставка, за да бъде уважен ревандикационния иск –ответникът
не успя да проведел пълно и главно доказване досежно твърдението си, че той е
станал собственик на имота, тоест той владее имота на ищцата без правно
основание. Тъй като ищцата проведе пълно и главно
доказване по предявения иск-доказа, че е собственик на имота, че ответникът го
владее и то без основание иска се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото основателна се явява
претенцията на ищцовата страна за присъждане на направените разноски, които
възлизат на 396,00 лв. съгласно
представената сметка по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
М.Н.М. с ЕГН ********** *** да ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на 130/692 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 65766.701.2976 с адрес гр.Свищов, ул. ***
площ от 692 кв.м. със стар идентификатор 5012976 при съседи- 65766.701.2975; 65766.701.9507.;
65766.701.2977; 65766.701.317; 65766.701.316; 65766.701.2972 заедно с реално
СГРАДА с идентификатор 65766.701.2976.3 с адрес на сградата гр.Свищов, ул.***,
сградата разположена в поземлен имот с идентификатор 65766.701.2976 застроена
площ от 66 кв.м. бр. етажи един, жилищна сграда еднофамилна, на Ш.А.Ш. с ЕГН **********
***.
ОСЪЖДА
М.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати
на Ш.А.Ш. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 396,00
лв.
Решението
подлежи на обжалване чрез Свищовския районен съд пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :