РЕШЕНИЕ
№ 20094
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110118384 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена
от СВ АД против Р. А. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че между страните е възникнало правоотношение, по силата на
което е доставял до имот с адрес гр. //// В и К услуги. Твърди, че за периода от
25.03.2013 год.-07.03.2022 г. е извършена услуга доставка на питейна вода на стойност
3252,98 лева. Твърди, че ответникът не е платил дължимата сума. Моли да бъде
установено, че ответникът дължи сумата, за които е издадена заповед за изпълнение.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът-Р. А. Т. е депозирала в срок отговор на исковата, в който оспорва
предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. №
47613/2022 г. по описа на СРС, 75 състав на ответника е разпоредено да изпълни
1
парично задължение към ищеца в размер на 3252,98 лева, представляващи стойност на
доставена питейна вода за периода 25.03.2013 год.-07.03.2022 год., както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението 31.08.2022 год.. Срещу заповедта за
изпълнение е подадено възражение от длъжника в срок.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 47613/2022 г. по описа
на СРС, 75 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото
да се установи, че между страните съществуват облигационни правоотношения, в чието
съдържание са включени задължения за заплащане на стойността на доставена питейна
вода в посочения в исковата молба размер. Ответникът не оспорва качеството си на
потребител на питейна вода за процесния период. В тежест на ищеца е било да
установи, освен това, че е доставил твърдяното количество вода при спазване на
нормативните изисквания и уговореното, както и че е отчел доставката. Ищецът не е
ангажирал доказателства, които при условията на пълно и главно доказване, да
установяват посочените обстоятелства. Приетото по делото заключение по съдебно-
техническата експертиза не обосновава обратен извод, тъй като вещото лице е
работило въз основа на предоставени от ищеца данни, които не са приобщени като
доказателства по делото. Следва да се посочи и че твърдяното количеството потребена
вода не е за сочения от ищеца процесен период, а включва и предходен такъв, като от
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в процесната сума са включени и
задължения от предходен период и с друг титуляр на партидата. Предвид изложеното
съдът приема, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изричната претенция на ответника и на основание чл. 38 ЗА ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. И. И. адвокатско възнаграждение в размер
на 630 лева и на адв. Михаел Любомиров Любомиров сумата от 400 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СВ” АД, с ЕИК/////, със седалище и адрес на
2
управление: гр. ///// против Р. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ////, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК с искане да бъде установено, че Р. А. Т. дължи да заплати на
„СВ“ АД сумата от 3252,98 лева (три хиляди двеста петдесет и два лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща неизплатена сума за потребена вода
през периода от 25.03.2023 год. до 07.03.2022 год., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по гр.д. № 47613/2022 г. по описа на СРС, 75 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА „СВ” АД, с ЕИК///// да заплати на адв. Н. И. И., на основание чл. 38 от
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 630 лева (шестстотин и тридесет лева),
представляваща сторените в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА „СВ” АД, с ЕИК///// да заплати на адв. Михаел Любомиров
Любомиров, на основание чл. 38 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение по гр.д.
№47613/2022 год..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3