Решение по дело №192/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ №133

гр. Видин, 08.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Двадесет и четвърти октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Катерина Борисова

И в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 192

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Д.В.И. ***, против заповед № 19 - 0953 - 000275 от 13.06.2019г. на Началник група към ОДМВР Видин, сектор ПП – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР Видин, сектор ПП – Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да не я уважава.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 12.06.2019г. около 22,20 часа, в гр.Видин, на ул.Цар Иван Асен II е управлявал л.а. „Фолксваген Голф”, с рег. № 179М635, изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест 7510 – няма наличие, отказал да бъде изпробван за наркотични вещества и да получи талон за медицинско изследване на кръвта №0007059. Талонът е приложен по делото, като същият освен от съставителя си мл.автоконтрольор Борисов не е подписан нито от жалбоподателя, нито от посочения като свидетел И. – служител на ПП.

Според показанията на свид. Лозанов – служител на РУ Видин, младши инспектор, жалб.И. е спрял сам за проверка, патрулната кола се е движела след него. Поискали съдействие от пътен контрол, след като разбрали от дежурния, че водачът преди това е лишаван от управление поради употреба на алкохол /което не се доказа от приложената справка за водач/. Сочи, че И. не е бил сам в автомобила, а със свидетелката Ренатова и тя е била в напреднала бременност. Твърди, че е отказал талон за медицинско изследване, но пред служител на ПП, т.е. няма лични възприятия. Св.Ренатова, която живее на семейни начала с жалбоподателя, сочи че след присветване от патрулната кола са спрели. Твърди, че са отивали към болницата, тъй като се е почувствала зле, както и че след отрицателната проба за алкохол И. е поискал да му бъде издаден талон и да даде кръвна проба, тъй като отивали към болницата, а проверката се проточила дълго време и така щели да му вземат и на него кръв. Полицаите отказали да ги придружат до спешния център. Наложило се тя да управлява автомобила до тях придружени от полицията, тъй като те свалили номерата на колата и взели книжката на И..

По делото е приложена справка за лице от АИС Български документи за самоличност, от която е видно, че СУМПС на жалбоподателя е отнето от 13.05.2019 год., т.е. с процесната заповед. Преди това не са посочени данни за отнемането му.

На основание чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП Началник група в сектор ПП към ОДМВР – Видин е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства.

С разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Такъв безспорно е Началникът на група ПП към ОД на МВР, тъй като ПАМ е наложена от него.

По смисъла на чл.171,т.1 от ЗДвП ПАМ се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите. В хипотезата на чл.171,т.1, б.”б” от ЗДвП може да се наложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП, е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП редовно съставеният акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Съобразно посочената разпоредба жалбоподателят ангажира достатъчно доказателства, опровергаващи обстоятелствата, описани в АУАН, относно извършването на нарушението и съответно редовността на издаденият АУАН.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП относно отказа за проверка с техническо средство за установяване наличието на наркотици, отказът на водача да даде кръв за медицинско изследване за наличието на наркотици и поведението му в момента на проверката съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта.

Актосъставителят не е връчил на жалбоподателя екземпляр от талона и това е нарушение на разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, което е съществено процесуално нарушение. В тази връзка са и показания на разпитаната по делото свидетелка, която сочи, че жалбоподателя, след като е дал проба с техническо средство за алкохол е поискал кръвна такава за наркотици. Тъй като не се доказа по категоричен начин, че жалбоподателят е отказал да получи талон за медицинско изследване, не са налице доказателства в тази връзка, както и, че му е предоставен избор относно начина на изследване, то и не може да се приеме, че той е извършил нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП. Според чл.6, изр. последно от Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на един свидетел. По делото няма удостоверен отказ да се получи талона за медицинско изследване. В АУАН и ЗПАМ е посочено само, че му е издаден талон.

Допълнителен аргумент може да се почерпи от чл. 6, ал. 4 от Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /обнародвана в ДВ, бр. 81 от 2018 г. от 2.10.2018 г./, в който се сочи, че в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.

Доколкото в талона не е посочено какво е избрал жалбоподателя по отношение на установяването на наличието на наркотични вещества да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо изследване, то това напрактика е процесуално нарушение, което води до отмяна на НП, тъй като нито една от двете хипотези не се установява по безспорен начин, а именно отказа да бъде изпробван с техническо средство или отказа да даде кръвна проба. Видно от приложения по делото талон, същия е подписан единствено от съставителя му. Както в АУАН , така и в ЗПАМ се посочва, че му е издаден талон за кръвна проба, и той отказва да получи. Свидетелят обаче не установи, че е му връчен въпросният талон, както и че той е отказал да го получи и съответно да не се е явил на медицинско изследване. От показанията на другата свидетелка се установява, че И. сам е поискал да му се вземе кръв, след като е дал проба за алкохол и тя е била отрицателна, тъй като проверката е продължила дълго време, а тя е била бременна в осмия месец и не се е чувствала добре и се е налагало да отидат до болницата и се е притеснявал за нея, затова е предпочел да му бъде взета кръв, а не да изчака и другото техническо средство. Съдът дава вяра на показанията на св.Ренатова, още повече, че и свидетеля на ответната страна твърди, че И. сам е спрял за проверка, дал е проба за алкохол, което житейски необосновано е да стори ако има причина да предотврати проверка.

Съгласно разпоредбата на чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване се прилага „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Следователно, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на тази норма от закона, е установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Безспорно изискване е – нарушението на водача да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тя не съставлява административно наказание. Това е и причината тя да се прилага под условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”.

От доказателствата по делото не се установи описаното в АУАН, а именно, жалб.И., не е установено, че е осъществил състава на чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП. Следователно, неправилно му е била наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП за деяние, което не е доказано.

Оказва се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неспазване на процесуалните правила, поради което и подадената срещу нея жалба е основателна и следва да бъде уважена, като заповедта следва да бъде отменена.

Предвид изхода от делото, следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за присъждане на разноските, изразяващи се в такива за адвокатско възнаграждение – 300 лева и внесена Д.Т. в размер на 10 лева.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК , Административният съд

                                       Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 19 – 0953 - 000275 от 13.06.2019г. на Началник група към ОДМВР Видин, сектор ПП – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП, с която е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на Д.В.И. ***, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Началник група към ОДМВР Видин, сектор ПП – Видин да заплати от бюджета на административния орган, на Д.В.И. ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: