РЕШЕНИЕ
№ 1115
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501156 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:
*********, чрез юрк. Т., против решение № 208/16.01.2025 г., постановено по гр. д.
№11914/2023 г. по описа на РС -Пловдив, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя иск за признаване за установено, че Г. Д. Д., ЕГН: ********** дължи
сумата 8695,15 лв., представляваща регресно вземане на застрахователя от водача Д.,
която виновно причинила ПТП на 01.12.2020 г. при управлението на л.а. „БМВ 320 Д“
с рег. № ***, за който с ищеца е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, при
което били причинени имуществени щети – повреди на л.а. „БМВ Х 4“, рег. № ***,
равностойността до търсения размер на които била заплатена от ищеца по претенция
„Лев Инс“ АД (платилия обезщетение застраховател на увреденото МПС), ведно със
законна лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 07.07.2023 г. до окончателното плащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4649 от
10.07.2023 г. по ч. гр. дело № 10009/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив, VI гр. състав.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и
постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да
бъде уважена изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване
и е процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността му по изложените във въззивните жалби доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с иск с правна квалификация по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ от „Дженерали Застраховане“ АД против
Г. Д. Д. за признаване за установено, че ответницата дължи сумата в размер на 8695,15
лв., представляваща регресно вземане на застрахователя от водача Д., която виновно
причинила ПТП на 01.12.2020 г. при управлението на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № ***, за
който с ищеца е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, при което били
причинени имуществени щети – повреди на л.а. „БМВ Х 4“, рег. № ***,
равностойността до търсения размер на които била заплатена от ищеца по претенция
„Лев Инс“ АД (платилия обезщетение застраховател на увреденото МПС), ведно със
законна лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 07.07.2023 г., до окончателното плащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4649 от
10.07.2023 г. по ч. гр. дело № 10009/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив, VI гр. състав.
В исковата молба ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди, че на
01.12.2020 в гр. Пловдив на кръстовището на ул. „Княз Борис I” и ул. „Съединение“
настъпило ПТП с участието на ответницата Д., която управлявала л.а. „БМВ 320 Д“, и
застрахован при „Лев Инс“ АД л. а. „БМВ Х 4“. Причината за инцидента била, че
ответницата не спазила пътен знак „Б2“ (знак „Стоп!“) и отнела предимството на
правомерно движещия се л. а. „БМВ Х4“, при което настъпил сблъсък между
автомобилите и на последния били нанесени повреди. Застрахователят на повредния л.
а. заплатил по претенция на застрахования ремонта на повредите, който възлязъл на
стойност 9709,27 лева. За тази сума „Лев Инс“ АД отправило претенция към ищцовото
дружество, което я уважило частично и на 15.06.2021 г. заплатило на имуществения
застраховател парична сума в размер на 8695,15 лева. Ответницата била виновна за
настъпилото ПТП, и понеже напуснала мястото на произшествието, следвало да
възстанови на „Дженерали Застраховане“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата не е постъпил отговор на исковата
молба.
От приложеното ч.гр.д.№ 10009/2023 г. по описа на РС-Пловдив е установено
по делото, че на 10.07.2023 г. е издадена Заповед № 4649 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в полза на „Дженерали Застраховане“ АД срещу
ответницата за сумата от 8695,15 лв., представляваща регресна претенция по щета №
*********/21г. по описа на „Дженерали Застраховане“ АД срещу причинителя на
вредата – ответницата Д., която е напуснала мястото на ПТП преди идване на органите
2
за контрол на движението по пътищата, ведно със законната лихва за забава от датата
на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.07.2023 г. до окончателното
погасяване на задължението. Тъй като заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, районният съд е
дал указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви иск. В резултат
на което ищецът е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.
От представения по делото протокол за ПТП №1737618 от 01.12.2020 г.,
съставен от служител на Сектор „Пътна полиция“- Пловдив, се установява, че на
01.12.2020 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Княз Борис I” и ул. „Съединение“,
настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. №РВ7782РА, управляван от
ответницата Г. Д., и лек автомобил „БМВ Х 4“, с рег. № ***, управляван от В. С.. В
протокола, подписан без възражения от двамата водачи, е прието, че виновен за
произшествието е ответницата, която не спазила пътен знак „Б2“ (знак „Стоп!“) и
отнела предимството на правомерно движещия се л. а. „БМВ Х4“, при което настъпил
сблъсък между автомобилите и на последния били нанесени повреди. Освен това в
протокола за ПТП е изрично посочено, че ответницата е напуснала
местопроизшествието.
От представените писмени доказателства се установява, че е налице валидно
застрахователно правоотношение между „Дженерали Застраховане“ АД и собственика
на л.а. „БМВ 320 Д“, с рег. №***. Срокът на договора и съответно на покритието е от
07.06.2020 год. до 06.06.2021 год. Установява се, че към датата на ППТ 01.12.2020 г. е
налице валидно сключен договор за застраховка "Каско" на лек автомобил „БМВ Х 4“,
с рег. № *** при Лев Инс АД.
От прието заключение на автотехническа експертиза, която съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че поради неспазване на
знак „Стоп!“ от ответницата управляваният от нея л.а. „БМВ 320 Д“ се е ударил с
предната си част в дясната част на л. а. „БМВ Х4“, вследствие на което са настъпили
щети. Общата стойност на причинените щети по л.а. „БМВ Х 4“, с рег. № *** възлизат
на 8932,11 лв., като същите се намират в причинно- следствена връзка с настъпилия
инцидент.
Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката В. С., която е
управлявала на лек автомобил „БМВ Х 4“. От показанията й се установява, че същата
докато се прибирала с детето си е била блъсната от Г., която е избягала от инцидента.
Други очевидци са издирили ответницата и поради това тя се върнала на ПТП.
Свидетелката се е движила на път с предимство. Пътят на ответницата е имал знак
стоп. Пътят бил двулентов. Ответницата се е намирала в ляво от свидетелката и за нея
имало знак стоп. Пътят, по който са се движили бил урегулиран със светофар, но в
момента не работел. Било е късно около 9-10 ч. вечерта. В следствие на удара колата на
свидетелката се е усукала и не можела да се придвижи на собствен ход. Свидетелите
очевидци са видели, че колата, която я е блъснала е избягала и са тръгнали да я гонят,
снимали номера и така полицията я издирила. Ответницата е оспорвала, че
свидетелката е минала на червено, но тогава светофарите не са работели.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката С., като ги намира са
последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен
3
материал.
За да отхвърли така предявения иск първоинстанционният съд е приел, че не са
установени предпоставките за възникване на регресната отговорност на ответницата Г.
Д..
Този извод е неправилен по следните съображения:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Съгласно
посочената разпоредба застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите има право да получи платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски от виновния водач, когато той е напуснал мястото на настъпването
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина. В тежест на ищеца е да докаже
следните обстоятелства: наличие на валиден договор по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за управлявания от ответника лек автомобил;
настъпване в срока на застрахователното покритие по този договор на процесното
застрахователно събитие, представляващо покрит риск и предизвикано виновно от
ответника; настъпването за трето лице на вреди в твърдяния размер в резултат на
ПТП; плащане от ищеца на собственика на увредения лек автомобил на
застрахователно обезщетение в твърдяния размер за вредите от процесното ПТП и
извършването на ликвидационни разходи в твърдяния размер; напускането от
ответника на мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил задължението си по регресната претенция на ищеца.
В настоящото производство, страните не са формирали спор относно
обстоятелството, че са били в договорни отношения с оглед сключен договор за
застраховка, покриващ риска "Гражданска отговорност", както и относно
обстоятелството, че процесното по делото ПТП е осъществено в срока на действие на
този договор.
Тъй като лек автомобил „БМВ Х 4“, с рег. № *** е имал застраховка „Касто“ в
ЗК „Лев Инс“ АД, последното е изплатило за ремонт на посочения лек автомобил
сумата от 9694,27 лв. на доверен сервиз- М кар ООД. Във връзка с уреждане на
регресните претенции между ищеца и ЗК „Лев Инс“ АД се установява, че по щета №
********* по описа на „Дженерали Застраховане“ АД е заплатена на другия
застраховател сума в размер на 8695,15 лева.
Вината на ответника се предполага до доказване на противното съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на законовата
презумпция.
По делото е представен протокол за ПТП № 1737618 на ПП -ОДМВР –
Пловдив. Същият представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на
ПТП. Следва да се има предвид, че ищецът носи тежестта на доказване на механизма
на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава
4
/решение 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на Първо ТО на ВКС, решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на Второ ТО на ВКС, решение № 73/22.06.2012 г.
по т. д. № 423/2011 г. на Първо ТО на ВКС, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. №
750/2011 г. на Второ ТО на ВКС и др./. Процесният протокол е съставен от служител на
ПП -ОДМВР – Пловдив, при посещение на място и съдържа преки възприятия на
длъжностното лице /в т. ч. възпроизведени в схема/ относно състоянието на пътя,
разположението на процесните автомобили и видимите щети по процесния автомобил
„БМВ Х 4“, като освен това в него е сторено отбелязването, че ответницата е
напуснала ПТП. Видно от мястото на съставяне на протокола, същият обективира
местопроизшествието. Освен това, в графата "Посетено на място" е зачертан отговор
"Не", с което е изпълнено изискването, посочено в протокола /При отговор с Да/Не –
ненужното се зачертава с "Х" – долен десен ъгъл на протокола/. Същият съответства
на образеца по приложение 2 към чл. 4 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП. Ответницата не е оспорила и
механизма на ПТП, а същият се потвърждава и от изслушаната по делото САТЕ,
изготвена от ВЛ – С.. Отчитайки доказателствена сила на протокола за ПТП и
заключението на вещото лице, настоящият съдебен състав приема, че произшествието
е настъпило по начина, отразен в протокола за ПТП, в резултат на което са настъпили
и описаните в него вреди. Размерът на причинените имуществени вреди на лек
автомобил „БМВ Х 4“ е установено отново от заключението на САТЕ.
Напускането от местопроизшествието от страна на ответницата е категорично
установено както от приетия по делото протокол за ПТП № 1737618 на ПП -ОДМВР –
Пловдив, така и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С..
В разглежданата хипотеза основният спорен по делото въпрос, пренесен и във
въззивното производство, е концентриран върху това дали в процесния случай
посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по
пътищата е било задължително по закон. Случаите, когато органите за контрол на МВР
посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл.
125 от ЗДвП, като според действащата към релевантния момент редакция на
посочената законова разпоредба, то е задължително когато: 1. при произшествието има
убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за
движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен
товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
движението; 5. има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не
притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6.
произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната
или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този
случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7. между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 8.
(нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. Посочените хипотези са изчерпателно изброени в закона - чл.
125 ЗДвП. В разглеждания случай при доказателствена тежест за ищеца, същият
доказа при условията на пълно и главно доказване, че в процесния случай е била
налице хипотезата на чл. 125, т. 7 ЗДвП, тъй като ответницата е оспорвала, че
шофьорът на лек автомобил „БМВ Х 4“- свидетелката В. С. е минала на червен
светофар, т.е. налице е разногласие относно обстоятелствата, свързани с
произшествието. Този факт се установи от свидетелските показания на С., която
5
настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло, тъй като същите са обективни,
логични и непротиворечиви, като изцяло кореспондират и намират опора в приетите
по делото писмени доказателства.
Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП, службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с
него. Наличие на разногласие има винаги, когато между участниците не е постигнато
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Това съгласие трябва да бъде
изрично обективирано в надлежна форма, като се съобрази изискването на чл. 5, ал. 1
от Наредба № 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ,
според която: когато при произшествието са причинени само материални щети и
между участниците в него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3.
Такова разногласие между участниците в ПТП случило се на 01.12.2023 г.
безспорно е налице. На първо място следва да посочим, че Д. е напуснала
произшествието без да се обсъди обстоятелствата и механизма на настъпване на
процесното ПТП с другия участник в него. Двустранен констативен протокол се
установи, че не е бил съставен. Съгласно чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с материални щети се съставя протокол за
ПТП- приложение № 2 към наредбата. Съставянето на протокол за ПТП задължително
предполага посещаване на местопроизшествието от органи по контрола за движение
по пътищата. По аргумент от разпоредбата на чл. 5 от цитираната наредба протокол за
ПТП с материални щети не се съставя само, в случай че е подписан двустранен
протокол между участниците в ПТП. В този смисъл дори и само фактът, че не е
подписан двустранен протокол при наличие на материални щети, дава основание да се
счита, че местопроизшествието е следвало да бъде посетено от служител на „Пътна
полиция“, който има удостоверителна компетентност, в качеството си на
административен орган да установи обстоятелствата свързани ПТП. Следва да се има
предвид, че съгласието трябва да е налице към момента и непосредствено след
настъпването на ПТП, при констатиране на настъпилите последици от самите
участници. По-късно възникналото съгласие между участниците в ПТП не може да
обоснове отпадане на задължителното посещаване на местопроизшествието от
органите на МВР според хипотезата на чл. чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП, както и отпадане
на съществуващото към момента на произшествието несъгласие относно
обстоятелствата свързани с него.
Наличието, респ. – липсата на съгласие относно обстоятелствата, свързани с
произшествието може да се установи само, ако всеки участник изпълни законовите си
задължения, в т. ч. да спре и да установи, както и да съдейства за установяване на
последиците от него. След като единият от водачите е действал недобросъвестно и е
осъществил състава на административно нарушение/това се установява от
приложеното наказателно постановление №20-1030-014371 от 22.12.2020 г., издадено
от ОДМВР Пловдив, Сектор Пътна полиция/, напускайки местопроизшествието,
същият не би могъл да претендира по-благоприятни за себе си последици, в сравнение
с водач, който е останал на място и е съдействал за установяване на щетите.
Напускането на мястото на ПТП от ответницата, е довело като последица до
6
невъзможност да се установи дали между него и собственикът на другия лек
автомобил е налице съгласие или разногласие по въпроса за обстоятелствата около
него. Така установяването им е следвало да се извърши от службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи, чрез посещаване мястото на
пътнотранспортното произшествие.
По делото не се твърди и не се установява наличие на неотложна медицинска
или друга причина за напускане на мястото на ПТП преди идване на органите за
контрол по движение на пътищата, поради което настоящият състав намира, че са
налице предвидените в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ основания за
реализиране на регресната отговорност на ответника, което обосновава извод за
основателност на предявения иск. Регресният иск на застрахователя е основателен и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявленито в съда -07.07.2023 г. до окончателното й заплащане.
Като е приел обратното, районният съд е постановил неправилно
решение,което следва да се отмени. Вместо това следва да се постанови друго, с което
искът да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция в полза на
жалбоподателя – ищец на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ настоящият съдебен състав счита, че в полза на жалбоподателя –
ищец следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. за
всяка съдебна инстанция.
Ищецът е направил за първоинстанционното производство разноски и съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК следните разноски- 173,90 лв. за държавна такса,
400 лв. – депозит за вещо лице и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение или в общ
размер на 723,90 лв. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в
исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който
да се отрази в настоящото решение. Поради това следва да бъдат присъдени изцяло
направените по ч. гр. дело № 10009/23 г. по описа на ПдРС разноски, които са в общ
размер от 223,90 лева.
За въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и основателност на
жалбата на ищеца следва да му се присъждат поисканите разноски за заплатена
държавна такса –173,90 лв. за и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо
323,90лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 208 от 16.01.2025 г., постановено по гр. дело №
11914 по описа за 2023 г. на РС-Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Д. Д., ЕГН: **********, дължи на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
сумата от 8695,15 лв., представляваща регресно вземане по щета *********/21 г. за
7
платено застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите във връзка с вреди, причинени виновно от Г. Д. Д. при ПТП на
01.12.2020 г. в гр. Пловдив, при което тя е напуснала мястото на настъпването на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната
лихва от 07.07.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10009/2023 г. по
описа на РС – гр. Пловдив, VI гр. състав.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати на „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК: *********, сумата от 723,90 лв.- разноски пред първата инстанция и сумата
от 223,90 лв. – разноски по ч. гр. д. № 10009/2023 г. по описа на РС – гр. Пловдив, VI
гр. състав.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати на „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК: *********, сумата от 232,90 лева представляваща разноски
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8