Р Е
Ш Е Н
И Е №260272
В
ИМЕТО НА НАРОДА
28.09.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
НАД № 6700 по описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000484, издадено на 14.10.2019г. на Началник
ОО „Автомобилна администрация” гр.Пловдив, с което на М.Р.Р., ЕГН: ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000/две хиляди/лв. на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/за нарушение по чл.6,
ал.1 от ЗАвПр.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36-0000484, издадено на 14.10.2019г. на Началник ОО
„Автомобилна администрация” гр.Пловдив, с което на М.Р.Р., ЕГН: **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/лв. на основание чл.93, ал.1, т.1
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/за нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвПр.
По съображения,
изложени в жалбата си и в допълнителни мотиви до съда, жалбоподателят М.Р.Р. прави
искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано
и неправилно. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с процесуалният си
представител, която поддържа жалбата и претендира разноски.
За
административнонаказващия орган – ОО „Автомобилна администрация” - Пловдив,
редовно призован, не се явява представител. До съда е депозирано писмено
становище и допълнение към него с изложени аргумени за потвърждаване на
процесното накзателно постановление като правилно и законосъобразно.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна:
На 27.09.2019 г.
около 06:50 часа служители на Областен Отдел "Автомобилна
Администрация"– гр. Пловидв, сред които и П.Б.Т. – ****, получили сигнал
от 01 РУ на МВР-Пловдив, че на пътя гр. Пловдив - с. Първенец, до входа на зеленчукова борса „Родопи 95“
АД е бил спрян за проверка автомобил, за който пътните полицаи установили, че
извършва обществен превоз на пътници вследствие на снети обяснения от самите
тях. Отивайки до зеленчукова борса „Родопи 95“ АД, контролните органи при ОО "АА"-гр.
Пловдив установили и извършили проверка на заварения там автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег.№ ***. При извършената проверка установили, че автомобилът е
собственост на Д. М.Р., а е управляван от настоящия жалбоподател М.Р.Р..
Пътниците в процесния автомобил обяснили на контролните органи, че са заплатили
по 1 /един/лев за превоза.
Проверяващите констатирали
също, че водачът Р. не притежавал лиценз за извършване на превоз на пътници на
територията на Република България или лиценз на Общността за превоз на пътници,
за които констатации съставили на М.Р. АУАН с бланков № 265495/27.09.2019 г., в
който описали констатациите по-горе, а като текстове от нормативни актове,
които били нарушени, описали този на чл. 6, ал. 1, изр.1 от ЗАвПр.
Водачът Р.
подписал акта, като копие от него му било връчено срещу разписка на същия ден,
и в него не посочил възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН
Въз основа на така съставения акт било
издадено и обжалваното наказателно постановление, където фактическите
констатации са описани по начин, съответстващ на описанието и в АУАН, но било
посочено само на едно място, че управляваният автомобил от жалбоподателя е бил
таксиметров.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от показанията на актосъставителя П.Б.Т.,
който поддържа акта.
В хода на
съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан и Ю.Р.И. от чийто
показания се установява, че действително жалбоподателят Р. е извършвал превоз
на пътнци с процесното МПС до зеленчуковата борса „Родопи 95“ АД в с. Първенец, като тези хора не са били роднини на водача и са били около 20 човека, като свидетелят заявява, че
точно на него жалбоподателят не е взел пари за превоза.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите дотолкова, доколкото служат за установяване на
обективната действителност, като се подкрепят и от приложените по делото
писмени доказателства.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
АУАН е съставен от
компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата,
мястото, начинът на извършването му и нарушеният законов текст. Актът е
подписан от един свидетел и е бил връчен на жалбоподателя. НП е издадено от
компетентен за това орган като в съдържанието му нарушението отново е описано
подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е нарушената законова
разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл
съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в
чл. 57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни
основания на админстративнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.
34 ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата
по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.
Съгласно § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на ЗАвПр, по смисъла на този закон:
"Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно
средство срещу заплащане. По делото не е спорно, че жалбоподателят М.Р.Р. не
притежава лиценз за извършване на дейност "обществен превоз на
пътници", нито с посочения нито с друг автомобил. Няма спор и относно
обстоятелството, че на посочената дата и място жалбоподателят е превозвал пътници
в автомобила. От снетите от пътуващите обяснения, се установява, че превозът се
е извършвал срещу заплащане. Дори са налице данни за извършване на системна дейност
в тази насока. От приложените по преписката 7 броя писмени обяснения става
ясно, че превозът е бил осъществяван срещу уговорена цена за превоз на всеки
пътник, в размер на по 1 лв. за отиване и 1 лв. за връщане от зеленчукова борса
„Родопи 95“ АД, с. Първенец, а не поради някаква друга причина. От разпита на
св. И. се установи, че пътниците изобщо не са се познавали нито един с друг,
нито с водача, което допълнително потвърждава констатациите в акта и
постановлонието, че превозът не е бил безвъзмезден, а това че св. И. твърди в
съдебно следствие, че не е дал пари за превоза не изключва другите писмени
доказателства по делото, от които се доказава, че превозът е бил срещу
заплащане. Стойността на превоза не е посочена произволно от свидетелите, а
конкретно като цена.
Съгласно § 1, т. 3
от Допълнителните разпоредби на ЗАвПр: "Превоз на пътници" е дейност
на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на
пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и
оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.
".В случая жалб. Р. е извършвал обществен превоз на пътници, без дори да е
регистриран като търговец по ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр
"Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач... ",
не е упоменато обаче, че този превозвач следва да е регистриран като търговец
или да има регистрирано дружество, ЕТ или друго формирование по Търговския
закон, за да осъществява дейност, но разпоредбата на § 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на ЗАвПр е категорична за това кое лице може да
извършва превоз на пътници по смисъла на този закон. В случая не са налице
данни водачът Р. да е бил регистриран по ТЗ, което основание обаче не го
изключва от кръга субекти, които могат да са нарушители на разпоредбата на
вмененото му нарушение.
Също така констатира
се, че на едно място /началото/ на обстоятелствената част на наказателното
постановление погрешно е посочено, че жалбоподателят е управлявал таксиметров
автомобил. Въпреки това съдът намира, че същата очевидна техническа грешка не може
да бъда счетена за съществено процесуално нарушение, доколкото на всички
останали места в обстоятелствената част на наказателното постановление правилно
е посочено, че автомобилът не е таксиметров. В акта пък изобщо не е било
допусната същата грешка, а с него именно е било поставено начало на
административно наказателното производство, като субектът е бил информиран, че
срещу него е образувано такова и му е било посочено в какво се състои
твърдяното нарушение - като факти от обективната реалност, както и коя законова
разпоредба е била нарушена. Тоест още в самото начало жалбоподателят е бил
наясно за какво нарушение му е вменена отговорност и не може да бъде направено
заключение, че правото му на защита е било нарушено, като следва да се има
предвид и че на нито едно друго място и в самото НП не е посочено, че
жалбоподателят е управлявал таксиметров автомобил, нито пък е потърсена някоя
от специфичните отговорности предвидени в закона за таксиметров превоз.
По съществото на
административното обвинение, съдът намира извършеното нарушение за доказано по
несъмнен начин, съобразно контекста на изложеното по-горе. От субективна страна
то е било извършено виновно, тъй като деецът е съзнавал факта, че няма право да
извършва подобна дейност, но въпреки това го сторил, т. е. съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите последици и целял настъпването им.
Поради изложеното,
съдът приема за установено по несъмнен начин, че на посочената дата и място при
извършване на проверката е установено по категоричен начин, че водачът е
извършил вмененото му нарушение, за което бил наказан съобразно санкционната
норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/. Следва
да се отбележи, че в текста на тази законова норма, размерът на глобата за първо
нарушение е фиксиран от законодателя, а именно "Глоба"- 2000 лева.
Няма как
нарушението да бъде прието за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасното в сравнение с
други нарушения от същия вид, като дори се установи от показанията на св. И.,
че е бил осъществяван превоз на 20 броя пътници, а писмените доказателства по
делото сочещи наличието на данни за системно извършване на такава дейност,
допълнително не позволяват да се обоснове извод, че процесното нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност от други сходни нарушения, за да се приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН. Не са налични доказателства по делото за финансовото
състяние на жалбоподателят както и за влошеното здравословно такова на негови
близки. В последно време се появиха изключително много лица, които осъществяват
нерегламентирана транспортна дейност и такива, които с цел по-висока печалба
неоснователно завишават стойността на осъществения транспорт, като в същото време
издават разходни документи за съвсем различен вид услуги. Тези порочни практики
трябва да бъдат преустановени и това може да стане единствено чрез налагане на
ефективни наказания, които не само да поправят и превъзпитат нарушителя към
спазване на установения в страната правов ред, но и да покажат на останалите
членове на обществото, че такова поведение е недопустимо, тоест да бъде
постигната не само индивидуалната превенция (цел) на наказанието, а и
генералната такава.
Съдът намира, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Мотивиран от горепосоченото, Пловдивски
районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ