Решение по адм. дело №1459/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по искова молба, предявена от И. Р. Я., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Враца, срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лв. (л. 90), за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми, като диабет, язва, астма, артрит, физически тормоз (получил комоцио от бой, л. 91), психически тормоз (вкл. за това, че подавал сигнали до министерство на правосъдието, л. 91), унижения, стрес, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 21.05.2019 г. до 04.09.2024 г., или общо 1934 дни, в Затвора [населено място], а именно: липса на достатъчно жилищна площ и лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки, влага, мухъл; недостатъчно количество храна; били заключени по цял ден в килиите от затворници (л. 89), а старшините стояли по цял ден и гледали телевизия; бил настанен умишлено в 65 килия заедно с лица от ромски произход, които го тормозели; не му осигурявали достатъчно дълъг престой на открито като болен; давали му само пет минути в столовата да се нахрани вместо двадесет; не му осигуряват работа въпреки, че е написал 50 молби; в затворническата лавка били завишени цените; администрацията подбуждала лишените от свобода да го плюят, да го наказват, защото им разкривал „кирливите ризи“ като подавал сигнали до министерството на правосъдието; лишавали го от кабелна телевизия.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция както по основание, така и по размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. В случай, че искът бъде приет за основателен, моли претенцията да бъде уважена в много по-нисък размер от претендирания.

ІІ. За фактите:

5. От постъпилата по делото справка рег. № 2468 от 12.05.2025 г. (л. 233), се установява, че в рамките на исковия период (от 21.05.2019 г. до 04.09.2024 г.), И. Р. Я. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив от 12.10.2020 г. до 29.12.2023 г. и от 05.02.2024 г. до 04.09.2024 г. когато е преведен в Затвора Враца.

6. Относно периода от 12.10.2020 г. до 29.12.2023 г.

6.1. Според справка от 07.05.2025 г. (л. 234) на Г. А. - инспектор „СДВР“ при Затвора Пловдив, И. Р. Я. постъпва в Затвора Пловдив от ОЗСА Пловдив на 12.10.2020 г., но няма запазени данни в коя стая, с колко други лишени от свобода и при какви битови условия е пребивавал до разпределението му в пета група на 16.10.2020 г.

6.2. Според справка от 07.05.2025 г. (л. 236) на Б. Т. - инспектор „СДВР“ при Затвора Пловдив, данни могат да се предоставят за престоя на И. Р. Я. само за периода от 07.05.2022 г. до 04.09.2024 г., както следва:

6.2.1. В периода от 07.05.2022 г. до 20.06.2022 г. включително, същият е бил настанен в стая № 60 на пост 5, с площ 27,86 кв. без санитарен възел, т.е. с капацитет за 6 лишени от свобода при 4 кв.м. жилищна площ на човек. Стаята има два отваряеми прозореца с размери 0,45 м. x 1,15 м. и 0,98 м. х 1,115 м. Квадратурата на санитарния възел е 2,82 кв.м., с отдушник 0,30 м. x 1,15 м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход. През посочения период в стаята са били настанени между 5 и 6 лишени от свобода

6.2.2. На 21.06.2022 г. ищецът е преместен в стая № 50 на пост 5, където пребивава до 03.04.2023 г. включително.

Размерите на спално помещение № 50 на пост V са 28,70 кв.м. (без санитарен възел), т.е. с капацитет за 7 лишени от свобода при 4 кв.м. жилищна площ на човек. Помещението има два отваряеми прозореца с размери 0,95 м. х 1.17 м. и 0,48 м. х 1,17 м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход, с площ от 2,48 кв. м. и с един отваряем прозорец – 0,27 м. х 1,17 м. През посочения период в стаята са били настанени между 3 и 7 лишени от свобода.

Тук именно следва да се констатира - въз основа на Епикриза от 17.08.2022 г. на Началник отделение д-р Г. в СБАЛЛС при Затвора Ловеч (л. 201 и сл.), че в периода от 30.06.2022 г. до 17.08.2022 г. вкл., общо 49 дни, Я. е бил настанен в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора Ловеч, т.е. не е бил в Затвора Пловдив.

6.2.3. На 04.04.2023 г. ищецът е преместен в стая № 58 на пост 5, където пребивава до 20.04.2023 г. включително.

Размерите на спално помещение № 58 на пост V са 27,06 кв.м. (без санитарен възел), т.е. с капацитет за 6 лишени от свобода при 4 кв.м. жилищна площ на човек. Помещението има два отваряеми прозореца - 0,47 м. х 1,19 м. и 0,96 м. х 1,19 м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход, с площ от 2,41 кв. м. и с един отваряем прозорец – 0,30 х 1,17 м. През посочения период в стаята са били настанени между 4 и 6 лишени от свобода.

6.2.4. На 21.04.2023 г. ищецът е преместен в стая № 56 на пост 5, където пребивава до 29.06.2023 г. включително.

Размерите на спално помещение № 56 на пост V са 27,89 кв.м. (без санитарен възел) т.е. с капацитет за 6 лишени от свобода при 4 кв.м. жилищна площ на човек. Помещението има два отваряеми прозореца - 0,40 м. х 1,15 м. и 0,97 м. х 1,15 м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход, с площ от 2,33 кв. м. и с един отваряем прозорец – 0,30 м. х 1,15 м. През посочения период в стаята са били настанени между 2 и 5 лишени от свобода.

6.2.5. На 30.06.2023 г. ищецът е преместен в стая № 52 на пост 5, където пребивава до 29.12.2023 г.

Размерите на спално помещение № 52 на пост V са 27,92 кв.м. (без санитарен възел) т.е. с капацитет за 6 лишени от свобода при 4 кв.м. жилищна площ на човек. Помещението има два отваряеми прозореца - 1,17 м. х 1,17 м. и 0,45 м. х 1,17 м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход, с площ от 2,57 кв. м. и с един отваряем прозорец – 0,34 м. х 1,17 м. През посочения период в стаята са били настанени между 3 и 6 лишени от свобода.

6.3. В обобщени следва да се посочи, че за периода от 12.10.2020 г. до 06.05.2022 г. включително, общ 572 дни, от страна на ответната администрация не са представени данни в коя стая, с колко други лишени от свобода и при какви битови условия е пребивавал ищецът Я. в Затвора Пловдив.

7. Относно периода от 05.02.2024 г. до 04.09.2024 г.

7.1. Според същата справка от 07.05.2025 г. (л. 234) на Г. А. - инспектор „СДВР“ при Затвора Пловдив, И. Р. Я. постъпва в Затвора Пловдив от ОЗСА Пловдив на 05.02.2024 г. Настанен е в стая „РЦ" на Приемно отделение, където пребивава до разпределението си в пета група на 09.02.2024 г. През посочения период (05.02.2024 г. - 09.02.2024 г.) в стаята са били настанени между 4 и 5 лишени от свобода.

Стая „РЦ" е с площ от 27,04 кв./м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,49 м. х 1,2 м. и 1.0 м. х 1,2 м.

Санитарният възел е с площ 2,66 кв./м. и разполага с един прозорец с размери 0,34 м. х 1,2 м.

Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация.

Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно" парно отопление.

Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма.

Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода.

При престоя си в Приемно отделение л/св. Я. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

7.2. Според справка от 07.05.2025 г. (л. 236) на Б. Т. - инспектор „СДВР“ при Затвора Пловдив, в периода от 09.02.2024 г. до 03.09.2024 г. включително (на 04.09.2024 г. ищецът е преведен в Затвора Враца), Я. е бил настанен в стая № 65 на пост 5, с площ 27,24 кв. без санитарен възел, т.е. с капацитет за 6 лишени от свобода при 4 кв.м. жилищна площ на човек. Стаята има два отваряеми прозореца с размери 0,99 м. х 1,17 м. и 0,50 м. х 1,17 м. Квадратурата на санитарния възел е 2,65 кв.м., с отдушник 0,34 м. x 1,17 м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход. През посочения период в стаята са били настанени между 3 и 6 лишени от свобода, като само на 02 и 03 септември 2024 г., общо 2 дни, в спалното помещение са били настанени 9 човека.

8. В цитираната по-горе справка от 07.05.2025 г. (л. 236) на Б. Т. - инспектор „СДВР“ при Затвора Пловдив, е посочено още, че:

За посочения период ищецът има 16 /шестнадесет/ дисциплинарни нарушения, различни по вид и степен на тежест. Подавал е множество неоснователни жалби, претенции и оплаквания от различно естество, придвижвани в срок и по надлежен ред, по които е получавал отговор.

По време на престоя си е бил устроен на работа като „Чистач на западна столова" за периоди: 04.10.2021 г. до 07.02.2023 г. и от 29.05.2023 г. до 03.10.2023 г. Не малка част от извършените дисциплинарни нарушения са извършени на работното му място.

Еднократно е включван в предлаганите общогрупови мероприятия и програми, тъй като липсва желание от негова страна за участие в общогрупови и специализирани програми и мероприятия.

За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение времето на лишените от свобода.

Пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на лишените от свобода.

Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. В общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи.

Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците.

По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи.

Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

9. Във връзка с твърденията на ищеца, че не му осигуряват работа въпреки, че е написал 50 молби е искал да бъде назначен на работа, е постъпило Становище от 07.05.2025 г., изготвено от инспектор „ТРЗ“ Л. Р. (л. 243), от което се установява, че л. св. Я. е бил назначен като „Чистач западна столова" към комунално-битовата дейност на Затвор Пловдив II-ра категория, като е полагал труд при условия на 6-дневна работна седмица и 4-часов работен ден в периода от 04.10.2021 г. до 07.02.2023 г. и от 29.05.2023 г. до 03.10.2023 г.

В същото становище е посочено, че лишените от свобода имат право на престой на открито, съгласно утвърдени графици за разпределение на времето на лишените от свобода.

10. Според Справка от 02.05.2025 г. на НС „ФЛКР“ К. С. (л. 244), в корпуса на затвора - на V-ти пост, през периода от 21.05.2019 г. до 04.09.2024 г., е извършван основен ремонт на килия № 60, през 2022 год. Според състоянието на помещението, ремонта обикновено включва изкъртване на мазилката на стените, полагане на нова мазилка, шпакловане и боядисване. При необходимост се подменят електро и ВиК инсталации, бута се тоалетната и върху нова основа се изгражда нова тоалетна.

През посочения период, са извършвани текущи ремонти и поддръжка, изразяващи се в своевременна смяна на течащи кранчета, смяна на осветителни тела, отстраняване на течове и други. Своевременно се остъкляват счупени прозорци.

Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях.

Затвора [населено място] се отоплява с централно парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл.

Банята за лишените от свобода е обща. Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Ползва се от лишените от свобода по утвърден график. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Договорът за ДДД обработка, сключен от ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН (по затвори). Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост. При обработка при необходимост се третират само определени сектори в МЛС. В тази връзка са представени протоколи за извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) в Затвора Пловдив, както следва: 4 бр. за 2020 г., 8 бр. за 2021 г., 7 бр. за 2022 г., 6 бр. за 2023 г. и 2 бр. за 2024 г. – от 21.02.2024 г. и от 24.04.2024 г.

В цитираните протоколи са описани освен размера и вида на третираната площ и препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършил описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо протокола.

11. Според Докладна от 05.05.2025 г. на мл. инспектор П. Н. – готвач при Затвора Пловдив, от постъпването си в Затвор Пловдив, л. св. И. Р. Я. е включен в Диета 9, която се прилага при диабетно болни. По инструкции от ГДИН, на диабетно болните се осигурява черен хляб, кофичка кисело мляко и 50 гр. добавка (сирене, колбас, кашкавал, маслини и др.), които същият е получавал ежедневно. По лекарско предписание и след издаване на медицинска бележка е получавал допълнително и пресни зеленчуци за определени периоди от време. Към докладната са приложени: 1. Медицински бележки за получаване на зеленчуци; 2. Седмични менюта на Диета 9/диабетно болни/, за различни периоди от време; 3. Таблица 1 и 2 на МП за среднодневен продуктов набор (л. 272 и сл.).

12. При престоя си в Затвора Пловдив, л. св. Я. е подавал многократно молби, жалби, и тъжби до различни институции, както и до началника на Затвора Пловдив. Извършвани са проверки и за получените отговори лицето е уведомявано срещу подпис (когато писмата са били адресирани до затвора) или отговорите са му връчвани лично (когато са били адресирани до него) съгласно чл. 78 от ППЗИНЗС. Тези данни се установяват от представени по делото писмо рег. № 6365 от 14.05.2025 г. по описа на Затвора Враца, ведно с подадените от ищеца молби, жалби, тъжби и отговорите в тази връзка (л. 283 – 312).

13. С писмо рег № 6044 от 07.05.2025 г. по описа на Затвора Враца, по делото е представено и прието МЕДИЦИНСКОТО ДОСИЕ на л. св. И. Р. Я. (л. 136 – л. 232). От съдържащи се в него медицински документи се установява, че Р. страда от: захарен диабет - установен през 2018 г., видно от Лист за консултация от 14.10.2022 г. (л. 183), хипертонично сърце без (застойна)сърдечна недостатъчност, Параноидна шизофрения, Диссоциално разстройство на личността. Я. е пенсионер по болест за психично заболяване от 2006 г., а за пръв път е лекуван в психиатрично здравно заведение - в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора Ловеч, в периода 04.01.2001 г. до 18.01.2001 г. (л. 202).

14. Като свидетели по делото са разпити:

14.1. В. К. Ч. – същият заявява, че не може да отговори дали е бил заедно с И. Я. в Затвора Пловдив, защото не знае. Никога не е бил с него в една стая. В този период Ч. бил настанен в 52 килия. Не знае, не си спомня И. Я. в коя килия е бил настанен. П. И. Р. Я. и е бил с него преди двадесет години в Затвора Пловдив. Килии 52 и 54 били в един коридор. Не може да отговоря на въпроса дали условията са еднакви или различни в двете килии. Не може да отговори дали е влизал в други килии. Ч. си стоял само в неговата килия. Не може да отговори дали неговата килия, в която е настанен сега и когато е бил настанен преди в този период, е една и съща. Не знае колко е голяма тяхната килия. В тяхната килия имало прозорец и тоалетна. Не може да отговори на въпроса с каква дограма са прозорците. Имало си служители, сочи те да бъдат попитани. Не иска да говори, иска да се откаже от свидетелските си показания. Не знае какви са прозорците, не може да отговори. Не знае каква е дограмата. Спял на обикновен дюшек. Нямал оплаквания от дюшека, било му добре. На него лично условията в килията му харесвали много. В килията имало и маса, и легла, всичко имало. Той, когато бил, били четири човека. Леглата били четири, удобни били. Леглата били вишки. Виждал е И. в коридора, „здравей как си, що си“. Той не е споделял с Ч. такива работи, не му се е оплаквал от нещо. Разговаряли за вън, за цивилизацията.

14.2. Т. М. Б. – същият сочи, че от 2020 г. до 2024 г. никога не съм бил с И. Р. Я. в една стая, тъй като не е имал такава присъда да лежа от 2020 г. до 2024 г. не помни в коя килия е бил. Може и да е бил в килия 56, и килия 60 като подсъдим и обвиняем, но подчертава, че с И. Р. никога не е бил в една килия. През 2019 г. и 2020 г. е бил в Затвора [населено място]. Излязъл оттам и след това, може би година, година и половина, влязъл пак в Затвора Пловдив. Р. бил на пети пост, когато влязъл в затвора и там бил с него на един и същи пост два - три месеца. След това го преместили на шести пост. Може би на пети пост бил през 2022 г. Тогава били в различни килии. Тогава имало дървеници и хлебарки, то и сега си имало дървеници и хлебарки. Когато бил на пети пост мисли, че тогава го ремонтирали и ония години му слагали теракот. Стените не били боядисани от сума време. Балатумът бил изгнил отдолу. Това са впечатленията от пети пост на свидетеля. Теракотът го слагали по стаите и прехвърляли хората от едни стаи в други. Осветлението в килиите било добро и тогава, и сега. Осветлението било луминесцентно. Тогава решетките на прозорците не били много гъсти. Били по-редки, през 10 сантиметра арматура. Когато свидетелят бил там нямало ламарини на дупки на прозорците, това било преди двадесет години, сега вече нямало такива ламарини. В стаите на пети пост имало достатъчно слънчева светлина. Във вяска от килиите имало тоалетна с теракот отдолу и течаща вода. Цялата тоалетна била иззидана с тухли, измазана, с врата и към стаята нямало никаква миризма - това били измислици от страна на И. Я.. В килията нямало топла вода. Имало обща баня, която имали право да ползваме три пъти в седмицата - през ден, през два можели да я ползват. Хранили се в столовата. Имало диабетно болни хора, на които давали диабетна храна и те си я държали при тях. Не може да кажа дали Р. е бил болен от диабет, но май му давали диабетна храна. Да, давали му. Свидетелят с него нямал приказки. Той говорел несвързани неща, а Б. бил улегнал, възрастен човек, интелигентен човек, това и хората можели да го кажат.

ІІІ. За правото:

15. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

16. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

17. Следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под стража" или пък наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че И. Р. Я. не е пребивавал в Затвора Пловдив през част от исковия период, а именно:

- в периода от 21.05.2019 г. (началната дата на исковия период) до 11.10.2020 г. вкл., общо 510 дни. Както вече бе казано, от данните по делото се установява, че същият е постъпил в Затвора Пловдив на 12.10.2020 г. и е пребивавал там до 29.12.2023 г., а вредите се претендира от 21.05.2019 г.;

- в периода от 30.06.2022 г. до 17.08.2022 г. вкл., общо 49 дни, когато Я. е бил настанен в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора Ловеч (Епикриза – л. 201);

- в периода от 29.12.2023 г. до 04.02.2024 г. вкл., общо 38 дни. На 05.02.2024 г. постъпва отново в Затвора Пловдив;

- на 04.09.2024 г., когато е преведен в Затвора Враца.

Само това е достатъчно да се приеме, че исковата претенция за общо 598 дни (от общо 1934 дни), досежно престоя на Я. в Затвора Пловдив за периодите от 21.05.2019 г. до 11.10.2020 г. вкл. (510 дни), от 30.06.2022 г. до 17.08.2022 г. вкл. (49 дни), от 29.12.2023 г. до 04.02.2024 г. вкл. (38 дни) и на 04.09.2024 г. (1 ден), е неоснователна.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив през периодите от 12.10.2020 г. до 29.06.2022 г. вкл., от 18.08.2022 г. до 28.12.2023 г. вкл. и от 05.02.2024 г. до 03.09.2024 г. вкл. (на 04.09.2024 г. е преведен в Затвора Враца), съобразно действителния престой на ищеца в посоченото място за лишаване от свобода в рамките на процесния исков период (от 21.05.2019 г. до 04.09.2024 г., или общо 1934 дни).

18. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

19. Относно престоя на ищеца в Затвора Пловдив от 12.10.2020 г. до 29.06.2022 г. вкл., от 18.08.2022 г. до 28.12.2023 г. вкл. и от 05.02.2024 г. до 03.09.2024 г. вкл., е необходимо да се съобрази следното:

19.1. Относно периода от 12.10.2020 г. до 06.05.2022 г. включително, общ 572 дни, както вече бе казано, от страна на ответната администрация не са представени данни в коя стая, с колко други лишени от свобода и при какви битови условия е пребивавал ищецът Я. в Затвора Пловдив.

Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Приложението на тази процесуална презумпция предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността (а не задължение) да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

В случая, Началникът на Затвора Пловдив бе задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административният орган изпълни частично, като представи справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на ищеца, в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периодите след 06.05.2022 г., като за периода от 12.10.2020 г. до 06.05.2022 г. вкл. информация не бе предоставена, без да се сочи конкретна причина за това.

Липсата на каквито и да било данни за причината за непредоставяне на изисканата информация, за срока на нейното съхранение, както и множеството дела образувани през последните години срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ от категорията на процесното, включително и пред ЕСПЧ (наличието на които безспорно установява знанието у ответната администрация за необходимостта от съхраняване и предоставяне на съда на търсената информация поне в рамките на установените от закона давностни срокове), според настоящия съдебен състав е основание да се приеме, че поведението на ответника следва да се квалифицира като неизпълнение на задължение по смисъл на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС. Това обстоятелство от своя страна, преценено наред с останалите събрани по делото доказателства, е основание да се приема, че в периода от 12.10.2020 г. до 06.05.2022 г. вкл., общ 572 дни, Я. е бил настанен в спални помещения, в които не са му би осигурени нормали битови условия за живот като естествена светлина, свеж въздух, подходяща температура, жилищна площ не по-малко от 4 кв. м., постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 и 5 от ЗИНЗС и чл. 20 от ППЗИНЗС.

Все в тази насока следва да се констатира, че в периода от 02.09.2024 г. до 03.09.2024 г. вкл., общо 2 дни, Я. е настанен на пост № 5, спално помещение № 65, в което същият е бил поставен в условия на пренаселеност, което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Капацитетът на въпросното спално помещение е 6 човека, а през коментирания период са били настанени 9 лишени от свобода.

Изложеното до тук е достатъчен, за да се приеме, че в посочените по-горе периоди от време, а именно от 12.10.2020 г. до 06.05.2022 г. вкл. и от 02.09.2024 г. до 03.09.2024 г. вкл., общ 574 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Я. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

19.2. Относно престоя на ищеца в Затвора Пловдив за времето от 07.05.2022 г. до 29.06.2022 г. вкл., от 18.08.2022 г. до 28.12.2023 г. вкл. и от 05.02.2024 г. до 01.09.2024 г. вкл., исковата претенция се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел („За фактите“) на решението и цитираните правни норми, налагат следния извод:

19.2.1. Помещенията, които е обитавал Я. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през посочените периоди в Затвора [населено място] са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив. В подкрепа на това са и показанията на разпитания по делото свидетел Б., който изрично завява, че в стаите на пети пост имало достатъчно слънчева светлина, били добре осветени, всички стаи имали самостоятелно обособен санитарен възел с теракот и течаща вода.

Ползването на баня в Затвора - Пловдив се осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на Я. е осигурен и достъп до топла вода. Отделно от това, в периодите в които същият е работил е имал достъп до баня всеки работен ден. Изложеното налага да се приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на Я. са били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,

Действително, от показанията на свидетеля Б. се установява, че по време на сравнително краткия му престой на пост 5 - два-три месеца през 2022 г., стените на стаите не били боядисани от много време, а балатумът бил изгнил отдолу, но в същото време Б. свидетелства за започнал ремонт на пети пост – поставяне на теракот по стаите, което съответства и на данните, съдържащи се в Справка от 02.05.2025 г. на НС „ФЛКР“ К. С. (л. 244), което изключва незаконосъобразно бездействия от страна на администрацията на ответника.

19.2.2. Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, следва да се посочи, че доколкото хигиената в спалните помещения се поддържа от лицата, настанени в тях, няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

19.2.3. Както вече бе казано (т. 13 от настоящото решение), от съдържащи се медицински документи в представеното по делото Медицинско досие, се установява, че И. Р. Я. страда от захарен диабет, хипертонично сърце без (застойна)сърдечна недостатъчност, Параноидна шизофрения, Диссоциално разстройство на личността.

Във връзка с тези заболявания, от страна на администрацията на Затвора Пловдив на ищеца са осигурявани както консултации със съответните специалисти, така и съответната терапия. Многокартно е викана Спешна помощ, но също така Я. многократно е отказвал болнично лечение (така листове за преглед на пациент и декларации, приложени на л. 146, л. 155, л. 162, л. 181, л. 184, л. 187, л. 194, л. 196, л. 198, л. 199, л. 200).

Изложеното до тук наред с обстоятелствата, че захарният диабет на Я. е установен през 2018 г., видно от Лист за консултация от 14.10.2022 г. (л. 183), че психичните заболявания за пръв път са лекувани в психиатрично здравно заведение - в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора Ловеч, още през 2001 г., в периода 04.01.2001 г. до 18.01.2001 г. (л. 202), че ищецът получава пенсия за инвалидност за психично заболяване от 2006 г., не може да се обоснове извод, че условията в затвора са причина за възникване на посочените заболявания.

При това положение, следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, свързани с поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода довели до коментираните здравословни проблеми.

19.2.4. Във връзка с твърденията, че на ищеца не е предоставена работа, е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 41, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, но целите на този труд са свързани с превъзпитанието и образованието /професионална квалификация/ на лишените от свобода лица. По смисъла на чл. 41, ал. 3 от НК последица от положения труд е намаляването на срока на наказанието. Подобна правна уредба е предмет на регламентация в нормите на чл. 77, ал. 3 и чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС - преследваната цел от полагането на труда е ресоциализацията на осъдените лица, тяхното поправяне и превъзпитание. Именно тези цели на полагания от осъдените лица труд го определят като тяхно право по чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, но не и като задължение на затворническата администрация. Съгласно чл. 163, ал. 2 от ППЗИНЗС включването в трудова дейност се осъществява при възможност от страна на затворническата администрация и то след установяване на посочените в чл. 164, ал. 3 от ППЗИНЗС предпоставки относно личността на осъдените лица, между които е оценката за риска и изискванията на режима и охраната. Изложеното води до извод, че законовата уредба не предвижда задължение на длъжностните лица безусловно да гарантират правото на лишените от свобода на подходяща работа, поради което и няма как да се твърди бездействие на затворническата администрация да осигури на ищеца работа. Още по-малко може да се твърди в случая нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, след като не е налице задължение за затворническата администрация да осигури на лишения от свобода работа.

Ето защо, фактът колко молби Я. е подал за назначаване на работа се явява ирелевантен, доколкото осигуряването на подходяща работа, каза се, е обусловено от конкретните условия и възможностите в мястото за лишаване от свобода и е предоставено с нормата на чл. 164, ал. 1 от ППЗИНЗС на преценката на началника на затвора, за която не е предвиден съдебен контрол (в този смисъл Определение № 14027 от 15.11.2018 г. по адм. дело № 13169/2018 г. по описа на Върховния административен съд).

Независимо от изложеното, следва да се констатира, че по време на престоя си в Затвора Пловдив, ищецът е бил устроен на работа като „Чистач на западна столова" за периоди: 04.10.2021 г. до 07.02.2023 г. и от 29.05.2023 г. до 03.10.2023 г., което само по себе си е достатъчно да опровергае твърденията му в тази насока.

19.2.5. Настоящият съдебен състав не приема за доказано и твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници и хлебарки през разглежданите периоди, доколкото от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от ДЗЗД „ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“ [населено място], с което ГДИН има сключен договор за всички поделения на територията на страната. В тази връзка, са представени описаните по-горе в т. 10. протоколи за периодично извършвани ДДД обработки, издадени от посоченото дружество на ГДИН, като за периода след изтичане на договора (след м. май 2023 г.) изрично е посочено, че ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. При това положение следва да се приеме, че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

19.2.6. Относно твърденията на ищеца, че били заключени по цял ден в килиите от затворници, а старшините стояли по цял ден и гледали телевизия, че бил настанен умишлено в 65 килия заедно с лица от ромски произход, които го тормозели, че не му осигурявали достатъчно дълъг престой на открито като болен, че му давали само пет минути в столовата да се нахрани вместо двадесет, че администрацията подбуждала лишените от свобода да го плюят, да го наказват, защото им разкривал „кирливите ризи“ като подавал сигнали до министерството на правосъдието, че го лишавали го от кабелна телевизия, че бил подложена на физически и психически тормоз, от негова страна не са ангажирани никакви доказателства, а липсата на ангажирани доказателства само по себе си обосновава извод за тяхната неоснователност.

19.2.7. Никакви доказателства не са ангажирани от страна на ищеца и относно оплакванията за лошото качество и количество на храната в Затвора Пловдив. Напротив, установява се от приложените от ответника дневни листове и седмични менюта, че практически храната, предоставяна в Затвора Пловдив е била съответна на утвърдените за това таблици досежно нейното количество и калориен състав – нещо повече през по-голямата част от случаите дневният обем на калории в предоставената храна е надхвърлял броя калории в състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, утвърден с Таблица № 1 и заменителна таблица на Министър на правосъдието от 2622 калории дневно.

Правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2 т. 1 от ЗИНЗС. В тази разпоредба ясно е посочено, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.

19.2.8. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в раздел „За фактите“ от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

При това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

20. Приетото за установено в т. 19 от настоящото решение налага да се приеме, че в рамките на целия исков период администрацията е поставила изтърпяващия наказание Я. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че същият е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив, на нормативно установените й задължения по чл. 43, ал. 4 и 5 от ЗИНЗС и чл. 20 от ППЗИНЗС да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Я. минимално необходима жилищна площ и най-общо нормални битови условия за живот. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

21. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от Я. неимуществени вреди в периода от 12.10.2020 г. до 06.05.2022 г. вкл. и от 02.09.2024 г. до 03.09.2024 г. вкл., общ 574 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането от 12.10.2020 г. до 06.05.2022 г. вкл. и от 02.09.2024 г. до 03.09.2024 г. вкл. (574 дни), характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането (минималната работна заплата през 2019 г. - 560 лв., през 2020 г. – 610 лв., през 2021 г. – 650 лв., през 2022 г. - 710 лв., през 2023 г. – 780 лв., през 2024 г. - 1 077 лв. ), претендираното от ищеца дневен обезщетение, което възлиза на 5,17 лв. (10000 лв. : 1934 дни в целия исков период = 5,17 лв./ден), следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 2967,58 лв., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от Я. неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 10000 лв. и за останалите периоди в обхвата на претендирания - 21.05.2019 г. до 04.09.2024 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан

ІV. За разноските:

22. На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 10 лв. - заплатена държавна такса.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на И. Р. Я., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Враца, обезщетение в размер на 2967,58 лв., за претърпени от него неимуществени вреди за времето от 12.10.2020 г. до 06.05.2022 г. вкл. и от 02.09.2024 г. до 03.09.2024 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2967,58 лв. до пълния му размер от 10000 лв. и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 21.05.2019 г. до 04.09.2024 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на И. Р. Я., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Враца, сумата от 10 лв., представляваща заплатената държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.