№ 1782
гр. Русе, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520104393 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ от З. Н. И.
против Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че срещу него било образувано и водено наказателно
производство, прокурорска преписка № ***/2024г. по описа на Районна
прокуратура – Русе, с оглед на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК - за това, че
на 08.11.2024г. в гр. Русе е управлявал лек автомобил марка ***, модел Х5, с
рег. № ****, след употреба на наркотични вещества или техни аналози –
амфетамин, установено по надлежния ред, чрез апарат „Drugtest 5000“.
Ищецът оспорил резултата и дал кръвна проба за изследване. След извършена
съдебно-химикотоксикологична експертиза, досъдебното производство било
прекратено с Постановление от 23.05.2025г. на Районна прокуратура - Русе.
Следствие на издадено Наказателно постановление №**** от 02.12.2024г. на
Началника на Второ РУ – Русе, на ищеца било отнето свидетелството за
управление на МПС и във връзка с образуваното наказателно производство,
ищецът бил лишен от възможността да управлява лек автомобил, който
използвал за лични нужди и най-вече за транспорт до работното си място и на
семейството си. Дори се наложило по тази причина да напусне работата си на
1
„викач“ в гр. Банско, тъй като без книжка отиването и връщането до там щяло
да бъде свързано с допълнителни разходи. Също така това обстоятелство
създало неприятности и напрежение в семейството му.
Досъдебното производство било прекратено поради липса на извършено
престъпление, но докато същото било висящо, ищецът претърпял редица
неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и
стрес от неоснователното наказателно преследване, което станало достояние
на приятели, близки и роднини. Същевременно изпитвал затруднение и в
личен и битов план поради невъзможността да задоволява потребностите на
семейството си и да управлява лек автомобил. Всичко това обосновавало за
него правен интерес да претендира обезщетяване на причинените му
неимуществени вреди в резултат от незаконното обвинение, които оценява на
сумата от 2500лв.
С оглед изложените обстоятелства, се моли да бъде постановено
съдебно решение, с което Прокуратурата на Република България да бъде
осъдена да заплати на З. Н. И. сумата от 2500лв. обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него досъдебно
производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по прокурорска преписка
№*** от 2024г. на Районна прокуратура - Русе, ведно със законната лихва от
деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост,
но за неоснователност на предявеният иск, а в условията на евентуалност го
оспорва по размер. Не се оспорват изложените в исковата молба факти
относно образуването и воденето на досъдебно производство срещу ищеца за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, както и основанието и времето на
прекратяване на същото. Сочи се, че по това досъдебно производство ищецът
не е бил привлечен като обвиняем, по отношение на него не са налагани мерки
за неотклонение, производството е приключило в рамките на 6 месеца, което е
разумен срок за този тип производства. Също така се твърди, че сочените от
ищеца като изживени негативни вреди са резултат от действията на органите
на МВР, предприети по реда на ЗМВР. Отговорността на Прокуратурата не
можела да бъде ангажирана за извършените от полицейските органи действия,
като задържане на ищеца и лишаването му от право да управлява МПС.
2
В условията на евентуалност все пак, ако съдът приеме, че са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, се излага становище
за прекомерно завишена претенция, несъобразена с критерия за
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че ищецът е имал три осъждания
за тежки престъпления и е изтърпявал лишаване от свобода в затвора в гр.
***, което обстоятелство се счита, че е относимо при определяне на
обезщетението му.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 08.11.2024г. З. Н. И. е управлявал в гр. Русе лек
автомобил марка ***, модел Х5, с рег. № ****. Около 13.20 часа е бил спрян
на улица „***“ от служители на полицията и му е извършена проверка за
употреба на алкохол и наркотични вещества и техни аналози. След тест с
апарат „Drugtest 5000“, същият е отчел положителен резултат за употреба на
амфетамин. По тази причина на ищеца му е издаден талон за медицинско
изследване, след което е дал кръвна проба за изследване в болнично
заведение. Ищецът е задържан на основание чл. 72, ал.1 т.1 ЗМВР за срок до
24 часа в 14.00 часа на 08.11.2024г. и е освободен два часа по-късно.
По случая е образувано досъдебно производство – пр. пр. №***/2024г.
по описа на РП – Русе и ДП №***/2024г. по описа на Второ РУ при ОД МВР -
Русе за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. По досъдебното
производство ищецът не е привлечен към наказателна отговорност и не са му
налагани мерки за неотклонение. С постановление от 11.11.2024г. на
разследващия полицай по досъдебното производство е назначена химична
експертиза, която е изготвена в НИК към МВР на 15.05.2025г. и според
заключението й в предоставените за изследване проба кръв и проба урина,
взети на 08.11.2024г. от З. Н. И. не е установено наличие на упойващи
лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците –
приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.
Въз основа на заключението на вещите лица, с постановление от
23.05.2025г., образуваното и водено досъдебно производство срещу З. Н. И. за
3
престъпление по чл. 343б, ал.3 НК е прекратено на основание чл. 243, ал.1 т.1
вр. чл. 24, ал.1 т.1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява
престъпление.
Според приложената по делото справка за съдимост, ищецът е осъждан
три пъти за извършени престъпления по чл. 195 НК (кражба), включително и е
изтърпял присъда „лишаване от свобода“, като на 05.09.2013г. е освободен от
затвора в гр. ***. След тази дата няма данни за осъждания на ищеца.
Свидетелят Й.З.Г. установява, че познава ищеца от детството си.
Двамата били комшии. Знаел за това, че го спрели полицаи и му взели
книжката. Ищецът бил много притеснен как ще каже на родителите си, на
жена си, че са му взели книжката за наркотици. Скарали се по този повод с
баща си, а жена му се разсърдила. Наложило се два месеца да живее на
квартира. В квартала в който живея се разчуло за станалото и който срещнел
баща му го питал дали е вярно. Дори се започнало да се говори, че З. е
зависим от наркотици, а той никога не бил употребявал такива. „Цялата
драма“ според свидетеля била за това, че му е взета книжката, от патрулен
полицай К. за употреба на наркотици. Свидетелят като приятел не се
отдръпнал от ищеца след случилото се, но имало други негови приятели и
познати, които се отдръпнали.
Свидетелят И.С. И. установява, че е запознат със случая на З. И., с
когото били далечни роднини. Взели му книжката и образували дело срещу
него за наркотици. Веднага след случая, ищецът се оплакал на свидетеля, бил
много притеснен как ще каже на баща си и на жена си. С последната след
случая се скарали и се разделили за няколко месеца. З. започнал да изпитва
срам, затворил се. Хората в квартала започнали да говорят, че той употребява
наркотици. Най-голямото притеснение било за това, че го изкарват наркоман.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Според чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
4
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано; Исковата претенция е основана на тази правна норма и
надлежен процесуално легитимиран ответник по нея се явява Прокуратурата,
поради което искът се явява допустим.
Съгласно задължителните разяснения дадени с т.7 от ТР№ 3 от
22.04.2004г. на ВКС по ТД № 3/2004г., ОСГК, съответният правозащитен
орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено
поради недоказаност на обвинението. Това основание за прекратяване
съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал.1
т.3 ЗОДОВ. Отговорността на Прокуратурата в тази хипотези би могла да
отпадне само в случая на чл. 5, ал.1 ЗОДОВ (ако увреждането е причинено
поради изключителна вина на пострадалия), твърдения и доказателства за
което по делото не са налице.
Основното възражение на ответника в настоящото производство е, че
наказателното производство срещу ищеца е образувано от орган на МВР, а не
на представител на прокуратурата. Нито едно от принудителните действия
срещу ищеца не е било по инициатива на представител на ответника, а само на
органи на МВР, включително и отнемането на свидетелството му за
управление на МПС, задържането, неговото и на автомобила му. Също така в
хода на разследването ищецът не е привличан като обвиняем и срещу него не
са налагани мерки за процесуална принуда. Негативните последици за З. И. са
резултат изцяло от действията на органите на МВР.
Действително, както от изложеното в исковата молба, така и от
установеното от свидетелите, твърдените от ищеца като търпени вреди са
определени основно като последица от отнемането на свидетелството му за
управление което е станало със ЗППАМ по чл. 171, т.1 б. „б“ ЗДвП (за което
дори и да не е представено доказателство по делото съдът приема, че не е
спорно), както и поводът за това отнемане – положителния полеви тест
направен от органите на МВР. Това обаче не дават основание да се приеме, че
ответникът в лицето на ПРБ не е материално легитимиран да отговаря за
обезвреда на тези вреди, като основание за този извод съдът извежда от
анализа на функциите и законовите компетенции на правоохранителните
органи на Република България. Съгласно чл. 171, т.1 ЗДвП, органите на МВР
са длъжни временно да отнемат свидетелството за управление на моторно
5
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест,
както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца. Доколкото обаче управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества е престъпление от общ характер по чл. 343б, ал.3 НК, ПРБ и
органите на досъдебното производство са компетентни (т.е. и длъжни) да
проведат разследване, а ПРБ е единственият орган който би могъл да прецени
дали са налице достатъчно доказателства и евентуално да повдигане
обвинение и предаде на съд лица за извършени престъпления от общ характер,
или да откаже да направи това, като прекрати воденото досъдебно
производство. Следователно след като органите на МВР отнемат СУМПС с
издаден на основание чл. 171, т.1 ЗДвП административен акт – ПАМ, са
налице две възможност за връщане на свидетелството – изтичането на 18
месеца или наличието на документ, който решава въпроса за отговорността,
какъвто документ с оглед изложеното по-горе би могъл да бъде постановление
на прокурор, или влязла в сила оправдателна присъда (ако е налице предаване
на съда). Поради това не би могло да се приеме, че настъпилите вреди за
лицето, чието СУМПС е отнето на основание ПАМ от административен орган
се дължат само на действието на този административен орган и изключват
възможността за ангажиране отговорността и на ПРБ. В Решение № 232 от
23.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2516/2024 г., IV г. о., ГК е прието:
„Неоснователни са доводите на ответната ПРБ, че тя не носела отговорност за
действията на полицейските служители – такива в МВР. Макар последните
поначало да са административни органи, осъществяващи административна
дейност, те са и разследващи правозащитни органи, действали в случая във
връзка с разкриване и събиране на доказателства за извършено престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК – в рамките на предприетото срещу ищеца незаконно
наказателно преследване, развило се под надзора и ръководството на
наблюдаващия прокурор. Следователно, ответната ПРБ носи деликтната
имуществена отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при условията на
солидарност – чл. 53 ЗЗД и чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ – и за извършените под нейния
6
надзор действия на полицейските служители, включително – за задържането
на ищеца и за наложените му ПАМ, като изцяло от неговата воля зависи
срещу кого от процесуалните субституенти на държавата да насочи иска си“.
Съобразявайки изложеното по-горе (принципно становище), следва да
бъде прието, че в случая е налице хипотезата на чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Въпреки, че ищецът З. И. не е бил привлечен „официално“ като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК не означава, че такова не е
налице. С отчитането на положителен резултат за употребата на наркотично
вещество с полевия тест, по силата на закона следва да се приеме, че срещу
ищеца е започнато досъдебно производство и срещу него се провежда
разследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. Правилните и
законосъобразни действия на органите на досъдебното производство са
предполагали да му бъде повдигнато и предявено обвинение, същият да бъде
запознат с правата, които разполага като обвиняем в наказателния процес и по
този начин да има възможността да участва, да извършва и да изисква
определени процесуални действия в досъдебното производство.
Непредприемането на тези действия от наблюдаващия делото прокурор и
разследващите, които са под негово ръководство и надзор на практика е
довело до нарушаване на правата на ищеца И. и същият разпитан само като
свидетел не е имал правото да участва в досъдебното производство, да
получава книжа, да се запознава с материалите, да изисква действия от
разследващите и пр., включително и да разбере кога точно е било готово
заключението на вещите лица по чаканата експертиза и да изиска произнася
на прокурора относно отговорността му за деянието във връзка с което е
издадена процесната ЗППАМ. Положителният полеви тест за наркотици и
назначената последствие химико-токсикологична експертиза сочат именно, че
без да е изрично привлечен към наказателна отговорност за престъпление по
чл. 343б, ал.3 НК, ищецът се счита по закон обвинен за това престъпление с
първото действие по разследване насочено срещу него и без изричното това
да е посочено в постановление по досъдебното производство.
Отговорността на ПРБ по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ е обектива, поради
което дори и да се приеме, че срокът от шест месеца за провеждане на
досъдебно производство като това срещу ищеца е „разумен“, то той има право
да получи обезщетение за претърпените през това време неимуществени
вреди. При определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди
7
намира приложение правилото на чл. 52 ЗЗД, по смисъла на което
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства,
които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при
исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ такива правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения
или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на
ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по
какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, на конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по
чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди
са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях
следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие
с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди и да води
до неоснователно обогатяване.
Съдебната практика приема, че по време на цялото наказателно
производство лицето, дори и да не с повдигнато и предявено обвинение,
доколкото е налице риск от това, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно
връзка е и възприетото разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. На същите следва да се основава присъждането на
8
обезщетение за причиняване на вреди /болки и страдания/ над или под
обичайните, които не биха могли да се презумират.
Съобразявайки всички тези обстоятелства и продължителността на
проведеното досъдебно производство (което е основание за същия период той
да бъде лишен от СУМПС), съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 1500лв. За този извод съдът съобразява и утвърдените размери на
подобен вид обезщетения от съдебната практика по аналогични случаи. Така
например с Решение №429/28.10.2025г. по в.гр.д.№***/2025г. по описа на ОС
– Русе, като неимуществени вреди за водено досъдебно производство по повод
положителен полеви тест за наркотици и съответно отнето СУМПС за период
от една година и то на професионален шофьор, който е загубил работата си за
този период от време като водач на тежкотоварен автомобил, съответно и
доходите си от нея, е присъдено обезщетение от 3000лв. Поради това и в
случая за период почти два пъти по-къс и то за непрофесионален водач като
ищеца И. , следва да бъде определено посоченото по-горе обезщетение.
Обстоятелството, че ищецът е бил осъждан за престъпления от общ
характер и дори е изтърпял наказание лишаване от свобода в период повече от
десет години преди образуваното срещу него досъдебно производство, дало
основание за настоящото дело, е неотносимо за определяне размера на
справедливото обезщетение.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 1500лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 2500лв. като
неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски за настоящото
производство в размер на 10лв. държавна такса и 480лв. разноски за
адвокатско възнаграждение, пропорционално определени на уважената част от
иска от общо платеното такова от 800лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ №2 да заплати на З. Н. И. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ***
9
сумата от 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
следствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ
характер – чл. 343б, ал.3 НК по досъдебно производство – пр. пр. №***/2024г.
по описа на РП – Русе и ДП №***/2024г. по описа на Второ РУ при ОД МВР -
Русе, наказателното производство по което е прекратено поради недоказаност
на обвинението, ведно със законната лихва върху сумите считано от
28.07.2025г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за сумата над
1500лв. до пълния предявен размер от 2 500лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на З. Н.
И. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, *** сумата от 490лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10