Р
Е Ш Е Н И Е
№1109
гр.
Перник, 01.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01428 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от П.Т.Ц., ЕГН: **********, чрез пълномощника
му адв. Р.З. – ПАК, срещу „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 2025,09 лв, представляваща стойност /главница/ на ползвана
топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г. включително, както
и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 1045,20 лева за
периода от 30.11.2003г. до 04.11.2009г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 2025,09лв., считано от 18.11.2009г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на
162,11лв., за които суми по ч. гр. д. № 6101/2009г. по описа на ПРС е бил
издаден изпълнителен лист.
В исковата молба се сочи, че въз основа
на процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №
1112/2010г. по описа на ЧСИ С. Б., като последното изпълнително действие по
него е от 28.10.2010г. Сочи се още, че
ищецът не дължи цитираните суми, поради погасяване на вземанията по изпълнителния
лист по давност.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал
писмен отговор.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника му адв. Р. З., поддържа
основателността на предявените искови е пледира за уважаването им.
Ответното дружество, представлявано от
процесуалния му представител, оспорва предявените отрицателни установителни
искове, като неоснователни и пледира за отхвърлянето им.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на влязла в сила на
10.03.2010г. заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 6101/2010г. на ПРС (приета и приложена като доказателство по
делото), ищецът П.Т.Ц. е осъден да
заплати на „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 2025,09 лв, представляваща главница на
ползвана топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г.
включително, както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на
1045,20 лева за периода от 30.11.2003г. до 04.11.2009г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 2025,09лв., считано от 18.11.2009г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в
размер на 162,11лв, като за тези суми
е бил издаден изпълнителен лист от 27.04.2010г. (видно от печата на гърба на
заповедта) в полза на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********.
Установява се, че въз основа на
издадения изпълнителен лист, „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, с молба от 28.10.2010г. е
поискало образуването на изпълнително дело, в резултат на което, на 02.11.2010г.,
е образувано изп. дело № 1112/2010г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев, рег. № 753
С молбата за образуване на
изпълнително дело, взискателя по делото (понастоящем ответник) е поискал и
извършването на конкретен способ за принудително изпълнение – налагане на запор
върху вземанията на длъжника, както и възбрана върху недвижимите имоти на същия.
Впоследствие по делото са извършвани
действия, проучващи имущественото състояние на длъжника (понастоящем ищец),
резултатът от които не е довел до извършването на конкретен изпълнителен
способ. На 30.05.2016г. от взискателя по делото е депозирана нова молба, с
искане за налагане на запор върху
секвестируемия доход на длъжника, в случай, че бъде открит такъв. С оглед
искането в молбата, ЧСИ е предприел действия по проучване на имущественото
състояние на длъжника.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
отрицателни искове по чл. 124 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищецът не дължи процесните суми, обективирани в
изпълнителен лист от 27.04.2010г., издаден по ч. гр. д. № 6101/2009г. по описа
на ПРС, поради погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявения иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
Аргументи за допустимост на процесните
отрицателни установителни искове, ПРС извлича от Определение №513/24.11.2016 по
дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр. д. №
6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали с обезсилване обжалваните
пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера на ищеца се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство (в настоящия случай – предвид прекратяването по
„перемция“ на образуваното изп. дело), независимо че и в хода на същото би
могъл да предяви иска си, вече по реда на чл. 439 ГПК.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
От фактическа страна
е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че в полза на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********
е издаден изпълнителен лист на 27.04.2010г. по ч. гр. д.
№ 6101/2009г. по описа на ПРС за сумата от сумата от 2025,09 лв, представляваща главница на
ползвана топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г.
включително, както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на
1045,20 лева за периода от 30.11.2003г. до 04.11.2009г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 2025,09лв., считано от 18.11.2009г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в
размер на 162,11лв.
Не се установява
от длъжника да е постъпило възражение за недължимост, поради което заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист, е влязла
в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на
длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди
изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съответно
от датата на влизане в сила на заповедта – 10.03.2010г., започва да тече и нов
5-годишен давностен период за вземанията.
Въз основа на
така издадения изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, на 02.11.2010г. е
образувано изп. дело № 1112/2010г. по
описа на ЧСИ С. Б., рег. № 753, по което са извършвани единствено действия за
проучване на имущественото състояние на длъжника. Действия, годни да прекъснат
течението на давността, не са били извършени.
Тъй като след 02.11.2010г., в
продължение на две години от взискателя и от съдебния изпълнител не са
предприети действия по изпълнението, то, считано от 02.11.2012г.,
изпълнителното производство е прекратено ex lege. Всички извършени след
тази дата действия, насочени към принудително изпълнение на вземанията, са
ирелевантни, тъй като са извършени по прекратено изпълнително дело, т. е. не
почиват на каквото и да било правно основание.
Тук
следва да се посочи, че с оглед разрешаване на правния спор следва да се държи
сметка и за друг съществен елемент, а именно: дали спира да тече погасителната
давност по време на висящо изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от
17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър
Димитров „съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено
съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във
връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото
ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица
погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще
се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на
обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага
от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 02.11.2010г., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството, че към този момент,
обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо, то давността от
същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното дело. Следователно,
давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала
да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно: от 02.11.2012г.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала
същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия.
При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен
лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици
на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло
в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане
не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката
на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК
след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018
г., IV г. о. в състав Б.Б., Б. И. и Д. Д.-, съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. В същия смисъл са и Решение
№ 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд Перник,
Решение № 399/ 10.12.2018г. по в. гр.
дело № 610/2018 на Окръжен съд Перник, както и Определение № 480 от 27.07.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г.
о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по
арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Към 25.02.2019г., когато е образувано
настоящото производство, давността е изтекла, тъй като са изтекли необходимите 5 години от датата на
прекратяване на предходното изпълнително дело - 02.11.2012г.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявените отрицателени установителени искове са основателни, поради което
и следва да бъдат уважени, като се за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
2025,09 лв, представляваща главница на ползвана топлинна енергия за периода от
01.10.2003г. до 30.04.2009г. включително, както и законната лихва за забава на
месечните плащания в размер на 1045,20 лева за периода от 30.11.2003г. до
04.11.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
2025,09лв., считано от 18.11.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както
и направените по делото разноски в размер на 162,11лв., за които суми по ч. гр.
д. № 6101/2009г. по описа на ПРС е бил издаден изпълнителен лист.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски в размер на 653,30 лв., от които: 500.00 лева за
адвокатско възнаграждение, 129.30лв. за държавна такса и 24.00 лева – държавна
такса ЧСИ.
При
този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.Т.Ц., ЕГН: ********** с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“,
сумата от 2025,09 лв, представляваща главница за ползвана топлинна енергия за
периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г. включително, както и законната лихва за
забава на месечните плащания в размер на 1045,20 лева за периода от
30.11.2003г. до 04.11.2009г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 2025,09лв., считано от 18.11.2009г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски в размер на 162,11лв. за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми по ч. гр. д. № 6101/2009г. по
описа на Пернишки районен съд е издаден изпълнителен лист от 27.04.2010г.
ОСЪЖДА „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ
на П.Т.Ц., ЕГН: ********** с адрес: ***, сумата от 653,30лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, ч.
гр. д. № 6101/2019г. по описа на ПРС, да се върне в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.