Решение по дело №6169/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1144
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Симона Пламенова Кирилова
Дело: 20211720106169
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1144
гр. Перник, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720106169 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, срещу И. С. И..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във
връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на
закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот,
находящ се в гр. П., ул. ****** е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице за
заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от
момента на присъединяването му към ВиК системата и открИ.ето на партида с абонатен
номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил
задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.
Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава.
При изложените твърдения се иска осъждане на ответната страна да заплати на
ищцовото дружество сумата от 3346,62 лева, представляваща стойността за доставена
питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 23.11.2017 г. до 25.10.2021
г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ******, за абонатен № *****, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
13.12.2021 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 618,94 лева,
1
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 23.12.2017
г. до 07.12.2021 г. Претендират се разноски.
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва всички материални
предпоставки, пораждащи спорното право, конкретно – качеството „потребител“ на ВиК
услуги, реалната доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на сочената от ищеца
стойност. Въведено е правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за
претендираните суми за периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2018 г. Оспорва се
доказателствената стойност на представеното извлечение по сметка, както и редовността на
водените счетоводни книги при ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно
нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобИ.е на правото на собственост/ползване върху водоснабден
имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен
препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по
основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и
основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
По делото не са ангажирани писмени доказателства, от които да се установява
съществуващо в полза на ответника право на собственост или вещно право на ползване
върху процесния водоснабден имот, които да обуславят качеството му „потребител“ на ВиК
услуги за процесния период. Пред настоящата инстанция е представено удостоверение от
30.09.2021 г., издадено от Дирекция „МДТ“ към Община Перник, от което се установява, че
в информационните масиви на общината няма подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от
ответника за имот с процесния административен адрес.
Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение
на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, не означава да съдът да
2
осъществи вместо страната собствените процесуални задължения във връзка с
доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които основава
твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил
се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да
даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното
бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална
(доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника
право на собственост или друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за
неосъществил се.
Ето защо в процесния случай намира, че по делото не е установено в изискуемата от
закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период
ответникът е притежавал право на собственост или вещно право на ползване върху
процесния имот. В този смисъл, недоказана остава първата материална предпоставка,
обуславяща основателността на исковите претенции – съществуването на облигационно
правоотношение между страните. Доколкото не се установява между страните да е
съществувала облигационна връзка, безпредметно е обсъждането на останалите материални
предпоставки относно реалното осъществяване на ВиК услуги на посочената в исковата
молба стойност. Безпредметно е и обсъждането на въведеното от особения представител на
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, с произтичащите от това правни последици.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски поначало има ответната страна, но
такива не са искани, нито доказани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11, чрез адв. М. М., срещу И. С. И., ЕГН **********,
представляван от особен представител адвокат Е. Г., обективно кумулативно предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на И. С. И. да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД
сумата от 3346,62 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и
пречистени канални води за периода от 23.11.2017 г. до 25.10.2021 г. до водоснабден имот,
находящ се в гр. П., ул. ******, за абонатен № *****, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.12.2021 г. до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 618,94 лева, представляваща
законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 23.12.2017 г. до 07.12.2021 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4