Р Е Ш Е Н И Е
№261439/27.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3460 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 21162/ 28.03.2018 г. от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, * срещу Н.Г.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което
да:
- приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в общ размер на 544.57 лв., представляваща цена за доставени, потребени и незаплатена
далекосъобщителни услуги, начислени за периода 05.01.2017
год. – 04.06.2017 год. за абонатен номер *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за
което вземане по ч. гр. д. № 16885 по описа на ВРС
за 2018 год. е издадена Заповед № 8419/ 08.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК;
- осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 57.59 лева, представляваща дължима лизингова
вноска за м. юни 2017 год. за устройство *;
- осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 174.38 лева, представляваща
неизплатени три броя лизингови вноски относно устройство *.
Претендират се и извършените
в настоящото производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни
услуги, по силата на който ответникът е ползвал доставените от ищеца
далекосъобщителни услуги. Уговорено е заплащането на цената да се извършва въз
основа на месечна фактура, издавана на името на абоната. Отделно от това, при
преференциални условия, на ответника са предоставени и технически устройства –
мобилен телефон и таблет, срещу поето от последния задължение за заплащане на
съответни месечни лизингови вноски. Ответникът не е изпълнил задължението си за
погасяване за визираните задължения.
Ответникът – Н.Г.Ж., депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва дължимостта на
вземането от 544.57 лв. на посоченото от ищеца основание –
далекосъобщителни услуги.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове, с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, са
предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от
получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по
заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 16885/
2018 г. на ВРС.
Предмет на претенцията по установителния иск за вземания по фактури,
вземанията по които касаят предоставени далекосъобщителни услуги и лизингови
вноски.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
отношение между страните, възникнало по силата на договор за далекосъобщителни
услуги и договор за лицинг, по който е изправна страна, доставката на
далекосъобщителни услуги за релевирания период, респ. предаване на лицинговата
вещ, въз основа на които за ответника е възникнало задължение за заплащане на
лизингови вноски; настъпване изискуемостта на задълженията.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията спрямо доставчика.
На първо място, от представените с исковата молба договор
и допълнително споразумения се установява наличие на валидни облигационни
отношения между страните, с предмет – доставка на съобщителни услуги от ищеца
към ответника, за предпочетени номера +*, +*. С подписа си, положен в договора
и приложенията към него, потребителя е изразил съгласие за заплащане за месечни
абонаментни такси и цени на други услуги, при описаните условия. До колкото
предмет на спора е вземането на оператора за абонаметни такси, ирелевантен в
случая е начина на отчитане и фактуриране останалите предоставени услуги –
разговори, кратки съобщения, уведомяване за просрочено задължение и др.
Следователно, за ответника е възникнало
задължението за заплащане стойността на абонаментните такса и ползваните
услуги, съгласно представените ценови листи. Същевременно, от експертното
заключение, кредитирано от съда като обективно, всестранно и компетентно
изготвено, се установява стойността на задълженията на абоната по двата
договора, за периода - 05.01.2017 г. – 04.06.2017 г. – 140.40 лв. с ДДС. Касае
се за задължения по 4 бр. фактури, формирано като сбор от месечни абонаментни
такси (334.03 лв.), разходи за мобилни услуги (1.00 лв.) и отстъпки (- 194.63
лв.).
На следващо място – от приобщения по договор от 10.06.2016
г. се установява облигационна обвързаност между страните по силата на договор
за лизинг, относно мобилно устройство *. С подписа си, положен в
договора и инкорпорирания в него погасителен план, лизингополучателя е изразил
съгласие за заплащане за месечни лизингова вноска, при описаните условия. Към
датата на приключване на устните състезания е настъпил падежа и на последната
вноска. Следователно, за ответника е възниквало задължението за заплащане на 23
лизингови вноски от 57.59 лв. месечно. Съгласно заключението на експерта,
задължението на потребителя по този договор е 287.40 лв.
На трето място – от приобщения по договор от
28.09.2015 г. се установява облигационна обвързаност между страните по силата
на договор за лизинг, относно мобилно устройство *. С подписа си, положен в
договора и инкорпорирания в него погасителен план, лизингополучателя е изразил
съгласие за заплащане за месечни лизингова вноска, при описаните условия. Към
датата на приключване на устните състезания е настъпил падежа и на последната
вноска. Следователно, за ответника е възниквало задължението за заплащане на 23
вноски от 43.59 лв.
месечно. Съгласно заключението на експерта, задължението на потребителя по този
договор е 348.72 лв.
Ответникът не ангажира доказателства, установяващи
погасяване на задълженията си по процесните договори за мобилни услуги, а също
и за заплащане на дължимите вноски договора за лизинг.
Ето защо, следва да се приеме, че предявения установителен
иск относно вземанията, по договор от 10.06.2015 г. - за предпочетен номер +*,
и договор от 28.09.2015 г. - за предпочетен номер +*, е основателна за сумата
от 140.40 лв., поради което и следва да бъдат уважени, на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за горницата над тази сума е недоказана
по размер, поради което и подлежи на отхвърляне, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателни са и осъдителните претенции за
присъждане на сумите от 57.59 лв. и 174.38 лв., поради което и следва да бъдат
уважени до заявения от ищеца размер, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по
арг. от ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
заповедното производство разноски, които съобразно уважената част на иска
възлизат на 98.30 лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 218.18
лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част
на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Г.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***
* сума в общ размер на 140.40 лв. (сто и четиридесет лева и четиридесет
стотинки), представляваща по договор от
10.06.2015 г. - за предпочетен номер +*, и договор от 28.09.2015 г. - за
предпочетен номер +*, начислени за периода 05.01.2017
год. – 04.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 16885
по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 8419/ 08.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** * срещу Н.Г.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, с иск за приемане за установено в отношенията
между страните,
че ответникът дължи на ищеца сума горницата над 140.40
лв. (сто и четиридесет лева и четиридесет стотинки) до пълния заявен размер от 544.57 лв. (петстотин четиридесет и четири лева и петдесет и седем
стотинки) представляваща по договор от 10.06.2015 г. - за предпочетен номер
+*, и договор от 28.09.2015 г. - за предпочетен номер +*, начислени
за периода 05.01.2017 год.
– 04.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 16885
по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 8419/ 08.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Г.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***
* сумите от 57.59
лв. (петдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки)
представляваща дължима лизингова вноска за м. юни 2017 год. за
устройство *, по договор за лизинг, сключен между страните на 10.06.2015 г. и 174.38
лв. (сто седемдесет
и четири лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
неизплатени три броя лизингови вноски относно устройство *, по договор за
лизинг, сключен между страните на 28.09.2015 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Г.Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление *** * сумата от 98.30
лв. (деветдесет и осем лева и тридесет стотинки), представляваща извършени
в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Г.Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление *** * сумата от 218.18 лв. (двеста и осемнадесет лева
и осемнадесет стотинки), представляваща извършени в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да
се заплатят от ответника на ищеца, по следната банкова сметка ***: ***, „Ситибанк Европа“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: