№ 6309
гр. С, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110152670 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № .../10.09.2021 г., с която ищецът АНТ. Л., гражданин
на Р, роден на ********** г., със съдебен адрес: гр. ..., адв. К.В. против са предявени срещу
„Б Е“ ЕООД, ЕИК ... обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че „Б Е“ ЕООД,
ЕИК ... дължи в полза на АНТ. Л. — гражданин на Р, родена на ********** г., суми, както
следва: 1/ сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № ...
на 02.06.2018 г. по направление летище М, В — летище В с повече от 3 часа, ведно със
законна лихва за забава от 21.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата
от 223,63 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 07.07.2018 г. -
30.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 28696/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в.
Със заявление с вх. № .../21.05.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу „Б Е“ ЕООД, ЕИК ..., за заплащане на суми, както следва: 1) сумата от
400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № ... на 02.06.2018 г., по
дестинация летище М, В — летище В, Б, с повече от три часа, ведно със законна лихва от
21.05.2021 г. до изплащане на вземането; и 2) сумата от 223,63 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 07.07.2018 г. - 30.04.2021 г. На 01.06.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в
законоустановения за това срок. На 11.08.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да
1
предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 10.09.2021 г. (в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК).
В исковата молба се твърди, че АНТ. Л. - гражданин на Р е сключила договор за въздушен
превоз с ответника, като е закупила самолетен билет за полет ... по дестинация летище М, В
— летище Б, планиран за 02.06.2018 г. от 18:30 часа местно време. Поради виновно
неизпълнение от страна на ответника, процесният полет бил изпълнен на следващият ден –
в 9:00 часа. Предвидено било полетът да кацне в 21:00 часа местно време на 02.06.2018 г., но
реално кацнал в 12:07 ч. на 03.06.2018 г. Твърди се, че вследствие посоченото неизпълнение
на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл.
7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма
закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския
съюз, тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км, а именно — 1534 км. Поддържа, че
ответникът е признал основателността и дължимостта на претендираното вземане в рамките
на извънсъдебните отношения между страните посредством осъществената помежду им
кореспонденция.
Моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
дължи в полза на ищеца суми, както следва: 1) сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет № ... на 02.06.2018 г., по дестинация летище М, В —
летище В, Б, с повече от три часа, ведно със законна лихва от 21.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 2) сумата от 223,63 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 07.07.2018 г. - 30.04.2021 г, за които суми на 01.06.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
28696/2021 г. по описа на СРС, ІII ГО, 151 състав. Претендират се разноски, както в
настоящото исково производство, така и в заповедното производство по ч.гр.д. №
28696/2021 г. по описа на СРС, ІII ГО, 151 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името
на ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорват се истинността и
авторството на адвокатското пълномощно, както и на други доказателства, приложени от
ищеца по делото. Поддържа се, че фактическият състав, от който възниква правото на
обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен. Прави се възражение
за погасяване по давност на сумата за главница. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от
страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на
настоящото производство. В тази връзка се поддържа, че отдел „Жалби и рекламации“ на „Б
Е“ ЕООД по своята същност не притежава представителна власт по смисъла на чл. 235 ТЗ,
същевременно не е и упълномощен от представляващите ответното дружество да извършва
твърдяното в исковата молба признание, поради което и същото няма обвързващо действие
за „Б Е“ ЕООД. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Възраженията на ответника, касаещи допустимостта на производството, поради липсата на
учредена от ищеца в полза на адвокат К.В. да го представлява в настоящото производство са
неоснователни. По делото е представено пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да
представлява ищеца в производството. Действително пълномощното е дадено от ищецът
АНТ. Л., чрез дружеството Компенсер ЛТД, но същевременно по делото са представени и
доказателства за учредената от ищеца представителна власт в полза на дружеството
Компенсер ЛТД, да го представлява в извънсъдебни и съдебни производства по претенция,
породена от полет № ... от дата 02.06.2018 г., изпълнен от Б Е ЕООД. По аргумент от
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. делот №
5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното
правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и
граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена
единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, се налага
извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална недействителност на
упълномощителната сделка. В тази връзка следва да бъде посочено, че пълномощникът се
легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на
изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа
на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска
пълномощник и за обема на същата. Тази проверка, обаче е ограничена само до
установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва
проверка, дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е
направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което
е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления
и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия
обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на
нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда
при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната
страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната
сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от
упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от
пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за
обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 от
ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД това лице може както да се позове на това, че
действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили
3
действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване
принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна
власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на
извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на
представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин
би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията /в този смисъл
решение № 296/05.04.2017 г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, ГК, IV Г. О./.
С оглед на това, съдът счита, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети:
За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на валидно правоотношение с ответника по
договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет,
за който АНТ. Л. е имал потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, а същият се
е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
дълга.
В тежест на ищеца при релевираното в отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на претенцията за главница, заявена с исковата молба, е да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на
давностния срок по отношение на претендираното в настоящото производство вземане за
главница.
Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават
обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над
1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра. Ответникът не
оспорва, че разстоянието на процесния полет съответства на посоченото от ищеца в
исковата молба, а именно 1534 км.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява съществуването на
валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, по силата на
който ищецът е имал потвърдена резервация за полет № ... на дата 02.06.2018 г., от летище
В, М, Р до летище В, Република Б. Горното обстоятелство се установява от представените по
делото /включително в превод на български език/ бордна карта, издадена на името на ищеца
АНТ. Л., от която се установява, че ищецът АНТ. Л. е имал направена резервация за
процесния полет № LB ... от дата 02.06.2018 г., изпълнен от Б Е ЕООД по дестинация
4
летище В, М, Р — летище Б, Република Б (л.11 и л. 73, както и от представеното
потвърждение от летище М (л.12 и л. 74). В допълнение на това, от представената по делото
бордна карта се установява в производството, че ищецът се е представил на гишето за
регистрация, за полет № 220 на дата 02.06.2018 г., от летище В, М, Р до летище В,
Република Б, поне 45 минути преди определения час на излитане, надлежно му е издадена
бордна карта и е допуснат до борда на самолета.
От представената бордна карта се установява, че полетът е следвало да се осъществи в 18:30
часа на 02.06.2018 г., а от представеното потвърждение от летище М се установява, че
полетът е задържан до 9:00 часа на 03.06.2018 г. Между страните не се спори, а и от
представения Картограф по метода на дъгата на големия кръг (л.75) се установява, че
разстоянието на полета между В и В е в размер на 1534 км.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от представените по делото доказателства
се установява наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 7, §1,
б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г.,
поради което и предявения иск се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
Предвид основателността на иска, съдът намира, че следва да разгледа своевременно
направеното от името на ответника възражение за погасяване по давност на претенцията на
ищеца.
Причинените на ищеца вреди поради закъснението на полета са в пряка причинно-
следствена връзка с неточното изпълнение от страна на въздушния превозвач и не могат да
бъдат поправени по друг начин освен чрез обезщетение. Увреждането засяга позитивния
интерес на пътниците, свързан с правното и житейско очакване техният полет да бъде
осъществен при условията, при които са направили своята резервация, т. е. при условията на
сключения договор за превоз. В този смисъл отговорността на въздушния превозвач за
изплащане на обезщетенията, предвидени в чл. 7 от Регламента, следва да се квалифицира
като договорна, а не деликтна. Аргументи в този смисъл съдържа Решение по съединени
дела С- 139/2011 на Съда на ЕС, в което съдът тълкува уредбата за определяне на
компетентен съд по дела за обезщетения, претендирани на основание Регламент (ЕО)
261/2004 г. В решението е посочено, че тези дела за обезщетения представляват дела,
свързани с договор по смисъла на чл. 5, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001
г. на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по граждански и търговски дела. Тази практика е напълно относима и
към действащия Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела. Видът на претендираните вреди също не е
основание за квалифициране отговорността на превозвача по Регламент (ЕО) 261/2004 г.
като деликтна. Напротив, в Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело
№ 4/2012 г. ОСГТК на ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди може да се
присъди и в случаите на договорно неизпълнение, "доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
5
задължението".
В Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при определяне сроковете за
предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат
правилата на всяка държава-членка относно погасяване правото на иск. Съгласно
разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване /в редакцията й към
процесния период/ урежда специална двугодишна давност, с която се погасяват исковете
срещу превозвача по международни превозни договори. Посочената разпоредба се намира в
Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност". При систематичното
тълкуване на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване може да се заключи, че тази
кратка погасителна давност е приложима към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство. А такова се провежда само при липси и повреди на багажа
или товара на правоимащия. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 137 от
Закона за гражданското въздухоплаване, според която сроковете по чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване се спират със започване на рекламационното производство.
Следователно отговорността на превозвача по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване. Отговорността на въздушния превозвач за обезщетяване на пътник, чийто
полет е закъснял с повече от три часа, както бе обосновано по-горе, има договорен характер.
Претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от неточното изпълнение от
страна на въздушния превозвач. Следователно, при липсата на специални норми, които да
изключат приложението на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е
следвало да бъде предявено в рамките на три години, считано от 03.06.2018 г. — датата, на
която полетът е бил изпълнен, т.е. при липса на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване течението на давностния срок, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да
бъде предявено по съдебен ред до 03.06.2021 г., включително.
В процесния случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
депозирано в съда на 21.05.2021 г., т.е. преди изтичането на 3-годишния давностен срок, с
който се погасява правото на принудително изпълнение на претендираното в настоящото
производство вземане. Следователно направеното от ответното дружество възражение за
погасяване по давност на претенцията на ищеца е неоснователно и не следва да бъде
уважавано.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че предявеният иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, се явява основателен и доказан за пълния предявен размер и следва да
бъде уважен.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
6
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е
да докаже възникването и размера на главния дълг и изпадането на ответника в забава.
Възникването на главно задължение за заплащане на дължимото в полза на ищеца трудово
възнаграждение се установи в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, по
делото е установено, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
следващото се на ищеца обезщетение за закъснение на процесния полет с повече от 3 часа.
От приложените по делото доказателства е видно, че е отправена покана до ответника чрез
Компенсер ЛТД на 07.04.2018 г., но същата покана е представена по делото без превод на
български език. Съгласно чл. 185 ГПК документ, представен на чужд език, се придружава с
точен превод на български, заверен от страната. В случая липсва превод на представения
документ, с оглед на което съдът счита, че не следва да цени представената покана от
07.07.2018 г. като годно доказателство. По делото е представена покана отправена от
Адвокатско дружество „В. и партньори“ до „Б Е“ ЕООД изпратена на 07.04.2021 г. и
получена на 08.04.2021 г., с което е предложено извънсъдебно уреждане на отношенията с
ответника относно обезщетения от забавени полети, към които е включена претенцията за
обезщетение от прецесния полет, като съдът счита, че настъпването на забавата за ответника
е настъпило именно от получаването на тази покана (08.04.2021 г.). С оглед на това съдът
счита, че предявеният иск за обезщетение за забава е основателен за периода от 08.04.2021 г.
до 21.05.2021 г.
Следователно за периода от 08.04.2021 г. до 21.05.2021 г. в полза на ищеца се дължи лихва
за забава в размер 9,57лева /изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва/, поради което и искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява частично основателен за сумата от 9,57 лв., като следва
да бъде отхвърлен за разликато до предявения размер от 223,63 лв.
Относно разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. Ищецът е
сторил разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, 25,00 лв. държавна такса в заповедното производство, както и 25,00 лв.
държавна такса в исковото производство. Ответникът е направил възражение за
прекомерност относно претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е
основателно. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в
производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства
за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми, с оглед на което на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лв. Ответникът не
7
претендира разноски. С оглед уважената част от иска, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 137,75 лв. сторени в заповедното производство и 19,67 лв.
разноски сторени в исковото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК АНТ. Л., гражданин на Р, роден на ********** г., със съдебен адрес: гр. ..., адв.
К.В. срещу „Б Е“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ... иск с правно
основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, че „Б Е“ ЕООД дължи в полза на АНТ. Л., гражданин на Р,
роден на ********** г., сумата от 400 евро /с левова равностойност 782,33 лева/,
представляваща обезщетение за закъснение на полет № ... на 02.06.2018 г. по направление
летище М, В - летище В с повече от 3 часа, ведно със законна лихва за забава от 21.05.2021 г.
до окончателно изплащане на вземането, за която сума на 01.06.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
28696/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 151 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК АНТ. Л., гражданин на Р, роден на ********** г., със съдебен адрес: гр. ..., адв.
К.В. срещу „Б Е“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ... иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Б Е“ ЕООД, ЕИК ... дължи в полза на АНТ. Л., гражданин на
Р, роден на ********** г. сумата от от 9,57 лева, представляваща лихва за забава за периода
08.04.2021 г. до 21.05.2021 г., за която сума на 01.06.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
28696/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
9,57 лева до предявения размер от 223,63 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б Е“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С, район С, бул. Б“
№ 1 да заплати в полза на АНТ. Л., гражданин на Р, роден на ********** г., със съдебен
адрес: гр. ..., адв. К.В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 19,67 лв. разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „Б Е“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С, район С, бул. Б“
№ 1 да заплати в полза на АНТ. Л., гражданин на Р, роден на ********** г., със съдебен
адрес: гр. ..., адв. К.В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 137,75 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното по
гр.д. № 28696/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 151 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9