Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 08.06.2017 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На осми юни две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 421 по описа за
2017 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.4 ал.1, от ЗЗДН, образувано по молба на Д.Г.К. с ЕГН: ********** и К.Ч.К. с ЕГН: **********,*** за
издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие М.С.Л. с ЕГН: **********,*** и настоящ
адрес:***.
МолителкИТЕ твърдят, че ответникът бил
син на първата от тях и внук на втората, който до ... живял със съпругата си и
двете си деца в с. М.К. Ответникът и съпругата му се разделили и на ... същият
заедно с децата си се настанил в дома на майка си и баба си. Заявил им, че ще
започне работа, а двете жени поели ангажимент да му помагат в отглеждането на
децата. Имотът, в който живеели – на посочения в исковата молба адрес,
представлявал дворно място с двуетажна къща и лятна кухня, собственост на
първата молителка и при учредено право на ползване на втората. Ответникът до
момента не работел и започнал да разпродава домашното имущество на майка си и
баба си и да се държи лошо с двете. Непрекъснато ги заплашвал с побой, с
убийство, говорел им непристойни думи. Двете гледали да не му противоречат, за
да не предизвикват излишни скандали. За собствено спокойствие се пренесли да
живеят в лятната кухня, а къщата им останала на разположение на ответника. Дори
този вариант не го удовлетворил и продължил да се кара с майка си и баба си.
Искал от майка си да му прехвърли притежаваните от нея имоти, тормозел ги
непрекъснато, а с времето тормозът ескалирал. Двете го молели да престане и
казвали, че ще се оплачат на съответните органи, но това не спирало ответника,
който многократно бил съден за кражби и не се впечатлявал от заканите. Вместо
това яростта му към молителките се засилила.
На .. г.
ответникът започнал да се кара за пореден път с майка си, като настоявал тя да
му прехвърли имоти. В разправията отправил закани към нея, че ще я убие и
„излежи“, че само веднъж ще я дупне в сърцето и тя няма да стигне жива до
Гърция, където работела през пролетния сезон. Ответникът взел голям кухненски
нож и посегнал с него към майка си в присъствието на баба си. Баба му застанала
между тях, за да предпази първата молителка от удара. Д.К. избягала от стаята,
а ответникът я последвал, настигнал я и започнал да я бие – бутнал я върху
табуретките в стаята и започнал да я рита. Втората молителка отново се
намесила, и тогава ответникът ударил и нея. Ответникът продължил да блъска
майка си, да я рита – през двора до улицата, където се събрали съседи, но никой
не посмял да се намеси. От улицата молителката успяла да се обади в полицията.
Служителите пристигнали бързо и успели да усмирят ответника. Той обещал, че
няма да упражнява тормоз върху роднините си и полицейските служители си
тръгнали.
На 16.03.2017
г. вечерта, около 20:00 ч. ответникът започнал да събира багаж от къщата на
молителките. Майката пожелала да види какъв багаж изнася, като при тази нейна
молба, той започнал да я удря и блъска по ръцете и главата. Втората молителка
отново дошла при разправията, защото много се притеснявала дали дъщеря ѝ
няма да бъде наранена по някакъв начин. М. продължил да заплашва като
непрекъснато повтарял, че ще ги зарови живи. След като ги изблъскал, излязъл
със събрания багажа от къщата. Молителката Д.К. била с болки в ръцете и лицето,
била насинена и отишла на лекар. След това се снабдила със съответното
медицинско свидетелство.
На 24.03.2017
г. ответникът, по повод продажбата на метални кофражни пана без съгласието на
молителките, започнал отново да заплашва баба си, която го молела да престане
да изнася от дома им онова, което съградили и събрали, да не го продава и да
проиграва парите от продажбата. На тези молби ответникът заплашил, че ще ги
утрепе двете с дъщеря ѝ.
Двете
молителки били подложени на непрекъснат психически и емоционален тормоз, който
ескалирал и във физически такъв. Втората била възрастен и болен човек, на 81
години, и това което се случвало, оказвало изключително негативно влияние върху
физическото ѝ здраве, и върху психиката ѝ . Същата прекарала
мозъчен инфаркт и напрежението, при което живеели, водело до необратими
последствия за нея. Двете били в непрекъснат стрес, непрекъснато притеснение,
непрекъснат и основателен страх за здравето и живота си. Спели заедно, но сънят
им бил нарушен. Будували и чакали със страх М. да се прибере, за да разберат в
какво настроение се прибира.
Описаните
действия на М.Л. представлявали акт на психическо, емоционално и физическо
насилие спрямо двете молителки. Страхували се за физическото и психическото си
здраве. Страхували се за живота си, поради ескалиране агресията на М. спрямо
тях, както и поради липсата на самоконтрол у него.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да
вземе спрямо двете следните мерки за защита: 1) Задължаване на извършителя да
се въздържа от извършване на домашно насилие; 2) Отстраняване на извършителя от
жилището, което съвместно обитават и в което живеят, находящо се в гр. С., ул.
„С. К.“ №***; 3) Забрана на
извършителя да приближава до молителките, до жилището им, до местата за
социални контакти и отдих и 4) задължаване на молителя да посещава
специализирани програми
В съдебно
заседание по същество, молителките, чрез процесуалния си представител адв. Ц.,
поддържат молбата си и моли съда да бъде уважена, със срок на мерките от 18
месеца.
Ответникът, редовно призован не се
явява и не се представлява.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото са
представени като доказателство Декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителките,
в които е заявено, че ответникът по молбата М.С.Л. на 15.03.2017 г., на
16.03.2017 г. и на 24.03.2017 г в гр. С. отправял закани за убийство към двете
молителки, удрял ги и ги блъскал.
Представен е
заверен препис на удостоверение за раждане, от което е видно, че ответникът е
син на първата от молителка и внук на втората.
Приет е по
делото протокол за полицейско предупреждение от 31.03.2017 г., с който на осн.
чл.65, ал.2 ЗМВР М.С.Л. е предупреден да изпълнява издадената по настоящото
дело Заповед за незабавна защита №8/31.03.2017 г..
Приложено е
НОХД №180/2017 г. по описа на РС Карлово, от което се установява, че ответникът
М.С.Л. е признат за виновен за извършени на ..г. в гр. С.. престъпления по
чл.296, ал.1, пр.2-ро от НК и по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК – нарушил е
Заповед за незабавна защита №8/31.03.2017 г., като е осъществил личен контакт с
двете молителки и е отправил към тях закани за убийство.
От приетата
по делото справка за съдимост на ответника е видно, че М.С.Л. е осъждан два
пъти преди това – през 2001 г. за извършено престъпление по чл.197, т.3, вр. с
чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК и през 2012 г. за извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК.
Изготвена е
докладна записка от мл. експерт при РУМВР Карлово, от която се установява, че
към 05.04.2017 г. на ответника не са налагани мерки по ЗЗДН.
От
изготвената от „ЦПЗ – П.“ ЕООД справка е видно, че за М.С.Л. няма данни да е
лекуван в психиатричното заведение.
Представено е
заверено копие от съдебномедицинско удостоверение №../28.03.2017 г., издадено
от УМБАЛ „Св. Георги“ – ЕАД – П.. От същото е видно, че при прегледа на Д.Г.К.
са установени контузии на главата и на двете ръце които са ѝ причинили
болка и страдание, без разстройство на здравето. По данни на освидетелстваната
на 16.03.2017 г. около 20:00 ч. в дома ѝ в гр. С. ѝ бил нанесен побой от сина ѝ, който я
удрял с юмруци по главата и тялото и я ритал по тялото. Посочено е в
съдебномедицинското удостоверение, че описаните травматични увреждания е
възможно да са получени по времето и начина, съобщени от нея.
От
представената епикриза от 02.10.2013 г. от неврологично отделение при МБАЛ
„Каспела“ ЕООД – гр. П. е видно, че на К.Ч.К. е поставена диагноза мозъчен
инфаркт, причинен от неуточнена оклузия на мозъчната артерия.
От
показанията на свидетелката Л.Д.Р.се установява, че познава молителките и
ответника – живеела на съседната улица, като къщите им били съвсем наблизо. До
началото на 2017 г. М. ***, но след това се пренесъл при майка си и баба си в
гр. С. Заедно се него дошли и децата му и жена му. Свидетелката станала
очевидец на инцидент през м. март 2016 г., когато М. крещял на улицата срещу
майка си Д., че му малтретирала децата и я заплашвал, че ще я убие. Тя от своя
страна плачела и казвала, че ѝ счупил ръката. За други инциденти не
знаела. В момента М. го нямало, бил заминал някъде.
От
показанията на свидетелката Н.Б.С.се установява, че живее в гр. С. и познава
страните по делото. До началото на 2017 г. М. живеел със семейството си в гр.
П.. След това се разделил с жена си и заедно с двете си деца се пренесъл при
майка си и баба си в гр. С. През м. март 2017 г. имало конфликти между
молителките и ответника, за които свидетелката знаела от Д.. Тя ѝ се
оплакала, че М. често ги тормозел – нея физически и психически, а К. – само
психически. Ответникът настоявал майка му да му припише апартамента, за което и
самият М. споделил със свидетелката. Освен това Д. се оплаквала, че той изнасял
от къщата метални кофражни платна, които продавал и по този повод също ставали
скандали.
Останалите
представени доказателства не променят направените правни изводи.
С оглед на
така установената фактическа обстановка и съобразно приложимите нормативни
актове, съдът намира следното от правна страна:
Молбата,
видно от събраните по делото гласни доказателства, е подадена от легитимирани
по закон лица – по чл.8, т.1 ЗЗДН, срещу друго такова – по чл.3, т.5 ЗЗДН.
Депозирана е в съда на 31.03.2017 г., като е спазен е преклузивният срок по
чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН,
последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът.
За да
проведат успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществен акт на
домашно насилие, молителките следва да установят при условията на пълно и
главно доказване, че спрямо тях ответникът е извършил действия, които от
обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН.
Анализирайки
събраните в хода на делото писмени доказателства, както и установеното в хода
на събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Р. и С.,
съдебният състав намира, че по делото е установено по категоричен начин осъществяването
на изложените в депозираната искова молба на Д.К. и К.К. актове на домашно
насилие под формата на психическо и физическо такова.
Съдът, въз
основа на съвкупния доказателствен материал намира за установено, че ответникът
е проявил агресивно поведение спрямо молителките, представляващо психическо и
физическо насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, а именно:
- На
15.03.2017 г. в гр. С. отправил закани към Д.Г.К., че ще я убие и „излежи“, че
ще я дупне в сърцето, като думите му били придружени с размахване на кухненски
нож. Д.К. избягала от стаята, а ответникът я последвал, настигнал я и започнал
да я бие – бутнал я върху табуретките в стаята и започнал да я рита. Втората
молителка се намесила, и тогава ответникът ударил и нея. Ответникът продължил
да блъска майка си, да я рита – през двора до улицата, където се събрали
съседи.
- На
16.03.2017 г. в гр. С. отправил заплахи за саморазправа към двете молителки,
заканил се, че ще ги зарови живи, блъскал ги и ги удрял;
- На
24.03.2017 г. заявил на баба си К.Ч.К., която го молела да не изнася и продава
покъщнината, че ще ги утрепе двете с дъщеря ѝ.
Съвкупно от
изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на
защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъщественото
от ответника противоправно поведение и насочени към предотвратяване на бъдещо
такова.
При
постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да
се съобразява с поисканите от молителките такива в молбата и декларацията,
а следва с оглед изложените
обстоятелства да прецени кои от тях
в най – добра степен биха
защитили пострадалите от домашно насилие. В случая съдът намира за подходящи
мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, а именно: задължаване
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване от
съвместно обитаваното с молителките жилище – дворно място, с построените в него
двуетажна къща и лятна кухня, находящо се в гр. С., ул. С.К. №.; налагане на
забрана да се приближава до тях, до жилището им – дворно място, с посторените в
него двуетажна къща и лятна кухня, находящо се в гр. С., ул. С.К. №., както и
местата за социални контакти и отдих.
По отношение
на срока, за който следва да бъдат наложени мерките за защита по чл.5, ал.1,
т.2 и т.3 от ЗЗДН, съдът намира, че подходящ и справедлив е максималният срок
от осемнадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението и
издаване на заповедта. Настоящият състав счита, че определеният срок за защита
е съобразен със степента и интензитета на извършеното от ответника насилие.
Искането за
налагане на мятка за защита по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН следва да се отхвърли,
доколкото молителките не са изложили съображения какви специализирани програми
следва да посещава ответника и с каква цел.
Разпоредбата
на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на
глоба в размер от 200 до 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да
бъде наложена глоба в размер на 400.00 лева, като на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН
в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за
производството, която съдът определя в размер на 50.00 лв.. Основателно е
искането на молителките за присъждане в тяхна полза на сторените в настоящото
производство разноски, в размер на 300.00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
На осн. чл.5
ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която
на осн. чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да
се впише предупреждението по чл.21 ал.2 ЗЗДН.
Водим от
горното и на основание чл.15, във вр. с
чл.5, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН по отношение Д.Г.К. с ЕГН: ********** и К.Ч.К. с ЕГН:
**********,***, от следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА М.С.Л. с ЕГН:
**********,*** и настоящ адрес:*** да се въздържа от извършване на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или
психическо насилие спрямо Д.Г.К. с ЕГН:
********** и К.Ч.К. с ЕГН: **********.
ОТСТРАНЯВА М.С.Л. с ЕГН:
********** от съвместно обитаваното с Д.Г.К. с ЕГН: ********** и К.Ч.К. с ЕГН: ********** жилище –
дворно място, с построените в него двуетажна къща и лятна кухня, находящо се в гр. С., ул. „С. К.“ №** за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на
решението и издаване на заповедта.
ЗАБРАНЯВА на М.С.Л. с ЕГН:
********** да приближава пострадалите Д.Г.К. с ЕГН: ********** и К.Ч.К. с ЕГН: **********, до жилището им –
дворно място, с посторените в него двуетажна къща и лятна кухня, находящо се в
град С., ул. С.К. №., както и местата за социални контакти и отдих, за
срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаване
на заповедта.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.Г.К. с ЕГН: ********** и К.Ч.К. с ЕГН: **********,
да бъде задължен М.С.Л. с ЕГН:
********** да посещава специализирани програми.
ОСЪЖДА М.С.Л. с ЕГН: **********,
да заплати глоба в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева) по сметка на РС
Карлово, в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА М.С.Л. с ЕГН: **********,
да заплати по сметка на РС Карлово в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА М.С.Л. с ЕГН: **********,
да заплати на Д.Г.К. с ЕГН: **********
и К.Ч.К. с ЕГН: **********, сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в
която да се впише предупреждението по чл.21, ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ
ВРЪЧИ решението и заповедта на страните
и на РУ МВР – Карлово.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. П. в едноседмичен срок от връчване
на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.