№ 47125
гр. София, 12.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110108399 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от ищците Б. А. С.,В. А. С.,Х. Н. К.,Н. Т. Д. и Н. Т.
К.,чрез пълномощника адв.Д.,с искане за изменение на решението в частта за
разноските като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 4000
лева.
В молбата се сочи,че съдът неправилно е отказал присъждането на
адвокатско възнаграждение като размерът на адвокатското възнаграждение е
посочен в сключения договор. Твърди се,че размерът на адвокатското
възнаграждение може да бъде счетен за доказан и предвид представения
списък на разноските.
Насрещната страна – Държавата в подаден писмен отговор оспорва
молбата като счита,че липсват предпоставки за изменение на решението в
частта за разноските.
Софийският районен съд приема,че молбата е допустима като подадена
в срока за въззивно обжалване от ищците,които са представили списък на
разноските по чл.80 от ГПК,но разгледана по същество е неоснователна.
В настоящия случай съдът с решението е уважил исковата
претенция,предявена от ищците,но е счел,че липсват предпоставки за
присъждане на адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за
размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Софийският районен съд приема,че липсват предпоставки да бъде
изменено решението в частта за разноските. Съгласно чл.81 от ГПК съдът се
произнася по въпроса за разноските с крайния съдебен акт като разпределя
отговорността за разноските при отчитане изхода от делото в съответствие с
правилата,уредени съгласно чл.78 от ГПК. В хипотезата,когато искът бъде
уважен,право на разноски,съответно на адвокатско възнаграждение има
страната ищец. В конкретния случай при постановяване на съдебното
решение съдът е присъдил сторените от ищците разноски. Софийският
районен съд намира,че не е налице основание за изменение на решението. За
1
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,кумулативно следва да са
налице две предпоставки – да е уговорено адвокатско възнаграждение и да е
заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г.,постановено по тълк.дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на
ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,когато
страната е заплатила възнаграждението – ако е уговорено възнаграждението
да бъде заплатено по банков път,необходимо е да бъдат представени
доказателства за плащането. В настоящия случай от представения към
исковата молба договор за правна защита и съдействие се установява,че е
уговорено възнаграждението от 4000 лева да бъде заплатено по банкова
сметка в тридневен срок от сключването на договора. Съдът счита,че
представеният договор за правна защита не удостоверява факта на плащането
на адвокатско възнаграждение,а сочи постигната между страните уговорка за
плащане на възнаграждението по банков път в бъдещ момент спрямо датата на
сключване на договора. При това положение съдът приема,че ищците не са
доказали факта на плащане на адвокатското възнаграждение,поради което и
съдът не е присъдил такова като независимо от обстоятелството дали е
представен по делото списък на разноските при липса на доказателства,че
адвокатското възнаграждение е заплатено,адвокатско възнаграждение не може
да бъде присъдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. А. С.,В. А. С.,Х. Н. К.,Н. Т.
Д. и Н. Т. К.,за изменение на решението,постановено по гражд.дело №
8399/2024 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав,в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2