Р Е Ш Е Н И Е
София, 18.07.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-3 състав, в открито заседание на двадесет и седми юни през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 16712 г. по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от А.Й.Н., ЕГН **********
и В.Л.Н., ЕГН **********, чрез адв. С.О., съдебен адрес:*** ОБЩИНА, БУЛСТАТ *******,
София, ул. „*******, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено отношение на С.О., че А.Й.Н. и В.Л.Н. са
собственици на следния недвижим имот: апартамент
№ 10 с площ от 90,33 кв. метра, на петия етаж във вход „А“ на блок 40 на адрес
бул. „********в София, заедно с прилежащите му избено
помещение № 10 с площ от 4,60 кв. метра и 1,204 на сто идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж за нея върху общинска земя, който ап.
10 е заснет в кадастралната карта на гр. София, одобрена със заповед №
РД-18-68/2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № 18-9994-27.09.2019 г. на началника на СГКК - София, като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2055.1.10, с адрес: гр.
София, бул. „********бл. ********ет. ********, с предназначение: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ 90,33 кв. метра; с прилежащи части:
избено помещение № 10 с площ 4,60 кв. метра и 1,204% идеални части от общите
части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
68134.2932.2055.1.11 и 68134.2932.2055.1.76, под обекта: 68134.2932.2055.1.7 и
над обекта: 68134.2932.2055.1.13.
Претендират
се сторените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците А.Й.Н. и В.Л.Н. са
съсобственици на апартамент № 10 с площ от 90,33 кв.м., на петия етаж във вход
„А“ на блок 40 на адрес: бул. „********в гр. София, заедно с прилежащите му
избено помещение № 10 с площ от 4,60 кв. метра и 1,204 на сто идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж за нея върху общинска земя.
Апартамент № 10 е заснет в кадастралната карта на гр. София, одобрена със
заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № 18-9994-27.09.2019 г. на началника на СГКК - София,
като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2055.1.10, с
адрес: гр. София, бул. „********бл. ********ет. ********, с предназначение:
жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ 90,33 кв. метра; с прилежащи
части: избено помещение № 10 с площ 4,60 кв. метра и 1,204% идеални части от
общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж -68134.2932.2055.1.11 и 68134.2932.2055.1.76, под обекта:
68134.2932.2055.1.7 и над обекта: 68134.2932.2055.1.13.
А.Н. и съпруга йЛ.Н. са придобили, въз основа на Нотариален
акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място № 58, том II,
дело 212/87 г. на Ж.Б.- нотариус при Ленински районен съд – София, от ЖСК „60
години Октомврийска революция“ правото на
собственост върху спорния самостоятелен обект в режим на съпружеска
имуществена общност, тъй като придобиването му е по време на брака им и в
резултат на съвместен принос. А.Н. е член на посочената ЖСК, като обезщетена с
ап. 10 в новостроящата се нейна сграда - бл. **, на пети етаж във вход „А“, в
кв. 297 на ж.к. „Павлово-Бъкстон-Триъгълника“, със Заповед № РД-34-
530/11.2.1981 г. на ИК на СГНС по
чл. 95 от ЗТСУ и Заповед № РД-35-1627/18.5.1981 г. на Председателя на СОНС по чл.100, ал. 1 ЗТСУ. След
прекратяването на съпружеската имуществена общност поради смъртта наЛ.Н. на
11.07.1996 г., неговата идеална част от правото на собственост върху спорния
апартамент е наследена от преживялата съпруга А.Н. и от двамата му синове И. Л.Н.
и В.Л.Н..
На 09.06.2011 г. с нотариален акт за
дарение на идеални части от недвижим имот № 162, том II, peг. № 8618, дело №
338/2011 г. на Нотариус Ц.С., рег.№ 030 в НК, вписан в СВ на 09.06.2011 г., вх.
peг. № 23234, акт 102, том LVII, дело № 12376/2011 г., партидна книга 166506, И.
Н. е дарил на майка си А.Н. своята 1/6 идеална част от апартамента.
Ищците твърдят, че ответникът оспорва
правото им на собственост върху процесния апартамент и неоснователно го смята
за своя собственост, съобразно нормите на чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59 ЗОС, чл.
5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и влязлото в сила решение от
13.03.2007 г. по гр. дело № 7226/2005 г. на СРС.
Ищците считат, че Решението от
13.03.2007 г. по гр.д. № 7226/2005 г. на СРС няма сила на присъдено нещо по
отношение на ищеца В.Н. и праводателя на А.Н. - другият неин син И. Н., защото
те не са били страна по тези дела и не са станали правоприемници на някоя от
страните по тях по време на разглеждането им или след постановяване на
решенията по тях.
Считат, че С.О. не е станала
собственик на спорния имот на основание чл.5, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС, защото искането по чл. 4 от същия закон за възстановяване на правото
на собственост не е направено от всички собственици на трите апартамента, които
са дадени като обезщетение заради отчуждаването със Заповед №
РД-34-530/11.2.1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95 ЗТСУ на имот пл. № 698 от кв.1,
м. „Манастирски ливади“, ул. „Т. Каблешков“ в гр. София.
Заявяват, че актът за отмяна на
отчуждаването по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС има двойно вещноправно
действие - възстановява правото на собственост върху отчуждения имот на бившите
му собственици или на техните наследници и връща в патримониума на държавата
правото на собственост върху имота, даден като обезщетение заради
отчуждаването, а, след изменението на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ, обн. в ДВ, бр. 96
от 1999 г. - прехвърля правото на собственост върху дадения като обезщетение
имот от обезщетените лица или наследниците им на общината.
В тази
връзка ищците предявяват настоящия иск и молят съда да признае за установено по
отношение на ответника, че те двамата - А.Й.Н.
и В.Л.Н., са собственици на описания по – горе недвижим имот, на
основание чл. 124 ГПК. Претендират
разноски в производството.
Представили са и са изискали
прилагане на писмени доказателства.
В хода по същество молят съда да
уважи предявения иск с разноски.
Ответникът С.О.,
оспорва иска както недопустим и неоснователен. Претендира разноски.
Твърди, че
процесният имот е общинска
собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № 3138, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59 ЗОС, чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и на основание влязло в
сила съдебно решение на СРС от 13.03.2007 г., постановено по гр. дело № 7226/2005 г. на I ГК, 39-ти с-в.
Заявява, че,
съгласно чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., при отмяна на отчуждаването
отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по
силата на решението за отмяна.
Счита за неоснователно твърдението на ищците в исковата молба, че не
всички собственици са искали отмяна на отчуждаването и поради това С.О. не е
станала собственик на спорния недвижим имот. Заявява, че, съгласно разпоредбите
на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и по отношение
наследниците на страните - синовете наЛ.Н., както и на техните правоприемници.
Същите са разполагали и със законова възможност, която не са упражнили да
предявят претенцията си за отмяна на отчуждаването и по реда на чл. 31, ал. 1
от Закона за общинската собственост.
По същество
моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
В настоящото производството двамата
ищци твърдят, че са съсобственици на следния недвижим имот: апартамент № 10 с площ от 90,33
кв. метра, на петия етаж във вход „А“ на блок 40 на адрес бул. „********в София,
заедно с прилежащите му избено помещение № 10 с площ от 4,60 кв. метра и 1,204
на сто идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за нея
върху общинска земя, който ап. 10 е заснет в кадастралната карта на гр. София,
одобрена със заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед № 18-9994-27.09.2019 г. на началника на СГКК -
София, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2055.1.10,
с адрес: гр. София, бул. „********бл. ********ет. ********, с предназначение:
жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ 90,33 кв. метра; с прилежащи
части: избено помещение № 10 с площ 4,60 кв. метра и 1,204% идеални части от
общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - 68134.2932.2055.1.11 и 68134.2932.2055.1.76, под обекта: 68134.2932.2055.1.7
и над обекта: 68134.2932.2055.1.13.
Ищцата А.Н. и съпругът йЛ.Н., б.ж. на
София, починал на 11.07.1996 г., са придобили процесния имот въз основа на
нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място №
58, том II, дело 212/87 г. на Ж.Б.- нотариус при Ленински районен съд - София
от ЖСК „60 години Октомврийска революция“ по време на брака си и в режим на
съпружеска имуществена общност. А.Н. е член на посочената ЖСК, като обезщетена,
със Заповед № РД-34- 530/11.2.1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95 ЗТСУ и Заповед №
РД-35-1627/18.5.1981 г. на Председателя на СОНС по чл.100, ал. 1 ЗТСУ, с ап. 10
в новостроящата се жилищна сграда - бл. 40, на пети етаж във вход „А“, в кв.
297 на ж.к. „Павлово-Бъкстон-Триъгълника“.
Съпругът на А.Н.Л.Н. е починал на
11.07.1996 г., оставяйки за свои наследници преживялата съпруга А.Н. и от
двамата си синове И. Л.Н. и ищеца В.Л.Н..
Доказа се, че с нотариален акт за дарение
на идеални части от недвижим имот № 162, том II, peг. № 8618, дело № 338/2011
г. на Нотариус Ц.С., рег.№ 030 в НК, вписан в СВ на 09.06.2011 г., вх. peг. №
23234, акт 102, том LVII, дело № 12376/2011 г., партидна книга 166506, И. Л.Н.
е дарил на майка си – ищцата А.Н., своята 1/6 идеална част от апартамента,
останала по наследство от починалия му баща.
От
представените по делото писмени доказателства е видно, че с решение от
28.10.2002 г. по а.х.д. № 1978/2001 г. на СГС, III Е отд., влязло в сила на 05.02.2003
г., Заповед № № РД 34-530/11.02.1981 г. на ИК на СГНС е отменена и на основание
чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони, е възстановена собствеността върху
част от имот № 698 от кв. 297, находящ се на ул. „*********, в полза на Б.М., А.Н.
и М.М.. Със същото решение е отменена и Заповед № РД-54-120/05.07.2001 г. на
Кмета на С.О..
С
решение от 13.03.2007 г. на СРС, 39 – ти
състав, постановено по гр.д. 7226/2005г., е отхвърлен предявеният от Б.И.М., А.Й.
М. /ищцата А. Н./ и М.Й. М. против С.О. иск за установяване, че ответникът не е
придобил правото на собственост, по силата на разпоредбата на чл.5, ал.1
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, върху
следните недвижими имоти: ап. №10, находящ се на пети етаж в сградата на бул. „********в гр.
София, вх.А, със застроена площ 90,33 кв.м., заедно с избено помещение № 10
със застроена площ от 4,60 кв.м., заедно с принадлежащите 1,204 % идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални част от правото на строеж върху
държавно място, съставляващо по плана на София бл**, кв.297 в местността ж.к.
„Павлово-Бъкстон”, предмет на нотариален
акт за собственост върху жилище, построено върху, държавно дворно място от
ЖСК „60 години Октомврийска революция” гр. София, № 58, том II, дело № 212 от 28.01.1987 г. на нотариус при РС-София,
както и гараж № 21 във вх.А от 18,81 кв.м., ап.
№ 5, находящ се на трети етаж в
сградата на бул. „********в гр. София, вх.А, със застроена площ 45,97 кв.м.,
заедно с избено помещение № 6 със застроена площ от 4,18 кв.м., заедно с
принадлежащите 0,644 % идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални част от правото на строеж върху държавно място, съставляващо по
плана на София бл.40, кв.297 в местността ж.к. „Павлово- Бъкстон”, предмет на нотариален акт за собственост върху жилище,
построено върху, държавно дворно място от ЖСК „60 години Октомврийска
революция” гр. София, № 51, том II, дело
№ 212 от 28.01.1987 г. на нотариус при РС-София и ап. № 10, находящ
се на пети етаж в сградата на бул. „********в гр. София, вх.Б, със застроена
площ 92,18 кв.м., заедно с избено помещение № 49 със застроена площ от 5,97
кв.м., заедно с принадлежащите 1,234 % идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални част от правото на строеж върху държавно място,
съставляващо по плана на София бл.40, кв.297 в местността ж.к.
„Павлово-Бъкстон”, предмет на нотариален акт за собственост върху жилище,
построено върху, държавно дворно място от ЖСК „60 години Октомврийска
революция” гр. София, № 60, том II, дело
№ 212 от 28.01.1987 г. на нотариус при РС-София като неоснователен.
Посоченото решение е влязло в сила на
18.12.2009 г., като потвърдено с решение на ВКС VI Г.О., по
гр. д. 2758/2008 г., а с решение № 413/12.10.2010 г., постановено от ВКС, ІІ
ГО, по гр.д. № 796/2010 г., влязло в сила на същата дата, са оставени без
уважение молбите на Б.М.М. и В.Л.Н. за отмяна по реда на чл. 304 ГПК.
В
настоящото производство по искане на ищците съдът изиска и прие като писмени
доказателства копия от документите по преписката, послужила за издаване на Заповед
№ РД-54-120/05.07.2001 г. на Кмета на С.О. за отказ на искане за отмяна на
отчуждаването на част от имот с пл. № 698, кв. 1, м. Манастирски ливади, ул. *********.
Доказа се, че с Писма от
18.11.2019 г., изходящи от кмета на СО, район Витоша, двамата ищци са били
уведомени доброволно да освободят процесния имот.
Изложеното се доказва от
приетите в хода на производството писмени доказателства.
Други, релевантни за
правния спор доказателства, по делото не са представени.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от правна страна
следното:
Съгласно
чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то
е нарушено, или да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. В настоящото
производство е предявен установителен иск за признаване по отношение
на ответника, че ищците са собственици на процесния недвижим имот.
По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже следните обстоятелства: - наличие на правен си интерес от предяваване на
претенцията и - че е собственик на имота, предмет на иска, на твърдяното от
него правно основание. Ответникът, пък, за постигане на ефективна правна
защита, следва да докаже правоизключващите си възражения.
От ответната страна по делото е направено възражение за недопустимост на
производството, по което съдът дължи произнасяне.
С исковата молба ищците твърдят, че са собственици на
процесни недвижим имот, а собствеността им е оспорена от ответника, който
заявява, че имотът е частна общинска собственост и с писма от 18.11.2019 г. ги
е поканил да го освободят. Предявен е, както бе посочена по – горе, положителен установителен иск, който
съдът намира за допустим. И това е
така, защото с влязлото в сила решение № 13.03.2007 г. на СРС, 39 – ти състав, постановено по гр.д.
7226/2005 г., е отхвърлен отрицателният установителен иск, предявен от ищцата А.
Н. и други лица - М.М. и Б.М., срещу
ответника, и не обвързва всички ищци. Следователно, възражението на ответника е
по същество и не касае допустимостта на иска.
По основателността на предявения иск съдът
намира следното:
Не се
спори, че ищцата А. Н. и починалият й през 1996 г. съпругЛ.Н. са придобили процесния имот
- апартамент № 10 с площ от 90,33 кв. метра, на петия етаж във вход „А“ на блок
40 на адрес бул. „********в София, от
ЖСК „60 години Октомврийска революция“ по време на брака и в режим на
съпружеска имуществена общност, през 1987 г., тъй като А.Н. е била член на посочената ЖСК, като обезщетена с
описаните по – горе Заповед № РД-34- 530/11.2.1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95
ЗТСУ и Заповед № РД-35-1627/18.5.1981 г. на Председателя на СОНС по чл.100, ал.
1 ЗТСУ.
Не се спори също, че след смъртта сиЛ.Н. на 11.07.1996 г.
оставил за свои наследници преживялата съпруга А.Н. и от двамата си синове И. Л.Н.
и ищеца В.Л.Н..
Доказа се, че на 09.06.2011 г. И. Л.Н.
е дарил на майка си – ищцата А.Н. своята 1/6 идеална част от апартамента,
останала по наследство от починалия му баща.
Съдът
намира, обаче, че, макар и да е налице валидно придобиване от страна и на
двамата ищци – едната по реда на ЖСК /след отчуждаване/, по дарение и по
наследство, а другия – по наследство, вещно – правният им ефект по отношение на правото на собственост не е
налице,
Този
свой извод настоящият съдебен състав обосновава с влязлото в сила на 05.02.2003
г. решение по а. х. д. № 1978/2001 г., СГС, III - Е отд., с което издадената
във връзка с отчуждаване на имот Заповед № № РД 34-530/11.02.1981 г. на ИК на
СГНС е отменена и, на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони, и на
ищцата, на Б.М. и М.М. е възстановена собствеността върху част от имот № 698 от
кв.297, намиращ се на ул. „********* в полза на Б.М., А. Н. и М.М.. След отмяна
на отчуждаването, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони, отстъпените в обезщетение жилища и други обекти
стават общинска собственост по силата на решението за отмяна, поради което
съдът приема, че процесният имот е станал общинска собственост.
По отношение на ищцата А. Н. съдът съобразява
и приложеното
по делото съдебно решение от 13.03.2007 г. на СРС, 39 – ти с-в, постановено по
гр.д. 7226/2005 г. на СРС, 39 – ти състав, влязло в сила на 18.12.2009 г., с
което са отхвърлени отрицателните установителни искове на А. Н., М.М. и Б.М.,
за признаване за установено, че С.О. не е собственик на недвижимите имоти,
предмет на отмененото отчуждаване, единият от които е процесният апартамент, пред вид наличието на сила на пресъдено
нещо по отношение правото на собственост на ответника по отношение ищцата А. Н..
По отношение твърдението на ищцовата страна,
че съдебното решение за отмяна на отчуждаването не е произвело своя вещно –
правен ефект, поради неучастие на всички съсобственици в процедурата по отмяна
на отчуждаването, съдът намира същото за неоснователно,
пред вид факта, че от приложената по делото Преписка, послужила за издаване на
Заповед № РД-54-120/05.07.2001 г. на Кмета на С.О. за отказ на искане за отмяна
на отчуждаването на част от имот с пл. № 698, кв. 1, м. Манастирски ливади, ул.
*********, е видно, че самият ищец В.Л.Н. и неговият брат /към онзи момент
притежаващ идеална част от имота, придобита по наследство/, не са спазили задължението
да поискат отмяна на отчуждаване на имота по реда и в сроковете на чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, включително и да предложат връщане на полученото от тях като
обезщетение. С оглед на това съдът, отчитайки правилото, че никой не може да
търси права от собственото си недобросъвестно поведение, не намира това
възражение за основателно.
С
оглед изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск е неоснователен
и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
Пред вид изхода на спора, на
ответника се следват сторените разноски - ю.к.
възнаграждение в размер 350 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Й.Н., ЕГН **********
и В.Л.Н., ЕГН **********, чрез адв. С.О., съдебен адрес:***, иск против
С.О.,
БУЛСТАТ *******, София, ул. „*******, с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено отношение на С.О., че А.Й.Н. и В.Л.Н. са
собственици на следния недвижим имот: апартамент
№ 10 с площ от 90,33 кв. метра, на петия етаж във вход „А“ на блок 40 на адрес
бул. „********в София, заедно с прилежащите му избено
помещение № 10 с площ от 4,60 кв. метра и 1,204 на сто идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж за нея върху общинска земя, който ап.
10 е заснет в кадастралната карта на гр. София, одобрена със заповед №
РД-18-68/2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № 18-9994-27.09.2019 г. на началника на СГКК - София, като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.2055.1.10, с адрес: гр.
София, бул. „********бл. ********ет. ********, с предназначение: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ 90,33 кв. метра; с прилежащи части:
избено помещение № 10 с площ 4,60 кв. метра и 1,204% идеални части от общите
части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
68134.2932.2055.1.11 и 68134.2932.2055.1.76, под обекта: 68134.2932.2055.1.7 и
над обекта: 68134.2932.2055.1.13, ведно с направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
е НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Й.Н.
и В.Л.Н. *** по
делото – ю.к. възнаграждение в размер
350 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
-