РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 102 / 27.2.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесетата година в
състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №1056 по описа на съда за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на
производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс, във
връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди .
2. Образувано е по искови
претенции, заявени от В.К.Д., ЕГН : **********,***, с посочен съдебен адрес
***, адв. З. В., да бъде осъдена Областна Дирекция на МВР, Пазарджик, да
заплати на ищеца сумата от 300,00лв. имуществени вреди, представляващи
извършени разноски по заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по н.а.дело № 160 по описа на Районен съд Пещера
за 2018 г., като с влязлото в сила решение постановено в това производство е
отменено Наказателно постановление № 18-0315-000236 от 08.05.2018г. на
Началника на Районно управление Пещера към Областна дирекция на МВР, Пазарджик,
с което на В.К.Д. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
200лв. е „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, както и
обезщетение за забавено плащане на същата парична сума съразмерно на законната
лихва за периода 16.10.2018г. до окончателното ѝ
изплащане.
Поддържа се, че въпросната сума от 300,00лв., е
фактически заплатено възнаграждение за
адвокатска защита, поради което са налице реално претърпени щети от ищеца, в
резултат на противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в
издаването на несъответно на закона Наказателно постановление №
18-0315-000236 от 08.05.2018г. на Началника на Районно управление Пещера към
Областна дирекция на МВР, Пазарджик
3. Ответната Областна
дирекция на МВР, Пазарджик, пл. „Съединение“, № 3, не взема становище по
исковите претенции.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че
исковата претенции е основателна.
II. За фактите :
5. Производството по адм. н.
дело № 160 по описа на Районен съд Пещера за 2018г. е било
сложено в ход по жалба на В.К.Д. срещу Наказателно постановление №
18-0315-000236 от 08.05.2018г. на Началника на Районно управление Пещера към
Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с което на нему са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. е „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца.
За защита на правата и законно установените си
интереси, Д. е упълномощил свой процесуален представител по делото, като защита
е била фактически осъществена в хода на
производството от адвокат З. Петров В. ***.
Според представения по делото Договор за правна
защита и съдействие от 31.08.2018г., за осъщественото процесуално
представителство Д. е заплатил, фактически в брой на адв. В. сумата от
300,00лв.
С Решение № 89 от 17.09.2018г., постановено по адм. н.
дело № 160 по описа за 2018г., районен съд Пещера е отменил
изцяло НП № 18-0315-000236 от 08.05.2018г. на Началника на РУ Пещера към ОДМВР,
Пазарджик. Решението не е обжалвано и съответно е влезнало в законна сила на
16.10.2018г., съобразно нарочно направеното за това отбелязване.
Тези факти не са спорни между страните, като
твърдения и доказателства за нещо противно не се заявиха в производството.
6. 6. В хода на настоящото производство се приложи а.н.дело №
160 по описа на Районен съд Пещера за 2018г.
III. За правото:
7. Съобразно поясненото в Тълкувателно
постановление №2/2014 от 19 май 2015 год., по тълкувателно дело №2 по описа за
2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС, дейността по административно наказване по естеството си е
правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на
правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването.
Тя е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление по аргумент от чл.
6 от Закона
за административните нарушения и наказания и представлява управленска дейност
по осъществяване на административно наказателна отговорност. Наред с другите
правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно - правна, класифицирани според предметното им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред, чрез метода на субординация, въз основа на законово
предоставена административно наказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си волеизявление на орган на
изпълнителната власт, макар и да не се издава по реда на АПК и
съответно, да не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 от
АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от
да се тълкува ограничително, като приложното й поле се свежда до
административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв
по чл.
1, ал.1 от , определяща
е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на
органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 от ,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от административна дейност по осъществяване на една от формите на
юридическа отговорност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН.
Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 е
за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване,
то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
8. При това положение и
с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, които съобразно
нормата на чл.
130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите
на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесните, с правно основание чл.
1, ал. 1 ,
разглеждан по реда на чл.
203 и сл. ,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност.
Както е прието в прежде посоченото
Тълкувателно постановление, макар наказателното постановление, с което се
налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
смисъла на чл.
21, ал. 1 ,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.
1, ал. 1 ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
9. Наложително в случая
е да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено
по тълк. дело № 2 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд, според
което при предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от същия
закон.
10.
Изложеното
до тук, съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме
следното:
Съобразно чл.
203, ал. 1 , исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съответно, според чл.
1, ал. 1 от ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда на Административно
процесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение, необходимо е наличието на няколко, кумулативно проявени
предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда.
При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се осъществи отговорността на
държавата по реда на чл.
1, ал. 1 от .
Условие за допустимост на иска (чл.
204, ал. 1 ) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред (в процесния случай каза се, отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление, следва да се квалифицира, като отменен
незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявените от ищеца
искове се явяват допустими, доколкото неспорно и несъмнено от данните по делото
е, че Наказателно
постановление Наказателно постановление № 18-0315-000236 от 08.05.2018г. на
Началника на Районно управление Пещера към Областна дирекция на МВР, Пазарджик
е отменено изцяло с Решение № 89 от 17.09.2018г., постановено по адм. н. дело №
160 по описа за 2018г., районен съд Пещера, влязло в сила на 16.10.2018г.
Очевидно и в случая, става реч за
противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на
несъответен на закона акт.
11.
Тук
следва да се посочи, че според чл.
8, ал. 3 от ,
когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон
не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй
като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство.
С фактическото плащане на уговорения
адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка
причинна връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй
като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в
административно наказателния процес.
Според Тълкувателно решение № 2 от
03.06.2009 г. на Върховния административен съд, Общо събрание на съдиите от I и
II колегия, постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2008 г.,
административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.
Следователно, тъй като съдебните разноски
не подлежат на присъждане в рамките на административно наказателното
производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира
същите, освен по исков ред.
Несъмнено е, че от издаването на процесния
противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на наказателното постановление. В случая ищецът, не би заплатил адвокатско
възнаграждение, като респективно това не би представлявало вреда, ако при
осъществяване на своята административнонаказваща дейност, длъжностното лице бе
съобразило материалния и процесуалния закон при налагане на прежде описаното
административно наказание.
Сиреч, налице е пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда,
поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените
му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издадените наказателни постановления.
12. Необходимо е да се
констатира също така, че заплатеното от Д. адвокатско възнаграждение, като
размер на сумата, впълнота отговаря на критериите по чл.
36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, относно изискването да е „обосновано и справедливо“,
тоест съразмерно на осъществената правна защита и съдействие. Присъждането му
полза на ищеца, очевидно ще обезщети страната за действително понесените от нея
вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството.
13. В чл.
18, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Минималният
размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която
адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна
помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросната
минимална сума (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначна на „обоснован
и справедлив“ размер по смисъл на чл.
36, ал. 2 от ЗА.
В конкретния случай, оказаната от адвокат
В. правна помощ се изразява в изготвяне на жалба срещу наказателното
постановление, лично явяване и осъществяване на процесуална защита в
проведеното съдебно заседание пред Районен съд Пещера.
14.
Тези
съображения обосновават крайния извод на съда, че в резултат на издаването на
незаконосъобразното наказателно постановление (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните
имуществени вреди.
Казано с други думи, иска за присъждане на
сумата от 300,00лв. е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да
бъде уважен.
Основателна при това положение се явява и
акцесорната претенция на ищеца, да се присъди обезщетение за забавено плащане
на паричното задължение от 300,00лв. в размер на законната лихва, съответно
считано от 16.10.2018г. (датата на влизане в сила на решението на
районния съд, с което е отменено наказателното постановление) до
окончателното му изплащане.
В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2004 г. на ВКС, ОСГК,
според което при незаконни актове
на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.
15. В този контекст трябва
да се поясни, че искането на Д. да му се
присъди “законната лихва”, следва да бъде разбирано като претенция за осъждане
на ответника да му заплати обезщетение за забавено плащане на парична сума, за периода от изпадане в забава на
длъжника до окончателното й изплащане, намираща правното си основание в
чл.86 ал.1 изр. първо от Закона за
задълженията и договорите. Несъмнено е, че в случая става реч именно за
обезщетение, защото - първо, това е легалният термин и второ, естеството на
търсената защита е да се обезщети кредитора за вредите които търпи от
незаплащането на падежа на определена парична сума за която се твърди, че е
дължима от ответника.
Отделен е въпроса, че конкретния размер на това
обезщетение, който не подлежи на доказване в съдебното производство, се съизмерва с нормативно определен лихвен
процент. Естествено е, че обсъжданото обезщетение се дължи за период от момента
на изпадане в забава на длъжника до окончателно му издължаване спрямо
кредитора. Когато се твърди, че първият от посочените два момента е настъпил
преди предявяване на исковата молба (която сама по себе си е покана за
издължаване на паричната сума и явно поставя в забава длъжника), то очевидно
той следва да бъде точно посочен, защото това е обстоятелство което подлежи на
позитивно установяване в процеса.
16. Несъмнено е, че
забавеното плащане на конкретна парична сума, причинява вреда на кредитора,
поради невъзможността да се ползва от нея в определен период от време.
Най-малкото, което кредиторът е възможно да предприеме, ако сумата му бе
издължена в срок е да я вложи в банка и да получи съответната лихва по влога.
Именно поради тази причина, по аргумент от чл. 86, ал. 1 изр. второ от ЗЗД този
размер (равностойността на законната лихва) не се доказва, като ефективно
претърпяна вреда. Разбира се, ако се търси обезщетяване на някакви по-големи по
размер вреди, които са настъпили от забавата, то те следва да бъдат доказани по
общия ред.
Действително в процесуалните закони, не е
предвидена изрична възможност за присъждане на обезщетения за забавено плащане
на съответно присъдени разноски по делото. Това законодателно разрешение обаче
е логично обяснимо.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е мислимо
от момента на изпадане на длъжника в забава, т.е. когато главното парично
задължение е станало ликвидно и изискуемо и длъжника е поканил кредитора си да
го изпълни, което той не е сторил в рамките на определеният му за това срок.
Ясно е че към момента на присъждане на съдебните
разноски със съответния съдебен акт (включително и когато той е постановен от
касационна инстанция) не е възможно не само да се знае, но дори и да се
предположи, кога кредитора в чиято полза са присъдени разноските ще постави в
забава своя длъжник, за да възникне за последния задължение за обезвреда, ако
забави изпълнението на паричното си задължение след като е поканен за това.
Разбира се, напълно мислима е и възможността, кредитора по присъдената сума за съдебни разноски, никога
да не поиска тяхното заплащане от своя длъжник или длъжници.
След като момента в който длъжникът по
задължението за заплащане на разноски ще изпадне в забава, не е възможно да
бъде известен към момента на постановяване на
съдебния акт, то повече от ясно е че не е възможно съдът да присъди и
обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД.
Няма пречка, обаче това обезщетение да бъде
претендирано от кредитора по исков ред, при положение, че неговия длъжник
забави изплащането на главницата.
Прочее, както подробно се посочи в предходното
изложение, по идентичен начин стои въпроса и във връзка с процесното искане за
присъждане на главницата от 300,00лв. Именно защото в процесуалния закон липсва
изрична разпоредба за присъждането на разноски в съдебното административно
наказателно производство, те следва да се търсят по общия ред, в случая
установен в ЗОДОВ.
Ето защо, на същото основание и по същия ред, ще
следва да се иска и обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За пълнота на изложението, трябва да се поясни,
че вземането за разноски, присъдени с влязъл в сила съдебен акт няма
процесуално правен характер. То е материално, облигационно право на кредитора,
което може да се осъществи по принудителен ред, ако длъжникът откаже доброволно
да престира.
IV. За разноските :
18.
На
основани чл.
10, ал. 3 от ,
на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те,
съобразно представения по делото списък, се констатираха в размер на 362,10лв.
от които 12,10 лв., заплатени държавна такса и такса за банков превод3 и
350,00лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пазарджик, пл.
„Съединение“, №3 да заплати на В.К.Д., ЕГН :
**********,***, сумата от 300,00лв. (триста лв.) имуществени вреди,
представляващи извършени разноски по заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по н.а.дело № 160 по описа на Районен
съд Пещера за 2018 г., както и обезщетение за забавено плащане на въпросната
парична сума в размер на законната лихва, считано от 16.10.2018г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР, Пазарджик, пл. „Съединение“, №3 да заплати на В.К.Д., ЕГН : **********,***
сумата от 362,10лв. (триста шестдесет и два лева и десет ст.), представляващи
извършени от последния разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/п/
РЕШЕНИЕ
№15988/25.11.2019 Г. ПО АД №5584/2019 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 102 /27.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1056/2018 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на
В. Данаилов, ЕГН [ЕГН],от [населено място], [улица], № [номер] [област], сумата
от 300 (триста) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.