Решение по дело №1510/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на М. А.А., [държава], против Решение № 4310/29.07.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Жалбоподателят изтъква, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не били налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно Държавна агенция за бежанците считала, че не можело да се направи обоснован извод, че в момента бил наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за жалбоподателя били налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата му на произход.

Жалбоподателят твърди, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната му бежанска история. Административният орган общо разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождал жалбоподателят. Същевременно органът не изследвал обстоятелството относно последното местоживеене на жалбоподателя в [държава] и региона на страната, в който евентуално щял да бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 ЗУБ, ДАБ не отчитала законово заложеното условие за нейното прилагане - териториално обособената вътрешна закрила да e наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби на административния орган било вменено да установи, че кандидатът можел сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. На следващо място, ДАБ следвало да извърши обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало каквото и да било изследване на възможността му да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Липсвал и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани пречките за установяването му в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните му затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не се обсъждали и евентуални административни и правни препятствия за установяването му именно в посочената област.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение на ДАБ било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви били общите условия в обособената част от държавата на произход и какви били личните обстоятелства на кандидата.

Административният орган превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можел по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който щяло да бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район било заплаха за живота и сигурността му.

Жалбоподателят заявява, че в решението си ДАБ не правела обоснована връзка между твърдените от него факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в [държава], където щял да бъде върнат. Информацията, на която административният орган се позовавал, не отговаряла на реалната ситуация в страната му на произход и дори си противоречал в опита да докаже, че при евентуалното завръщане на жалбоподателя в [държава], той би могъл да води нормален живот. По този начин неразгледани по същество оставали причините, довели до напускане на местоживеенето му поради основателен страх от преследване именно там.

Жалбоподателят твърди, че изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], стигал до заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините да напусне държавата били свързани с твърдени актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там. Именно поради тези обстоятелства жалбоподателят се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че щял да бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата му на произход. Там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът преценил. По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на жалбоподателя с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални. Жалбоподателят твърди, че това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяна на същия, което, от своя страна, като последица водело и до незаконосъобразност на административния акт, който следвало да бъде отменен.

С оглед на горното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

 

Назначеният му процесуален представител моли жалбата да бъде уважена.

 

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че в решението на ДАБ са изложени подробни съображения, поради които е прието, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен и бежански статут на молителя, съответно посочва, че жалбата следва да бъде отхвърлена и обжалваното решение да бъде потвърдено.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

От жалбоподателя е подадена Молба вх.№ УРИ 1054500-4934/13.08.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция" - СДВНЧ - Любимец, с която от чужденеца е поискана международна закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена на Държавна агенция за бежанците при МС, където е регистрирана с вх. № УП-34091/22.08.2024 г. Чужденецът е регистриран с Регистрационен лист № УП-34091/22.08.2024 г., в който са вписани следните данни, установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документи за самоличност: имена: М. А. А., пол: мъж, гражданство: [държава], етническа принадлежност: ***, дата и място на раждане:***, [държава], обл. Х., [населено място], постоянен адрес: [държава], [населено място], обл. Х., религия: ***, ***, без образование, професия: ***, семейно положение: **. В приложение към регистрационния лист са вписани данните за близките роднини на чужденеца (родители, братя и сестри).

С Покана peг. № УП 34091/22.08.2024 г. чужденецът е уведомен, че на 26.08.2024 г., в 13:20 ч. следва да се яви за провеждане на интервю. Впоследствие е установено, че чужденецът самоволно е напуснал РПЦ - Харманли и от 26.08.2024 г. е в неизвестност, за което е изготвена Докладна записка вх. № 2956/29.08.2024 г. Поради липса на информация, от която да е видно, че обективни причини са попречили на кандидата да уведоми ДАБ за промяна на адреса му, с Решение № 10584/08.10.2024 г. на Заместник - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС производството за предоставяне на международна закрила на М. А. А. е прекратено. С Докладна записка рег. № УП 34091 от 05.05.2025 г. до Директора на РПЦ - Харманли, производството на жалбоподателя е възобновено.

На 05.05.2025 г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 34091/05.05.2025 г. В хода на интервюто чужденецът е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист. Заявил, че не помнел кога бил роден, но знаел, че бил от [населено място] в област Х.. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Относно близки роднини в страната, чужденецът заявил, че семейството му - родителите му, четиримата му братя и двете му сестри били в [държава], в [населено място]. Когато бил попитан защо семейството му не напуснало [държава], той обяснил, че нямали финансова възможност, затова изпратили него. Относно напускането на държавата по произход, същият разказал, че напуснал [държава] в средата на 2023 година и нелегално преминал в Турция. Останал в Турция три месеца, след което влязъл в България. Имал ***лична карта, но я изгубил в Германия. Относно пристигането в Република България, той разказал, че дошъл, без да помни кой месец, но било някъде през лятото на 2024 година и влязъл незаконно. На 26.08.2024 година напуснал лагера в Харманли, отишъл в София и след това заминал за Германия. Подал молба за закрила там, получил отказ и бил депортиран. Чужденецът отрекъл да е бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава, както и да е бил осъждан. Относно причините за напускане на държавата по произход, обяснил подробно, че заради войната имал проблеми със семейството на момичето, в което се влюбил. Заплашили го, че щели да го убият, ако се приближавал до нея. Семейството му го подкрепяло финансово и му казало да напусне [държава], за да не му се случило нещо лошо. След като напуснал [държава], го търсели за казарма, но той през това време бил в Турция.

Чужденецът потвърдил, че лично бил свидетел на военни действия - виждал сражения през 2021-2022 година от кюрдите и правителствената армия срещу турците.

Относно проблеми заради етническата му принадлежност, заявил, че имал проблеми в [държава], защото бил *** - бил търсен от кюрдите за казармата, изпратили призовка на семейството му.

Отрекъл да е имал проблеми заради изповядваната от него религия, както и да е имал проблеми със старата официална власт в страната, тази на Б. А.. Не бил членувал в политическа партия или организация, както и не бил член на въоръжена групировка.

Относно заплахи, отправени лично към него, заявителят разказал, че семейството на момичето търсели да го колят заради честта. Отначало той я искал за жена, но те не му я давали, след два месеца родителите й дошли и му казали, че трябва да я вземе за жена, но той отказал. Освен това кюрдите го търсели за казарма - отишли в къщата на семейството му, докато го нямало, и връчили призовка.

Чужденецът отрекъл върху него лично да е било оказвано насилие.

Когато бил попитан дали знае какво се е случило миналата година през декември в страната му, отговорил, че не знае. Семейството му казвало, че положението било по-зле отпреди. Относно мнението му за новата власт в [държава], чужденецът отговорил, че било лошо, защото имало проблеми между фамилиите и кюрдите. Хората, които били със старата власт, ги колели.

На въпроса дали би се завърнал в държавата си по произход, той отговорил отрицателно, защото бил търсен за казарма. Относно това какво мислел, че може да му се случи, ако реши да се завърне в страната си по произход, отговорил, че въобще не мислел да се връща. Като конкретно искане към Република България, чужденецът посочил, че иска да учи и да има сигурност.

От старши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. № УП-34091/21.07.2025 г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

Решението е връчено лично на лицето на 07.08.2025 г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 12.08.2025 г., видно от поставения входящ номер на ДАБ.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като решението му съдържа фактически и правни основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен статут на бежанец, съответно хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – [държава]. Обективираните в решението мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“ – такова е депозирано (рег.№ УП 34091/16.07.2025 г.) и в него се посочва, че не се възразява да бъде предоставена закрила на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който, от своя страна, в съответствие с чл. 73 ЗУБ, също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното решение. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявени от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснати процесуални нарушения в тази връзка не могат да бъдат споделени.

Според настоящия състав, оспореното решение не противоречи и на материално-правни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България, се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване“ е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от същия закон, като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От данните, събрани в административното производство, включително от проведеното интервю, не се установява жалбоподателят да е обект на индивидуално преследване поради раса, народност, религия, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Самият той заявява, че върху него лично не е било оказвано насилие, не е бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава, както и не е бил осъждан. Изрично заявява, че не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка, както и не е имал проблеми със старата официална власт в страната - тази на Б. А.. Заявените от него мотиви за напускане на [държава] освен, че са неконкретни и в известна степен противоречиви, не представляват основание за предоставяне на закрила. В тази връзка следва да се отбележи, че изложените от жалбоподателя факти относно заплахи от страна на семейството на момиче, с което имал връзка, не могат да бъдат квалифицирани като релевантни за предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Тези обстоятелства касаят междуличностен конфликт от личен характер, произтичащ от културни и семейни традиции. Заплахите, на които се позовава, произтичат от лични взаимоотношения и от възприети в местната общност традиции за „чест“, но не обосновават наличие на индивидуално преследване по относимите основания за предоставяне на международна закрила. Призовката за военна служба, която получил, след като вече напуснал страната, представлява общо военно задължение, приложимо към всички граждани в определена възраст, а не персонализирано преследване срещу него поради някое от относимите основания. Въпреки твърдението му, че имал проблеми като ***, конкретните обстоятелства не демонстрират етническо преследване. Жалбоподателят не представя убедителни доказателства за конкретна и персонализирана опасност при евентуално завръщане в [държава], която да надхвърля общата несигурност в страната поради военния конфликт, като демонстрира и недостатъчна осведоменост за политическите промени в родината си, заявявайки, че не знае какво се е случило. Ето защо преценката на ответника, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита са напълно обосновани.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид общодостъпната информация и приобщените по преписката справки. За да е налице преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, е необходим индивидуален риск, основан на релевантните признаци, както и липса на ефективна държавна защита. Новонастъпилите обстоятелства, свързани с промяната на политическата власт в [държава] през декември 2024 г., не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материално-правни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ МД-02-372/03.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б. “в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка, от събраните в хода на съдебното производство данни, както и от допълнително представената Справка вх.№ МД-02-419/04.08.2025 г., е, че макар в отделни райони на страната да продължават да възникват въоръжени сблъсъци и прояви на нестабилност, те не обхващат цялата територия и не могат да бъдат определени като повсеместен конфликт. В големите градове, контролирани от правителствените сили, ситуацията е относително стабилизирана, като се осигурява функционирането на институциите и ежедневието на гражданите. Данните сочат, че военните действия са съсредоточени предимно в определени северни и североизточни региони, където продължават напреженията между различни въоръжени групировки и чуждестранни военни сили. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. По смисъла на т. 39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ).

По отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Последният не е установил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Предвид всичко изложено, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административно-производствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материално-правните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А.А., [държава], против Решение № 4310/29.07.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.