Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 42
гр.
Горна Оряховица, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при
секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1902 по описа на ГОРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото e отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл. 111, б. „в“ ЗЗД за недължимост на парично вземане,
поради погасяването му по давност.
Производството е образувано по предявен от С.М.Н. ***
срещу „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124 от ГПК, с който се иска да се признае за
установено, че не дължи на ответника сумата от 434,38 лв., представляваща сбора
от суми по фактури, издадени от „БТК“ ЕАД, прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД и в
последствие цедирани на 20.06.2018 г. от „С.Г.Груп“ на ответника по делото, т.к.
задължението е погасено по давност. Претендира разноски.
В писмения отговор на исковата молба ответникът не
спори, че задължението е погасено по давност и признава иска. Излага подробни
доводи, с които се опитва да обоснове недопустимост на иска. Счита, че не е дал
основание за завеждане на иска, поради което
претендира разноски. Не приема доводите на ищеца, че не е подписал
договорите за телекомуникационни услуги, както и че не е потребявал доставените
услуги.
Районният
съд прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Страните не спорят, че през процесния
период ищецът е бил потребител на телекомуникационни услуги с доставчик „БТК“
ЕАД. За доказване на твърденията си ответникът е представил писмени
доказателства приети по делото видно от които е, че ищецът С.М.Н. на 07. 12.
2015 г. е подписал констативен протокол за предоставяне на VIVACOM
IPTV услуга и оборудване,
който е бил част от договор № 1-7U7WUSI/680123150803122015-35521362. Представено е допълнително споразумение към договор за
електронно съобщителни услуги сключено между „БТК“ ЕАД и ищеца за пакетна
услуга и месечен абонамент с дата на влизане в сила на споразумението на
03.12.2015 г. Видно от тях е, че ищецът е бил абонат при „БТК“ ЕАД. На
основание съществуващото правоотношение „БТК“ ЕАД е начислило на абоната: месечна сметка № **********/15.01.2016 г. за сумата
180,41 лв. с краен срок за плащане 12.02.2016 г., месечна сметка №
**********/15.02.2016 г. за сумата 181,41 лв. с краен срок за плащане
14.03.2016 г., месечна сметка № **********/15.03.2016 г. за сумата 146,02 лв. с
краен срок за плащане 12.04.2016 г., месечна сметка № **********/15.04.2016 г.
за сумата 145, 51 лв. с краен срок за плащане 13.05.2016 г., кредитна сметка №
**********/15.05.2016 г. за обща сума за плащане 434,38 лв. с краен срок за
плащане 12.06.2016 г. От представените писмени
доказателства е видно, че за процесния период ответникът е начислил на ищеца
сумата от общо 434,38 лв. (главница), представляваща цена на телекомуникационни
услуги за С.М.Н. с кл. № 16091448001.
Вземанията на ответника са периодични и се
погасяват с изтичането на тригодишна давност (чл. 111, б.
"в" ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал.1 ЗЗД).
Същевременно задълженията на потребителите на телекомуникационни услуги са
срочни.
По настоящото дело исковата молба е била
подадена на 15.07.2019 г. Към 12.06.2019
г. са били изискуеми вземанията до м. май 2016 г. вкл. Това означава, че всички
задължения, които ищецът е имал към ответника за периода м. януари 2016 г. –
май 2016 г., са били погасени по давност – не само главницата, начислените
лихви за забава, неустойка и др., тъй като с погасяването на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за
тях да не е изтекла (чл. 119 ЗЗД).
Съдът намира за неоснователни възраженията
на ищеца изложени в молба-становище депозирана по делото на 23.01.2020г.
Нелогично е да се твърди, че едно вземане е погасено по давност и същевременно
да се твърди, че същото вземане не съществува. Двете възражения са взаимно
изключващи се. Позоваването на погасителната давност имплицитно съдържа в себе
си и признание за съществуване на задължението. Този юридически факт - погасителната
давност, е период от време, определен от закона, през който субективното право
не е прекратено по някой от предвидените за това начини, т. е. давността е
юридически факт от категорията на юридическите събития, т.к. не се изисква
определено поведение на правните субекти. Изтичането на давността не предизвиква
погасяване на вземането по арг. на чл. 118 и чл. 120 от ЗЗД, защото ако след
изтичане на давността длъжникът – ищец, изпълни задължението, той няма право да
иска обратно платеното. В обобщение на изложеното е ,че изтичането на давността
само по себе си не поражда погасителния ефект и субективното право и задължение
съществуват и след това. След като ищецът и избрал да не заплати задължението
си, изтекъл е периода посочен в закона, който в случая е три години, и е избрал
да се възползва от погасителното действие на срока, то следва да се приеме, че
признава задължението си. Позовавайки се на погасителната давност и
предявявайки настоящия иск ищецът е избрал да парализира действието на правото на вземане на ответника и да превърне
притезанието му в естествено право. При този извод, съдът намира, че останалите
въведени в молбата възражения за недължимост на вземането противоречат на
твърденията на ищеца за настъпила погасителна давност, поради което не следва
да се обсъждат и са без значение за правния спор. Възраженията на ищеца за
неяснота на основанията, поради които се претендират сумите, за формиране на
размера на същите, за прекомерност на неустойките, покана за плащане на
процесните суми и др. са неотносими към
предмета на спора, който е въведен от ищеца, а именно настъпила ли е
погасителната давност за вземането или не.
При този изход на делото, съдът счита, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски. С
отговора на исковата молба той е признал, че вземанията са били погасени по давност.
Погасените по давност вземания не могат да бъдат отчислени от счетоводните
книги на доставчика на комуникационни услуги, който след това посредством
договори за прехвърляне на вземания: на 22.04.2016 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлило
на „СГ Груп“ ООД вземането си, а то от своя страна го е прехвърлило с договор
от 20.06.2018 г. на ответника „Агенция за събиране на вземанията„ ЕАД.
Последното дружество без изрично възражение от страна на длъжника не може да
заличи вземането, тъй като то продължават да съществува като естествено
задължение. Ищецът е имал възможност да направи извънсъдебно изявление в тази
насока, което той не е сторил, а е решил да предяви настоящия иск. Ето защо
съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК
и разноски на ищеца не се дължат, съответно такива се дължат на ответното
дружество.
По аналогични казуси се е произнесъл и ВКС
с Определение № 95 / 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510 / 2018 г., IV г.о., и
Определение № 66 / 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770 / 2017 г., III г.о. Определение № 534 / 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г.,
III г. о.
На
основание чл. 78, ал.2 ГПК
направените от ответника разноски от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал.8 ГПК
вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ) следва да бъдат
възложени върху ищеца.
Воден от горното, Горнооряховският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.М.Н. с наст. адрес: ***, ЕГН **********, не дължи на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК
*********, сумата от 434,38 лв., представляваща цената на доставени
телекомуникационни услуги за клиент с акаунт № 16091448001, за периода от
15.01.2016 г. до 12.06.2016 г., поради погасяване на вземанията по давност.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 78, ал.2 ГПК
искането на С.М.Н. с наст. адрес: ***, ЕГН **********, за присъждането на
разноски.
ОСЪЖДА С.М.Н. с наст. адрес: ***, ЕГН **********,
да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. София, ЕИК *********, направените по делото разноски от 200 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: