Решение по гр. дело №1416/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

(по чл. 238 от ГПК - Неприсъствено)

 

  № ..................

 

гр. Кюстендил, 16.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти март, две хиляди и двадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1416 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД против Д.Й.Й..

В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на заявител, депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 938/2019 г. по описа на КРС, като такава била издадена за сумата от 499,15 лева, от които 422,17 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.10.2015 г. до м. 04.2017 г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 29.11.2018 г. до изплащане на вземането, 76,98 лева – мораторна лихва за забава от 17.12.2015 г. до 22.11.2018 г., вкл. и за направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение не влязла в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след указанията на заповедния съд, ищецът предявил иск за установяване съществуването на вземането си.

Твърди се, че ответницата, в качеството си на ползвател на топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. София, обл. София, общ. Надежда, ж.к. „Надежда“, бл. 463, вх. Б, ет.11, ап. 83, била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ като съгласно действащото законодателство била длъжна да монтира средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за ТЕ при условията и по реда определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването

Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, изготвени от последното и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Общите условия влизали в сила след едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневници и имали силата на договор между предприятието и клиентите, без да е необходимо изричното им приемане от последните. Действащите за процесния имот Общи условия, а именно: ОУ, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г. и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., обвързвали ответницата в настоящото производство. Така, последната имала задължението да заплаща месечно дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. С изтичането на последния ден на съответния месец, ответницата била изпаднала в забава, поради което й била начислена законна лихва върху задължението. В съответстие с ОУ от 2014 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверявало публикуването  на интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се осигурявал и интернет достъп на клиентите до индивидуалните им партиди чрез официалната уеб -страница на дружеството.

Ответницата, видно от приложено към делото извлечение от сметки за аб. № 196481, използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не е погасявала задълженията си.

Контрагент на ищцовото дружество по договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по см. на чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ бил фирма „Бруната България“ ООД. След края на отоплителния период, последната изготвила изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответстие с действащите подзаконови нормативни актове, уреждащи материята.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде установено в отношенията между страните, че Д.Й.Й., ЕГН ********** *** ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 499,15 лева, от които 422,17 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.10.2015 г. до м. 04.2017 г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 29.11.2018 г. до изплащане на вземането, 76,98 лева – мораторна лихва за забава от 17.12.2015 г. до 22.11.2018 г.

Претендират се и разноските, направени в хода на заповедното производство както и тези, направени в хода на настоящото такова.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на отговор.

В същия срок отговор е депозиран от „Бруната“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85 в качеството си на трето лице – помагач на страната на ищеца, конституирано по делото с Определение на съда № 1330/17.10.2019 г. Навежда доводи за допустимост и вероятна основателност на заявената претенция. Отчитането и разпределянето на топлинната енергия в имота на ответната страна и сградата, от която е част, било извършено при спазване на нормативната уредба в областта на енергетиката. Ответницата не била отправяла възражения до „Бруната“ ООД във връзка с отчетените показания, не била отправяла и искания за допълнителен отчет и/или преработване на изравнителните сметки. Не е била правена и рекламация за извършеното дялово разпределение, вкл. в нормативно определения преклузивен рекламационен срок по чл. 70, ал.5 и ал.6 от НТ.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, а ответната страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие.

С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.

За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата молба и приложенията към нея (връчени на 16.09.2019г.) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призована, не се явява в първото заседание по делото (призовката е връчена на 14.02.2020г.), и не се представлява. Не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответната страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания размер.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт, производството по делото е приключено в едно заседание, в което е уважено искането за постановяване на неприсъствено решение, а към датата на постановяване на настоящото решение разпоредбата на  чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г. е влязла в сила, размерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно  чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Доказани са и разходи за платена държавна такса в размер на 75,00 лв., а така също и 180,00 лева за съдебна експертиза.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на 75,00 лв. – 25,00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

                                      Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Й.Й., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 422,17 лева (четиристотин двадесет и два лева и седемнадесет стотинки) - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.10.2015 г. до м. 04.2017 г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 29.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и с,мата от 76,98 лева (седемдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки) – мораторна лихва за забава от 17.12.2015 г. до 22.11.2018 г., за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 938/2019 г. на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 534/2019 г. по чл. 410 от ГПК.

OСЪЖДА Д.Й.Й., ЕГН:**********, с адрес ***, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер 395,00 лв. (триста деветдесет и пет лева), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева) - деловодни разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 938/2019 г. на КРС.

 

Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, като трето лице – помагач на страната на ищеца.

 

Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: