Решение по дело №2225/2011 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 662
Дата: 10 юли 2012 г. (в сила от 30 октомври 2012 г.)
Съдия: Илияна Тодорова Балтова
Дело: 20112100102225
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 197                                  10.07.2012 г.                             град Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският    окръжен    съд                                         граждански       състав,

На    шестнадесети  май                           две  хиляди  и  дванадесета година

В     публичното   заседание    в    следния    състав:

Председател Илияна  Балтова

Членове

Секретар  З.  Т.    

Прокурор

като разгледа докладваното от   съдията  Ил. Балтова              

гражданско  дело  № 2225                            по описа за 2011 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на А.О.К., ЕГН **********, С.К.К., ЕГН **********, В.А.К., ЕГН **********, В.А.Д., ЕГН **********, Г.Е.Д., ЕГН **********, и Е.Е.М., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. С.И., с адрес за връчване на съобщения на всички ищци: гр. ******* – адв. С.И., против „Вега МП 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Созопол, ул. „Созополски манастири”, № 8-10, представлявано от Е. Н. Г. – управител, с адрес за връчване: гр. С*****, за осъждане на дружеството - ответник да заплати на ищците сумата от 60 000 евро, представляваща договорна неустойка за забавено изпълнение на задълженията за изграждане, предаване на ищците и въвеждане в експлоатация на притежаваните от тях обекти, които са част от жилищните сгради, изградени в имот с идентификатор № 67800.5.774, находящ се в м. „Буджака”, в землището на гр. Созопол, област Бургас. Претендира се и законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 19.12.2011 г., до окончателното изплащане.

Претендират се и разноски.        

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищците поддържат исковите претенции, ангажират доказателства.

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Дружеството – ответник не е изразило становище по съществото на спора и не е ангажирало доказателства.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 С нотариален акт № 106, т.ІІ, нот.д. № 286/ 2010 г. от 19.07.2010 г. на нотариус Бинка Кирова, рег. № 290 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Бургас, ищците, като собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Созопол, област Бургас, с идентификатор № 67800.5.774 по Единния кадастър на страната за град Созопол, целият с площ 2839 кв.м. са прехвърлили на дружеството – ответник 1703,40/ 2839 кв.м. ид.ч. от имота. Поетото от дружеството насрещно задължение е било да проектира и построи по одобрени архитектурни проекти, изцяло със свои средства, материали, труд и организация и в определените с договора срокове да подаде изискуемите документи за въвеждане в експлоатация на две жилищни сгради – блок 1 от пет входа и блок 2 от един вход, състоящи се от сутерен, партер и два жилищни етажа, с обща разгъната застроена площ 2293 кв.м. Със същия договор съдоговорителите са си взаимно учредили право на строеж за придобиване в индивидуална собственост на конкретни, индивидуално определени обекти – жилищни и складови, със съответните идеални части от общите части на сградата, които са описали в съглашението.

В т. ІІІ от контракта страните са договорили степента на завършеност на обектите на възложителите и общите части за комплекса, съответстваща на точното изпълнение по договора. Уговорено е, че строителството на жилищните сгради, вертикалната планировка на терена, басейна, паркоместата, оградите и озеленяването следва да бъдат завършени в срок до 15.06.2011 г., като след тази дата ще се извършват само довършителни работи и обзавеждане на самостоятелните обекти в сградите – т.ІV от договора. В срок до 30.07.2011 г. е следвало да бъде изпълнено задължението за снабдяване на сградите с удостоверение за въвеждане в експлоатация – т.ІV от договора, а предаването на обектите на прехвърлителите – възложители от страна на приобретателя – изпълнител е фиксирано към 15.06.2011 г., като страните са приели, че следва да бъде изготвен приемо – предавателен протокол.   

Страните са се споразумели в т.ХІ от съглашението, че в случай че изпълнителят изпадне в забава, включително относно задължението си за въвеждане на обектите на възложителите в експлоатация, същият им дължи неустойка в общ размер на 250 евро на ден, но не повече от 60 000 евро.

Сочи се от ищцовата страна, че, поради неизпълнение в цялост на поетите от ответното дружество задължения по договора, за ищците е възникнало правото да претендират заплащането на неустойката в пълен обем, съизмерваща се с исковата сума.

Договорната връзка разкрива белезите на смесено правоотношение, съчетаващо договор за прехвърляне право на строеж и договор за изработка в строителството. Договорът е валиден  и е породил взаимните права и задължения на страните.

Видно от данните по делото, задължението на изпълнителя да въведе обектите на възложителите в експлоатация не е изпълнено към настоящия момент.

Представено е уведомление изх. № 5-94-Г-12/ 28.02.2012 г., издадено от община Созопол, с което се отказва издаването на констативен протокол по реда на чл.181, ал.2 ЗУТ, за удостоверяване на завършен груб строеж, по смисъла на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ, на обектите блок 1 и блок 2 в ПИ с идентификатор № 67800.5.774 по КККР.   

Вещото лице по изпълнената съдебно – техническа експертиза е заявило, че за сградата, собственост на ищците, не е издадено разрешение за ползване, нито е съставен констативен акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа. От направения оглед на място експертът е заключил, че процесната недвижимост не е завършена в необходимата за съставяне на акт 15 степен и не е готова за приемане, макар апартаментите на възложителите да са изпълнени, не е завършено строителството на стълбищните клетки, не е довършено външното ел. захранване, не е изпълнена площадковата В и К мрежа, не е изпълнена вертикалната планировка, оградата е изпълнена частично, озеленяването не е изпълнено, както и паркоместата, басейнът е изграден в груб вид – без облицовки, настилки и В и К инсталации.   

Съгласно нормата на чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Гореизложеното позволява обосновано да се заключи, че е налице неизпълнение на формулираното в съглашението задължение на ответника – изпълнител да престира уговорения резултат, като осигури въвеждането в експлоатация по регламентирания в закона ред на апартаментите, собственост на ищците, в приетия между страните срок.

Неизпълнението е довело до настъпване изискуемостта на вторичното, акцесорно задължение за неустойка, което е валидно поето от ответното дружество, осъществили са се елементите от фактическия състав по възникване на отговорността за неточно във времево отношение изпълнение и това неизпълнение се покрива от неустоечната клауза.

Забавата в изпълнението формира период от 290 дни, което, при прилагане на подневния вариант на неустойката, надхвърля уговорения краен предел. Ето защо, следва да се присъди сумата от 60 000 евро.  

Крайният извод на съда е за основателност на претенцията за присъждане на главницата.

Като функционално обусловена от уважаването на главния иск, основателна се явява и претенцията за присъждане на лихвата за забава, представляваща обезщетение за неточно във времето изпълнение на едно парично задължение, считано от завеждането на иска до окончателното изплащане.

При този изход от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да понесе сторените от ищците разноски, в общ размер на 6353,99 лв. (4693,99 лв. – заплатената държавна такса, 1500 лв. – заплатения адвокатски хонорар за един адвокат, 150 - заплатеното възнаграждение на вещото лице по изпълнената съдебно – техническа експертиза, 10 лв. - заплатената държавна такса за издаване на съдебни удостоверения).

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Вега МП 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Созопол, ул. „Созополски манастири”, № 8-10, представлявано от Е. Н. Г. – управител, с адрес за връчване: гр. С*******, да заплати на А.О.К., ЕГН **********, С.К.К., ЕГН **********, В.А.К., ЕГН **********, В.А.Д., ЕГН **********, Г.Е.Д., ЕГН **********, и Е.Е.М., ЕГН **********, с адрес за връчване на съобщения на всички ищци: гр. ******* – адв. С.И., сумата от 60 000 евро, представляваща договорна неустойка, по договор от 19.07.2010 г., за забавено изпълнение на задълженията за изграждане, предаване на ищците и въвеждане в експлоатация на обекти, част от жилищните сгради, изградени в имот с идентификатор № 67800.5.774, находящ се в м. „Буджака”, в землището на гр. Созопол, област Бургас, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 19.12.2011 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 6353,99 лв., представляваща съдебно -деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: