Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София,……..… г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б” ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в откритото заседание на десети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от мл. съдия ИВА НЕШЕВА
въз. гр. д. № 8084
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД против решение № 41900 от 15.02.2019
г. по гр. д. № 58011 по описа за 2017 година на Софийски районен съд /СРС/, ГО,
145 състав, с което 1. В.А.П. е осъдена да заплати на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.” ЕАД сумата 480.81 лв.. представляваща 1/6 част от
стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.07.2014г. -
30.04.2016г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „*****, с аб.
№ 93527, ведно със законната от 24.08.2017г. до окончателното плащане, както и
сумата 4,48 лв., представляваща 1/6 част от стойността за неплатена такса за
дялово разпределение за периода 01.07.2014г. - 30.04.2016г., ведно със
законната от 24.08.2017 г. до окончателното плащане, като исковите претенции са
отхвърлени, както следва: искът за стойност на неплатена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 480,81 лв. до пълния предявен размер от 799.20
лв.; искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до
14.08.2017 г. за целия му размер от 159,99 лв., искът за заплащане на такса за
дялово разпределение за разликата над уважения размер от 4,48 лв. до пълния
предявен размер от 4,67 лв., както и искът за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за услуга за дялово разпределение за периода
от 06.2014 г. до 04.2016 г. за сумата от 0,92 лв; 2. Н.А.С. е осъдена да заплати на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.” следните суми: сумата 480,81 лв., представляваща 1/6
част от стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.07.2014г. -
30.04.2016г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „*****, с аб.
№ 93527, ведно със законната лихва от 24.08.2017г. до окончателното плащане; сумата
4,48 лв.. представляваща 1/6 част от стойността за неплатена такса за дялово
разпределение за периода 01.07.2014г. - 30.04.2016г., ведно със законната лихва
от 24.08.2017 г. до окончателното плащане, като исковите претенции са
отхвърлени, както следва: искът за стойност на неплатена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 480,81 лв. до пълния предявен размер от 799.20
лв.; искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до
14.08.2017 г. за целия му размер от 159,99 лв., искът за заплащане на такса за
дялово разпределение за разликата над уважения размер от 4,48 лв. до пълния
предявен размер от 4,67 лв., както и искът за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за услуга за дялово разпределение за периода
от 06.2014 г. до 04.2016 г. за сумата от 0,92 лв.; 3. Ю.К.С. е осъдена да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.” ЕАД
следните суми: сумата 1923,27 лв.. представляваща 4/6 от стойността на
неплатената топлинна енергия за периода 01.07.2014г. - 30.04.2016г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, общ. „*****, с аб. № 93527, ведно със
законната от 24.08.2017г. до окончателното плащане; 17,93 лв., представляваща
4/6 от стойността за неплатена такса за дялово разпределение за периода
01.07.2014г. - 30.04.2016г., ведно със законната от 24.08.2017 г. до
окончателното плащане, като исковите претенции са отхвърлени, както следва: искът
за стойност на неплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от
1923,76 лв. до пълния предявен размер от 3859,21 лв.; искът за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за неплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г. за целия му размер от 639,99
лв., искът за заплащане на такса за дялово разпределение за разликата над
уважения размер от 17,93 лв. до пълния предявен размер от 18,71 лв., както и
искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за услуга за дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до 04.2016 г. за
сумата от 3,68.
С жалбата се
обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на
дружеството, като се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че спрямо ответниците са приложими общите
условия на ищеца, според които ответниците дължат
заплащане на месечните суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел,
че част от вземанията за доставена топлинна енергия, а именно за периода от м.05.2013
г. до м.06.2014 г. са погасени по давност, тъй като не е съобразил разпоредбата
на чл. 33, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия, в която е определен срока,
в който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат стойността на същата.
На следващо място се твърди, че сумите по общи фактури за период м. 05.2013 г.
– м. 06.2014 г., издадени през м. 07.2014 г. и м. 07.2015 г. са изискуеми от
15.09.2014 г. и 15.09.2015 г., поради което не са погасени по давност към
момента на предявяване на исковата молба – 24.08.2017 г. Считат, че
погасителната давност е трябвало да изтече на 15.09.2017 г. или три години след
издаването на обща фактура № ********** от 15.09.2014 г. Поради изложените аргументи
се моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковите претенции.
Уведомени за
подадената въззивна жалба на 20.05.2019 г. въззиваемите В.А.П., Н.А.С. и Ю.К. С., чрез адв. С., са се възползвали от възможността да подадат
отговор на същата, с който я оспорват. Считат, че решението на съда е правилно.
Посочват, че вземанията на ищеца с падеж преди 24.08.2014 г. са погасени по
давност.
Уведомено за
подадената въззивната жалба на 21.05.2019 г., третото
лице – помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по нея. За заседанието пред въззивния съд не изпраща представител.
Софийски градски
съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите
се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Въззивният
съд намира, че с подадената жалба решението на районния съд се оспорва единствено
в частта, с която са отхвърлени предявените искове. В останалата му част, с
която предявените осъдителни искове са уважени частично, решението на съда е
влязло в сила като необжалвано от ответниците. Жалбата
е подадена от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ
на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта
му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение
е валидно и допустимо в обжалваните части. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК,
когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество,
като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното
решение съобразно доводите, изложени във въззивната
жалба. Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната
инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата
молба, а с релевираните във въззивната
жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата
обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният
съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно
материалния закон.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, Софийски градски съд, след преценка на събраните пред СРС
доказателства намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да
бъде потвърдено и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния
съд. Във връзка с доводите в жалбата на ищеца за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
С обжалвания
съдебен акт предявеният от „Т.С.” ЕАД против В.А.П. осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е
отхвърлен за разликата над сумата от 480,81 лева до пълния предявен размер от
799,20 лева, представляваща 1/6 част от стойността на неплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г. до 06.2014 г. за имот, находящ
се на адрес гр. София, ж.к. „*********, с аб. №
93527, ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане; изцяло
е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 159,99 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г.; предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 4,48 лева до пълния предявен
размер от 4,67 лева, представляваща 1/6 част от стойността за неплатена такса
за дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 06.2014 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане и изцяло е
отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 0,92 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до 04.2016 г.
С решението на съда предявеният от „Т.С.” ЕАД против Н.А.С. осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е
отхвърлен за разликата над сумата от 480,81 лева до пълния предявен размер от
799,20 лева, представляваща 1/6 част от стойността на неплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г. до 06.2014 г. за имот, находящ
се на адрес гр. София, ж.к. „*********, с аб. №
93527, ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане;
изцяло е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 159,99 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г.;
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 4,48
лева до пълния предявен размер от 4,67 лева, представляваща 1/6 част от
стойността за неплатена такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2013
г. до 06.2014 г., ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното
изплащане и изцяло е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 0,92 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до
04.2016 г. Съдът е отхвърлил и предявения от „Т.С.” ЕАД против Ю.К.С.
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 1923,27 лева до пълния предявен размер от
3859,21 лева, представляваща 4/6 част от стойността на неплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г. до 06.2014 г. за имот, находящ
се на адрес гр. София, ж.к. „*********, с аб. №
93527, ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане; изцяло
е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 639,99 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г.; предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 17,93 лева до пълния предявен
размер от 18,71 лева, представляваща 4/6 част от стойността за неплатена такса
за дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 06.2014 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане и изцяло е
отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 3,68 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до 04.2016 г.
За да отхвърли частично предявените осъдителни искове за главница за периода
01.05.2013 г. до 06.2014 г., районният съд е приел, че част от вземанията, а именно
за периода от м.05.2013 г. до м.06.2014 г. са погасени по давност. За да отхвърли
изцяло предявените искове за мораторна лихва, съдът е
приел, че длъжниците не са изпаднали в забава за
плащане на задълженията си за главница и поради това не дължат заплащането на мораторна лихва.
Основателността на
предявените искове зависи от пълното и главно доказване на следните
обстоятелства: 1. качеството на ответната страна като потребител на топлинна
енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на съответното твърдяно
количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. в съответния
установен срок потребителят да не е заплатил дължимите за тази енергия суми. По
иска за лихви следва да се установи настъпване на падежа и изтичане на
съответен период от време, през който задължението не е платено.
Основният спорен момент по делото е дали процесната част от вземанията за главница за доставена
топлинна енергия и главница за дялово разпределение за периода 01.05.2013 г. до
06.2014 г. са погасени по давност, както и дали длъжниците
дължат заплащането на мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение.
Ответниците
своевременно са се позовали на изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца вземания. Процесните
вземания за доставена топлинна енергия имат характера на периодични плащания по
смисъла на чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с изтичането на три
години от тяхната изискуемост. В настоящия случай давността започва да тече от
падежа на вземанията.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на
топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се
съставят фактури и последващи изравнителни вноски. С
изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна енергия
и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. Така за всеки отчетен
период в крайна сметка топлоснабдителното дружество
става кредитор на вземане само за реално потребено
количество енергия.
По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители
от гр. София от 14.01.2008 г. и общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители от гр. София от 14.03.2014 г. За част от процесния период, а именно от 01.05.2013 г. до м. 03.2014
г. са приложими общите условия от 2008 г., а за друга част – от м.04.2014 г. до
м. 06.2014 г. са приложими общите условия от 2014 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 от
ОУ от 2008 г. клиентите заплащат топлинна енергия по един от следните начини –
1/ на десет равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2/ на месечни
вноски определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна
вноска; 3/ по реална месечна консумация. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни и дебитни известия за разликите
между прогнозното и действително потребено количество
топлинна енергия. Според чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2008 г. купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 дължимата сума от
изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок, след датата на издаване на
съобщението за дължимата сума. От посочените разпоредби става ясно, че
вземането за м. 03.2014 г. е станало изискуемо на 31.04.2014 г.
Според чл. 31, ал. 1 от ОУ от 2014 г. начините, по които
клиентите заплащат дължимите от тях суми са идентични с посочените по-горе,
съгласно чл. 31, ал. 1 от ОУ от 2008 г. В общите условия от 2014 г. е въведен
различен момент, от който вземанията на ищеца стават изискуеми. Съгласно чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2014 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 / т.е. за тези по общата фактура/, но не и
върху прогнозно начислените суми. При тази уредба на отношенията и с оглед момента
на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно от датата на възникването им /арг. чл. 114,
ал. 2 от ЗЗД/ следва, че вземанията за м.06.2014 г. са станали изискуеми от
момента на възникването им. Исковата молба е подадена на 24.08.2017 г. и
погасени по давност са всички вземания за главница за потребена
топлинна енергия и дялово разпределение на ищеца, чиято изискуемост е настъпила
преди 24.08.2014 г., в това число вземанията за периода от 01.05.2013 г. до м.
06.2014 г., както правилно е приел и първоинстанционният
съд.
По отношение на исковете за мораторна
лихва настоящият съдебен състав счита, че са правилни изводите на районния съд,
че с погасяване на главното вземане, дължимо за периода от 01.05.2013 г. до м.
06.2014 г., са погасени и вземанията за лихви за забава върху тях, съгласно разпоредбата
на чл. 119 от ЗЗД. По отношение на лихвите за забава върху уважената част от
главниците, която не е погасена по давност, настоящият състав счита, че същите са
недължими, тъй като от страна на ищеца, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, не са ангажирани доказателства, че вземането
за цена на реално доставена топлинна енергия е станало изискуемо, т.е. липсват доказателства,
че общите фактури са публикувани на интернет страницата на продавача и не се установява,
че ответниците са изпаднали в забава, поради което исковете
се явяват неоснователни.
С оглед изложеното и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния
съд, решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора – неоснователност на въззивната жалба, на въззивника не
се дължат разноски. Въззиваемите страни претендират разноски
за адвокат за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА. С оглед обжалваемия интерес на адвоката на въззиваемите следва да се определи възнаграждение в размер
на 300 лева, което да му бъде изплатено от въззивника
„Топлофикация – София“ ЕАД.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41900 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 58011 по
описа за 2017 година на Софийски районен съд, 145 състав, в частта, с която
исковите претенции на „Т.С.“ ЕАД спрямо В.А.П.
са отхвърлени, както следва: искът за стойност на неплатена топлинна енергия,
доставена в имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к.
„*********, с аб. № 93527, за разликата над уважения размер
от 480,81 лв. до пълния предявен размер от 799.20 лв. и за периода от
01.05.2013 г. до 30.06.2014 г.; искът за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за неплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г. за целия му размер
от 159,99 лв., искът за заплащане на такса за дялово разпределение за разликата
над уважения размер от 4,48 лв. до пълния предявен размер от 4,67 лв., както и искът
за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за услуга
за дялово разпределение за периода от 06.2014 г. до 04.2016 г. за сумата от
0,92 лв; спрямо Н.А.С.
са отхвърлени, както следва: искът за стойност на неплатена топлинна енергия,
доставена в имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к.
„*********, с аб. № 93527, за разликата над уважения размер
от 480,81 лв. до пълния предявен размер от 799.20 лв. и за период от 01.05.2013
г. до 30.06.2014 г.; искът за обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия
за периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г. за целия му размер от 159,99 лв., искът
за заплащане на такса за дялово разпределение за разликата над уважения размер от
4,48 лв. до пълния предявен размер от 4,67 лв., искът за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за услуга за дялово разпределение за
периода от 06.2014 г. до 04.2016 г. за сумата от 0,92 лв.; спрямо Ю.К.С. са отхвърлени, както следва: искът за стойност на неплатена
топлинна енергия, доставена в имот, находящ се на
адрес гр. София, ж.к. „*********, с аб. № 93527 за разликата
над уважения размер от 1923,76 лв. до пълния предявен размер от 3859,21 лв. и
за периода 01.05.2013 г. до 30.06.2014 г.; искът за обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2014 г. до 14.08.2017 г. за целия му размер от 639,99 лв., искът
за заплащане на такса за дялово разпределение за разликата над уважения размер от
17,93 лв. до пълния предявен размер от 18,71 лв., както и искът за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за услуга за дялово разпределение
за периода от 06.2014 г. до 04.2016 г. за сумата от 3,68.
В останалата част, с която са уважени исковите претенции,
първоинстанционното решение като необжалвано от
страните е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Б, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на адвокат В.Х.С.,
с личен номер ******, с адрес на кантората: гр. София, ул. „******** сумата от 300 лв. - адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице –
помагач „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.