РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пенка П. П.а
при участието на секретаря Поля М. Георгиева
като разгледа докладваното от Пенка П. П.а Гражданско дело №
20241450100211 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
А. П. К., ЕГН ********** от гр.Ямбол е депозирал искова молба против Х. С. Д. от
гр.Мездра със следните предявени искове:
На основание чл. 21, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Семейния кодекс, да се признае за
установен изключителния принос на ищеца за придобиването на лек автомобил САНГ
ЙОНГ КАЙРОН, с per. № СА 5584 НХ.
При условията на евентуалност е предявен иск на основание чл. 29, ал. 3 СК да се
признае по отношение на ищеца А. К., че приноса му значително надхвърля приноса на
съпругата - ответник при придобиване на общото имущество по време на брака.
Ответницата оспорва изцяло предявените искове.
Предявеният основен иск е с правно основание чл. 21, ал. 4 във връзка с ал. 3 от
Семейния кодекс, а предявения в условията на евентуалност иск е правно основание чл. 29,
ал. 3 СК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с Решение № 11350/30.06.2023 г. на Софийски районен съд, по гр.д. №
43610/2023г., влязло в законна сила на 28.07.2023 г.
Според изложеното в исковата молба по време на брака е придобит лек автомобил
САНГ ЙОНГ КАЙРОН, с per. № СА 5584НХ, който автомобил е платен изцяло от ищеца и от
датата на придобиване същия се ползва единствено и само от ответницата Д.. Според ищеца
ответницата по време на брака се е облагодетелствала със сумата в размер на 19 033.87 лв.,
като с част от сумата е закупен семейния автомобил.
В исковата молба се твърди, че ищецът работи от години в САЩ и има
1
изключителен принос за закупуването на автомобила със собствени средства от работни
заплати и лични спестявания.
С молба от 15.05.2024г, депозирана от процесуалния представител на ищеца е
уточнено, че по време на брака си страните са придобили единствено автомобил САНГ
ЙОНГ КАЙРОН, с per. № СА 5584НХ, чиято застрахователна стойност е 6000лева, поради
което е посочил и цена на иска по чл. 21 ал.4 СК от 6000,00лева.
Уточнено е също, че иска по чл. 29 ал.4 СК е предявен за същото имущество, а
именно автомобила САНГ ЙОНГ КАЙРОН, с per. № СА 5584НХ, който и към момента се
ползва единствено от ответницата.
С депозирания отговор на исковата молба не се оспорват следните факти: че
страните по делото са бивши съпрузи, на които брака им е прекратен с влязло в сила съдебно
решение, както и че по време на брака им е придобит лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“ с
рег.№ СА 5584 НХ.
Според изложеното в отговора неоснователни и не отговарящи на обективната
истина са твърденията на ищеца, че от датата на придобиване на лекия автомобил
единствено и само ответницата е ползвала същия. Автомобила е бил закупен след взаимно
взето решение, че ще е по -удобно, когато ищеца е в България да го ползват при пътуванията
си, а през останалото време ще го ползва съпругата, за да ходи на работа, защото работното
й място е далеч от мястото където живее, както и да ходи при майка си, която е възрастна и
живее сама.
При закупуването на автомобила ищеца изрично по негово желание го е заплатил,
като казал, че това ще е като подарък на ответницата за рождения й ден и за брака
им.Винаги, когато си е идвал в България и двамата са ползвали автомобила.
След закупуването на автомобила всички разходи за обслужването му като каско,
гражданска отговорност, данък, технически преглед, плащане на паркомясто, режийни
консумативи, както и всички разходи, когато колата била разбита и ограбена са били поети
от ответницата.
Според ответницата чл.21 ал.1 от СК предвижда принадлежност общо на двамата
съпрузи на вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос.
“Съвместния принос“ може да се изрази във влагане на средства, на труд. Значителността на
приноса, която е основание за определяне на по-голям дял се отнася за всичките му проявни
форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. При
преценката на приноса на всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от
формите на приноса за сметка на друга, тъй като и законодателят е равнопоставил всички
форми на принос.
Твърди се още, че ответницата работи и получава добро трудово възнаграждение, а
ищецът не представя доказателства за трудови доходи.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните приема за установено от фактическа страна следното:
По настоящото дело е прието за безспорно, че страните са сключили граждански
брак на 10.09.2021г., който е прекратен с Решение № 11350/30.06.2023 г. на Софийски
районен съд, постановено по гр.д. № 43610/2023г., влязло в законна сила на 28.07.2023 г. По
време на брака, на името на ответницата е закупен лек автомобил САНГ ЙОНГ КАЙРОН, с
per. № СА 5584НХ, който е единственото имущество придобито в България от страните по
време на брака им. Тези изводи се потвърждават и от представените с исковата молба
доказателства Копие от регистрационен талон; Отговор на искова молба по гр.д. №
43610/2023 г. по описа на СРС, 149 състав; Решение № 11350/30.06.2023 г. на Софийски
районен съд, 149 състав по гр.д. № 43610/2023 г.
2
От представеното преводно нареждане с номер на транзакция № ********* от
19.10.2021г е видно, че ищецът е изпратил сумата от 6500 щатски долара на банковата смета
с IBAN BG66 STSA 9300 0024 6988 85, с титуляр Х. С. Д. с обменен курс 1 USD равен на
1,6774 BGN или общо сумата от 10 831,12 лева и вписано основание „Х. да закупи , колата
която я помолих“.
Представени са справки обобщение в оригинал на английски език и в превод на
български език за 2020г и за 2021г., според които за 2020г осигурителният на А. К. е
133583.26 долара, а за 2021г. възлиза на 79035.88 долара.
В представения по настоящото дело писмен отговор на ответницата Д. по
бракоразводното дело №43610/2022г. на стр. 2 абзац последен от същия е посочено, че
двамата съпрузи се разбрали да закупят автомобил, който Х. да ползва лично и да плаща
разходи по него.
От представения договор за продажба на моторно превозно средство се установява,
че ответницата е закупила от Автокомплекс Дар ООД автомобил марка САНГ ЙОНГ
КАЙРОН за сумата от 2000,00лева, но от представената разписка е видно, че за автомобила
в действителност е заплатена сумата от 9300,00лева.
Видно от представено свидетелство за регистрация процесния автомобил е
регистриран на името на ответницата на 25.10.2021г.
От страна на ответницата са представени множество доказателства за платени от
нея данъци, суми за обслужване на автомобила, платени гражданска и каско застраховки на
автомобила за годините след закупуването на автомобила. Част от представените
доказателства са оспорени тъй като фактурите са издадени на фирма или друго лице.
Представен е и опис на претенция на ответницата за МПС САНГ ЙОНГ КАЙРОН
пострадало при ПТП на 29.01.2023г
Ответницата е представила удостоверение за получените от нея трудови
възнаграждения за периода м. октомври 2020г до м. октомври 2021г включително.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на четирима свидетели
- Р.Й.Г., Г.И. Й., Х.И. Д. И В.Ц.Х..
Св. Р.Й.Г. познава А. К. от доста години, но с ответницата не се познава. Твърди, че
с А. през лятото 2021 г., още преди да се прибере от САЩ, коментирали, че му е необходим
автомобил да пътува. Може би октомври избрал марка Санг Йонг Кайрон и гледал в
автокъщи в София. Споделил му, че ще изпрати пари на ответницата, че той не може да си
дойде и лимита му бил от 10-12 000 лева. При закупуване на автомобила не са говорили за
негови намерения да подари автомобила на съпругата си, а гледал точно такъв автомобил на
него да му върши работа, защото е по-проходим, тъй като една от дестинациите му е на
планина, като си идва в България. А. е живял на различни места в щатите - 2021 г. живеел в
щата Айова, работил в една авиокомпания като авиоинженер, след това започнал работа в
L3Harris в Далас. Сега работи в „Бел Хеликтоптерс“, също като авиоинженер, като
заплащането е доста високо, над средното за стандарт за заплащане на щатите, поради което
е доста финансово обезпечен човек.
Според него няма как страните да са имали фактическо съжителство, тъй като
неговите идвания са кратки и през това време пътували. Според свидетеля А. е плащал
екскурзиите им, плащале и за квартирата и сметки на ищцата. Казвал му, че ответницата
искала да й праща допълнителни парични средства за различни нужни неща.
Свидетелят твърди, че А. е бил ограничаван да ползва автомобила, още 2020-2021-
2022 се налагало да го взимат от София, защото нямал автомобил. През лятото на 2024г
ответницата категорично му отказала ползването на автомобила, дори и когато А.
предложил да отиде да види какво му е, да плати ремонта . Според него ответницата няма
3
принос за закупуване на автомобила, а ищеца изпратил пари за покриване изцяло стойността
на автомобила.
Няма представа, кой е поддържал автомобила.
Г. И. Й. - Познава А. от 1991 г., като колега в авиобаза Безмер, след което той
заминал за Канада, а после се установил в щатите. В момента е в Далас и работи като
авиационен инженер в структурата, в която изработва навигацията за самолетите. Смята, че
има висок стандарт, защото поне два пъти годишно си идва. Споделял му е, още преди да
сключи брак, че иска да купи автомобил, за да е независим. Обсъждали марки, като когато
решил, че ще закупи Санг Йонг Кайрон, му изпратил снимки. През 2021г. края на лятото,
началото на есента сключил брак с ответницата. Знае, че А. е изпратил пари за закупуване
на този автомобил. Похвалил му се, че ще се премества на нова работа и с част от парите ще
купи автомобил за в България, за да не е тежест на никой. Смята, че не са съжителствали
заедно в едно домакинство с бившата си жена, просто пътували, ходили на гости и на
екскурзии. От разговор с А. знае, че той е покривал разходите за екскурзиите, плащал
квартира, изпращал е пари за подаръци докато нещата започнали да не се получават. Не
смята, че ответницата има принос за автомобила, той е изпратил пари и Х. е купила колата.
През 2022 г. го взел от София от летището, защото нещата не вървели със съпругата.
Споделил, че е разочарован, чувствал се използван, не може да ползва лекия си автомобил.
Х.И. Д. – Дъщеря на ответницата. Твърди, че майка й притежава автомобил Санг
Йонг Кайрон, който е закупен през месец октомври 2021 г.. Според нея майка й е избрала
модела след проучване чрез близки. Няма информация А. да е пращал обяви и оферти за
автомобили. Ходила да ги оглежда на място, а А. бил запознат и бил съгласен, но той не е
споделял желание да си закупи негов автомобил за престоя в България, а да закупят този и
двамата да го ползват докато и двамата са в България, защото те много пътували. Негово
било желанието за закупуване на автомобила, докато майка й не е имала такава мисъл в
главата си. Доколкото знае той изпратил парите за закупуването на автомобила, който бил
подарък към нея за брака им, това личи от датата на закупуване, съвсем малко след
сключването на брака им. Изцяло майка й е заплащала разходите по автомобила, който в
началото имал проблеми. Автомобилът има изключително много проблеми до ден днешен,
аварирал е. Автомобилът е бил и разбиван. Твърди, че е била свидетел, че всичко майка й е
поемала. Когато А. е бил в България е ползвал автомобил, включително е пътувал сам. Не
знае ищецът да е заплащал наема на апартамента. Няма информация, кой е плащал
почивките на двамата.
Чула е от А., че автомобила е подарък. С нея конкретно не е споделил, но го чула
когато двамата са разговаряли по видео връзка малко след сключване на брака на 10.09.2021
г. Не са имали фактическо съжителство. А. е помагал на майка й с парични средства по
негово желание. Не е имало случай тя да му иска пари. Паричните средства за автомобила ги
дал А., над 9000 лв. е покупната цена на автомобила.
А. няма ключ от този автомобил. Знае, че имал молба лятото на 2024г да вземе
автомобила докато той бил на ремонт, но майка й отказала, защото било около техния
развод. Била свидетел, че тя му предложи да се разберат за имуществото, което е придобито
по време на брака и да не предявява претенции към неговото имущество в щатите и
съответно той към автомобила, който има тук в България. Тогава той отказал и неговото
обяснение било, че напук ще иска точно този автомобил, който знае, че е потребност на нея
и тя била притеснена, дали колата ще й бъде върната.
В.Ц.Х. приятелка на ищцата. Знае, че джипа е придобит по време на брака на
страните. Доколкото знае имало идея да бъде като неин подарък за рождения и ден и
сватбата, като ще го ползват и двамата, както и той когато идва в България. Споделила й, че
това е негова идея. Разходите по автомобила ги поемала Х.. Застраховки, винетки, всички
задължителни неща по поддръжката са от нея поемани. Ползването от А. е било взимане от
4
летище, заедно са пътували, по почивки са ходили. Според нея, когато са ходили на почивки
заедно вероятно и двете страни са се включвали в разходите, но няма как да знае. Няма
информация за наема той да е давал пари. Знае, че автомобилът е избран, но незнае кой го е
избрал. Живяли са заедно в нейното жилище, в дома на майка й докато той е бил България.
Според нея ответницата работи, справя се самостоятелно, поради което не може да бъде
казано, че той я издържал. Ако е имало някакви пари то е било като подарък, но тя може да
се справя. Не е чувала лично Х. да иска пари от А.. Когато са били двойка и двамата са
ползвали автомобила. След развода през 2023 г. не знае Х. да е давала автомобила на А..
При така установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 21, ал. 4 от СК и съединен с него при
условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 29, ал. 3 от СК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от сега действащия СК, съпружеска имуществена общност са
само вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в резултат на
съвместен принос. Следователно, ако е безспорно, че през време на брака единият съпруг е
придобил вещно право /в случая каквото е правото на собственост върху МПС/, без това да е
станало на абсолютно лично основание /каквито са даренията и наследяването/,
единственият начин, по който е възможно да се установи, че този автомобил не е съпружеска
имуществена общност, е да се обори предположението за съвместен принос. Това може да
стане само по съдебен ред, чрез предявяване на установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК, като
се обори предвидената в чл. 21, ал. 3 от Семейния кодекс законова презумпция за общност.
Искът по чл. 21, ал. 4 СК е способ за защита на претендиращ индивидуална
собственост съпруг, като в тежест на същия този съпруг е да проведе пълно доказване, че
липсва принос от страна на другия във всичките му неизчерпателно изброени в чл. 21, ал. 2
СК проявни форми. Липсата на съвместен принос може да се установява за всички
имущества или за отделни имуществени обекти. В случай, че такъв иск се уважи и бъде
прието за установено, че липсва принос от един от съпрузите, за индивидуален собственик
на вещта се признава другият съпруг, макар моментът на нейното придобиване да е по време
на брака.
По настоящото дело безспорно се установи, че страните са сключили граждански
брак на 10.09.2021г., който е прекратен с Решение № 11350/30.06.2023 г. на Софийски
районен съд, постановено по гр.д. № 43610/2022г., влязло в законна сила на 28.07.2023 г. По
време на брака между страните, на името на ответницата е закупен лек автомобил САНГ
ЙОНГ КАЙРОН, с per. № СА 5584НХ, придобит на 25.10.2021г.,който е единственото
имущество придобито в България от страните по време на брака им.
С оглед разпоредбата на чл.21 ал.2 СК , предвиждаща, че съвместния принос може
да се изрази във влагане на средства, на труд, грижа за децата и работа в домакинството
следва да бъде извършена преценка на приноса на всеки от съпрузите разглеждайки всички
форми на принос.
Ищецът твърди, че автомобилът е закупен изцяло с негови средства и ответницата
няма принос в придобиването му. Съдът с протоколно определение е приел за безспорно, че
автомобилът е закупен със средства изпратени от него на ответницата. Това обстоятелство се
потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства /разпечатка от„viber”
приложение на комуникацията между страните и преводно нареждане с номер на транзакция
№ ********* от 19.10.2021г/, както и от събраните гласни доказателства и се признава от
ответницата в отговора на исковата молба. При това положение ирелевантно за спора е
получаваното от ищеца трудово възнаграждение във връзка с поддържаното от ответницата
твърдение, че липсват доказателства в тази насока. Следва да се отбележи, че ищецът е
представил декларации за доходите през 2020г и 2021г.у, с което е доказал наличието на
5
достатъчно доходи в годините,предхождащи сключването на бракаи закупуването на
автомобила.
Според ищеца липсва изобщо принос на ответницата в придобиването на
процесния автомобил и в проявните му форми визирани в чл. 21, ал. 2 СК.
Безспорно е по делото, че страните нямат родени или осиновени по време на брака
деца и тази проявна форма на съвместния принос е неотносима към настоящия казус.
В случая липсва и следващата визирана в чл. 21 ал.2 СК проявна форма на
съвместен принос - работа в домакинството, тъй като безспорно се установи от събраните
гласни доказателства, че страните не са имали общо домакинство. По време на брака
ищецът е пребивавал за кратко в България - по Коледа на 2021г. и през пролетта на 2022г.
През тези престои предвид показанията на всички свидетели страните основно са пътували.
Не се установява и влагането на труд за семейството, тъй като съпрузите са живели
разделно - съпругът в САЩ, а съпругата в България.
От събраните по делото доказателства се установи още, че автомобилът е закупен
по инициатива на ищеца, дори св. Х. Д. твърди, че желанието за закупуване на автомобила
било на ищеца, а майка й „не е имала такава мисъл в главата“. Не се доказа и принос на
ответницата в избора на автомобила. Действително св. Х. Д. твърди, че майка й е избрала
автомобила и модела, но същевременно твърди, че същия е неподходящ за градски условия,
а другата доведена от ответницата свидетелка Х. твърди, че ответницата „не е искала този
автомобил“. При тези твърдения не може да се приеме, че ответницата е допринесла за
придобиването на процесния автомобил, като е вложила усилия за неговия избор.
По отношение на твърденията на ответницата, че тя е поела всички разходи за
автомобила – сключване на застраховки, плащане на данъци, технически прегледи,
паркомясто и поддържането му в състояние, за да може да се ползва следва да се отбележи,
че тези твърдения се оборват от разпечатка от„viber” приложение на комуникацията между
страните. В изпратеното съобщение от ответницата наречено „пълен разбор“ се установява,
че със средства изпратени от ищеца са заплащани прехвърлянето на автомобила, автомивка
и зареждане, т.е. първоначално ищецът е поемал и разходите по автомобила. Действително
по делото са представени доказателства за платени застраховки и ремонти на автомобила, но
те са свързани с ползването на автомобила, което както се установи се е извършвало само от
ответницата и с редки изключения до средата на 2022г от двамата. След влошаването на
отношенията по между им ищецът е бил лишен от възможността да ползва автомобила,
факт, който не се оспорва от ответницата и се установява от показанията на св. Х. Д., която
твърди, че ищецът не разполага с ключ от автомобила, както и че през 2024г майка й е
отказала да даде автомобила на ищеца, тъй като е имала притеснения дали колата ще й бъде
върната.
От изложеното съдът намира, че в настоящия случай не се установи съвместен
принос в придобиването на процесния автомобил чрез общи усилия на двамата съпрузи,
изразяващи се във влагането на средства, на труд, в грижи за децата и работа в
домакинството и която презумпция да ползва ответницата.
Съдът приема за недоказано и твърдението на ответницата, че автомобилът е
закупен като подарък за нея от ищеца. В подкрепа на тези твърдения са само показанията на
Х. Д., която е дъщеря на ответницата. Показанията на тази свидетелка на основание чл. 172
не следва да бъдат кредитирани, предвид очевидната й заинтересованост от спора, а и не се
подкрепят от другите събрани по делото доказателства. Дори другата доведена от
ответницата свидетелка, която е приятелка на ищцата не заявява категорично, че процесния
автомобил е подарък за ответницата, а само предполага, че това така, тъй като имало такава
идея, а и предвид времето на закупуването на автомобила. Самата ответница в отговора на
исковата молба по бракоразводно дело №43610/2022г. по описа на СРС не заявява такива
6
претенции, а твърди, че л.а. САНГ ЙОНГ модел КАЙРОН с per. №СА 5584 НХ е закупен с
изпратените й средства с цел тя да го ползва лично, за да се предвижва тя до работата си и
да пътува през уикендите до гр. Мездра при майка си. Т.е. самата ответница не е поддържала
това твърдение по време на бракоразводното дело.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
21 ал.4 СК е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се приема за доказано, че
ищецът има изцяло принос за придобиване на следното имуществото: лек автомобил САНГ
ЙОНГ КАЙРОН, с per. № СА 5584 НХ. Доказа се от събраните по делото доказателства, че
за придобиване на автомобила ответницата няма никакъв принос.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не следва да се произнася по
предявения при условията на евентуалност иск на основание чл. 29, ал. 3 СК да се признае
по отношение на ищеца А. К., че приноса му значително надхвърля приноса на съпругата -
ответник при придобиване на общото имущество по време на брака.
По разноските: При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК разноски се
следват на ищеца, като според представени списък на разноските по чл. 80 ГПК същите
възлизат на 2040лева, от които 240.00лева – платена държавна такса и 1800.00лева –
платено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 21, ал. 4 от СК по отношение на
Х. С. Д. с ЕГН **********, че за придобитото по време на брака имущество, а именно: лек
автомобил САНГ ЙОНГ КАЙРОН, с per. № СА 5584 НХ, ответницата Х. С. Д. няма принос и
същият са индивидуална собственост на ищеца А. П. К., ЕГН ********** от гр.Ямбол.
ОСЪЖДА Х. С. Д. с ЕГН ********** на основание чл. 78 ал.1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ
на А. П. К., ЕГН ********** от гр.Ямбол сумата от 2040.00лева – деловодни разноски за
първата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
7