№ 741
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100900491 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 68 ЗБН.
Образувано е по възражение на С. А. У. срещу отказ на синдиците на
„К. Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ да приемат и включат в списъка на
вземанията, възникнали след откриване на производството по
несъстоятелност, такова за съдебни разноски в размер на 11408,00 лева, за
които е издаден изпълнителен лист по т.д. № 1186/2021 г. на СГС, VI-4
състав. Възразилият кредитор излага доводи, че в чл. 4 ЗБН не са уредени
изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на
несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания,
възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на банката. Сочи, че по аргумент на по-силното основание от
чл. 97, ал.1, т.7 и чл. 102 ЗБН от масата на несъстоятелността следва да могат
да бъдат удовлетворени и безспорни по размер вземания за разноски,
присъдени в съдебни производства, обусловени от производството по
несъстоятелност, като сочи съдебна практика в този смисъл. Моли съда да
включи в списъка на приетите вземания вземането му в размер на 11408,00
лева, представляващо съдебни разноски за платено адвокатско
възнаграждение, което длъжникът „КТБ“ АД е осъдена да плати по т.д. №
1186/2021 г. на СГС, VI-4 състав с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал.1, т.3
ЗБН.
Ответникът К. Т.Б. АД /в несъстоятелност/ изразява становище за
неоснователност на възражението. Излага доводи, че е налице разлика в кръга
на кредиторите в банковата и общата несъстоятелност, както и че процесните
вземания не попадат в кръга на разноските по несъстоятелността по смисъла
на чл. 4, ал.1 ЗБН, изрично дефинирани в чл. 54 ЗБН. Като допълнителен
аргумент в тази посока сочи, че в ЗБН не е предвидена възможност за
предявяване на вземания след сроковете по чл. 63 и 65 ЗБН, каквато е
предвидена в чл. 688, ал.3 ТЗ. Твърди също така, че при липса на изрично
1
предвиждане на вземанията за съдебни разноски, възникнали в производство
с несъстоятелната банка в разпоредбата на чл. 94 ЗБН, уреждаща реда на
привилегиите, евентуално такива вземания биха попаднали в реда на
удовлетворяване на чл. 94, ал.1, т.8 ЗБН, което е преди вземанията за законна
или договорна лихва върху необезпечени вземания, дължими след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност по т. 9, който
ред би бил различен от този по общата несъстоятелност и се явява в
противоречие с по-общата законодателна концепция.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
За претендираното вземане е издаден изпълнителен лист от 10.10.2022
г. по т.д. № 1551/2017 г. на СГС, по който „КТБ“ АД /н/ е осъдено да заплати
на адв. С. А. У. на основание чл. 38, ал. 1, т.3 ЗАдв. сумата от 11 408,00 лева –
разноски за всички съдебни инстанции. Вземането на кредитора е установено
с влязло в сила решение, постановено след датата на решението за откриване
на производство по несъстоятелност, в производство, в което участие е взел
синдикът и не може да се оспорва, предвид разпоредбата на чл. 70 ЗБН.
Спорен между страните е въпросът дали е налице правна възможност за
предявяване на вземане в производството по несъстоятелност, възникнало
след откриване на производството по несъстоятелност, респективно след
изтичане на сроковете по чл. 63, ал. 1 ЗБН и чл. 66, ал. 1 ЗБН, извън случаите,
които са изрично посочени в закона. Отговор на този въпрос е даден в
постановеното по реда на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК определение № 67 от
15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I Т.О., в което е прието, че:
„Страните в производствата по исковете за попълване на масата на
несъстоятелността, за които са присъдени разноски, не следва да бъдат
поставени в по-неблагоприятно положение от страните в останалите
производства, обусловени от образуваното производство по банкова
несъстоятелност. Забрана за включване в списъка на приетите вземания на
разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата
на несъстоятелността, не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1
ЗБН. Разпоредбата установява общия принцип, че масата на
несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката
по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на
кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на
този закон разноски по несъстоятелността. С ал. 2 на същия текст е
предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна или
договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, като
е посочено, че те се удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на
кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - т. 8 от ЗБН. Същевременно обаче с чл. 94,
ал. 1, т. 7 ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се
включват и други вземания, възникнали след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност за банката, а именно текущи
публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси
и други. Разпоредбата на чл. 102 ЗБН предвижда, че и вземанията под
отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се
удовлетворяват по реда на чл. 725 от ТЗ. Следователно в чл. 4 ЗБН не са
2
уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на
несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания,
възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат удовлетволявани
вземания, свързани с развитието на производството - разноските по
несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и
общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по
-силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски,
присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по
несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността. От друга страна случаите, при които страните по делата
не заплащат предварително или не дължат държавна такса за участие в
делото, както и в които са освободени от заплащане на разноски, се уреждат
изрично в закона. След като липсва изрична разпоредба, освобождаваща
банката - длъжник в производство по банкова несъстоятелност от заплащане
на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за
попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този правен
резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в
чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по
несъстоятелност“. Прието е също така, че чл. 71, ал. 1 ЗБН задължава синдика
да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с вземанията, установени с решение
по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 ЗБН, както и с вземанията, които са
предмет на решение по чл. 20, ал. 4 ЗБН, ако с решението се признава
претендираното от кредитора вземана към банката. Отговорността за
разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор, поради
което присъдените в тези производства разноски се подчиняват на режима на
главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността по реда на ЗБН.
Предвид изложеното и на основание разпоредбата на чл. 68, ал. 3, т. 1
ЗБН списъка на приетите вземания по чл. 67, ал. 2 ЗБН следва да бъде
допълнен с вземането на С. А. У. за съдебни разноски, чието съществуване е
установено с влязло в сила решение, за което е издаден изпълнителен лист от
10.10.2022 г. по т.д. № 1186/2021 г. на СГС, VI-4 състав в размер на 11 408,00
лева, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
Съдът намира за неоснователно искането на възразилия кредитор
вземането му да е с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. В този
ред се изплащат направените разноските по несъстоятелността, като в чл. 54
ЗБН изрично е изброено кои са те, като вземане за съдебни разноски,
направени в производство, заведено от синдиците на „КТБ“ АД /н/ за
попълване на масата на несъстоятелността, не е сред тях.
С оглед изхода от правния спор ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на
предявените искове в размер на 456,32 лева, от предварителното заплащане на
която ищецът е освободен. При съобразяване на постановеното по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК Определение № 567 от 14.11.2017 г., постановено по ч.т.д. №
1757/2017 г. по описа на ВКС, I т.о., ответник по делото е "К. Т. Б." АД в
несъстоятелност и следователно дължимата държавна такса трябва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран съдът
3
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал.3, т. 1 ЗБН списъка на приети
вземания на кредиторите на „КТБ“ АД /н/, с ЕИК: ******* с вземането на С.
А. У., ЕГН: ********** за сумата в размер на 11 408,00 лева, представляваща
съдебни разноски, присъдени по т.д. № 1186/2021 г. на СГС, VI-4 състав, за
които е издаден изпълнителен лист от 10.10.2022 г., необезпечено, с
поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К. Т.Б.“ АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, Съдебна
палата, бул. „Витоша“ № 2, сума в размер на 456,32 лева - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4