Мотиви към присъда № 12 от 01.04.2015 година,постановена по н.о.х.дело № 332 по описа за
2014
година на Районен съд Велинград
:
Обвинение
против Б.М.Г. – роден на ***
***, живущ *** , български гражданин,
неженен, осъждан, с начално
образование ,безработен , с ЕГН **********
, в това, че на 12.05.2014 година ,на път ІІІ-843, над контролен горски
пункт „Чепино”, в землището на Велинград , е причинил на С.Р.И. *** средни
телесни повреди – разстройство на здравето временно опасно за живота ,
изразяващо се в открита черепномозъчна травма /контузионно-хеморагични
огнища в челната област на мозъка и субарахноидални
кръвоизливи двустранно челно на мозъка/,нараняване проникващо в черепната кухина, изразяващо се в открито
хлътнало,проникващо счупване на черепа в челната област на главата , оформена разкъсноконтузна
рана на кожата в тази област на главата
и изтичане на мозъчен детрит , създало
комуникация на външната среда с мозъчната кухина, и постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота, изразяващо се
в оформен костен дефект на черепа в челната област на главата с размери
4 х 5 см.
– престъпление по чл.129,ал.1 от НК.
С.Р.И. *** е
конституиран като частен обвинител и
граждански ищец по делото - предявил е иск против подсъдимия за сумата 50000 лева, съставляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва ,считано от 12.05.2014
година
до окончателното й изплащане и
разноски по водене на делото.
Подсъдимият Б.М.Г. не се признава за виновен,като
твърди че на инкриминираната дата С.Р.И.
се спуснал с косата да трепе свид. К.,след
това тръгнал към тях и започнал да ги псува, те се дръпнали и всички хвърлили по него по един камък; и той е
хвърлил камък към пострадалия,но
по-малък,а не предявения му като веществено доказателство.
От събраните по делото доказателства съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка :
На 12 май
2014 година в около 9 часа,пострадалия свидетел С.Р.И. и синовете му – свид. И.
и С. *** – махала „Анезица” с кон и каруца към гората,като се движели по
асфалтовия път от Велинград за село Грашево. Каруцата управлявал бащата – той
бил седнал странично от лявата страна,а синовете му били отляво и от дясно. При
приближаване в района на КГП „Чепино” каруцата била изпреварена от червен автомобил
„Опел”,управляван от свид. Й.М.Г.,като в колата имало и други лица,както и от
червен автомобил „Алфа Ромео”,управляван от П.И.К. – У.,като в него също имало
други лица.На втория завой след КГП „Чепино” свид. И. видели,че на асфалтовия
път има шест-седем човека до посочените
МПС,а именно – подсъдимия Б.М.Г. – Пъги и свидетелите
– М.М.Г. – М.,Й.М.Г. – Х.,Й.И.К. – Д.,А.И.К. –А.,И.Б.М.
– А. и П.И.К. – У. и лице,наричано също Д..
Всички те държали в ръцете си дървета и
камъни и явно причаквали каруцата,на която били свид. И.. След появата на посочената каруца всички тези
лица се затичали към нея,като повода за това причакване бил бой в махала „Анезица”
на 22.04.2014 година,,при който пострадал бащата на подсъдимия,за извършители
били сочени пострадалия,тъста му и др. негови близки. Поради последното
обстоятелство свид. С.И. разбрал,че посочените лица ги причакват,за да ги бият
и дръпнал поводите на коня и започнал да
обръща каруцата,за да избягат към Велинград,но в този момент нападателите
започнали да хвърлят камъни към тях. Подсъдимият
Б.Г. бил най-отпред и хвърлил камък ,който ударил свид. С.И. в областта на челото. Веднага след удара той паднал по очи в каруцата и от главата му потекла кръв. Свид. И.И. прегърнал баща си
,а свид. С.И. поел управлението на
каруцата и тръгнали към КГП”Чепино”. Там имало горски служители с джип - свид. Д.,А. и К.,които качили пострадалия и единия от
синовете му в каросерията на джипа и го транспортирали до ЦСМП Велинград.
Другия син последвал джипа до болницата с каруцата,като там впоследствие – в
двора на болницата, бил извършен оглед на същата.В момента на качване на
пострадалия в джипа покрай него минал червен автомобил,като между лицата в него
и синовете на пострадалия били разменени
реплики,вкл. и псувни.След преглед на пострадалия било констатирано,че има
счупен череп и веднага бил транспортиран до УМБАЛ”СВ.Г.” Пловдив,където по
спешност бил опериран.
От протокол за оглед на местопроизшествие,съставен
на 12.05.2014 година,в присъствие на поемните лица Д.И.П.
и В.С.К.,е видно че огледа е започнал в
11:30 часа и е приклйчил в 12:10 часа,като е извършен
в двора на МБАЛ Велинград,пред централния вход на болницата – където от лявата
страна на платното за движение върху обособения тротоар има спряна каруца ,в която е впрегнат кон –
сиво кафяв на цвят,каруцата е без рег.№,оковете са боядисани в жълт цвят,в
предната част на каруцата има
правоъгълно петно с червено-кафяв цвят; по боядисаното в жълто преднище се виждат
следи от стекла се от горе-надолу
червено-кафява течност,като освен това върху дъските на каруцата,служещи за
дъно има брадва с дървена дръжка,като по металната част на брадвата и по
дървената дръжка има следи от червено-кафява течност; петна от такава течност
са открити и по платнено яке.По време на огледа не са иззети следи и веществени
доказателства.В приложения албум са налице снимки,в които е заснета
каруцата,вкл. и намерената брадва в нея.
С Протокол за доброволно предаване от 12.05.2014
година И.С.И. е предал
на разследващия полицай 1 бр. сиво-бял на цвят объл камък с овална форма
и размери приблизително 13 х 10
см.,по който има червено-кафяви на цвят петна,като е
посочено обяснение на предаващия ,че по камъка има кръв от главата на баща му и
че това е камъка,с който „Пъги” е ударил баща му по
главата и след удара камъка е останал в каруцата.
По делото са представени:
- Епикриза,издадена от
Клиника по неврохирургия при УМБАЛ”Св.Г.”ЕАД Пловдив на името на С.Р.И. ***,постъпил в клиниката
на 12.05.2014 година и изписан на 20.05.2014 година с окончателна диагноза -
контузия на главата; разкъсноконтузна рана на
главата; открито хлътнало проникващо счупване на черепа в челната област на
главата; контузия на мозъка,като в същата са описани анамнеза,соматично
състояние,психично състояние,неврологично състояние,консултативните
прегледи,проведените инвазии вкл. и оперативната и състоянието на болния при
изписването му;
- Епикриза,издадена
от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ”Св.Г.”ЕАД Пловдив на името на С.Р.И. ***,в която се сочи че
лицето постъпва за втори път - приет е
на 15.12.2014 година и изписан на 22.12.2014 година ,като му е извършена
оперативна интервенция ,изписан е в добро състояние и препоръка да спазва щадящ ЦНС режим;
- фактура и касов бон,от които
е видно че С.Р.И. на 15.12.2014 година е превел по сметка на УМБАЛ”Св.Г.”ЕАД
Пловдив сумата 2400 лева – за комплект с
мрежа за кринопластика.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза
е видно,че на 12.05.2014 година към 9.30 часа
над КГП”Чепино” е възникнал инцидент,при който е пострадал С.Р.И.;***,където
е прегледан ,иследван
и диагностициран,след което е транспортиран до Клиника по неврохирургия при
УМБАЛ”Свети Г.”ЕАД Пловдив,като на посочената дата е приет в тази клиника в увредено общо състояние; опериран е по
спешност и му са поставени следните диагнози – контузия на главата; разкъсноконтузна рана на главата; открито хлътнало
проникващо счупване на черепа в челната област на главата; контузия на
мозъка;извършена му е екстирпация на фрагментите от
проникващото,открито хлътнало счупване; пластика на лезията
на твърдата мозъчна обвивка; след отстраняване на фрагментите се визуализират
разкъсванията на твърдата мозъчна обвивка двустранно челно от двете страни на
горния сагитален синус,през който изтича мозъчен детрит; на 20.05.2014 година е изписан в добро общо
състояние. Вещото лице определя механизма на причиняване на травматичните
увреждания – действие на твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени при удар с камък в главата. Отритата черепномозъчна травма / контузионно-хеморагични
огнища в челната област на мозъка и субарахноидални
кръвоизливи двустранно челно на мозъка/ са причинила на пострадалия
разстройство на здравето,временно опасно за живота; откритото ,хрътнало проникващо счупване на черепа в челната област на
главата,с оформена разкъсноконтузна рана на кожата в
тази област на главата и изтичане на мозъчен дитрит е
създало комуникация на външната среда с мозъчната кухина и представлява
нараняване проникващо в черепната кухина,като оформеният костен дефект на
черепа в челната област на главата с размери 4Х5 см. ще бъде възстановен на
последващ етап на лечението,но докато съществува той причинява постоянно
разстройство на здравето,неопасно за живота,а разкъсноконтузната
рана в челната област на главата е причинила сама по себе си временно
разстройство на здравето ,неопасно за живота.В ОСЗ вещото лице изясни,че
черепно-мозъчната травма е значителна,която може да не е протекла със загуба на
съзнанието,а само със зашеметяване; при този удар той не е могъл да извършва
движение,паднал е като е имал излив на мозъчно
вещество и най-вероятно е изпаднал в безсъзнание и след удара не е извършвал
активни движения; имало е значителен кръвоизлив; удара е болезнен; липсва част
от челната кост и това след време следва да се възстанови,като до тогава
пострадалия не следва да се излага на слънце и др. атмосферни влияния;търпял е
болки и страдания след удара,които са отшумели до 10 дни,но не се е възстановил
напълно, като ще има дефект дори и да се постави шпант
и не следва да извършва тежък физически труд.
По време на съдебното производство е
назначена съдебно техническа
експертиза със задача дали има годни дактилоскопни
следи по вещественото доказателство – 1 бр. сиво-бял камък с овална форма,като
от заключението на същата е видно,че при
изследване на камъка не са открити годни дактилоскопни
следи. В ОСЗ вещото лице изясни,че камъка е абразивен и не може да задържи
следи,като освен това е минало доста време
и много фактори са били в състояние да унищожат следите.
За да приеме посочената фактическа обстановка
съдът взе предвид показанията на част от разпитаните свидетели,писмените
доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Съдът дава вяра на показанията на свид. И.;Д.,
Ю. , Г., К. тъй като същите са
последователни,непротиворечиви и правдоподобни. Освен това свид. Д.,Ю. , Г. и К.
не са близки нито на подсъдимия,нито на
пострадалия т.е не са заинтересовани от изхода на делото,като установяват факти
и обстоятелства,които потвърждават показанията на свид. И. – пред свид. Ю. и Г.
синовете на пострадалия още в деня на
инцидента са описали,че са нападнати с камъни при устроена засада от група лица
от кв. Анезица ,както и че именно подсъдимия е ударил баща им
с камък по главата.Освен това свид. Г. е категоричен ,че в каруцата,спряна пред
болницата е видял брадва,като за наличието
на коса само предполага,тъй като такава е била спомената при разпита на
свидетелите. Независимо от обстоятелството,че свид. С.Р.И. е пострадала,а
другите двама свид. И. са негови синове,т.е те са заинтересовани от изхода на
делото,съдът взе предвид техните показания,тъй като са правдоподобни и
непротиворечиви; те се позовават на мотив за засадата и побоя,който се
установява и от показанията на останалите свидетели. Нещо повече – показанията
им се подкрепят от писмените доказателства и заключението на
съдебно-медицинската експертиза,вкл. и
разясненията на вещото лице съдебен лекар относно механизма на
причиняване на уврежданията, количеството кръв след удара и възможността на
пострадалия да се предвижда сам след това.
Съдът не
дава вяра на обясненията на подсъдимия Б. и на
показанията свид. И.К.,М. и Й. Г.;Й. и А. К.,И.М. и П.К. че на инкриминираната дата свид. С.Р.
И. с коса,а синовете му с брадва
и дърво,са гонили първия свидетел,след
това са се обърнали към останалите
свидетели и те ,за да се защитят са хвърляли камъни по тях ,тъй като:
- касае се за защитна позиция
на подсъдимия ,която не е подкрепена от останалите доказателства,събрани в
настоящия процес;
- касае се за защитна позиция на част от
свидетелите,тъй като ако се приемат обясненията на подсъдимия,че всички са
хвърляли камъни и не се знае кой от тях е ударил пострадалия би се касаело за
причиняване на средна телесна повреда при съучастие ;
- са неправдоподобни ,тъй
като подсъдимият,свид. Г. и К. се
позовават на влошени отношения между рода на пострадалия и рода на
подсъдимия,поради възникнал бой на 22.04.2014 година,при който е пострадал
бащата на подсъдимия и всички те сочат,че в побоя тогава е участвал и С.Р.И.,
т.е налице е мотив подсъдимия и посочените свидетели да пресрещнат в засада
пострадалия и синовете му,като липсва какъвто и да е мотив те тримата да гонят свид. И.К.;
- са в противоречие с
показанията на свид.И.,Д.,Ю.,Г. и К. Защо
дава вяра на показанията на тези свидетели съдът е изложил съображения по-горе;
- показанията на свид. И.К. са
вътрешно противоречиви и неправдоподобни
- този свидетел твърди,че е търсил коне и изведнъж е подгонен от
пострадалия и синовете му,след което той е избягал и нищо не е видял от
случилото се – чул е само викове,гласовете на синовете си и не е видял,че С. е
ударен,като не установява защо е бил подгонен от посочените три лица;
- налице са съществени
противоречия между показанията на всички посочени по-горе свидетели ,а именно –
свид. И.К. твърди,че е избягал от тримата свидетели,които го гонели с
коса,брадва и топор и нищо не видял – не видял синовете си,а само чул гласовете
им; свид. М.Г. – че видели И. да търси конете си,срещнали го над пункта,като
тогава С. го подгонил с коса,но тръгнал да се прибира,качил се на каруцата и
тогава те започнали да хвърлят камъни;
свид. Й.Г. – че И.К. е слязъл с два коня, С. търчи с коса,а синовете му
с брадва и дърво го гонят,спрели са колите и С. с косата е посегнал на тях,като
тогава всички са взели камъни ,хвърлили са камъните и тогава той е тръгнал към
каруцата си ,като при удара с камъка е бил вече в каруцата и този свидетел пък
твърди,че И. *** т.е към тях; свид. Й.К. – че пострадалия и синовете му са
гонили баща му,те са слезли от колите и са хвърлили камък по тях,но не са
видели ударен,въпреки че са минали покрай колата им и всички били седнали на
каруцата;свид. А.К.,че пострадалия им се заканвал,те са хвърлили камъни срещу
него,след което той си се качил в каруцата и потеглили ,като не е видял кръв по
главата му;свид. М. – че пострадалия и синовете му са ги подгонили,имало е
камъни,те са взели по един камък ,отстъпили са и са хвърлили,той изведнъж спрял
на място,но свидетеля не бил видял какво е станало с него; свид. П.К. – че
пострадалия е бил ударен с камък,когато е бил
на разстояние 10
метра от каруцата и не е разбрал как той и синовете му
са стигнали до каруцата. От изложеното е видно,че посочените свидетели
установяват противоречиви обстоятелства относно това накъде е бягал „подгонения „ свидетел И.К.,с
какво са го гонили пострадалия и синовете му, в кой момент са хвърляли
камъни,както и къде е бил С.Р.И. тогава
и какво е било поведението му след удара,като всички тези противоречия
не бяха отстранени след проведените очни ставки;
- не се подкрепят от протокола за оглед на местопроизшествие,писмените
доказателства и съдебно-медицинската
експертиза,които установяват настъпилите увреждания,обилното кръвотечение след
удара в областта на челото и възможността на пострадалия да се придвижва след
като му е нанесен такъв удар и причинени описаните по-горе увреждания. Към
протокола за оглед е прикрепен албум,от
който е видно че в каруцата има брадва,но липсва коса.
Подсъдимият Б.М.Г. е
осъждан – СЪС Споразумение,одобрено и влязло в сила на 31.05.2005 година,по
н.о.х. дело № 379/2005 година на РС Велинград,се е признал за виновен за
престъпление по чл. 235,ал.1 от НК и се е задължил да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 1000 лева,като
изпълнението на първото наказание е
отложено на осн. чл. 66,ал.1 от НК за срок от
три години.От представената полицейска справка е видно,че е роден и има постоянен
адрес в гр.Велинград,има родители,брат и две сестри,неженен е и срещу него има заведени две ЗМ – през 2004 и 2004 година за
престъпления по чл. 235 от НК.Декларирал е,че семейството му се състои от
него,няма доходи и не притежава имущество. ДСИ при РС Велинград е
удостоверил,че към 07.10.2014 година
няма висящи изпълнителни дела срещу подс. Б.Г..ТД
гр.Пловдив към НАП с писмо уведомява
подсъдимия Б.Г.,че има образувано изп. дело №
1953/2005 година ,по изп.лист,издаден по н.о.х.дело №
379/2005 година на РС Велинград за
наложено накаазине глоба 1000 лева и разноски по делоот 76 лева,като тези суми до момента не са
погасени,като за предприетите действия за изпратени уведомления на адреса за кореспонденция,откъдето пратката
е върната,като непотърсена.
С оглед на всичко изложено до тук съдът счита,че Б.М.Г. *** , от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 129,ал.1 от НК :
- На 12.05.2014
година ,на път ІІІ-843, над контролен горски пункт „Чепино”, в землището на
Велинград , е причинил на С.Р.И. *** средни телесни повреди – разстройство на
здравето временно опасно за живота , изразяващо се в открита черепномозъчна травма
/контузионно-хеморагични огнища в челната
област на мозъка и субарахноидални кръвоизливи
двустранно челно на мозъка/,нараняване проникващо в черепната кухина, изразяващо се в открито
хлътнало,проникващо счупване на черепа в челната област на главата , оформена разкъсноконтузна
рана на кожата в тази област на главата
и изтичане на мозъчен детрит , създало комуникация
на външната среда с мозъчната кухина, и постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота, изразяващо се в
оформен костен дефект на черепа в челната област на главата с размери 4 х 5 см. Тези обстоятелства се установиха от показанията на свид. И.;Д., Ю. , Г., К. ; протокола за оглед на
местопроизшествие,съдебно - медицинската експертиза и писмените
доказателства.Защо съдът кредитира показанията на посочените свидетели и не дава вяра на обясненията на подсъдимия и
на показанията на свид. са изложени съображения във фактическата
обстановка.Вътрешното убеждение на съда се формира не само на обективното,всестранно и пълно
изследване на доказателствения материал,събран по делото,но и на непосредствеността при събиране на доказателствата,която
му позволи да възприеме липсата на колебливост при депозиране на показания от отделните
свидетели ,респ. нежеланието на друга група да установи действителните факти и
обстоятелства с посочване на противоречиви обстоятелства,отказ за пряк отговор
на поставени въпроси – в случая свид. И.К.,М. и Й. Г.;Й. и А. К.,И.М. и П.К..Нещо повече – дори и да се
приеме,че не е установено точно кой камък е ударил пострадалия И.,то
подсъдимият не отрича че и той е хвърлил камък
към каруцата,в която е бил и пострадалия ,т.е ако се възприеме тази теза
то е налице причиняване на средна телесна повреда при съучастие на подсъдимия Г.
с останалите свидетели,които са хвърляли камъни по посока на каруцата.
Обстоятелството,че РП Велинград не е
повдигнала обвинение и против останалите съучастници,не води до извода че подсъдимият
не е осъществил процесното деяние.
- Деянието е
извършено при п р я к у м и с ъ л
,тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал това. Този извод следва от обстоятелствата,при които е
причинено увреждането - хвърляне на
камък към каруца,в която са пътували три лица,едниия
от които е пострадалия свид. С.Р.И.,за който подсъдимият твърди,че преди
инкриминираната дата е участвал в нараняване на неговия баща.
Съдът не възприе тезата на защитата,че подсъдимият Б.М.Г.
,че следва да бъде признат за невиновен
и оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл.129 от НК,поради обстоятелството,че липсват
конкретни доказателства,че той е извършил деянието,вследствие на което са
причинени увреждания на пострадалия.Съображенията на съда защо приема,че подсъдимия е осъществил действия спрямо
пострадалата,които са в пряка и непосредствена връзка с причиненото му увреждане,са изложени по-горе.Освен изложеното
следва да се има предвид,че не са събрани доказателства ,че подсъдимият е
действал при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост – съдът
прие,че не е имало нападение от страна на свид. И.,а е била осъществена
засада на тези свидетели от страна на
подсъдимия и придружаващите го свидетели,по време на която те са нападнали свидетелите с камъни,като
камък,хвърлен от подсъдимия е ударил пострадалия в областта на челото.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с високата
степен на обществена опасност на деянието и дееца,причините за извършване на
престъплението – предходно сбиване,при което е пострадал бащата на подсъдимия и
наличие на негово убеждение,че пострадалия И. е участвал в побоя ;подбудите за
извършване на престъплението – стремеж за саморазправа по неправомерен начин;
отегчаващо вината обстоятелства – предишното осъждане на подсъдимия и смекчаващите такива – частично самопризнание
и добри характеристични данни. С оглед
на това съдът определи наказанието при превес на смекчаващи вината
обстоятелства - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с р
о к от две години,при режим „строг” в
затворническо общежитие от закрит тип.Това наказание е в състояние да осъществи
целите,предвидени в чл. 36 от НК. В случая не са налице предпоставки за
отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода,тъй като
подсъдимият е осъждан и не са налице
данни,че лицето е реабилитирано по право – за събиране на наложената
глоба е образувано изп. производство. Нещо повече –
дори и да се приеме,че са налице предпоставки за приложение на чл. 88а от НК за
този съдебен акт,то съдът отново би направил извода,че не следва да се приложи
института на условното осъждане,тъй като
целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия не могат
да се постигнат без неговото ефективно изтърпяване. Този извод следва от
некритичното отношение на дееца към деянието и
тежестта на извършеното престъпление – начина на нанасяне на телесните
увреждания и причиняване на няколко телесни повреди,вкл. и средни такива.
Предявения г р а ж д а н к и и с к е ч
а с т и ч н о ОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде у в а ж е н,като подсъдимия Б.М.Г. ***, живущ ***
, с ЕГН ********** следва да бъде о с ъ д е н да заплати на С.Р.И. ***, с ЕГН **********, сумата 5000 лева / пет
хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието,ведно със законната лихва считано от 12.05.2014 година до изплащане на
вземането и разноски по делото 300 лева
/ триста лева/ , като предявения
иск за разликата до 50000 лева /петдесет
хиляди лева/,следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен Касае се за
иск за непозволено увреждане по
смисъла на чл.45 от ЗЗД т.е поправяне на противоправно
и виновно причинените вреди другиму.От изложеното до тук - при мотивиране на наказателната
част на присъдата е видно,че подсъдимият с противоправното
си и виновно поведение е причинил увреждане - средни телесни повреди на С.Р.И. ***
.Вследствие на причинените увреждания - контузия
на главата; разкъсноконтузна рана на главата; открито
хлътнало проникващо счупване на черепа в челната област на главата; контузия на
мозъка,и извършените екстирпация на
фрагментите от проникващото,открито хлътнало счупване; пластика на лезията на твърдата мозъчна обвивка; след отстраняване на
фрагментите се визуализират разкъсванията на твърдата мозъчна обвивка
двустранно челно от двете страни на горния сагитален
синус,през който изтича мозъчен детрит,гражданският
ищец е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,видно от
показанията на свидетелите и заключението на медицинската експертиза. Размера
на неимуществените вреди съгл. чл.52 от ЗЗД следва да бъде определен по
справедливост т.е за сумата 5000 лева. За да определи този размер на вредите
съдът се съобрази с характера на причинените уврежданя
, претърпените две оперативни интервенции и последващото лечение, интензивността на
болките през различните периоди на лечение,възрастта на пострадалата и необходимостта продължително време да не се
излага на атмосферни влияния и да не упражнява физически труд.Претендираната сума от 50000 лева е завишена,тъй като се
касае за причинени средни телесни повреди и лечението е преминало без усложнения.Подсъдимият следва
да заплати на гражданския ищец законната лихва от датата на увреждането и
разноски по делото – 300 лева.
Вещественото доказателство : 1 брой сиво бял
на цвят объл камък с овална форма и размери приблизително 13 х 10 см, по който има
червено-кафяво на цвят петна от течност наподобяваща кръв , следва да бъде унищожено.
Б.М.Г. , с посочена по-горе самоличност , следва да
бъде осъден да заплати :
- на
Държавата – такса 200 лева/ двеста
лева/ и разноски по делото 50.00 лева / петдесет лева/ плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист;
- на
Районен съд – Велинград – разноски
289.50 лева / двеста осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/ плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист,като преди издаване на същия следва да се изпрати покана за
доброволно изпълнение на подсъдимия;
По горните съображения бе постановена настоящата
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :