Разпореждане по дело №17/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът “Д.-М.М.-Г., със собственик М.И.М., сочи в исковата молба, че в изпълнение на договор за превоз на товари от 01.03.2011 г. извършил транспортни услуги на ответното дружество за периода от 01.03.2011 г. до 29.08.2011 г. на стойност 53 756.83 лв. с ДДС. За осъществените сделки били съставени 6 бр. данъчни фактури надлежно подписани и осчетоводени от представители на двете страни. Ищецът изпълнил задълженията си качествено и в срок, като извършените услуги били приети без възражения от страна на ответника. Към настоящия момент задължението на “П.п.-К.” ЕООД – Г. възлизало в размер на 53 756.83 лв. с ДДС. Също така дружеството дължало и сумата в размер на 6 444.42 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата в размер на 53 756.83 лв. с ДДС, произтичащи от неизпълнение на задължението за заплащане на извършени транспортни услуги съгласно договор за превоз на товари с дата 01.03.2011 г. и издадените въз основа на него фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исÛа до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 6 444.42 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на 53 756.83 лв. за времето от 01.04.2011 г. до 31.07.2012 г. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си представител поддържа предявените искове.

Ответникът “П.п.-К. “ ЕООД – Г., представляван от управителя на дружеството, оспорва предявените искове като неоснователни в представен отговор на основание чл.367 от ГПК. В отговора се твърди, че между страните по делото бил сключен договор за превоз на товари от 01.03.2011 г., въз основа на който ищецът извършил превоз на товари, за което издал 6 бр. данъчни фактури, подробно описани в исковата молба. Сочи, че постигнали съгласие, за доброволно уреждане на всичките си финансови въпроси и това съгласие било постигнато преди предявяване на исковете. Счита, че предявеният иск бил неоснователен и недоказан, тъй като ответното дружество никога не отказвало да изпълни поетите задължения по договора. Моли съда да постанови решение в този смисъл.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С договор за превоз на товари от 01.03.2011 г. ищецът “Д.-М.М.-Г., със собственик М.И.М. предоставил на ответника на ответника “П.п.-К. “ ЕООД – Г., товарни автомобили и извършил превоз на товари срещу заплащане на превозен тон километър. В изпълнение на договора ищецът извършил превози, за което били съставени 6 бр. фактури - фактура № 121/31.03.2011 г., фактура № 122/30.04.2011 г., фактура № 126/31.05.2011 г., фактура № 132/30.06.2011 г., фактура № 137/29.07.2011 г., фактура № 142/29.08.2011 г., подписани от представител на ответника.

От писменото заключение на вещото лице И. Н. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че фактура № 121/31.03.2011 г., фактура № 122/30.04.2011 г., фактура № 126/31.05.2011 г., фактура № 132/30.06.2011 г., фактура № 137/29.07.2011 г. и фактура № 142/29.08.2011 г. са осчетоводени по надлежния ред от страните по делото. Съществува счетоводно задължение на “П.п.-К.” ЕООД – Г. към “Д.-М.М.-Г., което е в размер на 53 756.83 лв. и е във връзка с цитираните фактури. Дължимият ДДС в размер на 8 959.47 лв. по посочените фактури е внесен от ищца, а ответното дружество е ползувало данъчен кредит в същия размер. Обезщетението за забавено плащане на парично задължение по процесните фактури е в размер на 5 040 лв.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ е основателен и доказани и следва да бъде уважен изцяло. Установи се от събраните по делото доказателства, че между страните е бил сключен договор за превоз на товари, по силата на който ищецът е извършил транспортни услуги – превоз на товари със собствени автомобили, за което са съставени съответните фактури. Ответникът не е заплатил стойността на извършените транспортни услуги, което се установява от заключението на вещото лице И. Н. и представените по делото фактури. Впрочем, представителят на ответното дружество в представения отговор на основание чл.367 от ГПК не оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за превоз, като ищецът е извършил описаните във фактурите превози. Ето защо искът за заплащане на извършените превози е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 53 756.832 лв.

Основателен до размера на 5 040 лв. е и искът за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение с правно основание чл.86 от ЗЗД. Съгласно заключението на вещото лице обезщетението за забавено плащане на паричното задължение по процесните фактури е в размер на 5 040 лв., която сума следва да бъде присъдена на ищеца, а искът в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 6 444.42 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 4 402.88 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Водим от изложеното и на о±нование чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “П.п.-К. “ ЕООД – Г., У.П. М. № 58, с ЕИК * да заплати на “Д.-М.М.-Г., К.В., бл.45, вх.”А”, .5, ап.13, с ЕИК *, със собственик М.И.М., с ЕГН *, сумата в размер на 53 756.83 лв. с ДДС, представляваща цена на извършени превози – транспортни услуги по договор за превоз на товари с дата 01.03.2011 г. и съставените въз основа на него фактура № 121/31.03.2011 г., фактура № 122/30.04.2011 г., фактура № 126/31.05.2011 г., фактура № 132/30.06.2011 г., фактура № 137/29.07.2011 г. и фактура № 142/29.08.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 5 040.00 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимата цена на извършените превози, считано от падежа на всяка от фактурите до предявяване на иска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата от 5 040.00 лв. до пълния му предявен размер от 6 444.42 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “П.п.-К. “ ЕООД – Г., У.П. М. № 58, с ЕИК * да заплати на “Д.-М.М.-Г., К.В., бл.45, вх.”А”, .5, ап.13, с ЕИК *, със собственик М.И.М., с ЕГН * направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 4 402.88 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: