№ 473
гр. Сливен, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230101180 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между наследодателката на ответника
М.К. Д.а и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с универсален правоприемник
„Банка ДСК“ АД, бил сключен Договор за кредит Експресо № 872015425170
от 07.12.2018 г., по силата на който на кредитополучателката бил предоставен
кредит в размер на 5000 лв. Кредитополучателката починала, като в
производство по чл. 51 ЗН ответникът заявил, че приема наследството, поради
което ищецът твърди, че същият отговаря за 1/3 ид. ч. от непогасените
вземания на банката по договора. По заявление на банката било образувано ч.
гр. д. № 4449/2024 г. по описа на СлРС, в което, съгласно представеното
Извлечение от счетоводните книги на банката, били издадени заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за вземанията на
заявителя по договора. Предвид подаденото възражение от длъжника,
заявителят предявил настоящата искова молба за установяване на вземанията
си, съгласно дадените от заповедния съд указания. На изложените основания
ищецът моли да се признае за установено, че ответникът Д. И. Д., в качеството
си на наследник на кредитополучателя М.К. Д.а, дължи на ищеца „Банка
1
ДСК“ АД сумата от 1347,76 лв., представляваща главница - неизпълнено
задължение по Договор за кредит Експресо № 872015425170 от 07.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 4449/2024 г. по описа на СлРС - 03.09.2024 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 293,17 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 25.02.2020 г. до 27.12.2023 г., сумата от 138,71 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2020 г. до
27.12.2023 г. и сумата от 125,01 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 28.12.2023 г. до 26.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед №
2568 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК и Изпълнителен лист № 2450 от 06.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4449/2024 г.
по описа на СлРС. Ищецът претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, наименован „Възражение“, с който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че по образуваното изпълнително дело е изплатил
изцяло дължимите суми към банката - ищец. На изложените основания моли
за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от своя пълномощник - юрисконсулт, чрез който поддържа
предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира направените по
делото разноски.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Моли за отхвърляне на
исковете като неоснователни, тъй като е погасил изцяло задълженията си по
образуваното срещу него изпълнително дело. Моли да не се присъждат
разноски в полза на ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Д. И. Д., в качеството си на наследник на кредитополучателя М.К.
Д.а, дължи на ищеца „Банка ДСК“ АД сумата от 1347,76 лв.,
2
представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за кредит
Експресо № 872015425170 от 07.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №
4449/2024 г. по описа на СлРС - 03.09.2024 г., до окончателното й изплащане,
сумата от 293,17 лв., представляваща договорна лихва за периода от
25.02.2020 г. до 27.12.2023 г., сумата от 138,71 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 25.02.2020 г. до 27.12.2023 г. и сумата от
125,01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.12.2023 г.
до 26.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 2568 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен
лист № 2450 от 06.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4449/2024 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Безспорно е между страните, а се установява и от приетите писмени
доказателства по делото, че между наследодателката на ответника и „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, чиито универсален правоприемник е ищеца, е бил
сключен Договор за кредит Експресо № 872015425170 от 07.12.2018 г., по
който е кредитополучателката е усвоила сумата от 5000,00 лв. Плащането на
погасителните вноски по кредита било преустановено след смъртта на
кредитополучателката, като същата оставила като свои законни наследници
своя съпруг - ответника и двете си дъщери.
Наследството е прието от ответника, който отговаря за 1/3 от дълга.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните се установява, че сумата на отпуснатия
кредит по Договор за кредит Експресо № 872015425170/07.12.2018 г. в размер
на 5 000 лв. е усвоена на 11.12.2018 г. Последната погасена вноска по
Договора за кредит е с падеж 25.01.2020 г. Плащането на суми по кредита е
преустановено, считано от падежа на месечната вноска от 25.02.2020 г., по
която изцяло не са погасени дължимите главница и договорна лихва.
Крайният срок за издължаване по кредита е изтекъл на 25.12.2023 г.
Размерът на непогасените задължения по кредита към датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
3
лист е 5 713,96 лв. С оглед на това, че съгласно удостоверение за наследници
№10-06-35/12.06.2024 г. наследници на М.К. Д.а, починала на 17.12.2019 г.. са:
Д. И. Д. - съпруг, Б. Д.ва Д.а - дъщеря и Г. Д.ва Д.а - дъщеря, то частта за всеки
от наследниците или 1/3 част от задължението е в размер на 1 904,65 лв., от
които 1347,76 лв. - главница, 293,17 лв. - договорна лихва, 138,71 лв. -
обезщетение за забава за периода от 25.02.2020 г. до 25.12.2023 г. и 125,01 лв. -
обезщетение за забава за периода от 28.12.2023 г. до 28.08.2024 г.
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК на 06.11.2024 г. е издаден Изпълнителен лист № 2450, с който
Д. И. Д. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми, в общ размер
2 068,93 лв., от които задължения по кредита - 1 904,65 лв. и съдебни разноски
- 164,28 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано ИД №
20249150404250 по описа на ЧСИ Гергана Грозева. Съгласно представено по
делото Извлечение за движение на постъпила парична сума по ИД
20249150404250, на 17.02.2025 г. са отразени постъпили суми по сметка на
ЧСИ Гергана Грозева в размер на 2 659,79 лв., които суми са разпределени,
както следва: към ЧСИ Гергана Грозева е разпределена сума в размер на
318,62 лв., с която са погасени дължими такси и към взискателя „Банка ДСК“
АД е разпределена сума в размер на 2341,17 лв.
Националният осигурителен институт е уведомил Д. И. Д., че е
постъпило запорно съобщение № 2022/08.01.2025 г. на ЧСИ Гергана Грозева, с
което е наредено да се удържи от пенсията сума в размер на 2 577 лв. по ИД
№20249150404250. На основание чл. 446, ал. 1 от ГПК е постановено да се
правят удръжки от пенсията в размер на 644,17 лв., считано от 01.02.2025 г.
От страна на ответника са представени: разписка за наредена на
31.01.2025 г. по сметка на ЧСИ Гергана Грозева сума в размер на 1 950 лв. чрез
„ИзиПей“ АД, както и извлечение от разплащателна сметка, от което видна
удържана на 12.02.2025 г. сума в размер на 786,42 лв. по наложен запор на
сметката от ЧСИ Гергана Грозева по ИД № 20249150404250 или общо 2
736,42 лв.
От извлечението е видно също така, че на 17.02.2025 г. от страна на ЧСИ
Гергана Грозева е възстановена по сметката на Д. И. Д. сума в размер на
720,80 лв., която сума е получена от удържана сума в размер на 644,17 лв., по
разпореждане и от остатък от предходно удържана сума и направена вноска по
4
ИД от длъжника (2 736,42 лв.), след покриване на задълженията към
взискателя и ЧСИ (2 659,79 лв.) в размер на 76,63 лв.
След анализ на представеното разпределение на извършените плащания,
експертизата е установила, че всички изискуеми задължения по Изпълнителен
лист № 2450 от 06.11.2024 г., с който Д. И. Д. е осъден да заплати на „Банка
ДСК“ АД, в качеството му на наследник на М.К. Д.а, сумата от 1 904,65 лв.,
представляваща 1/3 част от задълженията по Договор за кредит Експресо, са
платени изцяло.
Макар и безспорно да се установява твърдението на ответника за пълно
погасяване на процесните задължения, което е послужило и като основание за
прекратяване на изпълнителното производство, при преценката на правното
значение на погасяването на задължението от ответника следва да се съобрази,
че плащането е извършено в рамките на изпълнителното производство. Без
значение е обстоятелството дали сумите са събрани от съдия - изпълнителя
посредством предвидените в процесуалния закон способи за това или са
платени по сметка на ЧСИ от длъжника. Правно релевантно е
обстоятелството, че плащанията са извършени в хода на изпълнителното
производство. Ангажираните по делото доказателства удостоверяват
извършените от ответника плащания в рамките на висящото изпълнително
производство.
Правното значение на извършеното от длъжника плащане в
изпълнителното производство за исковия процес, който се развива по реда на
чл. 422 ГПК, е разяснено в т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. С него е прието, че по общото
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид всички факти, които са от
значение за спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване на
иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В хипотезата по чл.
418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила,
поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното
производство, са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за
незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес.
Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за
5
длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на
вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното
дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на
осъщественото принудително изпълнение (какъвто не е разглежданият
случай). Обективните предели на силата на присъдено нещо, когато правото е
отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че
е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или
погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При
съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за
установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът
няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на
кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително
изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК
за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не
следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.
След като претендираните от ищеца вземания са погасени в хода на
изпълнителното производство и с оглед дадените разяснения с
горепосоченото тълкувателно решение, се налага изводът, че това не може да
послужи като основание за отхвърляне на предявените искови претенции.
Доколкото принудителното изпълнение вече е реализирано въз основа на
постановената заповед за изпълнение, съдебното признатото вземане в полза
на кредитора не може да послужи като основание за последващ изпълнителен
процес, а отношенията между страните във връзка със спорното право вече са
уредени. Ето защо, предявените искове се явяват изцяло основателни и следва
да бъдат уважени.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в исковото производство в общ размер на 714,28 лв., от които 114,28
лева - дължима държавна такса, 400,00 лв. - депозит за съдебно-икономическа
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
6
на 200,00 лв. Разноските в заповедното производство са изцяло изплатени от
ответника по изпълнителното дело.
Неоснователно е искането на ответника да не се възлагат разноските по
делото в негова тежест, тъй като същият е подал Възражение, преди
погасяването на дължимите суми, което е инициирало провеждането на
исковото производство.
Тъй като съдът констатира нередовност на исковата молба,
съставляваща невнасяне на дължимата държавна такса за исковото
производство в размер на 114,28 лв., но след даване ход на устните състезания,
съдът следва да осъди ищеца на основание чл. 77 ГПК да заплати сумата в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СлРС (в т. см.
Определение № 104 от 09.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г. на ВКС на РБ, II т.
о.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. И. Д., ЕГН: **********, с адрес
с. ...................... ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1347,76 лв. /хиляда триста четиридесет и
седем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща главница по
Договор за кредит Експресо № 872015425170 от 07.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 4449/2024 г. по описа на СлРС - 03.09.2024 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 293,17 лв. /двеста деветдесет и три
лева и седемнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
25.02.2020 г. до 27.12.2023 г., сумата от 138,71 лв. /сто тридесет и осем лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 25.02.2020 г. до 27.12.2023 г. и сумата от 125,01 лв. /сто двадесет и
пет лева и една стотинка/, представляваща обезщетение за забава за периода
от 28.12.2023 г. до 26.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 2568 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист № 2450 от 06.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4449/2024 г. по описа
7
на СлРС, като сумите са ИЗЦЯЛО ЗАПЛАТЕНИ от ответника по
образуваното по изпълнителния лист ИД № 4250/2024 г. по описа на ЧСИ
Гергана Грозева.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН: **********, с адрес с. ...................... ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 714,28 лв. /седемстотин и четиринадесет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен, на основание чл. 77
ГПК, сумата от 114,28 лв. /сто и четиринадесет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща дължима държавна такса за довнасяне за исковото
производство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8