РЕШЕНИЕ
№ 2186
гр. Бургас, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120107433 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Топлофикация-Перник“ АД срещу Д. М. С. и Е. Т. С.,
иск за установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на
ищеца сумата от 1709,47 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. П***, кв. ***, за периода от м.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда –
06.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 251,47 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., за които
суми е издадена Заповед № 2225/31.07.2023 г. по ч. гр. д. № 4524/2023 г. на РС - Бургас,
поправена с Определение № 5012/20.08.2024 г. по ч. гр. д. № 4524/2023 г. на РС – Бургас, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответниците, като собственици в условията на СИО на обект на
потребление, находящ се в гр. П***, кв. „***, не са изпълнили задълженията си за заплащане
на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до 30.04.2022 г. на обща
стойност 1709,47 лева. Сочи се, че срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия, а съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в
срок се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В тази връзка се поддържа, че
ответникът дължи сумата от 251,47 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се
сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като дадените на кредитора указания са
обусловили правния му интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
1
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител е подали отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се реалната доставка на топлинна енергия в
обекта на потребление.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание не се явява. Депозира молба от 15.10.2024 г.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 4524/2023 г. на РС-Бургас, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед № 2225/31.07.2023 г. по ч. гр. д. №
4524/2023 г. на РС - Бургас, поправена с Определение № 5012/20.08.2024 г. по ч. гр. д. №
4524/2023 г. на РС – Бургас, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В
предоставения от съда срок, заявителят е представил доказателства за предявен
установителен иск за съществуване на вземането си.
Приобщени по делото като писмени доказателства са следните документи:
извлечение от сметка за процесния имот за процесния период, подписан от ответника карнет
и свидетелства за годност на СТИ /л. 5/, нотариален акт и удостоверение за граждански брак,
установяващи, че процесният обекта на потребление е придобит от ответниците по време на
брака им.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза /л. 100, съответно 95/ се установява, че
незаплатените суми по компоненти са за БГВ – 518,20 лева, отопление и сградна инсталация
– 1071,81 лева, корекция – 108,90 лева и дялово разпределение – 10,56 лева. Общият размер
на задължението възлиза на 1709,47 лева, а мораторната лихва възлиза на 251,47 лева.
Спазени са нормативните изисквания и утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия при
индивидуалното разпределение на топлинна енергия за всички абонати, присъединени към
абонатната станция.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника,
последният е направил възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове в
тежест на ищеца е да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за
които е издадена заповедта, т. е. да докаже съществуващо между страните облигационно
отношение, доставките на топлинна енергия за процесния период и размера на вземанията,
дължими за тези доставки, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докажат направените правоизключващи възражения,
включително направеното възражение за погасителна давност.
2
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл.3,
ал.1 от Общите условия на ищеца, купувач на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик, или
титуляр на вещно право на ползване.
В настоящото производство не е спорно, че ответниците са собственици на
апартамент в сграда в режим на етажна собственост, за който са начислени процесните
суми.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС -
решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от
22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д.
№ 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната
практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната
собственост, са и мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което
съдът описа по-горе и кредитира като обективно и компетентно, се установява, че
процесните суми са начислени при спазване на изискванията за извършване на отчет –
срокове, процедура, методика и цени, включително периодична проверка на общия
топломер. Поради неосигурен достъп е осъществена корекция по 140 л. за БГВ за един
обитател, два радиатора и една щранг-лира, съобразно Наредба за топлоснабдяване № 16-
334/2007 г.
Поради това, съдът намира искът за главница за процесния период за доказан по
своето основание.
Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна енергия следва да
бъде уважена, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
Съобразно същото, дължимите суми за главница възлизат в размер на 1709,47 лева.
Изводът за основателност на главния иск обуславя основателността на акцесорната
претенция за мораторна лихва, която съобразно заключението възлиза в размер от 251,47
лева.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
3
дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер от 89,22 лева, както и сторените в исково производство
разноски в размер от 1270,78 лева, от които сумата от 160,78 лева за заплатена държавна
такса, сумата от 400 лева за депозит за особен представител, сумата от 10 лева за СУ и
сумата от 600 лева за депозит за експертиза. По делото ищецът е представляван от
юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в размер от 100 лева, на основание чл.
78 ал. 1 и 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответниците Д. М. С.,
ЕГН ********** и Е. Т. С., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. П***, кв. ***, дължат
солидарно на ищеца „Топлофикация – Перник“ АД със седалище и адрес на управление гр.
П**, кв. „***, следните суми: сумата от 1709,47 лева /хиляда седемстотин и девет лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. П***, кв. „***, за периода от м.05.2021 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда –
06.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 251,47 лева /двеста
петдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед №
2225/31.07.2023 г. по ч. гр. д. № 4524/2023 г. на РС - Бургас, поправена с Определение №
5012/20.08.2024 г. по ч. гр. д. № 4524/2023 г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН ********** и Е. Т. С., ЕГН ********** и двамата с адрес
гр. П***, кв. *** да заплатят на „Топлофикация – Перник“ АД със седалище и адрес на
управление гр. П***, кв. *** сумата от 89,22 лева /осемдесет и девет лева и двадесет и две
стотинки/, представляваща направени в ч. гр. д. № 4524/2023 г. на РС-Бургас съдебно-
деловодни разноски и сумата от 1270,78 лева /хиляда двеста и седемдесет лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща направени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4