РЕШЕНИЕ  

 

№                                28.05.2011 г.            Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД , ХІ  граждански състав

На  двадесет и осми април  две хиляди и  единадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

                                                                                                                                                             СЕКРЕТАР: В.Н.

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело № 3673  по  описа за   2010  година.

 

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.132 ал.1 т.2 от СК и по чл.143 ал.2 от СК,по чл.149  от СК, както и евентуален иск по чл.131 от СК за ограничаване на родителските права.

В постъпилата искова молба от  В.М.Т., с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.”Хан Крум” №1 адв.В.С.  срещу  К.Д.К., с ЕГН ********** ***,  се излагат обстоятелства, че  ищецът и ответницата живеели на  семейни начала в продължение на 4 години. От съвместния им живот било родено детето Михаил Валентинов Т.,с ЕГН **********. Двамата били разделени от шест месеца, майката не се интересувала от детето и не плащала издръжка. Получавала била детските надбавки и ги харчела по заведения с други мъже. Твърди се, че причината за раздялата била, че ответницата имала връзка с друг мъж, на който правела подаръци за сметка на общото имущество. В момента същата живеела с този мъж и поддържала връзки и с други мъже с цел облага.Ищецът твърди, че майката  на детето не се грижела за него и по времето, когато живели заедно. Преди  да се разделят ищецът  живеел в Белгия, а майката  изоставила детето, което дало повод на полицията да се свърже с отдел „ЗД”.Твърди се още, че близките на  ищеца се свързали с него по телефона и той си прибрал спешно в България и поел изцяло грижите за детето. Твърди се още,че за детето Михаил се грижел единствено бащата и по време на съвместното им съжителство и след раздялата.  Ищецът  твърди, че  било налице поведение на родителя- майката, което представлявало опасност за личността и правилното възпитание на детето по смисъла на чл. 131 от СК, и особено тежък случай на опасно поведение по смисъла на чл. 132 ал.1 т.2 от СК, като било налице и трайно неполагане на грижи и неплащане на издръжка от майката без основателна причина.

            Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови решение с което да лиши ответницата от родителски права по отношение на детето МИХАИЛ ВАЛЕНТИНОВ Т.,с ЕГН **********,алтернативно да бъдат ограничени родителските права.Моли се съдът да постанови решение,с което да осъди ответницата да заплаща издръжка в размер на 150 лева,считано от датата на подаване на исковата молба-1709.2010 година.Претендира се и издръжка в размер на 150 лева,считано от една година назад -17.08.2009 година.

            Претендират се и разноските по делото.

На ответницата е определен особен представител адв. А.Л., като в писмения отговор, е заявено,че искът е допустим, но неоснователен.Изложени са съображения,че от твърденията в исковата молба, не можело да се  прави извод за основателността на предявения иск. Отсъствието на единия родител не можело да се тълкува и да бъде равнозначно на поведение,представляващо опасност за личността, здравето или възпитанието на детето.Твърди се, че до настоящия момент не са представени никакви доказателства , че майката не полага грижи и не дава издръжка на детето си без основателна причина. В исковата молба се споменавало за пълномощно, което майката била дала, за да бъде изведено детето в чужбина,като във връзка с това се правели грешни изводи.Моли се  предявения иск за лишаване от родителски права  да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Като контролираща страна в производството е конституирана РП гр.Пазарджик,която поддържа,че главният иск е основателен.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Районният съд, след като се запозна с твърденията,изложени в исковата молба,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,като съобрази становищата на страните,изразени в съдебно заседание,след съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, по вътрешно убеждение  прие за установено следното:

По делото е депозирано удостоверение за раждане от което се установява,че детето Михаил Валентинов Т. е роден от съвместното съжителство на лицата: баща- В. Михаилов Т. и майка- К.Д.К..

Установява се,че К.Д.К. *** е напуснала пределите на РБългария на  2.07.2010 година  и до момента няма данни за завръщането й.

Представена е нотариално заверена декларация от 22.03.2010 година от нотариус Петкана Минева с рег.№168 на нотариалната камара,с която двамата родители В.М.Т. и К.Д.К.,са дали изричното си съгласие детето им -Михаил Валентинов Т. да пътува в чужбина с придружител Милена М. М..

От депозираните документи от РПУ гр.Пазарджик се установява,че с уведомително писмо РПУ е сигнализирало ДСП „ОД” гр.Пазарджик,че на 10.05.2010 година в 17.оо часа ответницата К.К. е изоставила детето Михаил Т. пред блока на съседи и се е укрила,поради което детето е било обект на полицейска закрила.Установява се, от социалният доклад,че детето е било настанено по административен ред с приемо-предавателен протокол в ДМСГД гр.Пазарджик на 10.05.2011 година.След прибирането на бащата В.Т. от Белгия, двамата родители на 12.05.2010 година прибрали малолетният Михаил Т..От социалният доклад, се установява още,че от няколко години бащата трайно живеел в Белгия,а с майката били разделени от няколко месеца.При предаването на детето бащата е заявил пред социалните работници,че само той ще поеме грижата за отглеждане и възпитание на детето.

От изготвеният социален доклад се установява,че социалните работници към момента на изготвяне на доклада,нямат данни за жилищните,битови условия,здравословно състояние, трудова заетост и доходи,поради което не могат да преценят родителският капацитет на майката К.К..

По отношение на бащата В.Т. също социалните работници,не са предоставили информация,тъй като лицето не пребивавало на постоянният си адрес в РБългария,а последно е напуснал пределите на страната ни на 13.10.2010 година.От направената справка до ОДМВР гр.Пазарджик са установили,че детето В.Т. е напуснало  пределите на страната ни на 27.06.2010 година и няма данни за завръщането му.

По делото е разпитан свидетелят Тодор Валентинов М. първи братовчед на ищеца,който установява,че К.К. ***, където била на гости при своите родители и заявила,че повече няма да полага грижи за детето си Михаил.После свидетелят разбрал,че детето било изоставено от нея пред входа на блока,поради което сигнализирали полицията и затова братовчед му се прибрал спешно от Белгия.Тогава ищецът и ответницата, се събрали отново като семейство,но само след няколко месеца се установило,че К. е започнала връзка с друг мъж и тогава се разделили окончателно с ищеца.Свидетелят установява,че всички средства,които ищецът изпращал на К. тя харчела за себе си и „приятелят й”, вместо да издържа детето.Според свидетелят К. в момента живее в Германия с неговият шурей/съпруг на сестра му/ и проституирала.Установява,още,че изобщо не е полагала грижи за детето което в настоящият момент живеело в Белгия,не заплащала издръжка,не се интересувала от него.

Свидетелят който също работи в Белгия разказва,че ищецът и детето живеели в голям апартамент с три стаи плюс кухня,хол и сервизни помещения,заедно със сестрата на В.-Милена Михайлова която имала брак с белгиец,била домакиня и помагала в отглеждането на малолетния Михаил.

При така приетата фактическа обстановка от правна страна,съдът прави следните изводи:

Предявеният  главен иск е  по чл.132 ал.1 т.2 от СК, и е допустим ,при така изложените от ищеца в исковата молба твърдения, тези мерки за лишаване на родителски права на майката,са в интерес на детето Михаил,поради което искът следва да се уважи.

Института лишаване от родителски права означава цялостно отнемане на родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната мярка за защита на детето в отношенията му с родителя. Тя се налага при особено тежки случаи, когато опасността за детето е особено интензивна, затова винаги се постановява съдебно. Това задължава съда, при постановяване на решението си, да стигне до обективната истина, като използва всички допустими доказателствени средства и проведе пълно доказване по отношение всички фактически твърдения обуславящи спорното право. Когато дадено фактическо твърдение, въпреки доказателствените усилия на страната остане недоказано, съдът може по своя преценка да събере и допълнителни доказателства.

По делото се събраха категорични доказателства,че ответницата К.К.  е дезинтересирана от детето Михаил,като го е изоставила на 10.05.2010 година пред жилищен блок,детето е било обект на полицейска защита и временно за два дни е било настанено в ДМСГД гр.Пазарджик.Установи се безспорно,че същата е заминала за Германия и съдът приема,че от края на месец юни 2010 година същата не е полагала преки грижи за детето не е изплащала издръжка/детето е заминало за Белгия на 27.06.2010 година.Съдът бе в обективна невъзможност да изслуша майката ,тъй като по данни от ОДП същата е напуснала пределите на страната ни на 2.07.2010 година.Съдът изцяло кредитира свидетелските показания на св.М. ,който макар и роднина на ищеца,не е заинтересован от изхода на делото.

Въпреки данните,че майката не се интересува от своето дете,не следва да се прекъсва биологичната,социалната и емоционалната връзка дете-родител,/тъй като Михаил е приблизително 3-годишен/,следва да се даде възможност да поддържа контакт с детето.Мотивиран от горното на основание чл.134 т.2 във вр. с чл.59 ал.8 от СК,съдът намира,че следва да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето,а именно:всяка първа и трета събота от месеца от 9.зо часа до 17.оо часа,както и 15 календарни дни,които да не съвпадат с времето за отдих с бащата.

По отношение на претендираната издръжка в размер на 150 лева,считано от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2010 година.Претенцията е по реда на чл.143 ал.2 от СК и искът е частично основателен,тъй като безспорно се установи,че ответницата не живее с ищеца от около месец юли 2010 година и съответно не помага за издръжката на детето -Михаил.

Съдът след преценка на възрастта на детето Михаил,понастоящем около 3-годишен и тъй като няма други данни за детето освен,че не посещава детска градина, и че живее постоянно в Белгия със своя баща и леля, съобразявайки с нормата на чл.142 ал.2 от СК /в сила от 1.10.2009 година/, според която минималният размер издръжка е ¼ от размера на минималната работна заплата за страната,която в настоящият момент е 240 лева/т.е. минималният размер издръжка е 60 лева месечно/, като съобрази данните,че в тежест на ищеца бе да проведе главно доказване и да установи доходите на ответницата, т.е. възможностите на лицето което дължи издръжка и дали изобщо реализира трудови доходи, счита, че месечната сума необходима за издръжката на Михаил  е в  размер на 200 лева,от които 140 лева следва да поеме бащата В.М.Т. който живее и работи в Белгия, както и непредвидимите нужди и грижи свързани с отглеждането и възпитанието на детето, а ответницата К.К. следва да бъде осъдена да заплаща, съответно сумата от 60 лева  месечно.Искът за разликата над 60 лева до претендираните 150 лева,следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед безспорните данни по делото,че родителите на Михаил са разделени от около края на месец юни 2010 година  и в този период,ответницата изобщо не е полагал грижа за детето Михаил,нито е изплащала издръжка,следва да бъде уважена частично и претенцията за издръжка за минало време и съобразно чл.149 от СК,да бъде присъдена издръжка за минало за периода от 1.07.2010 година до 17.09.2010 година,в размер също на 60 лева.За периода от 1.07.2010 година до 17.09.2009 година искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Определената издръжка,на основание чл.146 ал.1 от СК се дължи,  ведно със законната лихва върху всяка една просрочена месечна вноска.

Следва да бъде допуснато и предварително изпълнение на решението на основание чл.242  ал.1 от ГПК,в частта за издръжката.

При този изход на делото следва ответницата да бъде осъден да заплати и сторените от ищецът разноски които съобразно списъка по чл.80 от ГПК са в размер на 490 лева,като съобразно отхвърлителната част по две от претенциите следва да бъдат присъдени разноските наполовина ,а именно  245 лева.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху така присъдения размер  на издръжката -  100 лева,по сметка на бюджета на съдебната власт.

Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,

 

                      Р   Е   Ш   И:

 

ЛИШАВА от родителски права К.Д.К., с ЕГН ********** ***,по отношение на детето Михаил Валентинов Т.,с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения,между майката К.Д.К., с ЕГН ********** *** и детето Михаил Валентинов Т.,с ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца от 9.зо часа до 17.оо часа,както и 15 календарни дни,които да не съвпадат с времето за отдих с бащата.

ОСЪЖДА К.Д.К., с ЕГН********** *** да заплаща на малолетното си дете Михаил Валентинов Т.,с ЕГН **********,чрез неговият баща и законен представител В.М.Т., с ЕГН ********** *** месечна издръжка  в размер на 60 лева, ведно със законната лихва при забава на всяка месечна вноска, считано от 17.09.2010 година, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60 лева до претендираните 150 лева,като неоснователен.

ОСЪЖДА К.Д.К., с ЕГН********** *** да заплаща на малолетното си дете Михаил Валентинов Т.,с ЕГН**********,чрез неговият баща и законен представител В.М.Т., с ЕГН ********** *** месечна издръжка  в размер на 60 лева, ведно със законната лихва при забава на всяка месечна вноска,на основание чл.149 от СК,за минало време,за периода от 1.07.2010 година до 17.09.2010 година,като отхвърля иска за периода от 17.09.2009 година до 1.07.2010 година,като неоснователен.

ОСЪЖДА К.Д.К., с ЕГН********** *** да заплати на В.М.Т., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.”Хан Крум” №1 адв.В.С. , съобразно уважената част от исковете разноски в размер на 245 лева.

ОСЪЖДА К.Д.К., с ЕГН********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер  100   лева, /съобразно присъдената издръжка/.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението,в частта за присъдените издръжки.

На основание чл.136 от СК,да се изпрати съобщение до Община Пазарджик,ведно с препис от решението,за вписване на лишаването от родителските права.

Да се изпрати препис от решението на ДСП „ОД” гр.Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба, а в частта, с която е допуснато предварително изпълнение подлежи на обжалване, за ответницата с частна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в едноседмичен срок.                                                     

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: