№ 251
гр. Враца, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500161 по описа за 2022 година
Производство по чл.274, вр. чл.248, ал.3, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Профи Кредит България"ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
юрисконсулт К. М., срещу Определение №170/24.02.2022г., постановено от
Районен съд-Мездра по гр.д.№1173/2021г., с което е оставена без уважение
молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение
№3/17.01.2022г. в частта за разноските. Инвокира се оплакване за
неправилност на обжалваното определение, като се настоява, че присъденото
с решението адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА на пълномощника
на ищеца в размер на 600лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до
минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Насрещната по частната жалба страна адвокат Д.Т. от АК-Хасково не е
подала отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана и
с правен интерес страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
За произнасянето си по основателността на частната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
1
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Ф. Т.
И., представляван по пълномощие от адв.Т., иск с правно основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.21, вр. чл.10а, ал.1 ЗПК иск за прогласяване нищожността на
клаузите от Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт *** от
01.03.2021г., предвиждащи заплащане на такси за допълнителни услуги
"Фаст" и "Флекси".
В отговора на исковата молба ответникът "Профи Кредит
България"ЕООД е оспорил предявения иск, като е направил възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Адвокат Т. е представила договор за правна защита и съдействие, от
който е видно, че е предоставила на ищеца безплатна адвокатска услуга на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, както и списък на разноските, в който като
размер на възнаграждението й е посочена сумата 600лв. Адв. Т. не се е явила
в проведеното по делото съдебно заседание.
С решението на първоинстанцонния съд предявеният иск е уважен, като
в полза на адв. Т. е присъдена сумата 600лв. за адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА, без да е обсъдено направеното от ответника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Обжалваното определение е постановено по молба на ответното
дружество по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските
чрез намаляване на размера на присъденото на адв. Т. адвокатско
възнаграждение.
Адв. Т. е представила писмено становище за неоснователност на
молбата на ответника.
Районният съд е приел, че предявените искове са неоценяеми и с
постановеното по делото решение адвокатското възнаграждение е определено
и присъдено в минималния размер, посочен в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, поради което
искането по чл.248 ГПК е намерено за неоснователно.
Като взе предвид изложеното и след самостоятелна преценка на
обстоятелствата по делото, окръжният съд приема, че частната жалба е
основателна.
2
Предявеният пред първата инстанция иск е за прогласяване
нищожността на клауза на сключения между страните договор за
потребителски кредит, предвиждаща допълнителни услуги Фаст и Флекси,
което не може да обоснове извод, че са предявени два обективно съединени
иска.
Предявен е един неоценяем установителен иск, за защитата по който в
чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвидено минимално възнаграждение в
размер на 300лв. При това положение следва да се приеме, че за оказаната на
ищеца безплатна адвокатска помощ в условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА на
адв.Т. се дължи възнаграждение в минималния размер. Липсва основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от минималния
по критерия "фактическа и правна сложност на делото", а отделно от това
адв. Т. не се е явила в проведеното пред районния съд съдебно заседание и не
е представила доказателства за по-висока цена на предоставената от нея
услуга.
По изложените съображения Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №170/24.02.2022г., постановено от Районен съд-
Мездра по гр.д.№1173/2021г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №3/17.01.2022г., постановено от Районен съд-Мездра
по гр.д.№1173/2021г. в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото
3
на адвокат Д.Т. Т. от АК-Хасково адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗА от 600лв. на 300лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4