Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
К. ВАСИЛЕВ
при секретар Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 82 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на К.Д.К. чрез
адвокат К.К. против решение № 61 от 02.03.2018 г., допълнено с решение № 307 от
08.11.2018 г., постановени по гр.д.№ 1231 по описа за 2016 г. на Районен съд – Провадия,
първи състав, с което е осъден въззивника К.Д.К. да предаде на С.Ш.Н.
владението върху недвижим имот, находящ се в село Партизани, община Дългопол,
област Варна, с площ от 1 135 кв.м, съставляващо поземлен имот пл.№ 500 в кв.29
по плана на селото, при граници улица, пол.имоти XVII- 199, XVI-200, XV-201 и
пл.№198, като покупко-продажбата е обективирана в нотариален акт /НА/ № 189,
том V, рег.№ 4092, дело № 926 от 2016 г. на нотариус Зоя А. ***, вписан в Службата
по вписванията под вх.рег.№ 5908 от 18.11.2016 г., акт № 86, том XV, дело № 2870
от 2016 г. на основание член 108 от Закона за собствеността /ЗС/, както и е
отхвърлен предявения насрещен иск на К.Д.К. срещу С.Ш.Н. с правно основание член
124, алинея 1 от ГПК да бъде прието за установено, че Н. не е собственик на
същия недвижим имот, като решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на страната ищеца Б.С.Г..
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното решение. Излага се, че събраните гласни доказателства
не са обсъдени в тяхната взаимовръзка и логичност; че незадълбоченото им
обсъждане е довело до грешни изводи; не е изложил мотиви относно заявеното
придобивно основание от жалбоподателя, а именно – изтекла в негова полза
придобивна давност. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на иска и
уважаване на предявеният насрещен иск. В съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбата се поддържа, като се твърди, че предявеният насрещен иск не е
отрицателен установителен, а с правно основание член 79 от ЗС.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от
ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и излага
подробно становище защо намира атакуваното решение за правилно и
законосъобразно. В съдебно заседание не изразява становище.
Въззивната жалба е подадена от лица, легитимирани да
обжалват първоинстанционното решение, като неизгодно за тях. Правото си на
жалба, то са упражнили в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и
член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение
съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията, изложени в исковата молба са, че на 17.11.2016 г. ищецът С.Ш.Н. придобил от Б.С.Г.
празно дворно място, находящо се в село Партизани, община Дългопол, област
Варна, с площ пот 1 135 кв.м, съставляващо поземлен имот с планоснимачен №
500 в квартал 29 по плана на селото, при граници: улица, имот № ХVІІ-199, имот
№ ХVІ-200, имот № ХV-201 и имот пл.№ 198, като договорът за покупко-продажба е
обективиран в нотариален акт /НА/ № 189, том V, рег.№ 4092, дело № 926 от 2016
г. на нотариус Зоя А., вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№ 5908 от
18.11.2016 г., акт № 86, том ХV, дело № 2870 от 2016 г. Декларирал имота в
Община – Дългопол и предприел действия по ограждане на закупеното място,
ангажирал геодезист и когато двамата отишли, за да бъдат определени границите
на имота, били посрещнати от ответника К.К. – собственик на съседното място,
който не ги допуснал в имота, твърдейки, че е негова собственост. Ищецът подал
жалба в полицията, но същевременно К. премахнал изградената ограда, пуснал куче
вътре и влизането в имота се оказало невъзможно.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, с който
се възразява против иска поради неоснователността му. Излага се, че за процесният имот е придобит от него по
наследство от баща му Д.К.К., за който той се легитимира с НА. Твърди, че освен
неговите родители и той, никой друг не е владял имота, нито са чували някой да
предявява собственически права върху него. В края на 2016 г. и началото на 2017
г. бил на работа в Англия и разбрал от сестра си, че ищецът заедно с негови
роднини е влязъл в имота и извършил самоуправни действия, като е забил колове и
опънал оградна мрежа. С отговора се предявява и насрещен иск да бъде прието за
установено, че ищецът С.Ш.Н. не е собственик на процесния имот. С уточнение,
направено с молба от 29.09.2017 г., К. е навел в евентуалност и ново придобивно
основание – изтекла в негова полза придобивна давност въз основа на упражнявано
владение от 2000 г.
Срещу насрещния иск е постъпил отговор от С.Н., в който същият излага,
че след НА от 1096 г., с който ответникът се легитимира като собственик, е била
извършена делба по гр.д.№ 212/1986 г. по описа на РС – Провадия, след което
наследодателят на праводателя на ищеца се е снабдил с НА за собственост на процесния
имот по наследство и делба.
С нарочна молба от 25.05.2017 г. ответникът К.К. /лист 57 от
първоинстанционното дело/ е изразил становище, че по делото следва да бъдат
приети за безспорни следните факти и обстоятелства: съществуването на гр.д.№
212/1986 г.п по описа на ПРС с влязло в сила на 01.06.1990 г. решение; че
основанието за издаване на НА № 136 от 1990 г. е решението по гр.д.№ 212/1986
г. на ПРС; че през 2007 г. процесният имот е дарен на праводателя на Н..
Представен и приет като доказателство по делото е НА № 189, том V,
рег.№ 4092, дело № 926 от 2016 г. на нотариус Зоя А., вписан в Службата по
вписванията с вх.рег.№ 5908 от 18.11.2016 г., акт № 86, том ХV, дело № 2870 от
2016 г. /лист 5 от първоинстанционното дело/, от който е видно, че на
17.11.2016 г. С.Ш.Н. е закупил от Б.С.Г. празно дворно място, находящо се в
село Партизани, община Дългопол, област Варна, с площ от 1 135 кв.м,
съставляващо поземлен имот с пл.№ 500 в квартал 29 по плана на селото, при
граници: улица, имот № ХVІІ-199, имот № ХVІ-200, имот № ХV-201 и имот пл.№ 198.
Също така към доказателствения материал е приобщен и НА № 2, том VІ,
рег.№ 4460, дело № 885 от 2007 г. на нотариус Зоя А., вписан в Службата по
вписванията с вх.рег.№ 5960 от 12.12.2007 г., акт № 158, том ХVІ, дело № 3321
от 2007 г. /лист 6 от първоинстанционното дело/, от който се установява, че Х.Б.Р.
и Г.С.Г. са дарили на Б.С.Г. собствените си 5/6 идеални части от дворно място,
находящо се в село Партизани, община Дългопол, област Варна, с площ от
1 135 кв.м, съставляващо поземлен имот с пл.№ 500 в квартал 29 по плана на
селото, при граници: улица, имот № ХVІІ-199, имот № ХVІ-200, имот № ХV-201 и
имот пл.№ 198.
Видно е, че с НА № 136, том І, дело № 353 от 1990 г. на нотариус при
Районен съд – Провадия С. Г.Р. е признат за собственик на незастроено дворно
място, находящо се в село Партизани, община Дългопол, област Варна, с площ от
1 135 кв.м, съставляващо имот с пл.№ 500 в квартал 29 по плана на селото,
при граници: улица, Д.К.К. и парцели ХV, ХVІ и ХVІІ /лист 7 от
първоинстанционното дело/, по наследство и делба.
Представен и приет по делото е НА № 146, том І, дело № 629 от 1986 г.
на нотариус при Районен съд – Провадия /лист 31 от първоинстанционното дело/, с
който Д.К.К. е признат за собственик въз основа на давностно владение на дворно
място с къща и лятна кухня, находящо се в село Партизани, община Дългопол,
област Варна, с площ от 2 100 кв.м, съставляващо имот с пл.№ 198 в квартал
29 по плана на селото, при граници: улица, Р.Г., дере, С. Катев, Георги Велинов
и блок на АПК.
Видно от приетото по делото като доказателство решение от 27.03.1989
г., постановено по гр.д.№ 135 по описа за 1988 г. на Окръжен съд – Варна /лист 43
до лист 48 от първоинстанционното дело/ е, че в дял на Д.К.К. е поставено
дворно място с площ от 1 135 кв.м с насаждения и построена в него жилищна
сграда и стопански постройки, представляващо дял втори от имот пл.№ 198, кв.29
по плана на село Партизани, оцветен със син цвят на скицата на вещите лица, а в
дял на С. Г.Р. - дворно място с площ от 1 135 кв.м, представляващо дял първи
от имот пл.№ 198, кв.29 по плана на село Партизани, оцветен с червен цвят на
скицата на вещите лица. Към решението е представена и скица, на която са
обозначени двята дяла по извършената делба.
Предявеният иск от С.Н. е с правна квалификация по член 108 от ЗС. За
основателното провеждане на ревандикационен иск в тежест на ищца е да установи
наличието на предвидените в член 108 от ЗС предпоставки: че е собственик на
твърдяното придобивно основание и че ответникът владее спорния имот без
основание. Посочените факти трябва да бъдат установени при условията на пълно и
главно доказване, тъй като от тях зависи изхода на спора. В тежест
на ответникът е да установи противопоставимо право на собственост, породено на
твърдяните основания /наследяване и изтекла в негова полза придобивна давност,
считано от 2000 г. до предявяване на иска/, както и наведените правоизключващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Предявеният насрещен иск е отрицателен установителен за признаване за
установено, че Н. не е собственик на процесния имот. Съобразно указанията,
дадени в тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г., постановено по тълк.д.№
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на такъв иск е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника. В конкретния случай К. излага, че притежава самостоятелно право,
което ответникът по насрещния иск оспорва. В производството по отрицателен
установителен иск ищецът следва да докаже само фактите, обуславящи правния му
интерес да оспорва правото на ответника, тоест наличието на свое защитимо
право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които произтича.
Предявеният иск се основава на твърдения, че К. е собственик на основание наследяване
от баща му, придобил имота по давност, и в евентуалност – въз основа на
давностно владение, осъществявано от него от 2000 г.
Материалната доказателствена сила на приложените по делото писмени доказателства, легитимиращи ищца като
собственик на имота, не е оборена, обстоятелство което задължава съда на
основание член 179, алинея 1 от ГПК
да приеме, че удостоверените в тях факти действително са се осъществили.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът С.Н. е
придобил процесният имот от Б.С.Г. чрез договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № 189 от 2016 г. Доколкото К. не оспорва валидността на извършената
покупко-продажба, нито на дарението, извършено през 2007 г. от праводателите на
праводателя на ищеца, то следва да бъде прието, че Н. е собственик на процесния
имот на наведеното от него придобивно основание.
Между страните не е спорен въпроса кой упражнява фактическа власт върху
имота, напротив - въз основа на това К.К. предявява и насрещния иск с наведено
основание придобивна давност.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели и
изслушване на третото лице – помагач на страната на ищеца на основание член 176
от ГПК. Борис Гинев е обяснил пред първоинстанционния съд, че имотът, който е
продал на ищеца, винаги е бил заграден, за да не влизат животни в него; виждал
е родителите си да сеят в това място, както и да ползват тоалетната, построена
близо до оградата. Свидетелят Шакир Н.Ш. /баща на ищеца, чиито показанияа съдът
преценява при условията на член 172 от ГПК/ обяснява, че от 1993 г. живее в
същата махала на селото, където синът му купил мястото, поради което и познава
старите собственици; след като бил купен имотът, решили да направят ограда и
извикали геодезист, който дошъл, но излязъл проблем с К., който казал, че е
собственик; обадили се в полицията, но никой не дошъл; когато питали в селото,
им казали, че собственик е Борис; сложили ограда, но след това решили да я
махнат, за да няма караници; когато забивали колчетата за новата ограда,
излезла стара мрежа от пръстта. Свидетелката Г.К.Г. /съпруга на третото лице
помагач/ разказва, че имотът е бил на свекърва й, знае, че е водила дела за
него и ги е спечелила през 1990 г.; още същата година мъжът й и брат му се
опитали да заградят имота, на което присъствали и тя, и свекърва й, но
ответникът и баща му Д. съборил оградата и това било няколко пъти; през
годините, когато гледали свекърва й при тях във Варна ходели в имота, но всеки
път било под угрозата от саморазправа. Свидетелят В.М.С. обяснява, че живее в
същата махала и знае, че К. и баща му владеят имота от най-малко тридесет
години; друг освен К. не е обработвал този имот; разбрал, че едно комшийче
купило имота, а след това дошъл и опънал мрежа, която стояла два-три дни, а
после изчезнал и мрежата и коловете; не знае друг да е претендирал за мястото
мястото, което Борис продал има отделен двор, който е съседен на К. и Борис;
знае, че са загубили делото и сега пак спорят. Свидетелят С.Б.Я. разказва, че
имотът е на ответника от баща му, като на къщата той е работил инсталацията и е
участвал в направата на покрива; не е виждал някой друг да го работи двора;
през зимата, когато К. бил в Англия, влизали в двора, заграждали, но не е видял
това; мрежата я махнал К., но това също не го е виждал; не е чувал някой да има
претенции за имота.
Настоящият състав на съда разглежда направеното твърдение за
придобиване на имота от К.К. по давност като възражение по предявения ревандикационен
иск, доколкото вече бе коментирано, че същият има правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск. Давността представлява първичен способ за
придобиване на вещни права чрез фактическо упражняване на съдържанието им в
определен от закона срок, с
намерение за присвояване, манифестирано спрямо конкуриращия собственик. Не се
установява фактическата власт да е установена трайно и несъмнено от К.Д.К. в
периода от 2000 г. до предявяване на
исковата молба с намерение за своене на вещта. Показанията на свидетелите В.М.С.
и С.Б.Я. се градят на впечатления не за спорния имот, а за този, поставен в дял
на баща му при извършената през 1990 г. делба, доколкото и двамата свидетели
говорят за място с къща, което е било загубено от другата страна при водените
дела. По делото е безспорно установено, че при делбата в дял на Д.К.К. е бил
поставен имот с къща и стопански постройки. Докато с показанията на
свидетелите, водени от ищеца, дори и преценени при условията на член 172 от
ГПК, се установява, че от 1990 г. непрекъснато са се противопоставяли на
извършваните от К. и Костадинов действия, което води до извод, че дори и да е
упражнявано владение, то то не е било необезпокоявано. Свидетелите също така
установяват, че имотът е бил ограден, като в течение на годините оградата е
била неколкократно премахвана и отново поставяна. Извършване на действия като
плащане на местен данък за притежавани недвижими имоти не може да промени това
заключение, защото не доказват реално упражнявана фактическа власт с намерение
за своене на имота. В случая доказателствата не установяват установено от К. или
неговия пряк праводател постоянно владение, тоест фактическа власт, при която
владелецът да е в състояние във всеки момент, когато пожелае, да може да
реализира владелческата си власт съобразно предназначението на вещта. Поради
това владението, твърдяно от К., не е годно да породи последиците на придобивната
давност. Изложеното от третото лице – помагач /починало в хода на процеса след
постановяване на първоинстанционното решение и заместено на основание член 227
от ГПК от провоприемниците му/ в обясненията му пред първата инстанция, че от
десет години е ходил около пет пъти в имота не променя направените по-горе
изводи. Фактът на ползване на имота от едно лице не означава, че той е
установил владение за себе си. Затова съдебната практика последователно и
непротиворечиво приема, че това лице следва да демонстрира явно, категорично и
недвусмислено, че е променило намерението си. Отказ да се допусне лице, което
твърди, че е собственик, може да се приеме като демонстрация на намерение за
своене, но то следва да е съчетано и с други действия, демонстриращи своене на
имота, като правна защита на имота и защита от фактически посегателства,
деклариране на свое име пред данъчните власти. Последното само по себе си не е
достатъчно, за да докаже своене на имота, но съчетано с другите действия
демонстриращи, че лицето счита целия имот за свой са достатъчни, за да се
приеме, че е налице и субективният елемент на владението.
Въз основа на изложените съображения въззивният съд приема за основателен
предявеният иск по член 108 ЗС и за неоснователен насрещният с правно основание
член 124, алинея 1 от ГПК. Тук е мястото да бъде отбелязано, че е неоснователно
направеното възражение във въззивната жалба от пълномощника на К.К., че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявеният от доверителя му иск
с правно основание член 79 от ЗС, което следва да бъде тълкувано като наведен
довод за предявен положителен установителен иск, основан на твърдения за
придобиване на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза дълга
придобивна давност. Видно е, че К. е предявил отрицателен установителен иск за
приемане за установено, че ищецът не е собственик на процесния имот /лист 28 от
първоинстанционното дело/, такъв е и приет /лист 79 от първоинстанционното
дело/ и разгледан /допълнително решение/.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, макар и по различни мотиви, то
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 3
от ГПК въззивникът дължи направените от въззиваемия пред настоящата инстанция
разноски. Тези разноски съобразно представения списък по член 80 от ГПК са в
размер на 200 лева, но доказателства за заплащането на същите няма представени,
поради което и искането следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61 от 02.03.2018 г.,
допълнено с решение № 307 от 08.11.2018 г., постановени по гр.д.№ 1231 по описа
за 2016 г. на Районен съд – Провадия, първи състав.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.Ш.Н. ЕГН ********** с адрес ***, за присъждане на разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.