РЕШЕНИЕ
№ 4639
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100504557 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. П. Н., срещу решение №
1074/19.01.2024 г. по гр. дело № 30734/2023 г. на СРС, 117 състав, в частта му,
относно определения режим на лични контакти през зимната и пролетната
ваканции на детето Б.К. П. с баща му К. Ж. П.. Моли в тази му част решението
да бъде отменено и режима в обжалваната му част да бъде разпределен по дни
- по равно между майката и бащата.
Въззиваемата страна К. Ж. П., с отговора на въззивната жалба счита
същата за неоснователна. Излага съображенията си.
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата. Уточнява, на
основание чл. 267 ГПК, че обжалва решението само в частта му, в която тя
трябва да води детето по време на ваканциите при баща му в Бургас. Иска
бащата да взема и й води детето по време на ваканциите. Претендира
присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
За съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не се
1
явява и не се представлява.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
С решение № 1074/19.01.2024 г. по гр. дело № 30734/2023 г., СРС, 117
състав е изменил мерките относно родителските и свързаните с това права и
задължения, постановени с Решение № 269/12.02.2016 г. по гр.д. 8499/2015 г.
РС Бургас, както следва: Родителските права над детето Б.К. П., р. на
****** г., се предоставят за упражняване на майката– С. П. Н. ЕГН
**********, при която ще живее, с право на бащата К. Ж. П., ЕГН**********
да го взема с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 до
19 ч. Задължава майката да води детето в дома на бащата в първия ден на
зимните, пролетните и летните ваканции и да го взема оттам в предпоследния
ден на зимните и пролетните ваканции и на 30-я ден от престоя му при бащата
през летните, както и да осигури звукова и зрителна връзка между тях чрез
технически средства /видео, вайбър/.
Изслушана във въззивното производство на 02.12.2024 г., майката П.Е.З.
заявява, че е със средно образование. Работи като мениджър смяна, от 9 ч до
17 ч. Има и друго дете от същия баща. И когато този режим се осъществява,
трябва да взема и двете деца, да пътува и да взема допълнителен отпуск. Не
съжителства с друго лице. Може да разчита на помощта на родителите си,
които са пенсионери и живеят с нея и децата. Счита, че режима на бащата
следва да се осъществява с помощта на личния му асистент-неговия баща,
който разполага с две превозни средства. Трудно й е освобождаването от
работа, както и финансовата част за пътуването, тъй като бащата осигурява
издръжка само за детето Д..
При изслушването му от въззивния съд в откритото съдебно заседание,
проведено на 19.06.2025 г., детето Б.К. П. заявява, че живее с майка си от три
години. С баща си контактува по вайбър. Майка му не му пречи да се чуват с
баща си по вайбър. Баща му го търси по вайбър. Баща си последно е видял
2
през 2022 г., след това само по вайбър. Има сестра, която иска и чува баща им
по вайбър. Когато баща му се обажда по вайбър, звъни на майка му, тъй като
той няма. Един път баща му се обажда да чуе него и после- за да чуе сестра
му. Баща му живее в Бургас. Баща му живее с дядо му, който е неговия баща,
но не мисли, че живеят в един апартамент.
По време на изслушването, детето беше видимо разстроено и не
отговори на част от въпросите.
Социалния работник, присъствал на изслушването на детето заявява, че
детето се е притеснило и не е искало да отговаря на въпросите и се е
разплакало. Видимо детето е по-затворено и според социалния работник
трябва да ползва социална услуга- психологическа подкрепа. Възможно е
детето да изживява по този начин родителския конфликт и явно това дете има
нужда от психолог. Препоръчват за детето психологическа подкрепа и
консултиране, за майката- информиране, консултиране и застъпничество.
В социалния доклад на ДСП-Възраждане, представен във въззивното
производство, се заключава, че основни грижи за децата се полагат от майката,
с помощта на разширеното й семейство. Базовите потребности на децата се
задоволяват адекватно. Майката е консултирана за възможността за ползване
на социална услуга в общността. В интерес на детето Б. е да има редовни
контакти с всеки от родителите му.
В социалния доклад на ДСП-Бургас, изготвен за въззивното
производство, е отразено, че бащата не е виждал сина си от близо четири
години. Заключава се, че е необходимо детето Б. да има пълноценни контакти,
както с единия, така и с другия си родител. В интерес на Б. е да живее в
сигурна и безопасна среда, да има редовни контакти с родителите си, да
познава своя разширен семеен кръг, своите роднини по произход и да
поддържа контакти с тях. Необходимо е родителите да насочат вниманието си
към разумно родителско сътрудничество и конструктивен диалог, като по този
начин ще осигурят спокойна и сигурна среда за детето Б.. Бащата е
консултиран и запознат и с предлаганите социални услуги в общността.
Безспорно се установи по делото, че местоживеенето на детето Б.,
постановено с влязъл в сила съдебен акт- решение от 12.02.2016 г. на Бургаски
районен съд по гр.д. №8499/2015 г., преди иницииране на настоящото съдебно
производство, е било в гр. Бургас, при бащата на детето.
Не се спори по делото и, че бащата на Б.- К. Ж. П. е със 100 % намалена
работоспособност, с чужда помощ- ЕР на ТЕЛК, със срок до 01.10.2026 г.
Няма спор, че общуването на детето с всеки един от родителите е
необходимо за неговото формиране като личност и съдейства за правилното
му развитие и възпитание. Поведение на родител, на който е предоставено
упражняването на родителските права, с което възпрепятства контакта с
другия родител, не е в интерес на детето. Постановената вече промяна на
определените мерки относно упражняването на родителските права, налага и
3
определяне на режим на лични отношения на детето Б. с неговия баща по
начин, предполагащ възможността за осъществяването им.
Единственото спорно обстоятелство по делото е къде да се
осъществяват личните отношения на детето Б. с неговия баща- в гр. Бургас,
където бащата живее или в гр. София /майката претендира бащата да идва в
столицата, за да контактува с Б./.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай, за да бъде общуването
на детето с родителя му- неговия баща пълноценно, както и с оглед
установеното по делото здравословно състояние на бащата, следва да бъде
предоставена възможност на детето да осъществява личните си отношения в
дома на бащата. Жилището на бащата разполага с необходимите битови и
санитарни условия за пребиваване на детето Б.. За осигуряване изпълнението
на решението, на основание чл. 59, ал. 8, т. 3 СК, съдът намира, че следва да
постанови, че обичайните разходи за осъществяване на срещите между Б. и
бащата, следва да се поемат от майката, като същата следва да води и взима
детето от дома на неговия баща в гр. Бургас- за времето от първия ден до
предпоследния ден на ученическите зимни/през зимния период е Коледната
ваканция/ и пролетни ваканции, определени от МОН.
С оглед направените уточнения на жалбата в хода на въззивното
производство, негов предмет е единствено мястото на осъществяване на
режима на лични отношения на бащата със сина му Б..
Предвид всичко изложено дотук, настоящия съдебен състав счита, че
решението, в частта му, в която СРС е постановил мерки относно контактите
на детето Б. с неговия баща, е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и разясненията, дадени с Тълкувателно решение
по т.д. 3/2023 г. от 27.06.2024 год. на Върховният касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, искането на
въззивницата за присъждане на разноски, е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1074/19.01.2024 г. по гр. дело №
30734/2023 г. на СРС, 117 състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. П. Н. ЕГН********** за
4
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5