№ 799
гр. Бургас, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120202093 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод депозирана жалба
от А. В. А., ЕГН ********** с адрес: ** против електронен фиш серия "К" № 5034800, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 1
ЗДвП.
В жалбата се прави искане за отмяна на атакувания електронен фиш поради неговата
незаконосъобразност, свеждаща се в противоречието му с административно-производствените
правила, относими към нередовност на връчването в разрез с чл.189,ал.5 ЗДвП, което е отнело
възможността на жалбоподателя да подаде декларация, чрез която да обори презумпцията за
авторството. Жалбоподателят противопоставя аргумент, че административно-наказателната
отговорност е ангажирана след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Твърди се още, че е
допуснато дерогиране на чл.10,ал.1 и ал. 3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на МВР относно
липсата на протокол, удостоверяващ местонахождение на място за контрол, разположението на
АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС,началото и края на работата на
временно разположеното на участъка от пътя и др., липсата на доказателства,че АТСС отговаря на
изискванията на Закона за измерванията.
В съпроводителното писмо, с което материалите по административнонаказателната преписка са
изпратени в съда, се излагат съображения, че електронният фиш е издаден при спазване
изискванията на материалния и процесуалния закон и се прави искане за потвърждаването му.
В съдебното заседание жалбоподателят А. А., редовно призован, не се явява и не се представлява.
В съдебното заседание административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
След внимателен преглед и анализ на събраните по делото доказателства и след преценка на
изложените в жалбата и в съдебно заседание становища съдът в съответствие с разпоредбата на чл.
84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК извърши цялостна проверка на правилността на атакувания електронен
фиш, при която не констатира основания за неговата отмяна или изменение:
По допустимостта на жалбата:
1
Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от
наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. По делото са
налични писмени доказателства- представено извлечение от АИС „АНД“ при ОДМВР-Бургас
Сектор „Пътна полиция“ за датата на връчване на електронния фиш- 06.05.2023 г., поради което
съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на
поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
На 06.07.2021 г. в 09: 00 часа е управляван собственият на жалбоподателя А. А. лек автомобил
марка "Фолксваген Фаетон", с рег. № ** в гр.Бургас по ПП I-6, км 495+650 до бензиностанция
„Лукойл-Т.К. Ф504“ в посока към кв.Пети километър. Към 06.07.2021 г. в горепосочения пътен
участък максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, като същият видно от писмо
вх. №24730/29.06.2023 г. на Община Бургас представлява градска магистрала II клас и се намира в
урбанизираната територия на гр. Бургас, т.е. в очертанията на населеното място. Независимо от
това жалбоподателят управлявал автомобила със скорост от 73 км/ч при отчетен толеранс – 3км/ч.
Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 06.07.2021 г. в диапазона 08.30-10.30 ч.
се контролирало с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR1-M 644, временно разположена на участък от пътя ПП I-6, км 495+650 до бензиностанция
„Лукойл-Т.К. Ф504“.
Мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен № 644/14, представлява
одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените
типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност на
16.06.2021 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.
Въз основа на установеното от мобилната система за видеоконтрол бил издаден електронен фиш
серия "К" № 5034800, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по
реда на чл.283 НПК писмени доказателства: заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи; справка за собственост на лек автомобил с рег. № **, протокол от проверка на
мобилната система за видеоконтрол TFR-1M № 7-4-21 от ГД“НП“ Сектор „управление на
собствеността“- полицейска техника , удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, издадено от Български институт по метрология, протокол за използване на АТСС за
контрол на скоростта рег. № 769р-11304/09.07.2021 г. с начало на работа 08.30 и край на работа
10.30 ч. на 06.07.2021 г., обективиращ установяването на 80 нарушения от АТСС, “,инкорпориращ
снимка на разположението на АТСС, писмо вх. №24730/29.06.2023 г. на Община Бургас , видно от
което ПП I-6, км 495+650 до бензиностанция „Лукойл-Т.К. Ф504“ представлява градска
магистрала II клас и се намира в урбанизираната територия на гр. Бургас, ведно с приложена
схема, вещественото доказателствено средство – снимка № 35107, TFR-1-M №644.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес.
Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и
надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в кореспондиращо
съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство –снимка
№ 35107, TFR-1-M №644, от която се установява регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост, като кадърът на заснемане обхваща именно лек автомобил
марка"Фолксваген Фаетон", с рег. № **.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си
убеждение,материализирано в следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и при
2
спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронен фиш серия "К" № 5034800, издаден
от компетентна държавна институция – ОДМВР-Бургас и съдържа всички реквизити, изискуеми
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера
на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно лимитирания
занокодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с изискуемите
при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за
нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол.Ето защо съдът формира
вътрешната си увереност, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, дискредитиращи процесуалната изрядност на проверявания
електронен фиш.
Неоснователно е защитното възражение относно неспазване на давностните срокове по чл. 34, ал.
1 ЗАНН, доколкото сроковете по чл. 34 ЗАНН в производството по издаване на електронен фиш са
неприложими, тъй като те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. В ТР
№ 1/26.02.2014 г. на ВАС стриктно са диференцирани правните характеристики относно форма
съдържание, реквизити и ред за издаване на наказателното постановление и АУАН от
елекетронния фиш, като е прието,че: "Съкратеното производство за административнонаказателна
отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от
общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с
НП (...) Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. " Разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП препраща към ЗАНН за неуредените
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и
фишове и по изпълнението на наложените наказания, но в настоящия случай не се касае за
непълнота в нормативната уредба, а за изключение от общите правила на
административнонаказателното производство, регламентирани в ЗАНН (така и Решение №
7996/06.12.2019 г. по адм. дело № 10164/2019 г. на АССГ и Решение № 7163 от 22.11.2019 г. по
адм. дело № 7061/2019 г. на АССГ). В случая не са изтекли сроковете на относителната давност
(чл. 11 ЗАНН вр. чл. 81, ал. 2 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК) и на абсолютната давност (чл. 11 ЗАНН вр.
чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК) за погасяване на административнонаказателното
производство.
Противно на изразеното в тази насока субективно мнение на жалбоподателя , включващо
противопоставяне на защитните тези на законосъобразността на процедурата по установяване и
издаване на ЕФ, според съда при установяване на нарушението изцяло са спазени легалните
критерии на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата,като е налице коректност, правилност и последователност в контролната дейност по
отчитане на нарушението, като е спазено изискването за съставяне на протокол,конкретизиращ
вида АТСС, контролирания пътен участък, времевата рамка на експлоатиране на АТСС,
въведеното ограничение на скоростта, снимка относно разположението на АТСС. В материалите
по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. От писмените доказателства се установява, че контролът на скоростта в
съответния пътен участък на 06.07.2021 г. е осъществяван от мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M с идентификационен № 644/14, която представлява одобрен тип средство за измерване,
вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и е
преминала проверка на техническата изправност на 16.06.2021 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип.
От писмо вх. №24730/29.06.2023 г. на Община Бургас е видно, че ПП I-6, км 495+650 до
бензиностанция „Лукойл-Т.К. Ф504“ представлява градска магистрала II клас и се намира в
урбанизираната територия на гр. Бургас,, в която е действало общото ограничение на скоростта за
превозни средства от категория В -50 км/ч.
3
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка № 35107, TFR-1-M №644,
като следващ доказателствен сегмент в единната и непрекасваема доказателствена верига на
писмените доказателства, по несъмнен начин се установява и конкретната величина на
превишението на скоростта на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено
средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 76 км/ч. От
протокола за техническа проверка на мобилната система се установява стойността на относимата
възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост до 100 км/ч,
установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният
диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост
от 76 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост
73 км/ч ( 76 км/ч - 3 %).
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. "
В материалите по административнонаказателната преписка не е приложена декларация от
собственика на автомобила, че на 06.07.2021 г. в 09: 00 часа лекият автомобил е бил предоставен
на друг, различен от жалбоподателя ползвател, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на А. А. като собственик на автомобила.
Разпоредбата на чл.189,ал. 5 ЗДвП диференцира две алтернативно допустими и самостоятелни
форми за връчване на електронния фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2: 1. с препоръчано писмо
с обратна разписка; или 2. чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В чл.189,ал.5
изр. 2 ЗДвП е предвидена възможност за собственика на автомобила в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Видно
от приложеното извлечение от АИС АНД при ОДМВР-Бургас, ЕФ К/5034800 е връчен на
жалбоподателя на 06.05.2023 г., което обстоятелство не се оспорва в жалбата. Претенцията за
нередовност на връчването поради липса на доказателствена обоснованост в изготвена обратна
разписка е несъстоятелна,доколкото се опитва да изключи легитимността на очертания в правната
уредба на закона- чл.189,ал. 5 ЗДвП алтернативен способ за връчване чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им ,който е с равноценна процесуална стойност и приравнен по правни
последици на връчването чрез обратна разписка.
Възражението на жалбоподателя за нередовност на връчването, рефлектирало в накърняване
правото му да упражни субсидиарната възможност по чл.189,ал.5, изр.2 ЗДвП прокламира идеи,
лишени от съпътстващо ги логическо аргументиране в контекста на закона /в т.ч. предвид
очертаните еквивалентно допустими алтернативи за връчване на ЕФ/, което да покаже базиса, на
който е основана всяка от тях и да позволи свързването им с конкретно основание за допуснато
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, с оглед което
съдът класифицира това възражение като предназначено да подпомогне единствено ресурса
аргументи на подадената жалба. Още повече, че в текста на чл.189,ал.5, изр.2 ЗДвП е използван
нормативният израз „получаването му“: „ В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство“, т.е.обобщеният словесен израз е
употребен от законодателя целенасочено, с цел да се елиминира съмнението, че течението на
срокът е обвързано с конкретна форма на връчване на ЕФ.
Съдът намери още, че в обжалвания електронен фиш правилно е посочена нарушената
материалноправна разпоредба,а именно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, който въвежда общото ограничение на
максималната разрешена скорост, с което следва да се съобразяват водачите на ППС от категория
"В" в населено място - 50 км/ч. В случая максималната разрешена скорост за движение в
очертанията на населеното място, касаещи градска магистрала в границите на урбанизираната
територия на гр.Бургас не е различна от указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП -50 км/ч. В настоящия
случай максималната разрешена скорост за движение по ПП I-6, км 495+650 до бензиностанция
4
„Лукойл-Т.К. Ф504“ е била именно указаната в чл. 2 1 , ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от
категория "В" в населено място - 50 км/ч., предвид което коректно и правилно е
индивидуализирана материалноправната разпоредба, под която е субсумиран фактическият състав
на нарушението.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при пряк умисъл като форма на
вината,обхващащ в своите параметри интелектуален момент,включващ представите-отражение на
действителността на съзнанието относно свойствата и общественоопасния характер на деянието -
че управлява МПС със скорост, надвишаваща разрешената за движение в населено място и волеви
момент- проекция на насочеността на волята на субекта, сочеща на това, че е искал да осъществи
фактическите елементи на нарушението.
Преценка дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен случай по см. на
чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност - ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или
незначителността на причинените в резултат на деянието общественоопасни последици,
причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието,
наличието или липсата на данни за други извършени нарушения, без значение дали нарушението е
резултатно или формално. В случая, нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП е формално, но с оглед
значимостта на охраняваните със ЗДвП обществени отношения – безопасното осъществяване на
транспортна дейност и безаварийното движение по пътищата, осигуряващи съхраняване на
живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението, съдът намира, че
признаците на извършеното административно нарушение не сочат на маловажност по смисъла на
чл. 28, ЗАНН.
Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива
обичайна и типична, а не по-ниска степен на обществена опасност на поведението, което
законодателят е имал предвид, въвеждайки в нормения комплекс на ЗДвП ограничителния режим
на максималната разрешена скорост в населено място.
Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
в конкретния случай, съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящия случай се касае за
превишение с 23 км/ч, което изключва възможността нарушението да се преценява като такова с
по-ниска степен на обществена опасност.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място за превишаване от 21-30 км/ч се наказва с глоба 100 лв. Предвид
установеното превишение от 23 км/ч, правилно на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
100, 00 лева.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да се потвърди
като законосъобразен.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия "К" № 5034800, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на А. В. А., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5