№ 254
гр. Варна, 09.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500164 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частни жалби на „Варна груп“ ЕООД и „Емкей
Инвест“ ЕООД против определение № 4061/16.11.2021г. на ОС – Варна,
постановено по в.гр.д. № 2208/2021г., в частта, в която са оставени без
разглеждане подадените от жалбоподателите жалби срещу извършени от
ЧСИ с рег. № 704 действия по изп.д. № 419/2021г. – налагане на възбрана
върху недвижим имот с идентификатор 10135.1507.1118, с адрес: гр. Варна,
ул. „Шопен“ № 4, насрочване на опис на възбранения имот и връчване на
ПДИ.
В жалбите се излагат идентични оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се тезата, че и
двете дружества имат качеството на трети за изпълнението лица, а не са
ипотекарни длъжници, както е приел окръжния съд. В тази връзка се твърди,
че първоначално учредената от „Варна груп“ ЕООД ипотека е била заличена
на 03.03.2016г., на основание чл.179, ал.1, предл.2 ЗЗД, преди образуване на
настоящото изпълнително дело и относно валидността на това заличаване са
налице влезли в сила съдебни актове. Извършеното впоследствие ново
вписване въз основа на определение № 60224/03.06.2021г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 508/2019г. не е подновяване по чл.172, ал.1 ЗЗД, а такова по см. на чл.172,
ал.2 ЗЗД, същото е извършено след придобиване на имота от „Емкей Инвест“
ООД, поради което и това дружество, както и неговия праводател са
придобили имота без наличието на вписани тежести. Затова считат, че
вписаната към датата на образуване на изпълнителното производство ипотека
е непротивопоставима на „Емкей Инвест“ ООД. В жалбата на това дружество
се излагат и доводи, че впоследствие и тази ипотека е била заличена, поради
което дори и то да е имало качеството на ипотекарен длъжник, същото е
отпаднало при заличаване на ипотеката, което възпрепятства принудителното
изпълнение върху имота му.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
постановеното от ОС – Варна определение, ведно с присъждане на разноски.
1
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна –
взискателите Н.П.Д. и С.И.А.
Частните жалби са депозирани в срок, от легитимирани страни и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество, съдът намира, че жалбата на „Варна
груп“ ЕООД е неоснователна, а тази на „Емкей Инвест“ ООД е
основателна по следните съображения:
Производството пред ОС – Варна е образувано по подадени от настоящите
жалбоподатели и от Н.Х. жалби срещу извършени от ЧСИ Н. Денчева
действия по изп.д. № 419/2021г., изразяващи се в изпращане на ПДИ до тях,
налагане на възбрана и насрочване на опис върху недвижим имот, за който се
твърди, че към датата на насочване на изпълнението е собственост на „Екмей
Инвест“ ООД. Основните доводи, изложени в тези жалби са възпроизведени
и в частните жалби, предмет на разглеждане в настоящото производство и
систематизирано могат да бъдат обобщени по следния начин –
жалбоподателите оспорват, че са ипотекарни длъжници; учредената от
„Варна Груп“ ЕООД ипотека върху процесния имот като обезпечение на
задължение на длъжника Лиляна Стоянова е заличена на 03.03.2016г., след
което дружеството се е разпоредило с имота си в полза на Н.Х., а тя от своя
страна в полза на „Екмей Инвест“ ООД, който е настоящия собственик; към
датата на извършените прехвърляния върху имота не е имало вписана тежест,
а последващото вписване на ипотеката въз основа на определение на ВКС по
ч.гр.д. № 508/2019г. е при условията на чл.179, ал.2 ЗЗД, поради което е
непротивопоставимо на приобретателите; твърдят, че към датата на това
вписване взискателите не са разполагали с ипотечно право, предвид
извършеното през 2016г. заличаване, на основание чл.179, ал.1, предл.1 ЗЗД и
за действителността на което заличаване е формирана сила на пресъдено
нещо с постановените по гр.д. № 3009/2016г. на ВРС и по в.гр.д. №
2267/2019г. на ОС – Варна решения.
С обжалваното определение № 4061/16.11.2021г. съдът е приел, че и
тримата жалбоподатели имат качеството на ипотекарни длъжници, поради
което имат защитата, с която се ползва длъжника по изпълняваното вземане.
Последният може да обжалва само изрично предвидените в чл.435, ал.2 и ал.3
ГПК действия, сред които не са налагането на възбрана, насрочване на опис
на имота и връчване на ПДИ, поради което е приел, че подадените жалби са
недопустими.
Спорният по делото въпрос е какво процесуално качество за
изпълнителния процес имат настоящите жалбоподатели, което качество
обуславя и процесуалната им легитимация по чл.435 ГПК. Принципното му
разрешение е даден в т.2 на постановеното ТР № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно същото „длъжник“ е адресатът на принудително изпълнение, срещу
когото кредитора е насочил своето притезание. Макар и да не са страна по
материалното правоотношение между кредитора и длъжника, залогодателят и
ипотекарният длъжник /лицата, дали своя вещ за обезпечение на чужд дълг/
също са адресати на принудата, тъй като са обвързани от субективните
предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист на основание
разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК. По тази причина се приема, те имат
идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално
2
качество, съответно права и задължения. Или лицето, ипотекирало свой имот
за чужд дълг има качеството на страна в изпълнителния процес – ипотекарен
длъжник и се ползва от същата защита, каквато и длъжникът по
изпълняваното вземане. Същият може да обжалва само онези изпълнителни
действия по чл.435 ГПК, по отношение на които с право на жалба разполага и
длъжникът по вземането. Когато ипотекираният имот е прехвърлен на трето
лице преди насочване на принудителното изпълнение към имота, то по арг. от
разпоредбата на чл.173, ал.1 ЗЗД ипотекарен длъжник в изпълнителния
процес ще бъде приобретателят, а не първоначалния собственик на имота,
учредил ипотеката. Всяко друго лице, което не е страна в производството по
принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което
издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели е
трето лице. Когато това лице е засегнато от предприетия изпълнителен
способ, същото има правата по чл.440 ГПК, а при определени предпоставки
разполага и право на жалба по чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК – да упражнява
фактическа власт върху вещите към момента на насочване на принудително
изпълнение върху тях.
Видно от материалите по изпълнителното дело е, че същото е
образувано по молба на Н.П.Д. и С.И.А.против Л.Д.С. въз основа на
изпълнителен лист № 97/01.11.2019г. за принудително събиране на присъдени
с решение № 153/30.06.2016г. по в.т.д. № 138/2014г., по описа на АпС –
Велико Търново суми - на всеки от взискателите поотделно сумата от 100 000
евро, с левова равностойност в размер на 195 583 лв., дължими по договори за
прехвърляне на вземане от 16.02.2011г., ведно с лихва за забава за периода от
17.10.2009г. – 23.08.2013г. в размер на по 77 836.86 лева, законна лихва върху
съответната главница, считано от 23.08.213г. до окончателното й изплащане,
както и съдебно-деловодни разноски.
Съобразно искането на взискателите принудителното изпълнение е
насочено и върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Шопен“ № 4 и
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.1507.1118 по КК на
гр.Варна, ведно с изградената в него сграда, по отношение на който имот, с
нотариален акт № 107, том II, рег. № 4405, н.д. № 307/2008г. е била учредена
ипотека от жалбоподателя „Варна Груп“ ЕООД за обезпечаване вземането на
У.Р.С., част от което вземане е било прехвърлено на настоящите взискатели с
договорите за цесия от 2011г. и е предмет на изпълнението. ЧСИ е наложил
възбрана върху имота, вписана на 16.06.2021г., насрочил е опис и
едновременно с това е изпратил ПДИ до „Варна Груп“ ЕООД като ипотекарен
длъжник, както и до последващите приобретатели на имота – Н.Х. по сделка
от 08.03.2016г. и „Екмей Инвест“ ООД, закупил имота от Х. по договор за
покупко-продажба от 18.12.2017г.
От приложената към изпълнителното дело справка от СВ по партидата
на имота, както и представените вр. тези вписвания съдебни актове е видно,
че с определение на ОС – Варна по ч.гр.д. № 238/2016г. е отменен отказ на
съдията по вписванията за заличаване на вписаната ипотека, учредена по
нот.акт № 107/2008г. и на 02.03.2016г. е вписано нейното заличаване, на
основание чл.179, ал.1, предл.2 ЗЗД – влязло в сила съдебно решение по в.т.д.
№ 109/2014г. на АпС – Велико Търново, с което е отхвърлен предявен от
У.Р.С. против длъжника Лиляна Стоянова иск с правно основание чл.422 ГПК
3
относно обезпеченото вземане. Това заличаване е било оспорено от
взискателите Н.П.Д. и С.И.А.чрез предявени искове по чл.90 ЗКИР, които са
отхвърлени като неоснователни с влезли в сила решения по гр.д. №
3009/2016г. на РС – Варна и по в.гр.д. № 2267/2019г. на ОС – Варна.
Едновременно с това, със заявление от 02.10.2018г. взискателите са поискали
подновяване на заличената ипотека, по което искане е бил постановен отказ.
Същият е отменен с определение № 60224/03.06.2021г. на ВКС, постановено
по ч.гр.д. № 508/2019г., въз основа на което е извършено ново вписване на
ипотеката. Изрично в мотивите на съдебния акт касационната инстанция е
приела, че вече извършеното заличаване не е пречка за новото й вписване, но
то ще е при условията на чл.172, ал.2 ЗЗД, позовавайки се на разрешенията на
междувременно приетото ТР № 3/2018г., т.е. същата ще има ред от новото
вписване, а не с последиците на запазване на поредността й при подновяване
в срока по чл.172, ал.1 ЗЗД.
След налагане на възбраната по настоящото изпълнително дело
/16.06.2021г./ отново е постановено заличаване на процесната ипотека на
основание влязлото в сила решение по в.т.д. № 109/2014г. на АпС – Велико
Търново /чл.179, ал.1, предл.второ ЗЗД/, което заличаване е извършено
съгласно определение на ОС – Варна по ч.гр.д. № 1754/2021г. за отмяна на
отказ на съдията по вписванията от 25.06.2021г.
При така установеното от фактическа страна и съобразно посоченото
по-горе относно това кои лица са страни в изпълнителния процес и кои трети
за изпълнението лица с признато право на жалба, настоящият състав намира,
че към датата на образуване на изпълнителното производство „Варна Груп“
ЕООД не е ипотекарен длъжник, тъй като вече се е било разпоредило с
процесния имот и поради това не търпи каквато и да било принуда от
изпълнението. Дружеството не владее имота и не претендира права върху
имота към момента на налагане на възбраната от ЧСИ, поради което и не е
трето лице по см. на чл.435, ал.4 ГПК. С оглед на това не е легитимирано да
обжалва каквито и да било действия на съдебния изпълнител, поради което
подадената от него жалба е недопустима и правилно е оставена без
разглеждане с обжалваното пред настоящата инстанция определение.
Що се отнася до жалбоподателя „Екмей Инвест“ ООД, при отчитане
извършеното заличаване на ипотеката при условията на чл.179, ал.1, предл.2
ЗЗД, действителността и последиците от което не са отречени, предвид
отхвърлените искове по чл.90 ЗКИР и постановеното определение по ч.гр.д.
№ 508/2019г. на ВКС, в контекста на разрешенията по ТР № 3/2018г. на
ОСГТК на ВКС, следва, че вписаното подновяване от 02.10.2018г., което е
след придобиването на процесния имот от този жалбоподател формално му е
непротивопоставимо. Въпросът дали в полза на взискателите ипотечното
право действително съществува, в т.ч. и дали извършеното заличаване им е
непротивопоставимо, като тежестта върху имота обвързва и този
приобретател на имота, е предмет на висящия исков спор по т.д. № 466/2018г.
на ОС – Варна и до разрешаването му последиците от заличаването на
ипотеката следва да бъдат зачетени. Поради това и към настоящия момент
разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК вр. чл.173, ал.1 ЗЗД е неприложима, което
сочи на извода, че „Екмей Инвест“ ООД не се явява ипотекарен длъжник.
В същото време дружеството претендира права на собственост и
4
осъществява владение върху имота към датата на възбраната /обстоятелство,
което не се оспорва/, поради което следва, че отговаря на процесуалните
предпоставки по чл.435, ал.4 ГПК – трето лице, което претендира да е
засегнато от изпълнението и което към датата на възбраната владее имота.
Ето защо, съдът намира, че подадената от „Екмей Инвест“ ООД жалба
се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество именно като
жалба на трето лице по см. на чл.435, ал.4 ГПК. С оглед на това и
определението на ОС – Варна, в частта, в която тази жалба е оставена без
разглеждане следва да бъде отменено и делото върнато за постановяване на
акт по същество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4061/16.11.2021г. на ОС – Варна,
постановено по в.гр.д. № 2208/2021г., в частта с която е оставена без
разглеждане жалба с вх. № 7222/02.07.2021г. на „Емкей Инвест“ ООД, ЕИК
********* срещу действия на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807, извършени
по изпълнително дело № 20218070400419 – налагане на възбрана върху имот
с идентификатор 10135.1507.1118, с адрес: гр. Варна, ул. „Шопен“ № 4,
насрочване на опис на възбранения имот на 30.07.2021г. и връчване на ПДИ и
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия по тази жалба.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4061/16.11.2021г. на ОС – Варна,
постановено по в.гр.д. № 2208/2021г., в частта с която е оставена без
разглеждане жалба с вх. № 7290/06.07.2021г. на „Варна груп“ ЕООД, ЕИК
********* срещу действия на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807, извършени
по изпълнително дело № 20218070400419 – налагане на възбрана върху имот
с идентификатор 10135.1507.1118, с адрес: гр. Варна, ул. „Шопен“ № 4,
насрочване на опис на възбранения имот на 30.07.2021г. и връчване на ПДИ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5