Присъда по дело №2341/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 250
Дата: 29 ноември 2022 г. (в сила от 15 декември 2022 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20223110202341
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 250
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
СъдебниКрасимира П. Костова

заседатели:Виолета К. Кирова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
и прокурора Н. Анг. Н.
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Наказателно дело от общ
характер № 20223110202341 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. Ю. Я. - роден на 12.10.2000г. в гр. Варна, живущ в
гр. Варна, българин, с българско гражданство, средно образование, работи, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.


ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 11.06.2022г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество – метамфетамин, с нетно тегло 4,53 грама, със съдържание на активен
действащ компонент – метамфетамин 23,60%, на стойност 113,25лв./ сто и тринадесет лева
и 25ст./, като деянието представлява маловажен случай.
- престъпление по чл.354а, ал.5 от НК, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 5 вр. чл.
78А от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, като го оправдава по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл. 354а, ал.3 т.1 от НК.

1
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Д. Я. приема да заплати направените по делото
разноски в размер на 92,19 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Варна.



ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
1 бр. хартиен плик, запечатан и подпечатан с 2 бр. сини печата на МВР – ОДМВР –
БНТЛ-ВАРНА с надпис “ ВД съдържа опаковки от НВ - МЕТАМФЕТАМИН“. №43
/2022г. по описа на Второ РУ, ФХЕ №441/14.06.2022г. , след влизане в сила на
присъдата, следва ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО.
1 бр. хартиен плик, запечатан и подпечатан с 2 бр. сини печати на МВР – ОДМВР –
БНТЛ-ВАРНА, ръкописно изписан текст върху плика „ ВД остатък от НВ –
метамфетамин – БП № 643/ 2022г. по описа на Второ РУ Варна ФХЕ №441/
14.06.2022г., след влизане в сила на присъдата, следва ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО.


ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от днес пред
ВОС.
Настоящата присъда представлява втори по ред акт в ЕИСС поради анулиране на
първия по повод на допусната техническа грешка при изписване на цифровата
квалификация на деянието, а именно вместо „чл. 354а, ал. 5 от НК “ е било написано
чл.354а, ал.3 т.1 от НК
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №2341/2022г. по описа на РС Варна,
ІІІ-ти наказателен състав.


Варненската районна прокуратура e предявила обвинение и внесла
обвинителен акт в съда срещу подсъдимия Д. Ю. Я., роден на 12.10.2000 г. в
гр. Варна, с постоянен адрес гр. Варна, ул.“Явор“ № *0, ЕГН: ********** за
извършено от него престъпление наказуемо по чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК.
Предявеното срещу подсъдимия обвинение е затова, че на 11.06.2022г.
в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество - метамфетамин, с нетно тегло 4,53 грама, със съдържание на
активен действащ компонент – метамфетамин 23,60%, стойност 113,25 лв./сто
и тринадесет лева и двадесет и пет стотинки/.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК.
В с.з. представителя на РП Варна поддържа обвинението, като излага,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54
от НК. Твърди, че не следва случая да се приема като маловажен, предвид
високата степен на обществена опасност на деянието.
Защитника на подсъдимия - адв.С. И. АК Варна излага, че фактическата
обстановка не се оспорва от него и от подзащитният му. Пледира на
подзащитния му да бъде наложено наказание при условията на чл.354а, ал.5
от НК, като твърди, че случаят е маловажен и излага аргументи в тази насока,
а именно: малко количество и ниска стойност на наркотичното вещество,
добро процесуално поведение на подсъдимия по време на ДП и в съдебната
фаза на процеса, липсата на противообществени прояви на подсъдимия в
един продължителен период от време, добри констатации и прогнози за
поведението ме в изготвения и приложен по делото предсъдебен доклад от
РС“ИН“-Варна. Във връзка с твърденията и искането си за приемане от съда
на случая за маловажен цитира множество съдебна практика.

В последната си дума подсъдимия изразява съжаление за извършеното
от него и обещава да не повтаря постъпката си.
От фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства:
На 11.06.2022г. подс.Д. Ю. Я. пътувал в лек автомобил „БМВ" с peг. №
В 41 79 ВН. Автомобилът се управлявал от Н. И. Б., на предната дясна
седалка пътувал П.В.П.. На задната седалка били Е.П.А. и Й. Д. С. и подс.Я..
Най - вдясно до задния десен прозорец стоял подсъдимият.
Около 22.00 ч. на посочената дата /11.06.2022г./ в района на ул."Бели
лилии" в гр.Варна автомобил „БМВ" с рег.№ В 4**9 ВН бил спрян за
проверка от св.П.Р.М. и св.Г.Г.Г. полицаи OOP във Второ РУ - ОД -МВР-
Варна.
1
При спирането на автомобила полицейските служители видели как от
заден десен прозорец на автомобила се изхвърля найлоново пликче. Когато
попитали подс.Я. дали изхвърленото е негово, той признал, че е негово и е
наркотик.
С протокол за доброволно предаване от 11.06.2022г. подс.Д. Ю. Я.
предал 1 бр. найлон съдържащ лист хартия свита по специфичен начин с
размери около 4x5 см съдържаща жълтеникаво кристалообразно вещество.
Подсъдимият посочил, че в пликчето има наркотично вещество „Пико"-
метамфетамин, който е негов и е за негова употреба
По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно физико-
химическа експертиза № 441/14.06.2022г. в БНТЛ - ОД - МВР - Варна, от
заключението на която е видно че: ВД - 1 бр. найлоново целофаново пликче,
съдържащо жълтеникаво, влажно кристалообразно вещество, поставено в
друго прозрачно целофаново пликче, увити в парче хартия, предадени с
протокол за доброволно предаване на 11.06.2022 г. от лицето Д. Ю. Я.,
представени в прозрачен полиетиленов джоб за документи, скрепен с телбод
представлява наркотична субстанция - метамфетамин.
Нетното тегло на метамфетамина е 4,53 грама.
Съдържанието на активен компонент - метамфетамин е 23,60%.
Амфетаминовите производни са под контрол съгласно Закона
наркотичните вещества и прекурсорите - Приложение № 1 към чл.3, ал.2-
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина".
Видно от изготвения протокол за оценка на наркотични вещества
стойността на наркотичното вещество - метамфетамин с нетно тегло 4,53
грама и процентно съдържание на активен, наркотично действащ компонент-
23,60% е на обща стойност 113,25 лв.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия
същият до настоящият момент е не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
обясненията на подсъдимия на ДП, показанията на всички разпитани в хода
на досъдебното производство свидетели, които единодушно установяват
авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние, както и относно
обстоятелството, че той е държал наркотичните вещества с цел лична
употреба, протокол за доброволно предаване, заключения по СФХЕ,
протокол за оценка на наркотични вещества, справка за съдимост,
предсъдебен доклад изготвен от РС“ИН“-Варна и всички останали писмени
доказателства, като всички доказателства по делото са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
След като прецени всички доказателства релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си, като прие,
2
че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление наказуемо по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 от НК , тъй като
на 11.06.2022г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество - метамфетамин, с нетно тегло 4,53
грама, със съдържание на активен действащ компонент – метамфетамин
23,60%, стойност 113,25 лв./сто и тринадесет лева и двадесет и пет стотинки/,
като извършено деяние представлява маловажен случай, като го оправда по
първоначално предявеното му обвинение за извършено престъпление по
чл.354а ал.3 пр.2 т.1 от НК.
Преценката за "маловажност" на случая е винаги конкретна и
комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната
относимост към общите положения, разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от
НК.
От значение са механизма на осъществяване на деянието, вида и
стойността на предмета му, както и на вредните последици, данните за
личността на дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като
всичко това следва да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. От друга страна
количеството и стойността на предмета на престъплението също са от
съществено значение за квалификацията на деянието - с оглед преценката за
степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното.
В конкретния случай съдът прие, че маловажността на случая се
обуславя от една страна от малкото количество наркотично вещество, което е
държал подсъдимия, неговото ниско съдържание на активен компонент, както
и неговата ниска стойност.(определена съобразно Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството), така и от данните за личността на подсъдимия, а
именно с добро процесуално поведение по време на ДП и в съдебната фаза на
процеса, липсата на противообществени прояви, както и че полага
обществено полезен труд и добрите констатации и прогнози за развитие на
личността на подсъдимия, изложени в предсъдебния доклад.
Съдът от друга страна при преценката си относно маловажността на
случая взе предвид и вида на наркотичните вещества – метамфетамин,
неводеща в такава степен до създаване на трайни и необратими зависимости,
както и взе предвид и обстоятелството, че се касае за инцидентна проява от
такъв вид в живота на подсъдимия, сериозността, на която същият съзнава.
Данните по делото сочат на предназначение за лична употреба от
подсъдимия, като това обстоятелство несъмнено сочи на по- ниска степен на
засягане на правнозащитения обект- обществените отношения свързани с
опазване на здравето на гражданите.
Установените по делото данни за личността на подсъдимия дават
основание за преценката за по- ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние.Подсъдимият е млад човек, който е нямал
3
противообществени прояви до настоящата, критичен е към извършеното от
него, като също така с цялото си поведение е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото и установяване на престъплението. Изразеното
от него съжаление за станалото не следва да се цени като декларативно и
формално, тъй като с действията и поведението си е съдействал изцяло за
разкриване на обективната истина по делото.
При преценка - освен за маловажността на случая, съдът прецени и
обстоятелството дали наказание лишаване от свобода, каквото иска
представителя на прокуратурата би било справедливо, тъй като
справедливостта на наказанието е основен принцип на нашето наказателно
право, като справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на
престъплението, а от друга страна следва да е съобразено и с обществената
опасност на дееца.
Наказанието следва да е съответно на престъплението и на личността на
дееца, като този принцип е закрепен и в разпоредбите на закона.
Престъпното деяние съставлява не само основание, но и мярка за
наказателната отговорност. В този смисъл наказанието е не само справедливо
възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на
посочените от закона цели.
Съгласно разпоредбите на чл.36 от НК целите на наказанието са две:
индивидуалната и генералната превенция, като то трябва да съответства на
престъплението, т.е. да е справедливо. Това определя съотношението между
изискванията за справедливост и за целесъобразност на наказанието, а също
така и съотношението между двете цели на наказанието - генералната и
индивидуалната превенция.
От друга страна справедливото наказание е винаги целесъобразно, като
посредством справедливо наказание, което съответства на тежестта на
престъплението се постига крайната цел на наказанието, а именно - общата
превенция, като в същото време винаги задължително и с приоритет следва
да се има предвид и индивидуалната превенция по отношение на всеки един
деец, като в крайна сметка следва да се постигат целите на закона.
Изхождайки от това разбиране, прилагането на разпоредбите на закона
следва да бъдат съобразени и с общите цели на наказанието, а именно
генералната и индивидуалната превенция.
В настоящия случай прокурора прави искане по отношение на
подсъдимия да не бъдат приложени разпоредбите на чл.354а, ал.5 от НК, а в
обратна насока е искането на защитника на подсъдимия, а именно да бъдат
приложени тези разпоредби.
За да бъде приложена в крайна сметка таза разпоредба следва целите на
наказанието да могат да се постигнат посредством налагане и на друг вид
наказание различно от лишаване от свобода.
При тълкуване на тази разпоредбата трябва да се има предвид
4
съотношението между индивидуалната и генералната превенция, като двете
цели на наказанието не са откъснати една от друга, а се намират в неразривна
връзка.
По делото е установено, че подсъдимия е извършил престъпление, като
след разкриването му като извършител той е съдействал изцяло на органите
на разследването и е изразил и показал искреното си съжаление за стореното,
като е обяснил действията си със своето лекомислие и наивност.Това сочи за
критичното отношението на подсъдимия към извършеното от него
престъпление.
От друга страна следва да се вземе предвид обстоятелството, че
подсъдимия полага обществено полезен труд, като работи извън страната към
момента на разглеждане на делото, факта, че искрено се разкайва за
извършеното от него и е съдействал напълно за разкриване на всички факти и
обстоятелства по делото, отчетената неска степен на рецидив в поведението
му в представения предсъдебен доклад.
В този смисъл съдът намери, че едно наказание лишаване от свобода
макар отложено с изпитателен срок от страна на подсъдимия / каквото е
искането на прокуратурата/ не би допринесло в никаква степен за постигане
на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът счете, че с наказание, такова каквото е наложено с присъдата
също ще бъдат постигнати по най- добрия начин всички цели визирани в
закона.
В този смисъл е и съдебната практика, а именно решение №178 от
01.06.2015г. на ВКС по н.д. №252/2015г. първо н.о. докл. П.П., в което се
приема, че законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието, като това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в
своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
За постигане на целта на индивидуалната превенция спрямо
подсъдимия и преимуществено за неговото поправяне, не е наложително
подсъдимия да бъде изолиран от обществото, като поставянето му в
затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект,
целян от закона, доколкото персоналната характеристика на конкретния деец
сочи на възможност за постигане на тези цели и докато той е на свобода.
Генералната превенция не следва да се игнорира, но не тя трябва да има
приоритет при преценка какво наказание да се наложи на извършителя. В
противен случай би се стигнало до налагане на санкция, която удовлетворява
обществото, но не поправя и превъзпитава дееца, спрямо когото се налага. За
да въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на
обществото, една санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя
самия деец, спрямо когото се налага.
5
В този смисъл отделно от изложеното, касаещо маловажността на
извършеното от подсъдимия настоящият съдебен състав намери, че именно
наложеното с присъдата административно наказание по реда на чл.78А от НК
– глоба е справедливото наказание и по този начин ще бъдат осъществени
целите на закона.
От субективното отношение на дееца към деянието и неговите
общественоопасни последици въз основа на фактите от обективна страна,
съдът прие, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял тяхното настъпване. Той е съзнавал, че веществата, които
държи са наркотични такива и че същият упражнява фактическа власт върху
тях в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на
наркотично вещество метамфетамин, с нетно тегло 4,53 грама, със
съдържание на активен действащ компонент – метамфетамин 23,60%,
стойност 113,25 лв./сто и тринадесет лева и двадесет и пет стотинки/.
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал.
Подсъдимият е бил наясно че наркотичното вещество е под специален
режим, наясно е бил, че той няма разрешение да държи такова вещество като
умисълът му се извежда по категоричен начин от неговите действия – след
пристигане на органите на полицията е казал, че държи такива забранени
вещества.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, констатира
следното:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема
самопризнанието на подсъдимия още от първоначалния момент – при
проверката от органите на реда, пълното съдействие на органите на реда за
установяване на всички факти и обстоятелства по делото, проявената
критичност към извършеното, младата му възраст.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени.
Съдът, след като съобрази всичко изложено по горе прецени, че на
подсъдимия с оглед извършеното от него деяние по чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2
т.1 от НК следва да бъде наложено наказание Глоба в размер на 1000/хиляда/
лева.
Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе
размер ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната
6
превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по
отношение на подсъдимия.
Прецени, че подсъдимия не е осъществил състава на първоначално
предявеното му обвинение, тъй като в своята съвкупност извършеното от
подсъдимия- малко количество и ниска стойност на наркотичното вещество,
данните за личността му, факта, че наркотичното вещество е за лична
употреба, както и всички други факти и обстоятелства преценени в цялост
водят до извод за осъществен състав на престъпление, но не такова каквото е
повдигнато от прокурора, а с по- ниска степен на обществена опасност, а
именно по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 от НК.
Разпоредбата на чл. 354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК предвижда
наказание "Глоба" до 1000 лева и подсъдимият е пълнолетно лице, не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК. Несъмнено от извършеното престъпление няма причинени
съставомерни имуществени вреди, които следва да се възстановяват или
обезпечават. В тази насока с оглед наличие на условията на императивната
разпоредба на чл. 78а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност
подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 354а, ал.5 във връзка с ал.3,
т.1 от НК и му наложи административно наказание "Глоба".
При определяне размера на наказанието съдът взе предвид
обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото конкретно
своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и
всичките смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства изразената на досъдебното
производство и в хода на съдебното производство явна критичност към
извършеното, чистото съдебно минало, сравнително младата възраст на дееца
и липсата на данни за други противообществени прояви.
Отчитайки горното с оглед постигане целите на специалната и
генерална превенция, съдът, като отчете и обществената опасност на
зачестилите деяния от този вид, конкретно на дееца и взе предвид
задължителната разпоредба на чл. 78а, ал.5 от НК, наложи на подсъдимия
Иванов административно наказание в размер към минималния, установен в
чл. 78а, ал.1 от НК, а именно глоба в размер на 1000 лева. Според съда този
размер в минималния му вид е достатъчно разумен предвид възрастта на
дееца и възможността същият да се поправи, превъзпита, да преосмисли и
коригира за в бъдеще поведението си.
Съдът намира, че в разглеждания случай следва да се прилага
минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като това е
единствената правна възможност, която законът предоставя като възможен
минимум. Както бе посочено по-горе, в разпоредбата на чл. 354а, ал.5 от НК е
предвидено наказание "Глоба" в размер до 1000 лева. В случай на
прилагането на тази правна норма лицето следва да се счита за осъждано.
Когато обаче са налице предпоставките на чл. 78а от НК то предвид
7
императивния характер на тази разпоредба същата следва да бъде приложена
спрямо дееца, като му бъде определено съответното наказание глоба.
Предвиденият минимум в чл. 78а, ал.1 от НК е в размер на 1000 лева.
Законодателят е предвидил разпоредбата на чл. 78а, ал.5 от НК да налага едно
ограничение, когато за извършеното престъпление е предвидено наказание
само глоба, като се налага извода, че наложената глоба по чл. 78а не може да
надвишава размера на предвидената в текста на престъплението глоба. В
разглеждания случай, предвид визирания в чл. 78а, ал.1 от НК минимум и с
оглед така определеното в чл. 354а, ал.5 от НК наказание "Глоба" в размер до
1000 лева, то съдът приема, че единственото възможно минимално наказание,
което следва да се наложи по административен ред е наказанието "Глоба" в
размер на 1000 лева при съобразяване с разпоредбата на ал.5 от чл. 78а от НК.
Размерът на глобата би могъл да бъде по-малък от 1000 лева, ако в състава на
самото престъпление определеният размер на глобата е под 1000 лева,
например до 300 лева, както е в случая с престъплението по чл. 207 от НК и
други такива.
С присъдата си, съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението и постанови след влизане в сила на съдебния акт същия да
бъде унищожен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


8