№ 2040
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110160385 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на петнадесети март 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
60385/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
1
Ищецът ,, твърди, че на 30.05.2020 г. в гр. София е реализирано ПТП с участието на МПС
марка „ауди 80” с рег. № С 7247 ХС, управлявано от съответния водач и МПС марка
„кадилак” с рег. № СА 5454 ТС, управлявано от съответния водач. Твърди, че причинител на
ПТП е водачът на МПС марка „ауди 80” с рег. № С 7247 ХС. Твърди, че МПС марка
„кадилак” с рег. № СА 5454 ТС е бил застрахован имуществено при ищеца със
застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е образувана,
във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане
на сумата от 5 901,47 лв. Твърди, че за причинителя на ПТП имало договор срещу
гражданска отговорност със застраховател ответника З,, валиден към момента на ПТП.
Твърди, че е поканил ответника, и на основание чл. 411 от КЗ, да плати изплатената от
ищеца сума в размер на 5 901,47 лв. , увеличен с 15 лв. ликвидационни разходи – общо 5
916,47 лв. , но ответника не заплатил сумата. Твърди, че поискал осъждане на ответника по
реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
присъждане на посочената главница, но срещу издадената заповед за изпълнение ответника
подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето
защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответника
му дължи сумата в размер на 5 916,47 лв. Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска по съображения изложени в отговор на исковата молба. Моли
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 30.05.2020 г. в гр. София е реализирано ПТП с участието на МПС марка „ауди 80” с рег.
№ С 7247 ХС, управлявано от съответния водач и МПС марка „кадилак” с рег. № СА 5454
ТС, управлявано от съответния водач. Причинител на ПТП е водачът на МПС марка „ауди
80” с рег. № С 7247 ХС. МПС марка „кадилак” с рег. № СА 5454 ТС е бил застрахован
имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. При
ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от
ПТП, чрез плащане на сумата от 5 901,47 лв. За причинителя на ПТП е имало договор срещу
гражданска отговорност със застраховател ответника, валиден към момента на ПТП.
Ищецът е поканил ответника, и на основание чл. 411 от КЗ, да плати изплатената от ищеца
сума в размер на 5 901,47 лв. , увеличен с 15 лв. ликвидационни разходи – общо 5 916,47 лв.
, но ответникът не е заплатил сумата.
За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен
приетите по делото САЕ /л.л. №№ 53-57/, свидетелските показания от о.с.з от 08.02.2022 г.
на лицето Д. – управлявал МПС марка „ауди 80” с рег. № С 7247 ХС и свидетелските
показания от о.с.з от 15.03.2022 г. на лицето Б. – управлявал МПС марка „кадилак” с рег. №
СА 5454 ТС, съдът обсъди и доказателствата, приложени под л.л. №№ 7-16, 28-29 и 35-37 от
2
делото.
Посочените свидетелски показания на посочените лица – участници в процесното ПТП, са
противоположни, но съдът кредитира показанията на Б., като много по конкретни и
детайлни във връзка както с местоположението на двете МПС, обстановката и
характеристиките на пътя на ПТП и които показания са подкрепени, както от протокола за
ПТП /л. № 7/, така и от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 53-57/. Посоченото е система от
доказателства, които налагат извод за приемане на горепосочената фактическа обстановка на
ПТП и некредитиране, като неподкрепени от други доказателства, на показанията на
свидетеля Д..
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 53-57/, вещото лице предлага размер на вредите
– изчислени по средни пазарни цени – 11 387,09 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени предпоставките за
възникване на суброгационното право на ищеца по смисъла на чл. 411 от КЗ, както и
материално-правните предпоставки за възникване на вземането за обезщетение за забавено
плащане на претендираната главница.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главницата:
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател да
възстанови платеното от делинквента или от застрахователя по договор срещу гражданска
отговорност, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
вредите от застрахователя. В конкретния случай, както се изложи в обстоятелствената част,
тези предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил „кадилак” с рег. № СА
5454 ТС е бил застрахован имуществено от ищеца, че е увреден от делинквент, чиято
гражданска отговорност е била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО, както
и че ищеца е изплатил застрахователно обезщетение от 5 901,47 лв. и че ответника не е
платил нищо по суброгационната претенция на ищеца. Следователно, искът в частта за
главницата е изцяло основателен за претендираната сума от 5 916,47 лв. , тъй като тази сума
е сбор на сумата от 5 901,47 лв. – платеното от ищеца застрахователно обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски, за които ищецът също може да се суброгира съгласно
3
разпоредбата на чл. 411 от КЗ. При това изчисление съдът взема предвид и обстоятелството,
че платеното от ищеца застрахователно обезщетение е по-малко от предложението на
вещото лице за размер на вредите по средни пазарни цени , и следователно, ищецът може да
се суброгира изцяло до платеното от него. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ във вр.
чл. 400, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, платилият обезщетението застраховател се суброгира срещу
делинквента/застрахователя по договор ГО до размера на платеното обезщетение, но и в
рамките на действителната стойност на вредите. Тази правна фигура отразява принципа на
застрахователното право – тежестта по поправка на причинените вреди да се понесе от
причинителя им или от застрахователя по договор ГО, който срещу възнаграждение
/застрахователна премия/ поема риска от деликта. Именно възстановяването на
действителната стойност на увреденото имущество, в случая – на МПС, стои в основата на
тези правоотношения, подчинени на целта да се възстанови имущественото положение
отпреди деликта. Чл. 400, ал. 1 от КЗ дава легално определение на застрахователното
понятие „действителна стойност” – тази, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество. Или, когато предмет на делото е възстановяване
на вреди на МПС, за определяне на действителната стойност следва да се вземе предвид
стойността за възстановяването му в състоянието отпреди увреждането. Съдът приема, че
тази стойност е стойността на средните пазарни цени на ремонта, защото тя, съобразявайки
широк кръг от икономически фактори, дава именно действителната стойност на
увреждането, която в крайна сметка следва да се възстанови от делинквента или
застрахователя му в рамките на правоотношенията във връзка със суброгацията по чл.411 от
КЗ. Ето защо, съдът приема, че предложението на САЕ за стойност на процесните вреди по
средни пазарни цени, е действителната стойност на вредите и във връзка с нея прилага
разпоредбата на чл. 411 от КЗ и приема, че иска следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 328,33 лв. по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 168,32 лв. по заповедното
производство.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника ,, дължи
на ищеца ,, сумата от 5 916,47 лв. – задължение по суброгационно право във връзка с ПТП
от 30.05.2020 г.
4
ОСЪЖДА ответника ,, да заплати на ищеца ,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
328,33 лв. – деловодни разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника ,, да заплати на ищеца ,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
168,32 лв. – деловодни разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5