Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. Лом ,18 . 03. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, трити
състав, в публичното заседание на пети март 2020г., в състав:
Председател:Боряна
Александрова
при
секретаря В. Младенова , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
номер 1675 по описа на ЛРС за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.143,ал.2 СК .
Ищцата
А. и Р. Р., чрез тяхната майка и законен представител З.Б. , чрез процесуалният
си представител адв. Н. А., който твърди в исковата си молба, че ответника В.В.,
който е бащата на децата. Навеждат се
твърдения, че родителите не живеят заедно и майката е поела изцяло грижите
за отглеждане и възпитание на двете деца.Ищцата
твърди,че децата са малки, а родителите са се разделили преди почти десет
години и за издръжката на децата са нужни значително средства, но доходите
които получава са недостатъчни да покрият месечните им нужди.
Преди една година майката е работела в Гърция и получавала доход около
1000 лв., сега вече се завърнала в страната и са необходими средства за децата
й. Бащата изцяло се е дезинтересирал, не поддържа връзка и не контактува с
дъщерите си. Основна подкрепа в отглеждането и възпитанието на децата са
техните баба и дядо по майчина линия.Въз основа на така очертаната фактическа
обстановка моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето в размер
на по 300 лева за всяко едно от децата ,считано от 24.09.2018г.- датата на
подаване на исковата молба в съда. Претенция и за издръжка за минал период,
претендира също законна лихва и разноски.
Ответникът,
призован по реда на чл.47 ГПК, съдът му е назначил особен представител – адв.А.
Л. счита иска за допустим и основателен, но го по размер, единственото което
признава, е факта, че страните по делото са родители на детето. Посочва че иксканият
размер на издръжката е прекалено завишен.
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при
спазване на разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
З.И.Б. и В.Р.В. са
родители на малолетните деца : А. и Р., родени на *** г.,съгласно
представеният препис по делото от удостоверение за раждане № 061130 и 061131г.,
издадени от Община Шумен.
Майката е представила декларация
от която е видно, че от
По делото не събраха
доказателства за социалният статус на бащата.
От доказателствата по
делото се установява,че родителите на децата са разделени и известно време след
тяхното раждане за издръжката и отглеждането им се грижи само майката,
подпомагана от нейните родители.
От приетият по делото социален доклад се
установява, че майката на децата една година преди завеждане на делото е
работела в Гърция и е осигурявала сама средства за издръжката на двете си деца,
а грижите за тях е предоставила не нейните родители. Бащата не участва в
издръжката на децата, не се интересува от тях, не осъществява контакти.
При така установените
фактически обстоятелства по делото съдът счита, че предявения иск по чл.143,ал.2 СК е допустим, а по същество за частично основателен.
Безвъзмездното и строго
лично задължение на родителите за издръжка на малолетните и ненавършилите
пълнолетие деца е задължение установено от закона, което следва да се изпълнява
безусловно, независимо от трудоспособността и възможностите на родителите.Същото в основата си е морално
задължение и следва да се изпълнява доброволно.Размерът на дължащата се от родителите
издръжка се определя в зависимост от нуждата на детето и възможностите на
родителите.
По делото е установено,че
децата /към момента на постановяване на съдебния акт/ са на почти 14 години,
живеят и се отглежда от майката , подпомагана от бабата и дядото по майчина
линия.
Няма данни за бащата ,като не се установи по
делото дали получава доходи и техния размер.
При така установеното по
делото, както и с оглед интересите на децата, тяхната възраст, необходимост от
конкретни грижи за отглеждането и възпитанието им, съдът намира, че за
месечната им издръжка са необходими 360
лева за всяко дете.От тази сума бащата
следва да заплаща по 200 лева месечно за
всяко дете, а останалата сума следва да
допълва майката, ведно с останалите грижи по тяхното отглеждане и
възпитание. Така определения размер е съобразен и с факта, че децата живеят и
се отглежда от майката,която понастоящем не разполага с финансови възможности
да дава издръжка, но пък е подпомагана от нейните родители.
С оглед горните съображения съдът намира
предявения по чл.143,ал.2 СК иск за основателен и като такъв следва да бъде
уважен в посочения по-горе размер от по 200 лева месечно за всяко дете, а до
пълния претендиран размер от 300 лева като неоснователно завишен следва да бъде
отхвърлен от съда.Посочения размер на издръжката следва да бъде присъден
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда- 24.09.2019г. занапред до настъпване на основания за
изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
По отношение на издръжката
за минало време, съдът намира, че и този иск е основателен и доказан до размер
на 200 лв. за всяко дете.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати по сметката на ЛРС сумата от 576 лева ДТ по
делото съразмерно с уважената част от иска по чл.143 СК и 192 лв. по иска за
минало време , както и сумата от 300лв. за особен представител, а на ищеца сума
от 300 лв. разноски по делото.
По изложените съображения съдът,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Р.В.
с ЕГН ********** да заплаща :
-
на малолетното си дете А.В.Р. – месечна издръжка в размер на 200 лв.,
-
на малолетното си дете Р.В.Р. – месечна издръжка в размер на 200 лв.,
чрез тяхната майка и законна представителка З.И.Б.,
ЕГН:**********, считано от 24.09.2019г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за разликата до 300 лева месечна издръжка за всяко едно от децата
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Р.В.
с ЕГН ********** да заплаща :
-
на малолетното си дете А.В.Р. – издръжка за минало време в размер на 2400 лв.
-
на малолетното си дете Р.В.Р. – издръжка за минало време в размер на 2400 лв.,
чрез тяхната майка и законна представителка З.И.Б.,
ЕГН:**********, за времето 23.09.2018 - 23.09.2019г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня на падежа до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 300 лева
за всяко дете като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Р.В.
да заплати на З.И.Б. сумата от 300 лева разноски по делото ,а по сметка на
ЛРС държавна такса в размер на 1068,00
лева / от които 768 лв. ДТ и 300 лв. за особен представител/
.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр.Монтана в двуседмичен срок,който на основание чл.315,ал.2 от ГПК започва да
тече от 19.03.2020г.
Районен съдия :