РЕШЕНИЕ
№
гр. П., 24.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8398 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявени от „Топлофикация П.“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Източна индустриална зона“ №128,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., чрез ю.к. В. В. срещу Б.М.Н. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща
сума в размер на 484,61 лева за консумирана топлинна енергия, от които 414,00
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г., както и 70,61 лева, представляващи лихва
за забава за периода от 04.01.2014 г. до 03.10.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се
в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 7474/2016 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в
предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 16470, находящ се в **** е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на
чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се,
че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във
вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството,
в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 7474/2016
г. извлечение от сметка за абонатен номер № 16470 ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага
се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ****, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Холидей и Райзен“ ЕООД. Навеждат се доводи, че
сумите за топлинна енергия за периода за процесния имот са начислявани от „Топлофикация
П.“ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата фирма „Холидей
и Райзен“ ЕООД на
база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание процесуални представител на ищеца моли съда да
постанови съдебен акт, с който да приеме за установено, че ответника дължи
претендираните с исковата молба суми, които са заведени в съответния размер
след съобразяване от тяхна страна на изтеклата давност. Счита, че в настоящия
случай е приложим ЗЕ. Претендира и присъждането на разноски, така както са
сторени, както за исковото, така и за заповедното производство.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на
исковата молба. Сочи, че в настоящия казус е налице противоречие между ЗЕ и ЗЗП
/който закон счита, че следва да урежда отношенията между тях/ и той като
потребител не е длъжен да заплаща незаявена услуга. Излага, че от 1996 г. не
ползва услугите на Топлофикация, като през същата година е изключено и
топлоподаването към неговия апартамент, като радиаторите били демонтирани, а
инсталацията – запечатана. Сочи, че се задължил единствено собствените
съоръжения в техническа изправност, което да гарантира нормалното топлоподаване
в сградата. Твърди, че от 1999 г. без да е уведомен ищецът по делото е започнал
да му начислява такса „сградна инсталация“. Навежда доводи, че няма средства да
покрива този допълнителен разход, тъй като е пенсионер, в напреднала възраст и
получаваната от него и съпругата му пенсия е в общ размер на 352 лева. Твърди, че
е правил неколкократни опити да покрие задължението си, вкл. и през 2016 г., но
че не му е предоставена възможност до персоналната му сметка. Сочи, че едва със
сметката от декември е посочено, че дължи сума в размер на 484,61 лева.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание поддържа депозирания от него отговор. Счита,
че в настоящия случай действащ е Закона за потребителя, тъй като съгласно КРБ
при противоречие между Закона за потребителя и този за енергетиката, последният
не е действащ. Моли съда да приложи Закона за потребителя. Прави възражение
срещу претендираното юрисконсултско възнаграждение, като счита, че същото не
следва да е повече от 50 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 7474/2016г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 2725,
33 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.1999 г. до 30.04.2016 г; сума в размер на 2280,93 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 01.12.1999 г. до 03.10.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер
на 280,12 лева. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 4746/12.10.2016 г.,
като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на същствуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – П.” ЕАД на потребители в гр. П., от които се
установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. П..
От приложената по делото
препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия
се установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период
01.11.2013 г. до 30.04.2016 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът като съобрази, че ответникът по делото
е направил признание на иска, но ищецът не е поискал да се постанови решение
при признание на иска, то следва да се
постанови решение, като се съобразят всички доказателства по делото.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена
към топлопреносната мрежа
на „Топлофикация-П.” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител
на топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Не се спори и, че ответникът Б.М.Н. е
собственик на недвижим имот, находящ се в
****, с аб.
№ 16470 и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация П.“ ЕАД. От представената
по заповедното производство препис – извлечение от сметка за задълженията за
заплащане на консумирана топлинна енергия, неоспорена от длъжника се установява
и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца размери. Не се спори и, че начислените
суми са за сградна инсталация.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл.31,
ал.1 от ОУ, /влезли в сила по отношение на ответника/ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно:
да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.
Спорно по делото е дали
ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ или спрямо него
като потребител следва да се приложи ЗЗП. Неоснователно съдът намира
възражението на ответника за противоречие с разпоредбите на ЗЗП. За да е налице непоискана
услуга или доставка по см.
на чл.
62 ЗЗП, е нужно лицето да има качество
потребител, каквото етажните собственици, прекратили топлоподаването към имотите си, /факт, който ответникът сочи, в
отговора на исковата си молба/
по същество нямат. Параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП дава
легално определение на понятието "потребител " – физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, непредназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, както и такава, което като страна
по договор по ЗЗП действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност". С прекратяване на топлоподаването към индивидуалния имот, физическото лице спира да бъде
потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и спрямо него няма
как да се приложи ЗЗП. След
отказ от услугата лицата престават да имат качеството на потребители, а
заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, се явява задължение, но не на
потребител на услуга, а в качеството на етажен собственик. В настоящия случай е налице
задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация
етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от
ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от
ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на
вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само в
посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците
или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В
случая не са
представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната
собственост в този смисъл. Отделно от това в мотивите на КС в решение № 5 от
22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г. с което е отхвърлено искането
за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че
разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права,
следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Поради
изложеното настоящия състав на съда приема за доказано, че за Б.М.Н., в
качеството си на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна
собственост, е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът
да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи процесните суми – главница и лихва.
Поради това предявения иск с
правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство
разноски. С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. Съразмерно с цената на предявените искове на заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 14.52 лв. Настоящият състав на съда
определя, че дължимото юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство
следва да е в размер на 50 лвева. Същото е определено по реда на чл.37 от ЗПрП
и чл.26 от Наредба за заплащането на
правната помощ, съобразно които размерът на възнаграждението при защита
в заповедните производства, е в размер от 50 лв. - до 150 лв. При общ размер
на разноските от 150,12 лв. - от които –
100,12 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрк. възнаграждение, след съответно
изчисление, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата
на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК,
съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 14,52 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които
75,00 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното юрисконсултско възнаграждение от 360.00 лв. Относно
разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа
и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение
за представителя на ищеца в размер
на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.М.Н. ЕГН **********,*** дължи на „Топлофикация
П.“ ЕАД
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. П.,
ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сума в общ размер размер на обща
сума в размер на 484,61 лева /четиристотин
осемдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/ за консумирана топлинна
енергия, от които 414,00 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г.,
както и 70,61 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г.
до 03.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал.
1 вр. чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.М.Н.
ЕГН **********,*** да заплати на „Топлофикация П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „Източна
индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 14.52 лв. /четиринадесет лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7474
по описа за 2016г. на П.ски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.М.Н. ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „Източна
индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 175,00
лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред П.ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: