РЕШЕНИЕ
№ 781
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207446 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Зорница Апостолович, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 7446 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. АНД. К. от гр.Благоевград, ж.к.“Еленово“
№ 95, вх.Б, ет.4, ап.15 до РС –Благоевград, изпратена по подсъдност в СРС,
срещу Eлектронен фиш, Серия К, № 2881977, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 400 (четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен, тъй като била изтекла една година от извършване на
нарушението.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
1
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 14.07.2019 г. в 11:53 ч. в гр. София по бул.”Цар Борис III” № 430 с
посока на движение от с.Владая към ул.“Св.Лука“, с техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M 509” била засечена скорост на
движение на МПС – „Тойота Корола Версо” с рег. № Е 09 05 МА от 79
км./ч., при разрешена такава – 40 км./ч., въведена с пътен знак „В26“, т.е.
превишение на скоростта от 39 км./ч.
Лекият автомобил бил регистриран на името на жалбоподателя ИВ.
АНД. К..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 2881977 срещу жалбоподателя К., с който е санкциониран с налагане на
глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Фишът
бил връчен на нарушителя срещу подпис на 30.04.2021 г.
От приложения към делото снимков материал – клип № 5902, радар №
509 (заснет с мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M 509” ), който е
веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15
ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 14.07.2019 г., в 11:53:14 ч., в
района на бул.”Цар Борис III” № 430 с координати EL: 23.13.0176 и NL:
42.39.0352 е измерена скорост на движение от 82 км/ч, като са записани
датата, часа (включително и секундите), посоката на движение, фиксираната
скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила, който съвпада
напълно с този, управляван от жалбоподателя.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 30.01.2019 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Техническото средство- мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M 509”
е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г.
Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година,
като мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M 509” е преминала проверка
2
на 30.01.2019 г. От приложения по делото протокол № 3-38-19/30.01.2019 г.
на лаборатория „Полицейска техника” е видно, че мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M 509” с фабричен № 4835 отговаря на изискванията и
дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3
км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в
обхвата на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
протокол за използване на АТСС от 14.07.2019 г., протокол № 3-38-
19/30.01.2019 г. на лаборатория „Полицейска техника”, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, издадено от БИМ, копие на
Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи
относно утвърждаване на образец на електронен фиш, копие на образец на
електронен фиш.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно–наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя. Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4
3
от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
От приложения към материалите на делото протокол за използване на
АТСС, се установява, че на инкриминираната дата се е извършвал контрол на
бул.”Цар Борис III” № 430, като посоката на движение на контролираните
МПС е от с.Владая към ул.“Свети Лука“, а посоката на задействане-
приближаващи автомобили, и точните GPS -координати на мястото са
посочени в заснетата и приложена по делото снимка –клип № 5902, както и
че АТСС е било поставено на 100 метра от въведеното с пътен знак
ограничение на скоростта на движение от 40 км/ч. Нарушението е било
установено при стационарно положение на полицейския автомобил с рег. №
рег.№ СА 64 13 ММ.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
4
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да
се направи извод, че към датата на извършване на нарушението-14.07.2019 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„TFR1-M 509”, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от приложената към материалите на делото снимка № 5902,
измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 82
км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради
което правилно във фиша е отразена скорост от 79 км/ч. Именно тази скорост
е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на
5
79 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 39 км./ч., което обстоятелство е в
полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол протокол протокол № 3-38-19/30.01.2019 г. на лаборатория
„Полицейска техника” и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835, валидно до 24.02.2020 г.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
14.07.2019 г. в 11:53 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност
на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване
на установените процесуални правила. Нарушителят е бил запознат с всички
съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
В конкретиката на настоящия казус жалбоподателят не оспорва
извършването на нарушението, а счита, че следва да се приложи нормата на
чл.34, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка обаче, следва да се отбележи, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции, като съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на
колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
6
електронния фиш, поради което съдът намира възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.
От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно
значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с
оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш
намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или
чрез тълкуване по аналогия. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено
при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност
за установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална
процедура, която се основава на автоматизирани технически средства и
системи и се елиминира субективния елемент при установяване на
нарушенията. Освен гореизложените аргументи, прецизното граматическо
тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага извода, че
израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява
действието по издаването на електронния фиш, а не действието по
установяване и заснемане на нарушението. И систематическото тълкуване на
тази разпоредба подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш
се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение
от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави
АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на
нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата
от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се
касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Така например, нормата на ал.1
от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от
ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено
изключението от правилото, а именно: случаите, при които съответен писмен
акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на
7
контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е
допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически,
разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към
издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на
нарушението.
Според разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за
възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го
орган при определени обстоятелства, включително и посочването на друг
извършител на нарушението, какъвто обаче в случая не е посочен от страна на
жалбоподателя -не е подадена писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, не е представено и копие на свидетелство му за
управление на МПС, като това не е сторено не само в рамките на предвидения
14-дневен срок, но и към датата на приключване на въззивното съдебно
следствие.
Видно от съдържанието на ел. фиш е, че с него се налага санкция на
въззивника К., именно в качеството му на законен собственик на лекия
автомобил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят ИВ. АНД. К. е извършил нарушение по ЗДвП, превишавайки
8
разрешената с пътен знак скорост на движение.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в случая материалния закон
е приложен неправилно. Нарушението е следвало да се квалифицира по чл.21,
ал.2 от ЗДвП, според който: „Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак“. Тази скорост на движение е била посочена с пътен знак „В26“ -
40 км./ч., а отговорността на нарушителя е била реализирана за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, която норма въвежда общото правило за ограничение на
скоростта на движение, без да се изисква поставяне на пътен знак. Ето защо,
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се
отмени.
Предвид обстоятелството, че до приключване на съдебните прения
страните не са направили искане за присъждане на сторени по делото
разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.3 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Eлектронен фиш, Серия К, № 2881977, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на ИВ. АНД. К. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 400 (четиристотин) лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9