Решение по КНАХД №352/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Л., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Лозница, обл. Разград, [улица], действащ чрез адв. К. К. от АК – Русе, със съдебен адрес: гр. Разград, [улица], ет.1, офис 1, против Решение № 169/23.12.2024 г. на Районен съд – Разград, постановено по АНД № 20243330200223 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №24-1075-000309/01.04.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Разград, с-р „Пътна полиция“ – гр. Разград. С посоченото НП на С. А. Л., [ЕГН], за нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1 пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

В касационната жалба се навежда, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, без да се сочат конкретни касационни основания по чл.348 от НК, към който препраща чл.63в от ЗАНН. В жалбата се излага довод за неправилно ценене от страна на първоинстанционния съд на събраните пред него писмени и гласни доказателства. Навеждат се допуснати съществени процесуалнши нарушения в хода на административнонаказателното производство, водещи до нарушаване правото на защита на касатора. Излага се становище, че не е съобразено от Районния съд наличието или липсата на задължителни атрибути в АУАН и в НП, визирани в ЗАНН. Моли се оспореното въззивно решение да бъде изцяло отменено, ведно с всички законови последици.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. К. К. от АК – Русе, който поддържа касационната жалба на наведените в нея доводи. Излага становище, че Районният съд не е обсъдил показанията на всички разпитани по делото свидетели и едностранно е кредитирал само показанията на свидетеля С. Т.. Навежда се, че в оспореното решение не са обсъдени всички доказателства, в следствие на което постановеното от районния съд решение е неправилно. Излагат се подробни доводи, обосноваващи недоказаност на описаното в НП административно нарушение. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като вместо него да се постанови ново, с което НП също да се отмени. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация – Началник група в ОД на МВР – Разград, сектор „Пътна полиция“ – Разград, редовно призован, не се явява. Представено е писмено становище от С. М. – гл. юрисконсулт при ОД на МВР – Разград, с което се оспорва касационната жалба като неоснователна. Излагат се доводи, обосноваващи че въззивното решение не страда от пороци, водещи до неговата отмяна. Моли се оспореното решение на Районен съд – Разград да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че допълнително изложените пред настоящата инстанция доводи в голямата си част навеждат основания за необоснованост на първоинстанционното решение, което не е касационно основание. Счита решението за правилно и законосъобразно, като не са налице допуснати процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на решението. Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

При разглеждане на жалбата по същество на основанията наведени в жалбата и тези по чл.218, ал.2 от АПК, касационният съд приема следното:

Районният съд при постановяване на оспореното решение е приел следната фактическа обстановка:

На 10.03.2024г. в 20:55 часа в Община Разград, по път III-204 в отсечката от табелата за край на населеното място на гр. Разград до табелата за начало на с. Гецово, полицейски служители от с-р ПП –Разград спрели за проверка автомобил Сеат Леон с рег. номер [рег. номер], собственост на К. Н. А. от гр. Варна. При проверката било установено, че автомобилът се управлява от С. А. Л., като същият използва пътищата отворени за обществено ползване за участие в нерегламентирано състезание, изразяващо се в следното: управлявайки посочения автомобил и движейки се в дясната лента на [улица]в посока с. Гецово успоредно до лек автомобил БМВ 530 с рег. номер [рег. номер] същият попречил на движещият се след него лек автомобил Форд Мондео с рег. номер [рег. номер] да го изпревари и след подаден звуков сигнал от движещ се зад тях в дясната лента автомобил с неустановена марка и модел ускорил скоростта си на движение с лек автомобил Сеат Леон, като двамата се движели успоредно един от друг, ускорявайки движението си през цялото време без нито един от тях да преотстъпи предимство на другия, след което спрели до табелата за населено място на с. Гецово, а водача на лек автомобил БМВ 530 се движел успоредно до него по цялата отсечка. Прието било от контролните органи, че водачът Л. е нарушил чл.104б, т.1 ЗДвП, тъй като участвал в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. За така констатираното контролните органи съставили на С. А. Л. АУАН №GA1016147/15.03.2024г. за нарушение на чл.104б, т.1 ЗДвП. Актът е предявен срещу подпис на Л. на 15.03.2024г. Срещу акта не са постъпвали възражения. Въз основа на така съставения АУАН на 01.04.2024г. наказващият орган – Началник група в ОД на МВР – Разград, с-р „Пътна полиция“ – гр. Разград издал НП №24-1075-000309/01.04.2024г., с което на С. А. Л. за нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

По делото са разпитани полицейските служители, съставили АУАН, както и всички лица присъствали на нарушението, включително свидетелят, който е подал сигнала. От мотивите на съдебното решение се установява, че съдът е кредитирал показанията свидетеля Т. – лицето, подало сигнала, като съдът е приел, че той е незаинтересован и очевидно добросъвестно сочи това, което е видял. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите И. А. и Д. М., като изложил подробни мотиви относно преценката си на кои от свидетелите да кредитира показанията и на кои не. В мотивите на съдебното решение е посочено, че при съставяне на акта Л. не е възразил срещу констатациите на полицейските служители, посочвайки, че няма такива. Вземайки предвид доказателствената сила на приложения по делото АУАН, съдът е приел, че Л. е действал неправомерно, като е участвал в състезание с управлявания от него автомобил, по път предназначен за обществено ползване.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила. Районният съд, позовавайки се на обвързаващата доказателствена сила на редовно съставения АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, чиято фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показанията на разпитания по делото свидетел С. Т., е приел, че по делото се доказват всички елементи от състава на описаното в НП административно нарушение, както и че деянието на Л. е правилно правно квалифицирано. Съдът е приел, че видът и размерът на наложените на касатора наказания са в съответствие с предвидените в административнонаказателната разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.2 от ЗДвП, както и във фиксираните в посочената разпоредба размери. Районният съд е извел извод, че не са налице и предпоставки за квалифицирането на административното нарушение като „маловажен случай“.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е потвърдил обжалваното НП, като законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка по чл.218, ал.1 АПК, намира следното:

В жалбата не се сочат касационни основания по чл.348 от НК, приложима съгласно чл.63в от ЗАНН. От изложените в жалбата доводи за неправилно ценене на събраните по делото доказателства от страна на Районния съд се извлича единствено необоснованост на оспореното решение. Необосноваността обаче на въззивното решение не е касационно основание по чл.348 от НК и не подлежи на касационна проверка. Касационният съд няма правомощие да прави нови фактически установявания на база на преоценка на събраните пред въззивния съд доказателства, съгласно забраната по чл.220 от АПК.

При упражняване на правомощията си, в рамките на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, касационният съд приема следното:

Видно от съдържанието на НП, в него в достатъчно ясна степен е изложена волята на органа относно елементите от състава на нарушението, което се вменява на Л. и по никакъв начин правото на защита на наказаното лице не се явява накърнено в хода на административнонаказателното производство. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения, тъй като в случая предмет на контрол от касационната инстанция е правилността на решението на районния съд, а не на НП. Независимо от посоченото, изводите на въззивния съд, че НП е издадено при спазване на законовите изисквания за съдържание на акта и при липса на допуснати съществени нарушения, се споделя от настоящата инстанция. Районен съд – Разград е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Преценката му за доказаност на елементите на обвинението по НП е основана на комплексен доказателствен анализ на събраните доказателства, като съдът е изложил убедителни мотиви защо кредитира част от свидетелските показания, а останалите оценява като необективни. Изводът на първоинстанционния съд за доказаност на елементите от състава на описаното по т.1 в НП административно нарушение, също изцяло се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд намира, че не следва мотивите на Районния съд де се преповтарят и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК. Така описаното в НП деяние на Л. е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП, и подведено под административнонаказателната разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.2 от ЗДвП. Първоинстанционният съд правилно е стигнал до извод, че с деянието си Л. е осъществил всички елементи от фактическия състав на административното нарушение по чл.175а, ал.1 пр.2 от ЗДвП. Видът и размерът на наложените на касатора наказания са във фиксираните в посочените административнонаказателни разпоредби, размери, под които неможе да се слезе, съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН. Нарушението е типично за вида си и не са налице предпоставки за приложение на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

На основание гореизложеното, касационният съд приема, въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и възраженията на касатора в тази насока са изцяло неоснователни.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на въззивното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не са налице касационните основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото, като законосъобразно, да бъде оставено в сила.

При така постановения правен резултат, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН и чл. 143, ал. 3 от АПК, следва искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски да бъде уважено. Касаторът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37 от ЗПП, чл. 27е от НЗПП да заплати в полза на юридическото лице Областна дирекция на МВР – Разград, сумата от 130 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, касационният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 169/23.12.2024 г. на Районен съд – Разград, постановено по АНД № 20243330200223 по описа на съда за 2024г.

ОСЪЖДА С. А. Л., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Лозница, обл. Разград, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Разград, юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.