Р Е Ш
Е Н И Е
№
80
гр.Пирдоп,
18.09.2020 година.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд - Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на двадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Симеон Гюров
при участието на съдебния секретар Гергана Юнлю, като разгледа докладваното от съдия
Гюров А.Н.Д. № 68 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила
е жалба от Венцеслав Ф.Й., ЕГН-********** ***, срещу Електронен фиш cep. „K”,
№505985/21.03.2013 год., издаден от ОДМВР-София, за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който е наложена глоба в размер на 200,00
лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, за нарушение по
чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП.
В
жалбата и в депозирано становище жалбоподателят изразява подкрепа на същата, развива
доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание в обжалвания
електронен фиш, твърди, че ЕФ не му е връчен по установения ред, а му е
съобщено от автопартрул на РУ-Пирдоп при проверка на 1-3.2020 г- в гр.Пирдоп за
наличие на такъв, съставен срещу жалбоподателя, като същия не му е връчен
физически, поради което жалбоподателя, на 24.03.2020 г., е входирал жалба чрез РУ-Пирдоп до ОДМВР-София с искане за
прилагане на института на чл.82, ал.1, б.”а” и ал.3 ЗАНН по отношение на
узнатия от него ЕФ. Моли за отмяна на електронния фиш, поради това, че е налице
налице погасяване по давност: изтекъл е срокът по чл.82, ал.1, б. „а” ЗАНН,
съгласно който административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли 2
години, когато е „глоба”, както и срокът по чл.82, ал.3 ЗАНН, съгласно който,
независимо от спирането или прекъсването на давността административното
наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока по ал. 1, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата, заявява становище за отмяна на ЕФ
Въззиваемата
страна не се явява в съдебно заседание, в писмо по делото, с което е изпратил
исканата от настоящата въззивна инстанция административнонаказателна преписка, заявява
становище по прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, каквите
не се установи да са сторени по настоящото производство, поради което не се и
дължи произнасяне на настоящата въззивна инстанция.
Районна
прокуратура-Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен
съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакувания ЕФ, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи
се от събраните по делото писмени доказателства, приети по приложената към писмо рег.№
120400-8447/22.06.2020 г. на ОД на МВР София и по писмо рег.№
120400-9766/23.07.2020 г. от ОД на МВР София, административнонаказателна
преписка по издаден ел.фиш серия К №505985/21.03.2013г. на ОД МВР-София, както
и писмо с рег.№ 120400-5813/21.04.2020г. на ОД МВР-София, от което е видно, че
статуса на ел.фиш серия К №505985 с наложена санкция „глоба” в размер на 200.00
лева, издаден от ОД МВР-София срещу лицето Венцеслав Ф.Й. е трансформиран в
„погасено по давност наказателно преследване”, че административно-наказателната преписка срещу
жалбоподателя е образувана по повод съставения ЕФ срещу жалбоподателя, за което
настоящия съдебен състав намира, че същия е узнал на 12.03.2020 г., като е
положил максимални усилия да му бъде връчен
ЕФ от административнонаказващия орган дата, като въпреки изричното настояване от страна на
въззивния съд за представяне от АНО на административнонаказателната преписка в
оргинал и в цялост и уверенията на въззиваемата страна, че същата е представена
в цялост в заверено ксерокопие, поради невъзможност да бъдат представени
оригиналите на същите, което води до извода, че не може да се установи безспорно
датата на връчване на ЕФ, като от представен списък с намерени фишове по
административнонаказателната преписка, на л. 36 от делото, се установява, че е посочена дата на
съставяне/връчване, а именно 21.03.2013/16.10.2017, като е отбелязано, че същия
е влязъл в сила на 30.10.2017 г. със
статус „погасено по давност наказателно
преследване” и ЕФ не е изпратен към НАП.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото
писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Подадената
жалба е допустима.
Въз
основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалвания електронен
фиш (ЕФ), както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя
в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство не е започнало, протекло и приключило съобразно с процесуалните изисквания
на ЗАНН. Правилно в електронния фиш е посочено превишение спрямо намалената
скорост при отчитане на толеранса. Съдържанието на ЕФ е определено в
изчерпателно посочените законови реквизити и в одобрения от министъра на
вътрешните работи образец, приложен по делото. Същите са посочени в 189, ал. 4,
изр. 2 от ЗДВП, а именно: Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, респективно ползователя на същото,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш
се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Въззивната инстанция намира,
че обжалваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити,. Видно от приетото като доказателство по делото писмо на
Български институт по метрология по посоченият в процесния електронен фиш
индивидуализиращ номер на техническото средство може да бъде направена справка
за релевантната информация за ангажирането на отговорността на жалбоподателя.
За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП
предвижда, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Изписването в
разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и
на нарушител”, е пояснение, което се отнася до електронния фиш, а не до
техническото средство. Аргумент за това, е че няма как нарушението да е
установено и заснето в „отсъствие на нарушител”, защото в противен случай няма
да има нарушение. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява техническата изправност на автоматизираното техническо средство,
с което е установено и заснето нарушението, както и факта, че същото е
преминало съответна последваща проверка. Факт е, че е налице разминаване в
стойностите на фиксираната скорост и превишението по електронния фиш и по
разпечатката от техническото средство, като е отбелязан допустимият толеранс.
По делото има доказателства разликата да се дължи на толеранс ( в представения
протокол за проверка на БИМ е посочена възможна грешка при измерването на
скоростта +/- 3км. до
По делото се
спори затова, дали към датата на връчване на електронния фиш за налагане на
глоба, която не се установи безспорно по делото, а се установи единствено
датата на обжалване на ЕФ пред настоящата съдебна инстанция, респективно към
датата на постановяване на настоящото съдебно решение, не е изтекъл онзи
нормативно предвиден срок, след изтичането, на който не може да бъде ангажирана
отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение.
Иначе казано изтекла ли е абсолютната погасителна давност за наказателно
преследване на нарушителя и за ангажиране на отговорността му. Разпоредбите на чл.82 ЗАНН, които се цитират от жалбоподателя, са
неприложими в случая, тъй като те касаят изпълнителската давност, която в
настоящия случай все още не е започнала да тече. Тълкувателното
постановление, което се цитира от жалбоподателя /Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд/ ясно е казало, че в административнонаказателното
производство се прилагат два вида погасителни основания - по чл.34 ЗАНН и по
чл.82 ЗАНН. Давността по чл.34 ЗАНН е преследвателска - настъпва преди влизане
в сила на правоохранителен акт и компетентният орган губи възможността си да
реализира което и да е от правомощията си по правоотношението, а давността по
чл.82 ЗАНН е изпълнителска и настъпва след влизане в сила на правоохранителния
акт, а органът губи само възможността да реализира изпълнението на наложената
санкция. В действителност чл.11 ЗАНН препраща към НК, но само доколкото в ЗАНН
няма специална уредба. Специална уредба на изпълнителската давност /на която
жалбоподателят се позовава/ има в чл.82 ЗАНН, поради което неприложима е
разпоредбата на чл.82 НК. Следва обаче жалбоподателят да има предвид, че поради
факта, че няма влязъл в сила наказващ акт, неприложима в случая е и
изпълнителската давност по чл.82 ЗАНН, тъй като тя започва да тече от влизане в
сила на акта, с който се осъществява наказването /в конкретната хипотеза-
електронния фиш/, за който пък административнопривлечения Ф. е узнал на
12.03.2020 г. и не се установи да му е връчен по установения в ЗДвП ред, но
бива обжалван на 14.05.2020г. , ерго не е влязъл в сила, поради което изобщо не
са били налице предпоставките тази давност да започне да тече, още по-малко да
е изтекла. Остава в случая да бъде направена преценка дали не е изтекла
преследвателската давност, чието изтичане би лишило компетентния орган от
възможността не само да изпълни наказанието, а изобщо да го наложи. Специална
уредба за преследвателската давност в ЗАНН има и това е чл.34, ал.1 ЗАНН,
поради което преследвателската давност по чл.80, ал.1 НК не намира приложение в
случая. В административнонаказателните производства,
каквото е и настоящото, намира приложение чл.34 ЗАНН, но ал.1 на разпоредбата,
където се съдържат описани давностни срокове, за които съдът следи служебно – 3
месеца от откриване на нарушителя и 1 година от извършване на нарушението, след
изтичането на които се погасява възможността за осъществяване на наказателно
преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН се явява неприложима в случая, доколкото
производството по издаване на електронни фишове е опростено и специфично
производство, при което електронният фиш се приравнява по правното си действие
едновременно на АУАН и на НП /вж.
мотивна част на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов/, т.е. няма как да има изтичане на 6-месечен срок между издаване
на АУАН и НП. В този смисъл съдът дължи преценка не дали е изтекъл срокът по
чл.34, ал.3 ЗАНН, а този по чл.34, ал.1 ЗАНН и намира съответно, че сроковете
са били спазени, поради което производството не подлежи на прекратяване. Според
тълкувателното постановление, съществува сериозен пропуск в чл.34 ЗАНН, тъй
като няма разпоредба аналогична на чл.81, ал.3 НК, уреждаща абсолютната давност
и именно поради това тълкуването е в насока, че чл.81, ал.3 НК се прилага и в
административнонаказателното производство в привръзка с чл.80, ал.1, т.5 НК, от
където следва, че абсолютната преследвателска давност, която не се повлиява от
спирането и прекъсването, изтича при административните нарушения след
изминаване на 4 години и половина от извършване на деянието. Никъде в мотивите
на тълкувателното постановление не се твърди, че чл.80, ал.1, т.5 НК се прилага
самостоятелно като обикновена давност, която важи и в
административнонаказателното право, а същият се прилага единствено във връзка с
чл.81, ал.3 НК за изчисляване на абсолютната давност. В случай, че даден орган
реши да приложи чл.80, ал.1, т.5 НК вместо чл.34 ЗАНН, то той би нарушил, както
правилото, че специалният закон дерогира общия, така и би тълкувал превратно
чл.11 ЗАНН. Абсолютната давност от 4 години и половина, която съдът счита, че е
приложима в случая, при отчитане постановките на тълкувателното постановление,
цитирано по-горе, е изтекла към
настоящия момент, считано от датата на нарушението- 21.02.2013 г., посочена в
цитирания по-горе списък с намерени фишове по административнонаказателната
преписка, на л. 36 от делото, се
установява, че е посочена дата на съставяне/връчване, а именно
21.03.2013/16.10.2017, като е отбелязано, че същия е влязъл в сила на
30.10.2017 г. със статус „погасено
по давност наказателно преследване” и ЕФ
не е изпратен към НАП, поради което съдът дължи прекратяване на производството. Несъмнено срокът, с изтичането на който законодателят е регламентирал,
че въпреки безспорното установяване осъществяването от обективна и субективна
страна на всички елементи от състава на административно нарушение не следва да
се наказва нарушителят, е 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението по
аргумент от чл.80,ал.1,т.5 във вр. с чл.81,ал.З от НК. От събраните
доказателства безспорно и недвусмислено се установява, че този срок е изтекъл.
Административното нарушение - управление на моторно превозно средство - лек
автомобил, с превишена скорост за съответния пътен участък, което нарушение е
установено по надлежен ред с автоматизирано техническо средство е извършено на
21.02.2013г. и към датата на постановяване на съдебното решение от въззивния
съд, срокът от 4(четири) години и 6(шест) месеца от извършване на нарушението е
изтекъл, като същевременно настоящия въззивен състав намира, че не се установяват
направени и съответно обективирани усилия на административнонаказващия орган да
спази процедурата по връчване на процесния ЕФ в разумен срок, не се установи за
времевия период до 21.08.2017 г. да са извършвани и съответно документирани в
административнонаказателната преписка каквито и да е опити за връчване на ЕФ.
Вярно е, че допуснатият от страна на
административнонаказващия орган порок е продиктуван от недостатъците на закона
и утвърдения от страна на министъра на вътрешните работи образец на електронен
фиш, което обстоятелство, обаче е без значение
за направените констатации по делото от настоящата въззивна
инстанция.
По
изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че следва да отмени
електронен фиш К №0505985.
Мотивиран
от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
електронен фиш серия К №0505985, издаден от ОД на МВР София, с който е наложена
глоба в размер на 200,00 лв, на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП на Венцеслав Ф.Й., ЕГН-********** ***, за извършено нарушение
по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението
може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: