РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. гр. Хасково, 15.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640100150 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от О. Ш. О. против „ЗАД
ДаллБог Живот и Здраве“ АД, с която са предявени преки искове на увреден
от деликт за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя на
деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ,
както следва: за сумата от 3000 лв. – неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания в резултат на ПТП, реализирано на 08.03.2023г. и за сумата
от 80 лв. – имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Претендира се и законна лихва от датата, на която ищецът е уведомил
застрахователя за застрахователното събитие - 23.03.2023г. до пълното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди на 08.03.2023 г., около 19:45 ч., управляваният от А. П.
Т. лек автомобил марка Ауди А4, с рег. № *********, да се е движил по бул.
„България“ с посока на движение бул. „Съединение“, като на зелен сигнал на
работещия в норма светофар, да е предприел маневра на ляво в посока към
сладкарница „Наслада“ и да не е пропуснал и не е осигурил предимство на
пресичащия на пешеходната пътека от театър „Иван Димов“ към зеленчуковия
пазар - О.О.Ш., който е бил на пешеходната пътека. В резултат на
неправомерното поведение на водача на МПС-то, същото удря тялото на
ищеца, като от удара лекия автомобил е със счупено панорамно стъкло.
1
Твърди вследствие на инцидента да е получил травматични увреждания: -
мозъчно сътресение, травма на дясна пакетна става, травма на десен глезен,
травма на десен глутеус. Да е бил хоспитализиран в „МБАЛ-Хасково“ АД в
отделение по „Неврохирургия“ за периода от 08.03.2023 г. до 10.03.2023 г. и
след изписването му от здравното заведение да му е предписана външна
терапия да лежи в покой на леглото за няколко дни, да избягва дори гледането
на телевизия и силен шум, да му е забранена активната умствена дейност,
както и четенето, да е имал три контролни прегледа в отделението по
„Неврохирургия“ на 17.03.2023г., 24.03.2023г., и на 31.03.2023г. и да му е
издаден болничен лист за продължителен период от време - 23 дни. От
получените увреждания да изпитва силни болки, да се налагало да приема
медикаменти; здравословното му състояние да се е влошило, което да е дало
отражение и на психиката му - страдал от понижено настроение, тревожност,
връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието,
изпитвал големи притеснения при пресичане на пешеходна пътека, като го
обземала паника, постоянно се сещал за всичко, което му се е случило. Твърди
виновният за процесното ПТП водач да попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - застрахователна полица № *********,
валидна от 25.10.2022 г. до 24.10.2023 г. На 23.03.2023 г. да е претендирал от
ответника плащане на застрахователно обезщетени като с писмо с изх. №
*********г. ответникът да е отказал да изплати застрахователно обезщетение,
с което обосновава допустимостта на исковете. Претендира разноски, както и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Признава
съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответника
и собственика на л.а. Ауди с рег. № ********* със застрахователно покритие
25.10.2022г. – 24.10.2023г. на основание застрахователна полица №*********.
Твърди да е платил застрахователно обезщетение в размер на 2500лв. на
06.03.2024г. С уточняваща молба от 29.04.2024г. ищецът сочи, че сумата от
2500 лв., която е платил на ищеца покрива обезщетение за неимуществени
вреди от 2420лв. и обезщетение за имуществени вреди от 80 лв. Оспорва
Констативния протокол за ПТП. Твърди съпричиняване от страна на ищеца –
ищецът да е изскочил внезапно и да е направил удара непредвидим. Оспорва
претенцията за лихва – твърди, че ищецът не е предоставил всички изискуеми
документи към застрахователната си претенция от 23.03.2023г., за което да му
е изпратил уведомление от 12.04.2023г. Към датата на изтичане на 3-месечния
срок – 22.06.2023г. ищецът да не му е изпратил изискуемите документи,
поради което, да не може да направи оценка на търпените от пострадалия
2
болки и страдания и да заплати обезщетение, липсвала и информация за
банкова сметка. Претендира разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.432, ал.1
КЗ, ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя -
ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно: реализирането на
противоправно деяние при твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените
неимуществени и имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените
размери. Вината се предполага до доказване на противното (арг. чл. 45, ал. 2
ЗЗД).
В тежест на ответника е да докаже: направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение, включително възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат при твърдение, че пътният инцидент е настъпил в резултат и на
виновното и противоправно поведение на ищеца.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК по делото са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти:
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
между ответника и собственика на л.а. Ауди с рег. № ********* със
застрахователно покритие 25.10.2022г. – 24.10.2023г. на основание
застрахователна полица №*********; на 23.03.2023г. ищецът е отправил
писмена застрахователна претенция към ответника, в качеството на
застраховател, за вреди, причинени му от ПТП, описано в исковата молба.
Следователно, в случай, че се докаже отговорността на водача на л.а. Ауди с
рег. № ********* за настъпилото ПТП ищецът се явява легитимирано лице по
чл. 477 КЗ.
По механизма на процесното ПТП:
Съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16 от
09.03.2023г. на 08.03.2023г., в 19:45ч., в гр. Хасково, А. П. Т., ЕГН **********,
като управлява собствения си лек автомобил с марка Ауди А4, с рег. №
********* по бул. „България“ (Г.Д.), навлиза в кръстовището, образувано с
бул. „Съединение“ на зелен сигнал на светофарната уредба, работеща в
3
нормален режим, предприема маневра завой на ляво в посока към
сладкарница „Наслада“, не пропуска и удря пресичащия на пешеходната
пътека от театър „Иван Димов“ към зеленчуковия пазар - О.О.Ш. и реализира
ПТП с пострадалото лице. В Констативния протокол за ПТП е записано, че е
„взето отношение на А. П. Т.“ по инцидента, което самият той потвърждава
при проведения в хода на процеса разпит - органите на полицията са снели
обяснения от водача на лекия автомобил при явяването си на място на
инцидента и преди изготвяне на АУАН, който са му предявили след като го
изслушали и съставили на място.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление - решение № *********г. по т.д. № 768/
2008г. на ВКС, II ТО; решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът
на ВКС, I ТО; решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО;
решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО решение №
15/25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО. Съставеният само по
данни на водача на МПС протокол за ПТП, без посещение на мястото на
инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за
авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но
не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на
произшествието не са възприети лично от съставителя - решение № 73/
22.06.2012г. по т.д. № 423/2011г. на ВКС, I ТО.
В случаите, когато Протокол за ПТП се издава от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП /т.нар.
„констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и
„протокол за ПТП” при материални щети - чл.6 и чл.7 от Наредба № I – 167 от
24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи
на МВР, вр. чл.125 ЗДвП/, съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характерът и видът на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от
длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед
спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато
органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на
ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на
4
ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай,
доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие
или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното
изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието
във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на
протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и
върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят
отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства
може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП,
поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената
тежест на установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица
/като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако
преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални
познания, които съдът не притежава /в т.см. решение № 85/28.05.2009г. по т.д.
№ 768/2008г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на
ВКС, I ТО.; решение № 73/22.06.2012г. по т.д. № 423/2011г. на ВКС, I ТО;
решение № 98/25.06.2012г. по т.д. № 750/2011г. на ВКС, II ТО; решение №
15/25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО; решение № 211 от
14.12.2015 г. по т. д. № 2782 / 2014 г. на ВКС, I ТО; решение № 71 от
16.08.2017 г. по гр. д. № 60343 / 2016г. на ВКС,II ГО; решение № 37 от
12.03.2024 г. по т. д. № 36 / 2023 г. на ВКС, I ТО/.
От писмените доказателства се установява, че за причиненото ПТП е
съставен АУАН, а въз основа на него НП № 23-1253-000410 от 27.03.2023г. на
Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Хасково, с което за нарушение по чл. 119,
ал. 4 ЗДвП на А. П. Т. е наложено на осн. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 –
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Според нарушителя А.
Т. наказателното постановление не е обжалвано, следователно – е влязло в
сила. От направените служебни справки се установява, че няма образувано
наказателно производство за настъпилото произшествие.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.
П. Т. – водачът на лекия автомобил, чрез който е реализирано процесното
ПТП. Същият потвърждава, че инцидентът се е случил на светофарите на
зеленчуковия пазар като е минавал с управлявания от него автомобил на зелен
светофар наляво към зеленчуковия пазар; пешеходецът не бил на пешеходната
пътека, а стъпвал на пешеходната пътека като бил на пътя, а не на тротоара.
При тръгване, пешеходецът извършвал пресичането от сладкарницата към
5
пазара, което според свидетеля било „диагонално пресичане“. Сочи да е
пресичал на зелен за него сигнал. Колата, която идвала срещу водача от парк
„Кенана“ била с предимство, но му намигнала и го пропуснала да мине. В
момента, в който завивал, ударил пешеходеца. Твърди, че правилно е описано
случилото се в издаденото Наказателното постановление. Твърди
пострадалият да бил в съзнание след инцидента, да нямал видими поражения
и кръв по лицето, искал дори да си тръгва. Сочи, че не са му предявили
констативния протокол, на място му съставили акта за установяване на
административно нарушение и му го предявили, а наказателното
постановление му било връчено по-късно. Потвърждава, че щетите по
неговата кола от инцидента били счупен прозорец.
Установява се от писмените доказателства, че водачът на лекия
автомобил е имал други предходни наказания за нарушения по ЗДвП и са му
отнемани точки.
Според приетото и неоспорено по делото заключение на вещо лице по
допуснатата Съдебноавтотехническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, пешеходецът, пресичащ през пешеходната пътека от
сладкарница „Наслада“ към зеленчуковия пазар при светеща зелена светлина
за него е блъснат от преминаващ през пешеходната пътека лек автомобил
Ауди с рег. № *********. Настъпило е ПТП с процесния лек автомобил Ауди
като ударът настъпва от лявата страна на автомобила от страна на шофьора,
при който пешеходецът пада на пешеходната пътека непосредствено до
автомобила. Според вещото лице ударът е бил непредотвратим и ако
шофьорът на лекия автомобил е изчакал да се освободи пешеходната пътека от
пешеходци, нямаше да настъпи ПТП-то.
От събраните доказателства - протокол за ПТП и обективирана в него
схема на процесното ПТП, акт за установява на административно нарушение,
гласни доказателства на свидетеля Т., заключението на вещото лице, по
безспорен начин се доказа механизмът на процесното ПТП, описан в исковата
молба. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, че
пешеходецът, пресичал диагонално, защото всички други доказателства сочат,
че пешеходецът е пресичал на място за пешеходна пътека, на зелен сигнал, в
които случаи водачът на лекия автомобил е следвало да управлява
автомобилът с повишено внимание и да може по всяко време да спре без да
става причина за инциденти, независимо дали пешеходецът е бил в началото
на пешеходната пътека с намерение да пресича или е бил на тротоара пред
пешеходната пътека с намерение за пресичане. Следователно, установено е, че
водачът на лек автомобил марка Ауди А4, с рег. № ********* е нарушил
правилата за предимство на пешеходеца на пешеходна пътека, с което е станал
причина на процесното ПТП. Освен това, самият водач на лекия автомобил
6
при разпита казва, че е предприел маневра преди идващия от парк „Кенана“
автомобил, който е бил с предимство, т.е. нарушил е и правилата за маневри,
предвидени в ЗДвП, което е недопустимо особено в участък с пешеходна
пътека, на който водачите трябва да са особено внимателни.
По причинноследствената връзка и причинените вреди:
От епикриза, изготвена от МБАЛ – Хасково АД, Отделение
неврохирургия се установява, че ищецът е постъпил на 08.03.2023г., 22:30ч. и
е изписан на 10.03.2023г., 22:40ч. В анамнезата е посочено, че е претърпял
ПТП (блъснат от МПС) със степенно помрачение на съзнанието. Приет с
главоболие и болки в мястото на травмата. Издаден му е болничен лист №
********* от 23.03.2023г. за 23 дни от 08.03.2023г. до 30.03.2023г. за домашно
амбулаторно лечение.
От съдебномедицинско удостоверение се установява, че е прегледан на
15.03.2023г. и преглеждащият го лекар е установил, че има контузия на главата
– леко мозъчно сътресение и със степенно помрачение на съзнанието,
охлузвания по дясна лакътна област, дясно седалище и десен глезен.
Констатирано е, че описаните увреждания са причинени от твърд тъп предмет
и могат се получат при автомобилна травма, изразяваща се в блъскане от
автомобил. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
НК и ал. 129 НК.
Според приетото и неоспорено по делото заключение на вещо лице по
допуснатата Съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, от настъпилото ПТП пострадалият е получил леко мозъчно
сътресение със степенно помрачение на съзнанието и главоболие, без открита
вътречерепна травма, получил е травма/охлузване в областта на дясната
лакътна става, дясно седалище и десен глезен. Проведено е консервативно,
медикаментозно лечение в болнични условия за срок от два дни, ползвал е 23
дни временно намалена работоспособност. Според вещото лице
оздравителният и възстановителен процес е продължил около 20-25 дни.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Е.О.Ш – дъщеря на ищеца. Същата сочи, че на 8-ми март вечерта баща й е
отишъл да се разходи към зеленчуковия пазар, където е цветарският пазар и на
връщане обратно, на самата пешеходна пътека, при зелен сигнал на светофара
тръгва да пресича и идваща кола от към театъра го удря. При удара колата го
изхвърлила няколко метра на шосето, при което, той паднал, ударил си
главата, таза, лакътя и глезена. Сочи, че баща й е човек на 73 години, слаб и е
имал доста поражения по ръката, лакътя и таза. Не е била свидетел на
настъпилото ПТП, казаното, го знае от баща си, но е очевидец на случилото се
след инцидента. След като баща й се обадил по телефона и й казал за
настъпилото ПТП, свидетелят пристигнала на мястото на инцидента. Казва, че
7
баща й е седял, държал си главата и бил във видимо шоково състояние, много
уплашен, почти не говорил, изпаднал в шок и в тежко състояние. Сочи на
място да са били дошли полицаи. Докато дойде линейка, баща й бил почти
колабирал, не бил адекватен. Приели го в Спешно отделение, включили го на
системи. Баща й казвал, че много го боли глава и изобщо цялото тяло го
боляло. Като го извели от спешното към скенера, той колабирал, върнали го
на системи. Обяснявал на лекаря в Спешно отделение, че силно го боли
главата, имал световъртеж. Направили му скенер и снимки и го привели в
отделението по неврохирургия. По време на престоя в болницата
пострадалият не можел да върви, бил неадекватен, от удара го боляло цялото
тялото, отказвал да се храни, защото му се повдигало, главата го боляла, имал
световъртеж, болки в стомаха. Свидетелят е била при пострадалият в
болницата, брат й също й помагал в грижите, както и майка й, която била
непрекъснато до пострадалия и го обслужвала. След като го изписали, вкъщи
пак бил на легло, не можел да се движи изобщо, защото не можел да става, до
тоалетна го водили и връщали и той пак лягал. Когато пострадалият започнал
да се пооправя, не искал да излиза от вкъщи. Сочи, че пострадалият е спазвал
правилата за пресичане на пешеходни пътеки и изживял голям шок от
инцидента, че при пресичане на зелено е ударен. Все още, когато тръгнел да
пресича, се оглеждал непрекъснато, по няколко пъти. След болничното
лечение си останал около месец вкъщи, след това се върнал на работа (бил от
работещите пенсионери), но не можел да си извършва работата, тъй като имал
проблем с лакътната става. Няколко месеца след инцидента е накуцвал. Това
тежко положение било месец и след това продължило още няколко месеца.
Сочи, че баща й се е чувствал толкова зле, че започнал да говори, че ще умре.
Сочи, че е била денонощно с него и спяла в същата стая. Показанията на
свидетеля са подробни, логично изложени, непосредствено възприети за
случилото се след инцидента, претърпените болки и страдания, положени от
близките грижи, съответстват на останалия събран по делото доказателствен
материал и поради това съдът ги кредитира с изключение на времето на
оздравителния процес, което не съответства на изводите на вещото лице (вж.
по-долу).
От събраните доказателства – гласни доказателства на Е.О.Ш, писмени
доказателства, заключение на вещо лице, по несъмнен начин се установява, че
от настъпилото ПТП пострадалият е получил леко мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма, претърпял е степенно помрачение на
съзнанието, главоболие и болки в мястото на травмата, получил е охлузване в
областта на дясната лакътна става, дясно седалище и десен глезен, два дни е
бил в болница, 23 дни е бил в болничен при домашно условия. Съдът приема,
че възстановителният процес е продължил около 25 дни, колкото е посочило
вещото лице и съответства на писмените доказателства по делото. Съдът не
8
кредитира показанията на свидетеля Шубинова в частта, че възстановяването
е продължило няколко месеца след инцидента, доколкото не съответстват на
заключението и вида на вредите по тялото на пострадалия – охлузвания, без
счупване, навяхване, изкълчване, прорезни рани. Доказано е, че от процесното
ПТП пострадалият е преживял шок, стрес, изпитвал е интензивни болки в
началото в резултат на причинените по тялото охлузвания, както и неудобства,
че близките му трябвало да го обслужват, притеснения за живота и
притеснения, че трябва да пресича, ако излезе от вкъщи.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При преценка за размера на
обезщетението съдът съобрази разрешенията, дадени в Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, определено като задължително за съдилищата,
съобразно ТР № 1 от 2010г. по т.д. № 1/2009г. на ВКС и съдебната практика за
обстоятелствата, които следва да се съобразят при присъждане на размера на
неимуществени вреди по справедливост (решение № 749 от 05.12.2008 г. по
т.д.№ 387/2008 г. на ВКС, ІІ TO., решение № 66 от 03.07.2012 г. по т.д.№
611/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 83 от 06. 07. 2009 г., по т.д.№ 795/2008 г.
ВКС, ІІ ТО, решение № 233 от 20.12.2016 г. по т.д.№ 3586/15 на ВКС, ІІ ТО,
решение № 88 от 17.06.2014 г., по т.д.№ 2974/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение
№ 189 от 25.03.2024 г. по гр. д. № 1757 / 2023 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №
1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II ТО, решение №
83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №
157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №
124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І ТО;, Решение № 34 от
27.03.2020 г. по т. д. № 1160 / 2019 г. на ВКС, II TO, Решение № 50111 от
15.05.2023 г. по т. д. № 1319 / 2021 г. на ВКС, I TO, решение № 214/08.01.2019
г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 50033 от 25.07.2023 г. по
т. д. № 299 / 2022 г. на ВКС, II ТО). Като съобрази изводите по-горе за
характера на увреждането на пострадалия, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените на ищеца болки, стрес,
страдания, неудобства, възрастта на ищеца, фактът, че увреждането е станало
на пешеходна пътека при правомерно пресичане (на зелен сигнал), което е
увеличило интензитета на преживения стрес, преживяното неспокойство при
излизане навън и пресичане, възстановителния период - около 25 дни, както и
съобрази икономическата конюнктура в страната към датата на непозволеното
увреждане и размерът на присъждането обезщетение при сходни случаи,
счита, че справедливото обезщетение за причинените в конкретния случай
неимуществени вреди е в размер на 3000 лв.
От писмените доказателства се установява, че в хода на производството
9
по делото, на 06.03.2024г. по сметка, посочена в исковата молба за плащане на
претенцията застрахователят е платил сумата от 2500 лв., от която сума
заявява, че е платил 2420 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 80 лв. -
обезщетение за имуществени вреди (л. 37, л. 50). Поведението на
застрахователят – плащане на част от претендираната сума за неимуществени
вреди и плащане на пълния размер на имуществените вреди представлява
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, а именно – за вида на
причинените от процесното ПТП вреди, виновното поведение на водача на
лекия автомобил, което е в причинно-следствена връзка с причинените вреди.
С плащането на сумата от 2420 лв. и 80 лв., съответно – за
неимуществени и за имуществени вреди, ответникът е признал, че ищецът е
претърпял съответните вреди, причинени от процесното ПТП в платения
размер.
За пълнота, размерът на претърпените имуществени вреди се
установяват от приложените писмени доказателства, от които се установява,
че ищецът е платил 60 лв. за медицински преглед при специалист и 20 лв. (два
пъти по 10 лв.) за изготвяне на снимка на диск при прегледа, които разходи
предвид предмета и датата, когато са направени, са във връзка с процесното
ПТП – л. 18-20 по делото.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва
да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за
възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим
факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за
настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин
„съпричиняване” е с по - тясно значение спрямо използвания в закона –
„допринасяне за настъпването на вредите”. Същият илюстрира първата от
посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във
втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието,
но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково
и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки
10
конкретен случай. /т. 7 от Тълкувателно решение от 23.12.2015г. по
Тълкувателно дело № 1/ 2014г. на ВКС,ОСТК/.
В конкретния случай, съдът е приел за доказано, че пешеходецът е
пресичал на пешеходна пътека на зелен сигнал. Същият е пресичал
правомерно, следователно - възражението на ответника за съпричиняване е
недоказано.
По размера на претендираното обезщетение:
Предвид извода за неоснователност на възражението за съпричиняване,
определеното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди не
подлежи на намаляване.
Предвид направеното плащане на сумата от 2420 лв. за претърпени
неимуществени вреди в хода на процеса, искът до размера от 2420 лв. следва
да се отхвърли като погасен чрез плащане в хода на процеса, а за разликата
до пълния претендиран размер от 3000 лв., а именно – 580 лв. искът следва
да се уважи.
Предвид направеното плащане в хода на процеса на сумата от 80 лв. за
имуществени вреди, причинени от процесното ПТП, искът за претърпени
имуществени вреди в размер на 80 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
По претенцията за обезщетение за забава:
Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна – арг. чл. 429, ал. 3, изр. второ КЗ.
Претенцията на ищеца по чл. 380 КЗ за изплащане на обезщетение е
получена от застрахователя на 23.03.2023г. с посочване на датата на пътно-
транспортното произшествие, виновният водач и застрахователната полица,
както и обстоятелствата на получените увреждания, в резултат, на които търпи
имуществени и неимуществени вреди. С уведомление с изх. № *********г.
застрахователят е уведомил увреденото лице, че претенцията е неоснователна,
защото не е установено виновно поведение на водача и не е посочена банкова
сметка за плащане. Съдът не счита изложените аргументи за основателни,
поради това, че като приложение към молбата е описан констативния
протокол за ПТП, застрахователят не заявява, че протоколът не е приложен, а
че не е доказана причинно-следствената връзка между поведението на водача
и вредоносния резултат. След като заявява неоснователност на претенцията,
представянето на банкова сметка е безпредметно (в т.см. решение № 50010/
11
05.04.2024г. по т.д. № 1920 по описа за 2022 г., II ТО, ВКС). Следователно, и
по изложените по-горе съображения, застрахователят дължи обезщетение за
забава от дата 23.03.2023г. до окончателното плащане.
Върху погасената чрез плащане сума в размер на 2420 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП следва да се
присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
23.03.2023г. до 06.03.2024г. Същото важи и за погасената чрез плащане
претенцията за имуществени вреди от 80 лв. Като използва публично
достъпния калкулатор https://www.calculator.bg/ съдията-докладчик служебно
изчисли размерът на законната лихва и установи следното: размерът на
законната лихва за периода от 23.03.2023г. до 06.03.2024г. върху сумата от
80 лв. е в размер на 9,92 лв. и за тази сума за посочения период претенцията
за законна лихва е основателна; размерът на законната лихва за периода от
23.03.2023г. до 06.03.2024г. върху сумата от 2420 лв. е в размер на 300,23 лв.
и за тази сума за посочения период претенцията за законна лихва е
основателна.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца. Разноските са
своевременно предявени – за държавна такса в размер на 170 лв. и депозит за
двете заключения на вещи лица в размер на 900 лв., които следва да бъдат
присъдени на ищеца.
Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска защита. От представения договор за правна
защита и съдействие се установява, че между ищеца и процесуалният
представител е договорено процесуалният представител да го представлява на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Доколкото плащането на част от претендираните
суми е станало в хода на процеса след като ищецът е завел извънсъдебна
претенция пред застрахователя и същият е отказал плащане, на ищеца следва
да се присъди адвокатско възнаграждение, изчислено на база размера на
исковите претенции – 3000 лв. и 80 лв. Предвид, че е осъществена защита по
две искови претенции, на процесуалният представител следва да се присъди
възнаграждение за двата иска.
Предвид задължителното за съда тълкуване в решението по дело C-
438/22 на СЕС и практиката на ВКС, съдът приема, че нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане
12
на правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото (в т.см. Определение
№50015/16.02.24г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, I отд., съдия – докладчик
Тотка Калчева).
В конкретния случай, делото се е развило в шест съдебни заседания,
приети са две заключения на две вещи лица, проведен е разпит на двама
свидетели, събрани са писмени доказателства. Минималното възнаграждение
по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения е в размер на 400 лв. за иска за материални вреди и 600 лв. за
иска за нематериални вреди (чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата), върху които
следва да се начисли ДДС. Т.е. ответникът следва да бъде осъден да плати на
процесуалния представител на ищеца сумата общо от 1200 лв. с ДДС. Така
определеното възнаграждение съответства на вида на спора, материалният
интерес, вида и количеството на извършената работа, както и на факта, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност при сравнение с други
дела от същия вид.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ №1,
ДА ЗАПЛАТИ на О. Ш. О., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, п.к. 6300,
ул. „Тринадесети март“ № 11, следните суми: сумата от 580 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания в резултат на ПТП, реализирано на 08.03.2023г. с водача на лек
автомобил марка Ауди A4, с peг. № *********, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от 23.03.2023г. до окончателното плащане; сумата
от 9,92 лв., представляваща законната лихва за периода от 23.03.2023г. до
06.03.2024г. върху сумата от 80 лв. - претендирано и платено в хода на процеса
обезщетение за имуществени вреди, причинени от процесното ПТП; сумата от
300,23 лв., представляваща законна лихва за периода от 23.03.2023г. до
06.03.2024г. върху сумата от 2420 лв. – част от претендирано и платено в хода
на процеса обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания в резултат на ПТП, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2420 лв., представляваща разлика между
присъдената сума от 580 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
13
вреди – претърпени болки и страдания от процесното ПТП, до претендирания
размер от 3000 лв. като погасен чрез плащане в хода на процеса,
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 80 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от процесното ПТП като погасен чрез плащане
в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ №1,
ДА ЗАПЛАТИ на О. Ш. О., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, п.к. 6300,
ул. „Тринадесети март“ № 11, сумата от 1070 лв. – съдебно-деловодни
разноски, от които: 170 лв. за държавна такса и 900 лв. - за заключение на
вещи лица.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ №1,
ДА ЗАПЛАТИ на АД „ГЕНЕВ И МАРКОВ“, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ №10, вх. 2, ет.
1, ап. 12, сумата от 1200 лв. за предоставена безплатна правна помощ на О. Ш.
О., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: П.М
14