№ 83882
гр. София, 06.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА Частно
гражданско дело № 20231110128027 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „А. К. П. З.“ АД срещу Е. И. М. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1000 лв., представляваща
непогасена главница по договор за заем Microcredit № 9032-00098791 и договор за
допълнителни услуги къкм него от 28.04.2022 г., ведно със законна лихва от 28.04.2023 г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 176,03 лв. за периода от
06.06.2022 г. до 6.2.2023 г., лихва за забава в размер на 79,80 лв. за периода от 07.06.2022 г.
до 25.04.2023 г., както и за сумата от 614,88 лв., възнаграждение за допълнителни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на
заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е.
по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист
следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се
издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне
(поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като
проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел
на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
В настоящия случай заявителят твърди, че по посочения договор цедентът му е предоставил
заем в размер на 1000 лв. със задължение за връщането му на 9 погасителни вноски, ведно с
1
уговореното възнаграждение. Поддържа (видно и от приложените към заявлението писмени
доказателства), че страните по договора за потребителски кредит са постигнали съгласие за
закупуване на допълнителни услуги, изразяващи се (видно от приложения договор за
допълнителни услуги към процесния договор за заем) в приоритетно разглеждане на
искането за кредит, както и във възможности за потребителя да предоговаря и разсрочва
вноски, да участва в специални промоции и др., за което дължи възнаграждение в размер от
614,88 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че т.нар. „допълнителни услуги“, за които се дължи
възнаграждение в размер над 60 % от главницата по предоставения заем, не попада в
приложното поле на цитираната разпоредба. Срещу тази такса (възнаграждение) не се
дължи никакво поведение от страна на кредитора – става ясно, че сумата се дължи за
предоставените допълнителни възможности на потребителя да управлява кредита, като би
могъл да променя условията по погасителния си план, както и да получи приоритетно
разглеждане на искането му за кредит. В този аспект това вземане няма характер на такса,
тъй като не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени действия,
предприети от кредитора – арг. чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, поради което е уговорено в
нарушение на посочените императивни разпоредби на ЗПК и не се дължи.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 144037/23.05.2023 г. на „А. К. П. З.“ АД срещу Е. И. М. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата
от 614,88 лв., възнаграждение за допълнителни услуги.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2